Наименования и история
За пръв път терминът хомосексуалност се появява в литературата в средата на 19 век. Той е съставен от древногръцката дума „homos“ (еднакъв) и латинското „sex-“ (пол), и означава „от еднакъв пол“.
Употребяваните в по-старата литература определения като хомофилия, инверсия, мъжеложство (sodomy) или девиация днес са изключени от употреба в литературата, която хомосексуалистите считат за неутрална.
Терминът педерастия като синоним на хомосексуалност е неправилен от научна гледна точка, тъй като обозначава само един тясно ограничен вид любовни отношения — между зрели мъже и юноши, подобно на тези в Древна Гърция. Използуваното по подобен начин, понятието андрофилия обозначава само част от хомосексуалните отношения, и по специално тези между мъже на еднаква възраст и със сходен социален статус. Точен синоним е педераслък, еквивалентен на английското faggot или руското „хомик“ (пише се: „гомик“), използуван от хетеросексуални, като те му придават обидно значение. Както в английския, съществува и кратката форма педал (на английски: fag).
От хомосексуалност се развива съществителното хомосексуален, което може да означава както човек със съответната сексуална ориентация, така и действените проявления на тази ориентация, както и субкултурата, произтичаща от нея.
В български, често понятията хомосексуалност и хомосексуален (човек) се подменят с хомосексуализъм и хомосексуалист, които се приемат като негативни и оценъчни, и по тази причина — социално некоректни (подобно на хетеросексуализъм). Хомосексуализмът представлява съвкупност от поведение, прояви, реакции и възгледи, характерни за т.нар. открити хомосексуалисти, които са една част от всички хомосексуални хора. Това понятие се асоциира с определени негативни поведенчески модели и има характер на „етикет“, с който голямата част от хомосексуалните хора не се идентифицират.
Като синоним на прилагателното хомосексуален често се използва и чуждицата гей, която е привзета от английски (gay — пъстър, шарен, весел). Днес нейното значение се свързва с флага на световната гей-общност, който представлява шест разноцветни ленти и символизира цветовете на дъгата.
Терминът гей почти навсякъде е предпочитан от хората с хомосексуална ориентация и е считан от тях за максимално коректен. В български думата гей е прилагателно (гей-хора, гей-мъже, гей-жени, гей-общност) и е неправилно да бъде употребявана като съществително (един гей, гейове), което често се смята и за обидно. Като прилагателно, гей обхваща не само хомосексуалните мъже, но и хомосексуалните жени, а често се употребява и въобще относно не-хетеросексуалните хора. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (пр. лесбийска двойка) следва да се използва просто „гей“ (гей-двойка).
Все по-често в световен мащаб се употребява и терминът ЛГБТ, който наред с хомосексуалните хора, включва също бисексуалните и транссексуалните, а понякога и интерсексуалните.
Причини
Въпреки големия брой изследвания, и до днес се водят дебати по този въпрос. Нито едно предположение засега не е абсолютно доказано. Основните становища са, че хомосексуалността е или генетична заложеност, или придобито поведение, или комбинация от двете. Под придобито поведение се разбира или поведение, придобито под въздействието на биохимични фактори по време на вътреутробното развитие, или поведение по въздействието на разнообразни фактори след раждането.
В последните години за изясняване формирането на сексуалната ориентация особено се набляга на изследвания върху близнаци. В „Генетично изследване на мъжката сексуална ориентация“ на Дж. Майкъл Бейли и Ричард Пилард от 1991 г., биват анкетирани хомосексуални мъже и техните братя — еднояйчни, двуяйчни близнаци и неблизнаци. Оказва се, че и двамата братя са хомосексуални при 52% от еднояйчните близнаци, при 22% от двуяйчните, при 9,2% от неблизнаците и при 11% от доведените (некръвни) братя.
Това, от една страна, доказва че важно значение за хомосексуалната ориентация имат гените. От друга страна се вижда, че социалната среда има далеч по-слаба роля, защото въпреки че са израстнали в едно и също семейство, при еднакви условия, братята неблизнаци доста по-рядко споделят сексуалността на другия.
При подобни изследвания сред жени процентите на сестри със съвпадаща хомосексуална ориентация са: 48% при еднояйчните близначки, 16% при двуяйчните, 14% при неблизначките, 6% при некръвните сестри.
Много организации за защита на гей-правата не считат за правилно да се търсят причини за хомосексуалната ориентация, така както не се търсят причини за хетеросексуалната ориентация. Според тях опитите за изследване и обясняване на хомосексуалността са част от хетеронормативността и поддържат основни хетеростереотипи (като този, че хетеросексуалността е единствено „нормална“ и „правилна“).
Мозъчните изследвания на хомосексуални, бисексуални и хетеросексуални хора досега са успели да открият известни разлики в мозъчната структура и функция сред тези три групи хора. Изследванията на хипоталамуса установяват различия в големината му при мъжете, жените и транссексуалните хора. При последните хипоталамусът отговаря на големината на психологичния, а не на физиологичния им пол, което се посочва и като причина за самата транссексуалност. Тази закономерност, обаче, не е на лице при хомосексуалните хора, при които размерът на хипоталамуса като цяло е идентичен с този на хетеросексуалните представители на същия пол. Някои изследвания показват, че размерът на Nucleus suprachiasmaticus в хипоталамуса на гей мъжете е по-близко по размер до това на хетеросексуалните жени, отколкото хетеросексуалните мъже. Подобни находки са публикувани за дебелината на Commisura anterior, снопче от нервни влакна, което също е част от хипоталамуса.
Неотдавна, професорите Стормшак и Розели (2005) от Държавния Университет на щата Орегон откриха, че мозъците на хомосексуални овни се различават от тези на хетеросексуалните овни по белези, които са паралелни на гореспоменатите находки у хората. Различията са локализирани в средната част на предния хипоталамус, в Nucleus preopticus medialis, разположено в близост до Commisura anterior. Същите учени откриха, че хомосексуалните овни имат по-ниски концентрации на ензима ароматаза отколкото хетеросексуалните овни. Този ензим участва в преобразуването на хормона тестостерон в естроген.
Изледванията на мозъчната активност чрез електроенцефалография показват, че степента на латерализация и синхронизация между двете мозъчни полукълба при гей мъжете е по-сходна с тази у хетеросексуалните жени, отколкото с тази у хетеросексуалните мъже. Тези изследвания също имат нужда от допълнителна репликация и разяснение.
Изследвания на детското развитие показват, че проявите на нетипично полово поведение в ранна възраст у децата са до известна степен свързани с хомосексуална ориентация след настъпването на пубертета. Не всички малки момчета, които проявяват традиционно женствено поведение, както и не всички малки момичета, които имат поведение на "мъжкарани" стават хомосексулани. От друга страна, над 2/3 от хомосексуалните мъже имат спомени да са проявявали полово нетипично (женствено) поведение в ранна възраст.
Малък брой изследвания от САЩ и Канада сочат, че броят на по-възрастните биологични братя от една и съща майка увеличава статистическата вероятност на момчетата да бъдат хомосексуални като възрастни. Тези находки са свързани с теорията, че имунната система на майката се сенситизира към половите хормони на мъжкия зародиш и произвежда антитела, които повлияват половата диференциация на хипоталамуса на бъдещи мъжки зародиши. Всеки един по-възрастен брат увеличава шанса на дадено момче да бъде гей с около 30%. Тези изследвания и теорията, с която са свързани, все още подлежат на дебат.
Хомосексуално поведение може да се предизвика у животни в лабораторията по няколко начина. Например, хомосексулани мъжки мишки могат да бъдат създадени, като се подложи на физиологичен стрес майката по време на бремеността. Неотдавна учени създадоха чрез генно инженерство хомосексуални плодови мушици, като имплантираха в тях ген, чиято мутация в дивата природа се знаеше, че е свързана с хомосексуално поведение. По-горните изследвания показват, че хомосексуалността при лабораторните животни може да се предизвика както от генетични, така и от външни фактори по време на вътреутробното развитие.
Връзката между половите хормони и сексуалната ориентация е наблюдавана и при лабораторни изследвания с хора. Например, след инжекция с премарин (вид естроген) тялото на хетеросексуалните жени секретира хормона на жълтото тяло. Телата на хетеросексуалните мъже секретират същия хормон, но в много по-ниска степен. Телата на хомосексуалните мъже отделят нива на хормона на жълтото тяло в степен, която е межднинна на тази, която се наблюдава у хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже.
Сравнителни изследвания на генома на хетеросексуални и хомосексуални мъже сочи към няколко региона, по които те може би се различават: сегмента Xq28, локуса D7S798 в сегмента 7q36, и локуса D8S505 в сегмента 8p12. Тези находки все още се нуждаят от репликация.
Дактилоскопски изследвания (сравняване на пръстови отпечатъци) сочат, че хомосексуалните мъжете се различават от хетеросексуалните мъже по начин, който наподобява различията между хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже.
Исторически преглед
Древността
1. Най-старите европейски образци са от Древна Гърция, където еднополовите връзки се явявали социална норма, носеща характер на културна приемственост, педагогически инструмент и контрол над раждаемостта. Изследователи на епохата, като Кенет Доувър, обясняват че тези взаимоотношения не са били заместител на брака между мъж и жена, а са съществували като негова предпоставка и допълнение.
2. Изследователят Жак Кораз пояснява, че в древен Крит жененият знатен мъж ухажвал любимия си младеж, водел го на обществени пирове със себе си, правел му подаръци, засвидетелствал уважение към родителите му. Когато момчето навършело пълнолетие, любовникът отивал в дома му със свои роднини и приятели и тържествено го поисквал от родителите му, при което оставял в замяна големи дарове. След това го отвеждал при собствения си род, където се устройвало празненство, както при сватба. Същата вечер осъществявали ритуално сношение, при което предаването на семето от зрелия мъж на възмъжаващия юноша представлявало последен етап от съзряването на момчето. Чрез семето то приемало мъдростта и оплодителните способности на вече зрелия и утвърден в обществото мъж и едва тогава се смятало готово да се ожени и да стане глава на семейство.
3. Вероятно отглас на древногръцката легенда за любовта между Зевс и виночерпеца на боговете Ганимед е и обичаят сред арабските и персийските аристократи да държат за свои лични виночерпци млади християнски момчета, които им сервирали, а вечер споделяли леглата им. Традиционната педерастия сред мюсюлманските общества е добре засвидетелствана още от средновековието и съществува до днес. Пример за това е афганистанският обичай по-заможните мъже в племето да взимат под своя опека юноши, които спят в постелите им, за разлика от съпругите им, които обитават женските части на дома. В Мароко и Тунис до началото на 20 век, в обществените бани е имало младежи, които освен масаж и обезкосмяване са извършвали и сексуални услуги.
4. Сред индианците в Северна Америка, основната проява на еднополови отношения била свързана с т.нар. хора с двойнствен дух. Това били момчета, които в ранна възраст приемали женска социална и сексуална роля и продължавали живота си като жени. Те имали висок авторитет сред племето, защото се вярвало че имат шамански способности. Било обичайно мъжете да осъществяват сексуални контакти с тях, и били особено ценени за съпруги.
5. Хомосексуалните контакти били разпространени и сред племената от Латинска Америка.
6. По сведения на Е. Еванс-Причард, сред племената азанде в Северно Конго било практика младите воини официално да встъпват в интимна връзка с юноши. За целта те трябвало да ги откупят от бащите им, точно както се откупва булка, и да ги отведат в домовете си. Този съюз продължавал няколко години и едва след това мъжете можели да се женят.
7. В Древна Индия хомосексуалните сношения се възприемали като част от култа към някои (андрогинни) божества, а също били широко разпространени сред аристокрацията. Било прието представители на транссексуалната каста хиджра да предоставят сексуални услуги на посещаващите храма знатни мъже. Смятало се, че с този акт се почитат боговете на плодородието.
8. В Япония хомосексуалната традиция предполагала възрастните самураи да поддържат интимни контакти със своите ученици. Любовници-момчета имал дори шогунът. Хомосексуалните връзки били и част от манастирския живот в някои будистки манастири. Тези традиции се наричат шу-до (Пътят на младите) или наншоку (Мъжките цветове) - наименования, които са преки влияния от китайската традиция. И тук тези връзки били възрастово структурирани.
9. В Тайланд до късния 20 век не съществувала концепцията за хомосексуалността. Т.нар. катоей (женствени момчета) били характерни за тайландското общество в продължение на векове. Те се обличали като момичета и на това не се обръщало особено обществено внимание, макар че традиционно родителите били разочаровани, ако някой от синовете им станело катоей. Будистките традиции, широко разпространени в Тайланд, приемали съществуването на трети пол.
10. Сред обществата от Меланезия, хомосексуалността е била интегрална част от културата. Сред племената от Папуа Нова Гвинея се счита за важна ритуална отговорност младежът да поддържа сексуална връзка с мъж, в периода на своето възмъжаване. В тази връзка, както и в Древна Гърция, младият партньор поемал пасивната роля. Вярвало се, че чрез спермата той поема мъдростта, знанието и способностите на зрелия мъж. Много меланезийски общества, обаче, са станали по-малко толерантни към хомосексуалността, след налагането на християнството от европейски мисионери.
Исторически личности и хетерошовинизъм
Смята се, че личности като Александър Велики, Платон, император Адриан, Вергилий, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Кристофър Марлоу, Уилям Шекспир и пр. са поддържали еднополови връзки. В този смисъл, те могат да бъдат наречени „хомосексуални“ или „бисексуални“, но това би било анахронизъм, тъй като по тяхното време социалната характеристика на сексуалността е била съвсем различна от днешната. Често, например, определен вид еднополови отношения или определена роля в тях, не са били възприемани като излизащи от хетеросексуалната рамка. Подобно е положението днес в Латинска Америка и в някои други мачистки култури.
Прави впечатление, че фактите характеризиращи някоя историческа личност като хетеросексуална рядко предизвикват такива противоречия. Тенденцията сред историците да приемат хетеросексуалността на значими фигури по подразбиране, а да оспорват евентуалната им хомосексуалност, често се обяснява с хетеронормативността.
През последните десетилетия, донякъде поради сходното си положение, хомосексуалните хора в Западната цивилизация са развили обща култура. Въпреки това не всички хомосексуални се чувстват част от нея, а много от тях изрично отказват да бъдат идентифицирани с тази култура.
Общество, религия, закон
Обществените настройки спрямо хомосексуалността са варирали през вековете от пълно отричане, през негласно толериране, до пълно приемане, с всички степени помежду им.
Отношението на религиите също е различно. Според днешните интерпретации Авраамистките религии (юдеизъм, християнство, ислям) разглеждат хомосексуализма като грях, докато будизмът, шинтоизмът и др. не съдят това поведение. В някои култури, повлияни от фундаменталистки религиозни интерпретации, хомосексуализмът се счита за перверзия и е незаконна, като на места е углавно престъпление.
Давид и Йонатан в любовна прегръдка. Библейски мотив, гравюра - 1290 г.
Нито една религиозна норма или закон, обаче, не коментират хомосексуалността сама по себе си, като вътрешна характеристика на личността, или като емоционална проява на любов между хора от еднакъв пол. Осъжда се единствено нейната сексуална изява - в общия случай извършването на анален секс между мъже.
Така, например, макар мъжеложството в Библията да е посочено като престъпление, за което се полага смърт (убиване с камъни), отново в Библията е описана голямата любов между Давид и Йонатан. На смъртния одър на Йонатан, Давид му казва: "Прекрасен беше ти за мен. Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените."
Съотношението между моралното осъждане на хомосексуализма и неговия легален статус е усложнено. Например, в Англия мъжеложството е било престъпление според средновековното канонично право, поради позицията на Църквата. Въпреки това, преследването на това провинение постепенно отмряло. Хомосексуализмът бил официално забранен от Парламента през 19 век.
Преследването на изявените хомосексуални се среща в различни култури и идеологии. Въпреки, че претендира за религиозна обосновка, избиването на хомосексуални в Нацистка Германия е един от съвременните примери за гонения от система с расистка (а не религиозна) доктрина. В нацистките лагери и затвори са убити десетки хиляди хомосексуални (или набедени за такива) германци. Отделен, и вероятно много по-голям, е броят на загиналите хомосексуалисти - евреи или цигани.
Отношение на закона към хомосексуалността
В прединдустриалните западни общества, хомосексуализмът бил възприеман от долната и горната класа, по-слабо от буржоата, повечето от които го обявявали за „неморален“. Със засилването на урбанизацията, обаче, и обособяването на нуклеарното семейство, тези сексуални връзки били осъждани и, в някои случаи, обявени за незаконни.
Към 19 век, законодателствата позоваващи се на Френското гражданско право не съдържат забрани срещу хомосексуализма, докато онези, базирани на Британското право, имат „анти-содомитски“ закони. Екзекуциите по тях биват осъществявани до края на века.
В началото на 20 век се заражда движението за гей-права, като едно от проявленията на движението за граждански права. То довежда до промени в общественото възприемане и медийното представяне на хомосексуалността.
Легализацията и законовата равнопоставеност на хомосексуалните отношения, наред с признаването на еднополовите бракове и граждански съюзи, са едни от основните цели на гей-активизма.
В последните години, голям брой законодателства са олекотили или премахнали разпоредби срещу хомосексуалното поведение, включително содомитски закони и закони забраняващи службата на хомосексуални хора в армията.
В България хомосексуалните отношения по взаимно съгласие между пълнолетни (18 г.) са декриминализирани през 1951 г., в Унгария и Чехословакия — през 1961 г. В Англия и Уейлс хомосексуализмът между пълнолетни лица (над 21 години) е разрешен през 1967 г. В Шотландия — през 1980 г., а в Северна Ирландия — през 1982 г.
В САЩ анти-содомитските закони са отменени с решение на Върховния съд през 2003 г.
В Китай няма специален закон срещу хомосексуализма, но хомосексуалните мъже често биват осъждани за хулиганство и наказвани със затвор.
В Япония няма закони срещу хомосексуалното поведение.
Съвременни тенденции
В 1973 г., Американската психиатрична асоциация изключва хомосексуалността като вид психическо заболяване от своето Диагностично и статистическо ръководство за психическите разстройства (DSM).
През 1991 г. Световната здравна организация също премахва хомосексуалността от Международната статистическа класификация на заболяванията и свързаните здравни проблеми (ICD-10).
Въпреки това, в България военните психиатри следват подход на масово освобождаване на хомосексуалните лица от военна служба. Във ВМА се правят няколко специални психологически теста, за установяване на сексуално влечение към мъж.
И в други страни нещата стоят по подобен начин. Според проучване, намиращо се на сайта на Народното събрание на Република България:
Военната повинност е задължителна без оглед на сексуална ориентация в Швейцария, Ирландия, Русия, Швеция.
Хомосексуалната ориентация като основание за освобождаване от военна служба не е предвидена изрично, но се извлича по тълкувателен път в Полша, Австрия, Италия, Финландия.
В Гърция хомосексуализмът е забранен сред офицерския състав на въоръжените сили. Ако се окаже, че едно лице е хомосексуално, то е длъжно да подаде оставка. Лицата от редовната военна служба се освобождават, независимо от тяхното изрично желание да служат. Така е уреден въпросът и в Португалия.
Изрична забрана за военна служба на хомосексуални лица (за някои военни чинове) е предвидена в САЩ.
Макар основните клонове на световните религии (християнство, юдаизъм, ислям) все още да осъждат хомосексуалните контакти и връзки, някои по-прогресивни техни течения заявяват своето несъгласие с дискриминацията над сексуалните малцинства и открито изказват подкрепа за узаконяване на еднополовите бракове. Такива са, например, Канадската обединена църква, Унитарианската протестантска църква, Метрополитанската комуниална църква, конгрегациите на реформирания юдаизъм, квакерските конгрегации и др. В някои протестантски църкви свободно се назначават и открито хомосексуални свещеници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар