Остаряло понятие ли е сексуалната ориентация

"Сексуалната ориентация" - остаряло понятие

Този откъс е взет от редакционното предисловие към колективната монография, касаеща проблемите на сексуалната ориентация, публикувана през 1990 г. от Института Кинзи. В откъса са изложени редица нови теоретични концепции за сексуалната ориентация.

Сред хората няма черни овци. Не всички неща са задължително само черни или бели. В природата рядко се срещат дискретни категории и това е една от фундаменталните основи на таксономията. Категориите, това са само изобретение на човешкия ум, който се стреми да разположи фактите по рафтовете. Светът на живата природа е непрекъснат във всичките си аспекти. Колкото по-скоро усвоим тази истина по отношение на човешкото сексуално поведение, толкова по-бързо ще постигнем разумното разбиране на истините за секса.
"Сексуалното поведение на мъжете",
Кинзи, Помрой и Мартин, 1948

Характерна черта на човешкия ум е стремежът му към дихотомия при класификацията на явленията. Всяко явление или се отнася към дадената класификация, или не се отнася към нея. Сексуалното поведение или е нормално, или е анормално, социално приемливо или неприемливо, хетеросексуално или хомосексуално; и много хора не желаят да вярват, че тези характеристики имат градации, лежащи между двата полюса.
"Сексуалното поведение на жените",
Кинзи, Помрой, Мартин и Гебхард, 1953

С помощта на дихотомическите категории като хетеросексуалност и хомосексуалност, е невъзможно адекватно де се отразят сложните реалии на сексуалната ориентация и човешката сексуалност като цяло. Категоричното мислене е пълно с опасности, които могат да бъдат пояснени със следния пример. Често се предполага, че такива табелки, като хетеросексуалност, хомосексуалност и бисексуалност, достатъчно точно отразяват реалните причини за сексуалното поведение, но това предположение води до груба недооценка на бисексуалното поведение, което всъщност е преобладаващо и е съществен компонент на човешкото сексуално поведение. Обсъжданите в книгата теоретични и емпирически концепции, свързани със сексуалната ориентация, са непосредствено актуални за всеки учен, изследовател или клиничен работник, интересуващ се от човешката сексуалност, независимо от това, в областта на коя конкретна научна дисциплина работи той.

Може да се направи известен паралел между развитието на концептуализацията на сексуалната ориентация и изменението на възгледите ни за мъжествеността и женствеността. Затова, за по-добро разбиране на хетеросексуалността и хомосексуалността е добре да направим кратък обзор на развитието на научната мисъл в областта на концепцията на гендерните роли. Още повече, че от концептуална гледна точка, сексуалната ориентация (хетеросексуална/хомосексуална/бисексуална), гендерната роля (мъжка/женска) и гендерната идентичност (осъзнаването от страна на индивида на своята принадлежност към мъжкия иди женския пол) са различни понятия, въпреки, че в действителност някой техни аспекти може да съвпадат.

В миналото, маскулинноста и фемининноста са се разглеждали като дискретни, дихотомически категории и са се отъждествявали съответно с мъжествеността и женствеността. Ако поведението на индивида не съответства на очакванията, свързани с неговия(нейния) пол, то него (нея) са считали за анормални. При първите количествени методи, психологическата оценка на маскулинноста и фемининноста са се разполагали на противоположните полюси на едномерния континуум. В такъв биполярен модел се подразбира, че колкото по-маскулин е определен индивид, толкова по-малко той (тя) и по-малко фемининен, и обратното.

В съвременните психологически модели на психологическата маскулинност и фемининност, тези качества често се преценяват от гледна точка на наличието на инструментални, опосредствени (ориентация към задача, самостимулиране) и експресивни, обществени (communal) (емоционалност, ориентация към другите) черти. Тези характеристики не са диаметрално противоположни; те представляват или независими (ортогонални), или полу-независими континууми, и затова между тях няма математическа обратна връзка (вж. Bern, 1974; Reinisch, 1976; Reinisch & Sanders, 1987, in print; Spence, Helmreich, & Stapp, 1974; Whalen, 1974). Това означава например, че високото ниво на "фемининност" (експресивност) не винаги е свързано със задължително ниско ниво на "маскулинност" (инструменталност). Индивидът може да притежава: 1) високи нива както на "маскулинност", така и на "фемининност" (андрогенен), 2) високо ниво на "маскулинност" и ниско ниво на "фемининност" (маскулинен), 3) високо ниво на "фемининност" и ниско ниво на "маскулинност" (фемининен) и 4) ниски нива и по двете скали (недиференциран).

След като са направили крачка напред с разбирането, че на човек от всеки пол могат да бъдат присъщи както маскулинността, така и фемининността, учените и теоретиците се опитват да определят различните компоненти на маскулинността и фемининността и да разработят съответстващи единици за тяхната оценка. Съществуват множество показатели, по които може да се оцени всяка от тези характеристики, - например физически, поведенчески, когнитивни, личностни и социални показатели, компоненти на всеки от които са различни допълнителни фактори. (Всъщност, някои изследователи вече избягват термините "маскулинност" и "фемининност", които им се струват твърде общи и заблуждаващи и предпочитат да използват специфични термини като "инструменталност" и "експресивност", които по-точно характеризират оценяваните показатели.). Нещо повече, докато при някои индивиди многочислени показатели образуват съгласуван модел на "маскулинизация" или "феминизация", при други това не е така. Някой учени говорят за културна и контекстуална зависимост на самите определения за маскулинност и фемининност и за проблемите на съгласуваност на половите роли. Други изследват относителното влияние на биологическите и социо-културни фактори върху формирането и експресията на маскулинните и фемининните черти; за съжаление, при това те често встъпват в спор на тема "природа или възпитание".

Много от тези теоретически и емпирически проблеми имат тясна връзка и сексуалната ориентация. До появата на новаторския труд на д-р Алфред Кинзи "хомосексуалността" и "хетеросексуалността" са били разглеждани като дихотомически категории; това означава, че човек е бил считан или за хетеросексуален или за хомосексуален. Някои са допускали съществуването на трета категория - бисексуалност, но други са считали, че бисексуалът - е замаскирал се хомосексуал (опитващ се да се представи хетеросексуал) или експериментиращ хетеросексуал.

Традиционната психо-аналитическа гледна точка върху сексуалната ориентация очевидно, също е основана на този категоричен модел, доколкото се предполага, че на всеки човек е присъща известна "истинска" дълбоко залегнала хетеросексуалност или хомосексуалност (която е най-лесно да бъде разкрита по пътя на анализа на еротичните фантазии), но човекът може да подтиска подобни мисли и да демонстрира поведение, несъгласувано с тази истинска идентичност. Много учени продължават да се придържат към категоричните възгледи върху сексуалната ориентация, които несъмнено отразяват етикетите, които се лепят върху хората в много общества.

Едно от главните достойнства на изследването на Кинзи е фактът, че той подложи на съмнение обосноваността на такава дихотомическа класификация. Събирайки емпирически материали за основите на сексуалното поведение на човека, Кинзи и колегите му откриват, че хомосексуалното поведение се среща твърде често и че извършването на хомосексуални актове все още не означава, че човекът непременно е "хомосексуал". Независимо от сексуалното само-етикетиране (тоест, как човек сам се нарича), поведенческата бисексуалност при мъжете и жените не е била рядко срещана още преди 40 или 50 години. Например, през 1948 г. Кинзи и колегите му съобщават, че 50% от неженените, женените и разведените бели мъже на възраст от 16 до 55 години са реагирали еротически на други мъже, а 37% от мъжете в постпубертетен период са участвали в сексуална активности с мъже, достигайки до оргазъм (Kinsey et al., 1948). По същия начин, 28% от неомъжените, омъжените и разведените бели жени на възраст от 12 до 45 години са съобщили, че са реагирали еротически на жени, а 13% са участвали в сексуална активности с жена, достигайки до оргазъм (Kinsey et al., 1953). Кинзи и колегите му съобщават също така, че в течение на живота на човека основата на неговото сексуално поведение може да се изменя и дори понякога твърде рязко. Създава се впечатление, че съществува континуум на сексуалността (Кинзи ползвал шестобална скала), на единия полюс на който се намира изключителната хетеросексуалност, а на другия - изключителната хомосексуалност.

През последните 40 години скалата на Кинзи и различните й модификации се използват широко в сексоложките изследвания.

Скалата на Кинзи е била подложена на също такава критика, както и едномерния биполярен модел на маскулинноста/фемининноста. Тази скала подразбира наличието на обратна зависимост между хомосексуалността и хетеросексуалността - тоест колкото по-хомосексуален е даден човек, толкова той трябва да е по-малко хетеросексуален. Паралелната разработка на ортогоналните модели на "маскулинноста" (инструменталността) и "фемининноста" (експресивността) (Bern, 1974; Spence & Helmreich, 1978) Стормз (Storms, 1978; 1980) води до изграждането на хипотезата, че хомоеротизмът и хетероеротизмът са ортогонални, независими континууми.

Според този модел, бисексуалните имат високо ниво както на хомоеротизма, така и хетероеротизма, хетеросексуалните имат високо ниво на хетероеротизма и ниско ниво на хомоеротизма, хомосексуалните са с ниско ниво на хетероеротизма и високо ниво на хомоеротизма, а индивидите с ниски нива и на двата показателя ще са асексуални. До сега, ортогоналният модел на сексуалната ориентация, разработен от Стормз, се е използвал в сексоложките изследвания не толкова широко, както различните модификации на скалата на Кинзи.

Освен това, както във връзка с гендерно-ролевите концепции на маскулинноста и фемининноста, са били повдигнати въпроси, свързани с: 1) многомерността, 2) съответните единици за измерване и 3) съгласуваността или разсъгласуваността на различните показатели на хетеросексуалността и хомосексуалността. На практика, повечето от изследователите, модифицирали скалата на Кинзи, са го направили посредством използването на биполярните оценки на хетеросексуалността/хомосексуалността по много показатели, явяващи се компоненти на сексуалната ориентация, тъй като са считали, че само една скала е недостатъчна за нейната оценка. В частност, може да се направят независими оценки на сексуалното поведение, сексуалните фантазии, да се изясни в кого се влюбва даден човек, представители на кой пол са "по-привлекателни" за него и така нататък. Всеки от тези показатели също може да бъде оценяван по няколко показателя. Например, като се говори за сексуално поведение, може да се оценят следните показатели: 1) количество партньори от всеки пол, 2) честота на сексуалната активност с партньорите от всеки пол или 3) честота на оргазмите с партньорите от всеки пол. Също както при оценяването на строежа на маскулинноста/фемининноста, при някой индивиди оценките на различните показатели дават еднакво ниво на хетеросексуалност/хомосексуалност, докато при други те не съвпадат.

В течение на човешкия живот, протичат свързани с развитието изменения в основите на сексуалното поведение и се наблюдава очевидно несъответствие между тези основи и хомосексуалната идентичност, във връзка с което възникват важни теоретически въпроси, касаещи природата на сексуалната ориентация, и възникват интересни задачи за емпириците, опитващи се да оценяват ориентацията. Фактът, че основата на сексуалното поведение и сексуалното самоетикетиране на индивида могат рязко, а понякога и нееднократно да се изменят с течение на времето (например, от хетеросексуалност към хомосексуалност, а след това пак към хетеросексуалност), ни кара да се съмняваме в правилността на гледната точка, според която сексуалната ориентация се фиксира или определя в началото на живота, а след това остава постоянна.

Въпросите, свързани със съответствието или несъответствието между различните показатели на сексуалната ориентация или между оценките на един показател, получени по различно време изискват по-нататъшно изследване. Например, клиничен работник, който се придържа към традиционната психо-аналитическа гледна точка, може да счита, че несъответствието между честотата на хомосексуалните еротически фантазии и фактическото хомосексуално поведение е обусловено от подтискането на "истинските" сексуални желания на индивида. Николе обаче съобщава, че съдържанието на фантазиите и поведението могат да бъдат силно разсъгласувани, особено при жените, като това не свидетелства за лоша психологическа адаптация. В известен период от живота си, жената може да се счита за хетеросексуална и да има партньори само от мъжки пол, но фантазиите й в този период могат да са основно хомосексуални. След това тя може да се влюби в жена и да води лесбийски начин на живот, но в това време фантазиите й могат да са основно хетеросексуални. Ясно е, че наличието на такива случаи подлага на съмнение обосноваността на хипотезата за подтискането и може да се предположи, че сексуалната ориентация може да се изменя с течение на времето. Само че, възможността за изменение на сексуалната ориентация не означава, че човек може съзнателно да контролира сексуалната си ориентация или да я избира.

Кас (Cass) счита, че в процеса на формиране на сексуалната идентичност, човек сам си присвоява "етикета" на хомосексуален, хетеросексуален или бисексуален. Доколкото човек приема и интерпретира сексуалната си ориентация и контекстите, в които той се идентифицира като хомосексуален или бисексуален (ако има такива), под влияние на множество фактори, то по подобни етикети не винаги може точно да се прогнозират основите на сексуалното поведение, макар че тези етикети са важни за идентичността на човека. Например, по данни от скорошно изследване на Института Кинзи с участието на 262 жени, считащи се за лесбийки, 75% от тях след навършване на 18 години са имали полови контакти с мъже; 43% от жените, които винаги са се считали за лесбийки, също са имали полови контакти с мъже (Reinisch, Sanders, & Ziemba-Davis, 1988, in press).

Аналогично на определянето на строежа на маскулинността/фемининноста, самото определение за хомосексуалност/хетеросексуалност, и тяхното изразяване зависят от културните и контекстуални фактори. Както отбелязва д-р Босвел (Boswell), в даден културен, исторически и религиозен контекст, хомосексуалността може да бъде или "маркирана" (тоест да има етикета на нещо необичайно), или "немаркирана".

Както изследователите на строежа на маскулинноста/фемининноста, изследователите на сексуалната ориентация проявяват силен интерес към разкриването на нейните "причини", и диалозите между тях често приемат формата на дискусии на тема "природа или възпитание", тоест се свеждат до изясняването на относителното значение на биологическите и социо-средови фактори вместо използването на по-продуктивния интеракционистски подход. Например, за да се разберат биологическите и еволюционните компоненти на сексуалната ориентация, се провеждат изследвания на животни и се обсъждат недостатъците на моделите на сексуалната ориентация на животните. Както се вижда в другите раздели на това изследване, не съществува единствена причина или прост път на развитие, определящи сексуалната ориентация - както хомосексуалната, така и хетеросексуалната. Отделени са биологически и социо-средови фактори, които могат да влияят на формирането на сексуалната ориентация, при което за различните хора, относителното значение на тези фактори може да е различно. При работата по задълбочаването на научното разбиране на процеса на формиране на сексуалната ориентация ще бъде направена значителна стъпка напред, ако бъдат признати и разгледани следните факти и възможности: 1) съществуването на значими различия между индивидите, които се считат за хомосексуални, така, както и между "хетеросексуалните"; 2) възможността да съществуват няколко различни вида хомосексуалност; и 3) възможността да съществуват няколко различни пътища за формирането на сексуалната ориентация - хомосексуална, бисексуална или хетеросексуална (Weinberg, 1978).

Някой изследователи едновременно изучават влиянието на такива елементи, като пол (мъжки или женски), гендерна роля (маскулинна или фемининна) и сексуална ориентация, върху основите на сексуалното поведение и отношения, като внасят извънредно ценен принос в изучаването на ролята на всеки от тези елементи. Например, д-р Блумщайн и д-р Шварц отбелязват, че като цяло, честотата на сексуалната активности в лесбийските двойки е по-ниска, а в двойките на хомосексуалните мъже е по-висока, отколкото при хетеросексуалните двойки. Те разглеждат тези различия в честотата на сексуалната активност като отчитат пола на партньорите, съставящи двойката от всеки тип, тоест, като имат предвид, че в нашето общество мъжете по-често са инициатори на сексуална активност, отколкото жените. Така, при интерпретация на по-високата честота на сексуалната активност в двойките хомосексуални мъже и по-ниската честота на сексуална активност в лесбийските двойки, е най-добре тези различия да се свържат с пола на партньорите и най-вероятно с очакваната за техния пол роля, а не с тяхната сексуална ориентация.

... Работата над този обзор ни припомни историята за трима футболни съдии, която може би е добре да припомним тук, защото тази притча касае самата същност на научното изследване. Първият съдия казва: "Зачитам гол тогава, когато видя попадение". Вторият съдия отвръща: "Аз не правя така. Зачитам гол, когато топката действително е вкарана във вратата!" Третият, навярно най-старият и мъдър арбитър възразява на самоуверените си колеги: "Топката въобще не е влязла, докато аз не го кажа ". Така, както и с всички аспекти на науката, разбирането ни за природата или причините на една или друга сексуална ориентация се развива в зависимост от това, какви въпроси задаваме, с какви методи търсим отговорите на тези въпроси и как интерпретираме данните, а да не говорим и за това, че работим в определен културен контекст и гледаме света през призмата на своите възгледи и убеждения. Доколкото всички тези фактори формират същността на научното знание, е абсолютно необходимо да се сравняват различните гледни точки по всеки въпрос, както това става в нашата книга, за да се опитаме да анализираме "призмите", през които гледаме и внасяните от тях изкривявания.

В резюме на казаното ще повторим, че простите дихотомически или едномерни модели не позволяват да се разберат процесите на формиране на сексуалната ориентация. Сексуалната ориентация е многомерна по своята същност и върху формирането й оказват влияние много фактори. Независимо от съществуването на номиналните категории хетеросексуалност, хомосексуалност и бисексуалност, слагането на тези етикети зависи от сложния комплекс социални, политически и свързани с развитието фактори и не винаги отразява точно фактическите елементи на сексуалното поведение или еротическото желание.

* Публикува се със съкращения
Стефани А. Сандерс, Джун Маковер Райниш, Дейвид П. МакВертер "Хомосексуалност/хетеросексуалност: общи обзор"