За латентната хомосексуалност

ЛАТЕНТНАТА ХОМОСЕКСУАЛНОСТ

Латентната хомосексуалност е твърде разнообразна-освен отказа от признание пред самия себе си за привличането към собствения ти пол, тя може да стигне и до крайности. Например върли хомофоби често се оказват хомосексуалисти. Защото хомофобията е обратната страна на хомосексуалността. Определяният като знаменит психолог Александър Лоуен посвещава голяма част от времето си именно на хора, които не признават пред себе си своята сексуалност. В своята практика той ги кара да открият същността си и да започнат нов-пълноценен живот..

Повечето психиатри познават в практиката си пациенти, които в курса на анализа често откриват в себе си скрити хомосексуални наклонности. Половият живот на тези лица е насочен само към противоположния пол и те никога не са участвали в секс със собствения си пол, дори не са изпитвали влечение към хора от него. Подобно преживяване често шокира. Затова психиатърът трябва да успокои такъв пациент и да го накара да изживее откритието си като нещо нормално.

Например: Уилям беше мой клиент преди няколко години. Той идваше на консултации по повод привличането му към жени, по-възрастни от него. Той беше на 28 години и все още живееше с баща си, който категорично се противопоставяше на такава връзка. Това много тормозеше Уилям и той не можеше да се чувства пълноценен, защото жените бяха важни за него, но баща му заемаше твърде основно място в живота му. Основна черта в неговата личност беше мазохистичния компонент, психически мазохизъм, който се различава от физическия. Той се изявява в силно чувство на неудовлетвореност от неуспехите и неспособност да се вземат решения. Уилям имаше равномерно развито тяло, в никакъв случай атлетично. Беше скован, твърдеше че не може да си движи ръцете и изпитва огромно напрежение. В хода на терапията неговото тяло се отпусна и той значително разшири двигателните си умения. Придоби голяма увереност, което му позволи да се изнесе в собствена квартира с приятелката си и да стане независим, поемайки повече отговорности върху себе си. По-късно Уилям се влюби в друга жена, пак няколко години по-възрастна от него, с високо социално положение. Връзката им се задълбочи, сексуалните им контакти бяха много интензивни, но разликата в положението и образованието на двойката, както и различното вероизповедание на жената, ставаха все по-проблемни. Уилям беше на път да се ожени за нея, но когато тя забременя, той сподели, че има усещането, че го давят. И по-късно се отказа, просто не искаше да се ожени. У него отново възникнаха старите проблеми-неувереност и страх от неумението му да се обвързва с жените. Той се затвори в себе си, спря да излиза... И макар по-късно отново да възобнови отношенията си с жените, той вече не изпитваше никаква удовлетвореност от това. Скоро дойде и хомосексуалният инцидент с Уилям . Той, като споменах отново се активизира, намери и нови приятели, сред които и двама мъже, които живееха заедно. Той знаеше, че са хомосексуалисти. Веднъж те го поканили на гости, след което му предложили да остане да пренощува. И той го направил. Станало както и очаквал-мъжете му отправили сексуални предложения, но той отказал. Тогава в мен се появи усещането, че Уилям желае да изпадне в такава ситуация, че тези отношения го привличат, но отказва да участва пряко в тях. Какво означаваше това за мен?! Явно Уилям имаше хомосексуален елемент, но разбира се това не означаваше, че е гей. Все пак всеки има и хомосексуален компонент на личността, както се казва във всеки мъж живее една жена, която го обича. И въпреки това Уилям не беше типичния случай. Наличието на психически мазохизъм, неувереността му към жените, подсказваха за латентна хомосексуалност. Всъщност причините за това до известна степен можеха да се потърсят в семейната среда на Уилям. Баща му бе властен човек, към който моя пациент се отнасяше като към бог, подчиняваше му се и беше напълно зависим от него. Майка му беше починала, когато Уилям е бил едва на 14 години. Той изпитваше ярост към нея, затова , че го е изоставила. Но отношенията им бяха странни. Оказа се, че майка му е държала много на неговата лична хигиена и често му е правела клизми. Това го е поставяло в пасивна роля спрямо нея, eдин вид го е феминизирало. Освен всичко Уилям е имал и сексуално привличане към по-голямата си сестра, което по-късно го е накарало да чувства вина в отношението си към всички жени. Изглежда моя пациент се нуждаеше от силния и безкомпромисен баща, от неговия контрол и твърдост, което напълно обясняваше психическия му мазохизъм. Инцидентът с двамата хомосексуалисти допринесе за “катарзиса” на Уилям. По-късно той изясни усещанията си, пое по правилния за него път, което му донесе пълноценност в общуването, увереност и самоуважение.

Някой пациенти лесно и бързо откриват своята хомосексуалност, но има и такива, които напълно я отхвърлят и всячески се стараят да се преборят с нея.
Когато Тед дойде при мен, той изглеждаше като випусник от “Уест пойнт”, но се оказа, че е на 30. Неговият проблем беше връзката му с две жени едновременно, към които имаше еднакви чувства и в никакъв случай не можеше да избере една от тях.
Този млад човек имаше баба, към която бил толкова привързан, че когато се наложило да се премести изпаднал в нервна криза. Бабата посрещала всеки ден внука си от училище, заемала централно място във всичките му изживявания...
Идвайки при мен, Тед сподели, че не може да изкара и една нощ сам, че силно се бои от сексуални неуспехи. В него съществуваше нервност и скрита агресия. Освен това никога не бе имал приятели мъже. Той считаше всяко прителство между мъже за подозрително. Имаше и някой дребни инциденти. Веднъж Тед сподели, че пръста му му напомня за пенис. За мен като опитен терапевт стана ясно, че истинските страхове на Тед са заради скритата му хомосексуалност. Разбира се той можеше никога да не прояви подобен интерес към мъжете, но бях убеден, че трябва да приеме тази част от себе си, за да може да живее нормално. Интересен факт от живота на Тед беше мастурбацията. Той я смяташе за вредна и ужасна. Считаше, че тя води до тежки физически увреждания. И в този случай фигурираше майката, която ежеседмично правеше клизми на Тед, което отново го поставяше в подобно на Уилям положение. Освен това по-голямата му сестра го бе заплашвала с отрязване на пениса. Очевидно ролята на жените при моя пациент бе активна, а той подчиненият в техните взаимоотношения. Тед нямаше и баща, защото той починал, когато бил едва на 5 години. В този смисъл Тед бе кастриран психически от няколко жени, а мъж за подражание в неговото семейство липсваше. Дори в отношенията си с двете жени, с които имаше връзка, Тед се държеше като пасивната страна. Той се изживяваше като жертва на тези жени, сърдеше им се, непрекъснато бе обиден от тяхното отношение... И в този случай проблемът бе латентната хомосексуалност, а осъзнаването й-пътят към лечението.

Джим беше доста привлекателен млад човек, на 28 години. Традиционните отношения с жените, той разнообразяваше с хомосексуални забежки. Ето няколко интересни факта от неговия живот. Докато бил тийнейджър, той не мастурбирал, защото се подложил на обрязване и имал болезнена ерекция. Едва след двайстата си година той пристъпил към мастурбация. Дотогава се задоволявал като въвеждал предмети в ануса си. И въпреки, че имал връзки с жени, той редновно си лягал и с мъже. На един от сеансите Джим охотно призна, че не му достига мъжественост и го компенсира с връзки с мъже. Себе си считаше за бисексуален.

Е.Берглер счита, че бисексуалността е способ за прикриване на хомосексуалността. Той смята, че много гейове се женят, за да прикрият реалната си същност. Но аз съм убеден, че това е опростяване на проблема с бисексуалността.

Друг мой пациент-Робърт, беше женен два пъти. От единия си брак имаше и дете. Първият развод идва, защото жена му е недоволна от неговата агресивност, често преминаваща в ярост. Вторият развод бил голям удар за жената на Робърт. Тя много го обичала и искрено вярвала, че той е човекът на живота й. Първите няколко месеца от брака били много щастливи, сексуалните отношения между съпрузите-регулярни. Но когато жената на Роберт забременява, нещата се провенят. Той й заявява, че не може да изпитва сексуално влечение към бременна жена и скоро започва да изчезва от къщи по цели нощи. Той е в компанията на много мъже, включително и хомосексуалисти. Той става все по-близък с тях... Робърт е недораснала личност, поне по мойте наблюдения. Когато жена му забременява, тя става за него истинска жена, а не просто обикновена приятелка. Освен това тя е от богато семейство и носи парите вкъщи, докато моя пациент е безработен през цялото време и дори не се опитва да си намери работа. Всичко това води до втори неуспешен брак, а Робърт решава да избяга от ситуацията и напълно се отдава на хомосексуалността.

И Джим и Робърт бяха хора, които можеха напълно добре да функционират сред хетеросексуална среда, при условие, че партньорките им приемаха тяхната незрялост. Но стигнеше ли се до поемане на отговорност, до водеща роля от тяхна страна, веднага следваше бягство.

Обвиненията на Берглер за бисексуалността и прикриването чрез нея на хомосексуалността до известна степен може и да се верни, но за мен, не са точни. Проблемите и на би и на хомосексуалните представляват не тенденциятата към хомосексуалност, а нервността и незрялостта.

Хомосексуалните и хетеросексуалните могат да бъдат поставени в двата края на една скала, без категории и оценки. Не съществува стопроцентова хомосексуалност или стопроцентова хетеросексуалност. Във всеки хомосексуалист има латентна хетеросексуалност и във всеки хетеросексуален има латентна хомосексуалност. Бисексуалните се намират в средата на гореспоменатата скала.

Хората не са хетеро или хомосексуални. Сексуалното привличане е индивидуално и зависи от съответната степен на невротичност.

Александър Лоуен, “Любов и оргазъм”- латентната хомосексуалност

Институт за общохуманитрни изследвания, Москва 1998 г.