За хомосексуалността
За пръв път терминът хомосексуалност се появява в литературата в средата на 19 век. Той е съставен от древногръцката дума „homos“ (еднакъв) и латинското „sex-“ (пол), и означава „от еднакъв пол“.
Употребяваните в по-старата литература определения като хомофилия, инверсия, мъжеложство (sodomy) или девиация днес са изключени от употреба в литературата, която хомосексуалистите считат за неутрална.
Терминът педерастия като синоним на хомосексуалност..
Наименования и история
За пръв път терминът хомосексуалност се появява в литературата в средата на 19 век. Той е съставен от древногръцката дума „homos“ (еднакъв) и латинското „sex-“ (пол), и означава „от еднакъв пол“.
Употребяваните в по-старата литература определения като хомофилия, инверсия, мъжеложство (sodomy) или девиация днес са изключени от употреба в литературата, която хомосексуалистите считат за неутрална.
Терминът педерастия като синоним на хомосексуалност е неправилен от научна гледна точка, тъй като обозначава само един тясно ограничен вид любовни отношения — между зрели мъже и юноши, подобно на тези в Древна Гърция. Използуваното по подобен начин, понятието андрофилия обозначава само част от хомосексуалните отношения, и по специално тези между мъже на еднаква възраст и със сходен социален статус. Точен синоним е педераслък, еквивалентен на английското faggot или руското „хомик“ (пише се: „гомик“), използуван от хетеросексуални, като те му придават обидно значение. Както в английския, съществува и кратката форма педал (на английски: fag).
От хомосексуалност се развива съществителното хомосексуален, което може да означава както човек със съответната сексуална ориентация, така и действените проявления на тази ориентация, както и субкултурата, произтичаща от нея.
В български, често понятията хомосексуалност и хомосексуален (човек) се подменят с хомосексуализъм и хомосексуалист, които се приемат като негативни и оценъчни, и по тази причина — социално некоректни (подобно на хетеросексуализъм). Хомосексуализмът представлява съвкупност от поведение, прояви, реакции и възгледи, характерни за т.нар. открити хомосексуалисти, които са една част от всички хомосексуални хора. Това понятие се асоциира с определени негативни поведенчески модели и има характер на „етикет“, с който голямата част от хомосексуалните хора не се идентифицират.
Като синоним на прилагателното хомосексуален често се използва и чуждицата гей, която е привзета от английски (gay — пъстър, шарен, весел). Днес нейното значение се свързва с флага на световната гей-общност, който представлява шест разноцветни ленти и символизира цветовете на дъгата.
Терминът гей почти навсякъде е предпочитан от хората с хомосексуална ориентация и е считан от тях за максимално коректен. В български думата гей е прилагателно (гей-хора, гей-мъже, гей-жени, гей-общност) и е неправилно да бъде употребявана като съществително (един гей, гейове), което често се смята и за обидно. Като прилагателно, гей обхваща не само хомосексуалните мъже, но и хомосексуалните жени, а често се употребява и въобще относно не-хетеросексуалните хора. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (пр. лесбийска двойка) следва да се използва просто „гей“ (гей-двойка).
Все по-често в световен мащаб се употребява и терминът ЛГБТ, който наред с хомосексуалните хора, включва също бисексуалните и транссексуалните, а понякога и интерсексуалните.
Исторически преглед
Древността
1. Най-старите европейски образци са от Древна Гърция, където еднополовите връзки се явявали социална норма, носеща характер на културна приемственост, педагогически инструмент и контрол над раждаемостта. Изследователи на епохата, като Кенет Доувър, обясняват че тези взаимоотношения не са били заместител на брака между мъж и жена, а са съществували като негова предпоставка и допълнение.
2. Изследователят Жак Кораз пояснява, че в древен Крит жененият знатен мъж ухажвал любимия си младеж, водел го на обществени пирове със себе си, правел му подаръци, засвидетелствал уважение към родителите му. Когато момчето навършело пълнолетие, любовникът отивал в дома му със свои роднини и приятели и тържествено го поисквал от родителите му, при което оставял в замяна големи дарове. След това го отвеждал при собствения си род, където се устройвало празненство, както при сватба. Същата вечер осъществявали ритуално сношение, при което предаването на семето от зрелия мъж на възмъжаващия юноша представлявало последен етап от съзряването на момчето. Чрез семето то приемало мъдростта и оплодителните способности на вече зрелия и утвърден в обществото мъж и едва тогава се смятало готово да се ожени и да стане глава на семейство.
3. Вероятно отглас на древногръцката легенда за любовта между Зевс и виночерпеца на боговете Ганимед е и обичаят сред арабските и персийските аристократи да държат за свои лични виночерпци млади християнски момчета, които им сервирали, а вечер споделяли леглата им. Традиционната педерастия сред мюсюлманските общества е добре засвидетелствана още от средновековието и съществува до днес. Пример за това е афганистанският обичай по-заможните мъже в племето да взимат под своя опека юноши, които спят в постелите им, за разлика от съпругите им, които обитават женските части на дома. В Мароко и Тунис до началото на 20 век, в обществените бани е имало младежи, които освен масаж и обезкосмяване са извършвали и сексуални услуги.
4. Сред индианците в Северна Америка, основната проява на еднополови отношения била свързана с т.нар. хора с двойнствен дух. Това били момчета, които в ранна възраст приемали женска социална и сексуална роля и продължавали живота си като жени. Те имали висок авторитет сред племето, защото се вярвало че имат шамански способности. Било обичайно мъжете да осъществяват сексуални контакти с тях, и били особено ценени за съпруги.
5. Хомосексуалните контакти били разпространени и сред племената от Латинска Америка.
6. По сведения на Е. Еванс-Причард, сред племената азанде в Северно Конго било практика младите воини официално да встъпват в интимна връзка с юноши. За целта те трябвало да ги откупят от бащите им, точно както се откупва булка, и да ги отведат в домовете си. Този съюз продължавал няколко години и едва след това мъжете можели да се женят.
7. В Древна Индия хомосексуалните сношения се възприемали като част от култа към някои (андрогинни) божества, а също били широко разпространени сред аристокрацията. Било прието представители на транссексуалната каста хиджра да предоставят сексуални услуги на посещаващите храма знатни мъже. Смятало се, че с този акт се почитат боговете на плодородието.
8. В Япония хомосексуалната традиция предполагала възрастните самураи да поддържат интимни контакти със своите ученици. Любовници-момчета имал дори шогунът. Хомосексуалните връзки били и част от манастирския живот в някои будистки манастири. Тези традиции се наричат шу-до (Пътят на младите) или наншоку (Мъжките цветове) - наименования, които са преки влияния от китайската традиция. И тук тези връзки били възрастово структурирани.
9. В Тайланд до късния 20 век не съществувала концепцията за хомосексуалността. Т.нар. катоей (женствени момчета) били характерни за тайландското общество в продължение на векове. Те се обличали като момичета и на това не се обръщало особено обществено внимание, макар че традиционно родителите били разочаровани, ако някой от синовете им станело катоей. Будистките традиции, широко разпространени в Тайланд, приемали съществуването на трети пол.
10. Сред обществата от Меланезия, хомосексуалността е била интегрална част от културата. Сред племената от Папуа Нова Гвинея се счита за важна ритуална отговорност младежът да поддържа сексуална връзка с мъж, в периода на своето възмъжаване. В тази връзка, както и в Древна Гърция, младият партньор поемал пасивната роля. Вярвало се, че чрез спермата той поема мъдростта, знанието и способностите на зрелия мъж. Много меланезийски общества, обаче, са станали по-малко толерантни към хомосексуалността, след налагането на християнството от европейски мисионери.
Исторически личности и хетерошовинизъм
Смята се, че личности като Александър Велики, Платон, император Адриан, Вергилий, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Кристофър Марлоу, Уилям Шекспир и пр. са поддържали еднополови връзки. В този смисъл, те могат да бъдат наречени „хомосексуални“ или „бисексуални“, но това би било анахронизъм, тъй като по тяхното време социалната характеристика на сексуалността е била съвсем различна от днешната. Често, например, определен вид еднополови отношения или определена роля в тях, не са били възприемани като излизащи от хетеросексуалната рамка. Подобно е положението днес в Латинска Америка и в някои други мачистки култури.
Прави впечатление, че фактите характеризиращи някоя историческа личност като хетеросексуална рядко предизвикват такива противоречия. Тенденцията сред историците да приемат хетеросексуалността на значими фигури по подразбиране, а да оспорват евентуалната им хомосексуалност, често се обяснява с хетеронормативността.
През последните десетилетия, донякъде поради сходното си положение, хомосексуалните хора в Западната цивилизация са развили обща култура. Въпреки това не всички хомосексуални се чувстват част от нея, а много от тях изрично отказват да бъдат идентифицирани с тази култура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар