неделя, 2 март 2008 г.

Сексуалност и полова идентичност

Нашата сексуалност

Нашата сексуалностНашата сексуалност, полова идентичност, проблеми на транссексуалността - един интересен филм по Дискавъри...


На кратко: започна се, от опитите с мозъци на плъхове, които прави екип учени начело с Горски, като по време на едно от занятията, студент на Горски забелязва разликата в човешките мозъци. Т.е. учените взимали мозъци на плъхове, след техника на фиксация, дадоха как ги режат на микротом, за получаване на ултратънки срезове и ги наблюдават под микроскоп с имерсия (слага се кедрово масло и специфична светлина, това е тази техника). Та – в една област на мозъка – хипоталамус, откриват наличието на специфични струпвания на нервни клетки, което нарекли ядро на полов диморфизъм, което е по-голямо при мъжа и по-малко при жената. Доказва се в последствие, че това ядро е от важно значение за развитието на нашата полова идентичност и сексуална ориентация. То е зависимо още във вътреутробното развитие на човека, и ефекта на хормоните – основно тестостерон за развитието на индивида. Такива опити са проведени по-късно и върху човек, като учените събират мозъците на умрели хора, фиксират ги, и в последствие се насочват към тази структура. Разбира се, разликата излязла налице. Интересното е, че са направени и такива проучвания върху транссексуални хора, които са проследявани от група учени, наело с Д-р Шверн. Доказва се, че има разлика в ядрото на половия диморфизъм, като то при тях било по-малко, отколкото при мъжете. Интересното е, че при хомо- и хетеросексуални мъже, разликата е съвсем малка, в разлика на големината, както и при хомо- и хетеросексуални жени. Основната разлика се явява в големината на ядрото между хетеромъж и хетерожена – сравнение; транссексуални и интерсексуални хора, сравнени с хомо и хетерохора. В крайна сметка, вече е ясно, че теорията на половата неутралност остава в миналото, като историческа такава. Вече се знае, че за развитието на сексуалната ориентация, пола и половата идентичност, значение имат гени и хормони, чиито морфологичен резултат се намира в Хипоталамуса на мозъка. По-нататък във филма се даде и историята на момичето Бренда Реймънд, която от малко се чувствала като момче. Бренда израства възпитавана като момиче, с вторични полови белези на момиче, но дефакто тя е той. По-късно, на 22 годишна възраст Бренда става Дейвид, като на 22 години си прави пластична операция за възстановяване на пола, т.е. за мъжки пол. Учените правят необходимите реконструкции, и ето, че Бренда вече става Дейвид. Дадоха във филма, че Дейвид, излезе от покритие, което досега беше крил, оказа се, че е женен с три деца. Трагичното беше, че след края на филма, в Дискавъри ченъл получават вестта, че Дейвид слага край на живота си. Защо? Така и не се знае. Апропо, Бренда, прави известен, едно от най-големите имена на науката сексология – името на Д-р Джон Мони. Въпреки трагедията, важен е резултата от проучванията и ефектите, като е важно да се знае, че всички ние, се появяваме с нашата сексуална ориентация и полова идентичност, а не сме неутрални същества, които се градим в бъдещето.

*** След този филм, щракайки каналите, случайно попаднах на Евроком-Сф, в който се натъкнах на едно предаване “15 минути преди полунощ”, в което предаване имаше събеседване с Д-р Бостанджиев, успях да хвана само, че той също добре твърдеше, че сексуалността ни е вродена, а неможем да се изграждаме сексуално, от гледна точка на половата идентичност. Същият лекар, пледираше и за равноправие и почтително отношение към всички хора, с различна сексуална ориентация, без значение каква е тя. Разбира се, това му прави чест!

Няма коментари: