„ГЕЙ ПРАЙД-2012“-СТРАСТ В ПОВСЕМЕСТНА АПАТИЯ, ИЛИ АПАТИЯ В ПОВСЕМЕСТНА СТРАСТ

И такааа..., наближи гей-прайдът и тази година и страстите в социалните мрежи и информационните сайтове започнаха постепенно да се нажежават, за да достигнат своята точка на кипене на 30 юни 2012 г. Както винаги, следим информационния поток, за да видим спрямо него, как се съизмерва родното ниво на толерантност и до колко сме готови да приемем различните, както и да уважаваме индивидуалността им. Няма по-точен лакмус от свободното обществено мнение. Ето какво открихме във форумните коментарни рубрики, под публикациите в някои медии: „Писна ми от педерастки истории“, „Уфффффффф ,кой ни брои нас хетеросексуалните?....... Ние сме тези ,които трябва винаги със всички малцинства да се съобразяваме“, „Тук малко черен хумор, ама "Метни един камък, спаси едно дете", „СМЪРТ БОКЛУЦИ !!! УБИЙ УБИЙЙ ПЕДЕРА ПЕДЕРА !!!“, „като марширувате си сложете по една лента,кои от вас са заразени с вируса на спин, не да ви крият личните данни и да ви раздават права,защото това не е срам а престъпление към обществото“, „Tия ще станат като мангалите, ще имат повече права от нас и изведнъж ние ще станем "различните", „Не стига, че демографски се топим като свещи, не стига че мангалите се множат като хлебарки, не стига че младите се опростачиха и чалгаризираха като за капак на всичко обществото ни става все по-извратено и все по-болно.Губин морал и ценности със скороста на светлината.Мога да гледам голи феменистки, но полуголи деграданти и мазни педераси-никога.За 20 години паднахме под дъното във всяко едно отношение.Господ да ни е на помощ защото този път като нация няма да оцелеем“, „НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! С песимизъм нищо няма да стане! Смърт за педалите!“ и култовото-“Само Светия Синод ще им разкаже играта! И с право!“ Запазихме правописа в оригиналния му вариант...! Това са само една малка част от негативните изказвания, разбира се, не липсват и положителни такива, за да бъдем коректни, ето и част от тях: „Щом искаш толкова много да се крием, добре. Аз го правя вече близо двадесет години и въпреки това си водя нормален живот“, „Да имаш различна сексуална ориентация е нормално“, „Да не знаеш, че НЕхетеросексуалните българи нямат равни права като на хетеросексуалните българи, е невежество!“, „СПИНът не дискриминира – повечето болни са хетеросексуални...посланието ти е отвратително“, „правата са въпрос на договаряне: всеки получава малко и дава малко. Гейовете плащат данъци, да знаеш – все някакви права трябва да получават от това“. Както всеки може да се убеди, темите са си същите, както преди една, две и дори преди пет години. Хейтърите са си същите, защото темите са същите, но сякаш Нехетеросексуалните хора са станали по-мълчаливи, по-тихи и по-безразлични към отношението към тях. Тази апатия има две измерения. Едното би могло да бъде, че негативизмът е понамалял, или поне е „0влязъл в релси“ и не впечатлява така силно, както преди няколко години. Втора линия би могла да бъде, че НЕхетеросексуалните хора са повече уплашени от преди, което вече буди някои „размисли, без страсти“. Ако хората се страхуват, това означава, че НЕтолерантността надделява, а ако безразличието е повсеместно, това би означавало не толкова, че обществото ни е станало по-толерантно, а може би, че просто са въведени обществени правила за поведение, за спазването на които се следи, но това също не променя в положителна посока общата НЕтолерантност. Изводът е, че и в двата случая обществото ни си остава НЕтолерантно, то просто не напредва по линия на израстване към търпимост, но или стои на едно място, или се втвърдява и се самокапсулира в омразата, дори и към опитите за промяна на хейтърското статукво. Няма смисъл от коментар на коментарите, защото те наистина са си същите-парадирането, моралът, ценностите на обществото, църквата, родината, „Планът Ран-Ът“...НЛО, Мики Маус и т.н.! Все пак, нека се позамислят и така наречените хейтъри...., да измислят нови теми, защото тези просто вече не работят, не само не работят, но дори и позамирисват на попрестояло...! Именно заради това тази година организаторите наблягат на „гей прайд“, а не-“гей парад“, както беше до сега. Преводът на „прайд“ е „гордост“, всеки един от НЕхетеросексуалните хора се гордее със себе си и това, което представлява в обществото и в личния си живот. Това е акцентът и това променя ъгъла на измерване на общественото внимание към хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Останалото са едни опростачени лингвистични упражнения, които не просто нямат актуално съдържание, а издават самосъзнание на социално и тотално деградирал съсел. Наистина няма, какво повече да кажем за тазгодишния гей-прайд и най-вече за отзвука му в патриархалното ни общество, което на улицата е „безмерно възпитано“, а в дома си е „перверзно изпипано“! В.Ж.

ГРАФИТИТЕ И “ПЕДАЛИТЕ”-ДВЕ СТРАНИ НА ЕДНО ОБЩЕСТВО?

Когато бях малък много обичах да пиша с тебешир по фасадите на къщите. Това може би е някакъв социалистически първообраз на днешните графити. Но ако сега има школи, които издигат този вид “писане” до степен на истинско изкуство, то тогава ние просто имитирахме учителите си, които пишеха с тебешири по черните, а в повечето случаи-зелени, дъски в класните ни стаи. Е, поне така беше при мен. По този повод, майка ми често ми казваше странната тогава за мен реплика: “Имената на глупците, висят по стените!”.
Всъщност, ние пишещите по стените в онези години не се подписвахме. Причините бяха политически, но и не само. В крайна сметка беше важно, какво казваме, а не кой го е казал с онова, което е изписал, нарисувал, или просто изобразил по някакъв начин на стената. Разбира се, съвременността води след себе си и нови похвати. Днешните графити са много по-красиви, много по-качествени и много по-….вулгарни! Достатъчно е човек да се разходи из София, а и из някои от другите големи градове и буквално ще може да се нагледа на бликаща нетолерантност, изригваща омраза и порнографска замърсеност на фасадите.
Надписи, касаещи сексуалните намерения на някакви ултраси спрямо роднините от първа линия на други ултраси, от противоположния лагер, или отбор, вече представляват нещо съвършено ежедневно. Не ни прави впечатление, когато четем по фасадите около НДК за “свине”, които ще бъдат ”пръснати…”, с добавка от друг цвят и очевидно от името на същите тези “свине”-….”от целувки”! Не ни прави впечатление, когато виждаме надписи, касаещи исконни ценности от сорта на: “Бойкот на държавата!”, или “Бойкот на изборите!” и още: “Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят!”. Всичко това показва позиция, показва отношение, но показва и степен на обществена култура. Когато говорим за култура, възниква въпросът, как надписи като: “Педали не спираите тук”, “Педерасите под ножа” и “Педалите на сапун”…/запазваме оригиналния правопис/, кореспондират въобще с понятието култура?
Футболни запалянковци има по целия свят, сред тях има и ултраси. Политически лозунги има във всички демократични и полудемократични държави. Във всички тях надписите по стените касаят именно такива теми, които вълнуват обществото, които са значими, които касаят развитието на определени и съществени процеси в държавата. Надписи, които заклеймяват сексуална ориентация идват да покажат само едно-обществена култура, нивото на която граничи с абсолютната нула. От къде обаче идва тази тенденция?
Много често в разговорната ни реч, наши приятели и близки използват думата “педал”, за да обозначат негативността на определен човек, или неблагоприятното действие на институция. Това също е част от обществената култура и граматическото и стилово ниво на социална зрялост. Този тип неглижиращо, на пръв поглед съвършено невинно, разговорно говорене поражда едно по-широко отношение към “педала” не просто като към човек, а като към нещо, което е неопределено, непознато, непознаваемо и само поради тази си същност-категорично заклеймявано. А заклеймяването се извършва от хора, които имат възрастовия и “възпитаван” достъп до лесния начин на придобиване на мащабна и внезапна публичност-графитите. Именно чрез тези напдиси по стените обществото отпушва тапата на газираното си ежедневие и изхвърля цялото натрупано напрежение, без оглед на каквито и да било правила, да не говорим за толерантност и опит за разбиране на ближния, а още по-малко пък-на различния.
Някак трудно можем да разберем породената и неуморно генерирана социална шизофрения на абсурдното съжителство на надписи, касаещи политически позиции и футболни страсти от една страна, с надписи, касаещи емоционалните нюанси на определен тип хора, с различна от общоприетата сексуалност, от друга страна. Това е огледало на обществото ни-абсурдно до шизофренност, уморено от експеприментиране, озлобено от обедняване, полудяло от безпътица. Може би въпросните надписи за “педалите” ще изчезнат, когато най-сетне приключи преходът ни. Някога евреите бродели из пустинята, за да намерят своята обетована земя. Изглежда нашият преход вече е минал през обетованата земя и сега отново сме в пустинята, където ни се привиждат невидими заплахи от “педали”. Илюстрация за това е и един коментаторски чат под една статия в български новинарски сайт. Когато неотдавна беше застрашена от взрив атомната централа “Фукушима-1” в Япония, след зловещото земетресение, в коментарите под статията някой с никнейм “Силно вярващ човек” беше написал следното: “За това са виновни педалите, защото нямат морал. На колене! Амин! Алилуя!”. Ето я въпросната шизофрения в рафиниран вид. Тя, в този си вид, в този мащаб, под тази форма е нелечима, защото вече е станала необратима. Светът беше изправен пред евентуален ядрен ад от мащаба на Чернобил, но някой, който има налудничавата смелост да се нарече “Силно вярващ човек” се занимава със задниците на едни хора, вместо да мисли трезво за нещо, което наистина касае качеството на живота на планетата.
Коментарите от сайтовете и надписите по стените ще продължават да бомбардират съзнанието на публиката, защото целта на коментаторите е общественото съзнание да се превърне в подсъзнание и да започне да работи самостоятелно, без необходимостта от непрекъснато външно инфилтриране на абсурдност. Именно заради това говорим за едни на пръв поглед невинни и нищо не казващи надписи, които просто за пореден път “псуват” “педалите”, които като че ли са свикнали и не се трогват от това. Може би именно тук е мястото на гражданската позиция на хората с нетрадиционна сексуалност, може би-….да забележат, когато ги псуват и да реагират подобаващо, но в рамките на възпитанието и достойните човешки взоимоотношения. Иначе спотайването би означавало всички да се признаем за материал, подходящ за производството на сапун….! Колкото до “имената на глупците”, които “висят по стените”, не, те и днес не се подписват, защото не искат и не могат да застанат с лицата си пред позициите си, за разлика от така наречените “педали” които се “самозаявяват” пред обществата на техните ежегодни паради на любовта. Имената на вездесъщите “морални” /а защо не и направо сексуални/ ментори от фасадите никога няма да станат явни, защото те не просто нямат имена, но преди всичко те няма лица.

ГОЛАТА СТАТУЯ- ДЕЙСТВИТЕЛНА ЕРОТИКА, ИЛИ ЕРОТИЧНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ…?

Статуите са служели и служат за украса. Тяхната естетическа експресивност има за цел да удовлетворява жаждата за представителна красота, която убедително конституира обществен статут. Има обаче една видима подробност, която притежава обективен смисъл далеч в Античността. Става дума за голотата при извайването на статуята. Защо тялото трябва да е голо…?
Това, което на пръв поглед прави впечатление при мъжките статуи е драстичното подценяване на първичните полови белези. В същото време женските подобни белези са силно подчертани, почти до гротеска. По отношение на първичните полови белези, трябва да отбележим, че тази тенденция е обратна при гробните находки, където мъжките белези са силно подчертани, а женските са почти загатнати. Тази противоположна тенденция се наблюдава например при теракотите от некропола на Аполония Понтика, от ІVв. Пр. Хр. Смисълът на тази характерност може би не е напълно известен, но натрапчивата противоположност е повече от очебийна. Първичните полови белези на мъжките гробни теракоти са акцентирани до степен на “анатомична неприличност”.
Принципно, женското субекспресиране може да бъде наблюдавано в коремната и тазовата област на статуите. Това може лесно да се илюстрира с култови предмети с антропоморфни белези от времето на Халколита. Вторичните женски полови белези обаче са неглижирани до степен на саркастичност, което също търси собствено обяснение.
В същото време се наблюдава и друга закономерност, свързана със степента на обличане. Женските статуи в повечето случаи са облечени, при това значително повече от мъжките. Това говори за търсено подчертаване на мъжката красота и едно тихо загатване на женската такава. Голотата на мъжката статуя е изобразена в неприкрито сексуален аспект, в рамките на художественото благоприличие. При мъжките статуи детайлността е почти натрапчива, като се започне от изобразяването на окосменост и се стигне до редица други анатомични акценти, докато при женските статуи се наблюдава една застинала монотонност и сексуалността, ако въобще присъства, е по-скоро загатната, завоалирана, “прошепната”.
Друг акцент при мъжките статуи демонстрира пъстрота на позите, които са подбрани по такъв начин, че да покажат, да “разкажат” и направо да демонстрират. Всичко това, в съчетание със семплите размери на първичните полови белези на статуите говори за една разкрепостеност, а може би е оставено място за това ”да си представим”.
Как можем да си представим обаче красотата като тема в този тип изобразително изкуство-извайването на едно тяло? Другият важен въпрос, който стои във връзка с този е, как се съотнася темата за красотата към дейтайлизирането на статуята и неприкритото акцентиране на подробността при представянето на тялото? Всъщност отговорът на тези въпроси, струва ми се, се съдържа в самото им задаване.
Не са рядкост случаите, когато богът в Античността е представян гол, гол е представян и воинът. Едно от разумните обяснения за това е търсенето на демонстрация на сила, на красота, на чистота и защо не и на прозрачни намерения. Голотата показва, че човек няма какво да крие, защото намеренията му са чисти. Дали именно това не е лайтмотивът при голотата на статуята?! По отношение на голотата обаче наблюдаваме и още един процес, който е зависим от основния. Става дума за “разсъбличането” на мъжката, а като че ли по-често и на женската статуя. Мотивът, че човек е бил облечен и неволно-по-често, но и умишлено, се съблича, подчертава голотата и значително засилва еротизма, което се маскира с неволния жест на “случайното” падане на дрехата. Тук вече красотата не е основен мотив, а тя се превръща в подсилващ елемент на една елегантно предлагана еротика.
По тази логична линия на разсъждение, неминуемо се стига до процеса на извайване на статуята. Авторът ни предлага забележителни детайли, което по същество демонстрира едно натрапващо се “вторачване” в подробността, при това до степен на еротично съзерцание. Имайки предвид, че авторите на скулптури са предимно мъже, това детайлизиране на мъжката статуя и представянето й с толкова много анатомични подробности, които изкарват на преден план красотата и еротиката, въвежда мотивът за хомоеротиката и хомоеротичното съзерцание в процеса на скулптирането. В полза на това може да се посочи изключително прецизното спазване на анатомичните пропорции и белези. Статуите търсят максималната естествена естетика на излъчването на образа, тялото и дори лицето.
Друг съществен въпрос по отношение на голотата на статуите е свързан с причините за подценяването на мъжките първични полови белези в някои слчуаи и аспекти, а при женските статуи това е обратното. Може би този момент се обяснява с продължението на рода, в който основната роля на фактическото раждане има именно жената. Може би заради това тя е представяна с подчертани таз и коремна област, докато при мъжа, който няма детеродни органи, се търси повече красотата и еротичната експресивност. Това обаче не може да обясни подгръбните части на статуите, където отново детайлът е спазен до вманиаченост при мъжките статуи, а при женските по-често е прикрит, или ако е разголен, то е по-скоро завоалиран и “намекнат”. Тук не говорим за детеродни функции, което автоматично изключва темата за смислова натовареност. Остава обяснението за една чиста форма на хомоеротика. Детайлизирането на подгръбните части може да се наблюдава при бронзовата статуя на Аполон от Стара Загора-І-ІІ в., , както и при бронзовата статуетка на Херакъл от Тополяне, Серско, от ІІ-ІІІ в. Показателен е примерът и при изобразяването на Аполон.
Трябва, разбира се, да признаем, че еротиката като тема има и още едно обяснение. Детайлизирането на анатомичните белези, педантичното изобразяване на гънки, окосменост, мускулни напрежения, резки и кожни свивания ни представят една максимално реалистична визия, възможно най-близо до антропологията и анатомията, което по своята същност създава може би още на първо място, усещането за неподправена, природна еротика. Когато обаче си представим, че тези статуи всъщност са изработени от човешко същество, което е докосвало с ръцете си всеки интимен детайл и е пресъздавало вероятно видимата истина до степен на естествено съвършенство, тогава, хомоеротиката, някак си, като че ли няма допустима конкуренция в плоскостта на логическото обяснение.
В сравнението на мъжките и женските статуи се наблюдава и още една законосъобразна зависимост. Ако приемем, че субекспресираните форми на женските статуи акцентират върху детеродността-продължаването на рода, то тогава гротескно пренебрегнатите първични полови белези на мъжките статуи може би акцентират преди всичко върху мотива за човека-воин, полубог, богочовека, бога, в зависимост от конкретната статуя, в конкретната ситуация. Ако това е така, тогава кому и защо е нужно въобще да се представя първичен полов белег, в каквато и оптична пропорция да е той, след като целта е различна от детайлната видимост…?
Не е ясно в същото време, дали представянето на умалени първични полови белези по отношение на цялостния размер на мъжката статуя, не е все пак някакво естетическо разбиране на античните автори. Нека си припомним, че доста по-късните ренесансови художници “обожават” “рубенсовия тип” жени. Днес “на мода” пък сякаш са предимно слабите тела, които внушават пластична изящност и примамват с грациозност и ефирност на действието. Може би умалените мъжки първични полови белези на античните статуи са просто изявата на една антична “мода”. Възниква обаче въпросът, защо тази мода е толкова настойчиво извеждана пред очите на масовата публика и какво именно се цели с това?
В темата за голотата на античната статуя не можем да пропуснем и мотива за “женствеността”. Той е еднакво характерен и за женските, и за мъжките статуи. От една страна това може да е естетически остатък от времената на матриархата, например при по-старите статуи. При късноантичните статуи обаче това едва ли е актуално.
Женствено представената мъжка статуя е предимно на бог, на Ерос, на сатир, но никога-на воин. Това е така, защото първите персонажи носят в себе си идеята за нежността, любовта и изящната красота, което, като че ли е по-характерно за жената като вид. Воинът от своя страна е показан задължително в движение, в поза на някакъв тип “професионално” напрежение в ролята му на боец и защитник-хвърлянето на копие във война, убиването на див звяр, или ритуалното убиване. Такъв воин е именно бронзовият Херакъл от Тополяне, Серско, от ІІ-ІІІ в. Той е не просто красив, той е горд със своята “движеща се изящност”, представен гол-сякаш тялото му е в борба със сстихиите и ги надвива със силата и красотата си. Това е може би идеята на автора-да ни плени с естественото изящество на една неподправена, а може би и защо не, бленувана релефно-изобразителна истина.
Авторите на статуите наистина пресъздават характерни движения. Те са многозначителни, различни по намерение, характер, цел и дори и по сигнал. Движенията са умишлено прецизирани, защото са разработени по начин, който е до толкова реалистичен, че детайлизира дори правилните мускулни напрежения при съответните типове движения. Това отново подчертава физическата красота при мъжките статуи и “разказва” за силата на мъжа като воин. Това е може би илюстрация за един от мотивите на голотата, която подчертава силата, посредством физиката.
Както беше посочено, статуите имат предимно естетическо предназначение да украсяват частни и обществени сгради, както и площади, градини и други знакови публични места. Естествено е статуите да представят “млади” хора. Това е следващият наблюдаван основен мотив, който сякаш има също своя роля в действителната еротика, или еротичната действителност на голата статуя. Младостта на човешките скулптури има антични корени. Те могат да бъдат проследени и в литературата, и във философията, а очевидно и в скулптурното изобразително изкуство. Тази културна тенденция е лесно обяснима, защото е логична, дори и в наше време. Търсенето на детайла обаче и “вторачването” в него носи само по себе си една свръхсексуалност, която в много отношения разкрива хомосексуалността на автора, който като че ли изобразява момчето и мъжа така, както те битуват в собствените му еротични въжделения. Именно заради това много от статуите, освен, че са на пръв поглед “безсрамно” разсъблечени, те са и усмихнати с един особено присъщ свян. Той сякаш има за цел да направи наблюдаващия по-снизходителен към очебийната, при това неприкрито демонстрирана голота. От друга страна, мотивът с усмивката сякаш “омекотява” материала, от който е изработена статуята-мрамор или бронз, прави го някак по-топъл, по-човешки, по-чувствен. Усмивката придава още настроение и индуцира ситуация, “умилява” зрителя и го кара да “прости” на практика всичко, което е извършила, върши, или дори би извършила вече “оживялата” статуя на воин, бог, мъж, или момче.
Изборът на възраст на статуите не е случаен, както можем да се убедим. Нима Ерос може да е грохнал старец, или разярен воин…? Нима сатирът може да е груб и прекалено динамичен, когато от него се очаква да е деликатен и дори еротично предизвикателен в забавената почти до каданс сексуална реалност…? Именно заради това този тип мъжки статуи са представяни като момчета, защото са млади, красиви, нежни и изящни в движенията си. Момче е мраморната статуята на Ерос-римско копие по оригинал на Праксител от село Никюп от средата на ІІ век. Подобна е мраморната статуята на почиващ сатир от село Рибен от втората четвърт на ІІ век.
Възниква въпросът, след като статуите служат за украса, тяхната голота не е ли неприлична и в противоречие с номиналния морал? Самоцелна ли е красотата на релефно изобразеното голо тяло? Отговорът може би можем да намерим доста по-късно, в православните икони, където ангелите са изобразявани голи, с крила. Това сякаш е израз на чистота и непорочност. Дали обаче това е била идеята при “разсъбличането” на античните статуи…?
Еротиката като водещ мотив се “завръща” с контрааргумента, че в системата на тракийския орфизъм при така наречените “мистерии”, голотата, изобразявана по съдовете от тази епоха, е директа алюзия за един определен тип сексуалност в затворените мъжки общества. Този тип изобразителност отново ни въвежда в сферата на неподправената антична и като че ли в не малка степен “ефирна” хомосексуалност.
В противоречие с умалените първични полови белези на мъжките статуи са хермите, за които пише Иван Маразов. Това са каменни стълбове, които завършват с глава на бог, а в средата на хермата е изобразяван неговият “напрегнат член”. Дори кракът, според Маразов, съдържа фалически конотации. Да си припомним раждането на Хефест от крака на Атина, която зачева именно там от Ерихтоний.
Във всички случаи пренебрегването и субекспресирането на първичните и вторичните полови белези и при мъжките, и при женските статуи говори определено за едно-категорично подчертаване на сексуални аспекти и ситуации. Подробностите от анализирането на тези акценти и смисловите изводи от детайлизирането им водят от една страна към детеродната традиция за продължаването на рода, но неизменно в основен план-и към откровеното хомоеротично съзерцание, така характерно за изкуството и философията на античната мисловна вселена.

ANTIK

„ГЕНЕТИЧНИТЕ ОТПАДЪЦИ” И „ХАРТИЕНАТА” ТОЛЕРАНТНОСТ”

„Генетични отпадъци”! така наричат хомосексуалните в България в ХХІ в. Казват, че „изродите” от Уолстрийт нарочно финансирали гей-организациите, защото така било записано в Талмуда-да се унищожат християните, като не се размножават. Признавам си, не съм чел Талмуда, защото съм православен християнин. Е, не спазвам всички православни канони, впрочем като повечето българи, но съм православен, уважавам нашата вяра и се надявам с добрите си дела да се спася, когато ми дойде времето и на мен. В същото време познавам доста хора, които попадат под знаменателя на така наречения „генетичен отпадък”, но всички те определено нищо не са получавали нито от Уолстрийт, нито от когото и да било. Никой не им е поставял задача, било то косвено, или пряко, да ограничават разпространението на Християнството като не се възпроизвеждат.
Направих си труда да прочета, колкото и това да беше свръх силите ми, коментарите след публикациите на няколко електронни информационни сайта за гей-парада в София. Миналата година сред коментарите имаше и тук-там по една защита, сега обаче почти напълно всичките коментари са негативни. Парадирало се с „педалските” шарении, това било гей-парад/иране, защо се натрапвали хомосексуалните отношения, децата щели да станат гейове, понеже се влияели....! Да започмнем от зад напред, макар и някои да видят в този израз провокация от моя страна.
Децата няма как да се повлияят от един парад на когото и да било, защото в интернет и по телевизиите е пълно с филми-и порно, и драми на гей-тематика, така че те биха могли от там да се повлияят много повече, ако поискат. Колкото и обаче да се влияят, хомосексуален не се става-или си такъв, или просто не си. За парадирането. Честно казано: „АМАН”! За какво парадиране говорим собствено? Ако едно момче целува приятелката си на Орлов мост, или в рейса, или на гарата, или на летището, или където и да било...., ами по тази логика, това не е ли парадиране?! А да сте чули някога хомосексуален да се е оплакал от това, че момче и момиче се целуват на улицата...? Защо хетеросексуалните да имат право да се целуват на публични места и това да не се счита за парадиране, а това, че две момчета, или две момичета /доста по често/ се целуват на обществени места-да се счита за парадиране? Що за двоен, при това, извинетe за израза, идиотски стандарт е това?!
Честно казано, темата с парадирането вече доста се поизтърка и замириса на попрестоели яйца. Май самозваните „стожери” на обществото ще се наложи да измислят нови обвинения, защото парадирането доста се поизхаби и дори и белина вече не помага!
Кой парадира?
Една платформа се движи по улицата, при това с одобрението на официалните общински власти, млади и не толкова млади се веселят, пеят и танцуват. Облечени са в цветни пъстри дрехи, понякога в костюми. Околните също се забавляват, защото това е празник....не, не говорех за гей-парадите, говорех за фестивала в Рио, но с какво гей-парадът е толкова по-различен...?! Ето тук може да се наблюдава категоричният двоен стандарт и изтърканият рефрен за „парадирането”.
Защо се случва така, защо всяка година някакви хора буквално побесняват по повод непринудената и чистосърдечна веселба на други хора? Защо едни хора имат право да са весели-на английски това звучи „гей”, а други нямат право да са весели? Защо с всяка година, въпреки, че все повече, уж се утвърждаваме като европейска, а не като азиатска държава, ценностите на обществото девалвират, или мимикрират? Толерантността, за която толкова говорим всички май се оказва хартиена, а тя е една от основните съвременни ценности на модерните общества. Но изглежда ние все още стоим в собственото си Средновековие, погледът ни е обърнат назад, но претенциите ни са неистово описани като напредничави! Защо животът на едни се счита за натрапване, а животът на други не се счита за натрапване? Кой на кого пречи и защо? Защо хомосексуалните в Берлин не пречат на никого, въпреки че градът е дом на представители на повече от 150 нации? Всъщност, до кога тези въпроси ще висят във въздуха и няма да намират отговор от разните там ултранационалисти, атакисти, моралисти, „перкусионисти” и други „-исти”...? Защо въобще трябва да си задаваме подобни въпроси, след като имаме претенциите да сме в Европа и географски, и ценностно?
Сред коментарите намерих и такъв, който споделя, че СЗО-световната здравна организация третира хомосексуалните отношения като психическо заболяване! Нека тези хора да си направят труда и да прочетат повече, за да не се излагат, особено пред чужденците, както казваме в България. Други коментират, че еди кой си български певец се „излекувал” от своя хомосексуализъм в Америка-страната на неограничените възможности. Да, Америка е с неограничени възможности, но те не са чак толкова неограничени, защото просто не говорим за заболяване, а за състояние, такова, каквото е и хетеросексуалното поведение. Сред хомосексуалните имало повече случаи на СПИН. Само че те са значително по-малко като брой, така че съотношението не може да се използва за достоверен пример. Сред хомосексуалните имало и повече случаи на насилие! По тази логика трлябва да въведем смъртно наказание и за усмивката, а това твърде много напомня за Джордж Оруел и неговата „1984”!
Някога древните затваряли „генетичния отпадък” на кораби и ги пускали без морски екипаж, да се реят по морето, докато бурите отнемат живота им по естествен път. Хуманно, нали...!? Това прозира в огромната част от коментарите под статиите за гей-парада в София. Това ли трябва да направим-да избием физически част от нас...!? Само че, това се е правело преди хиляда години! Ако е било правилно, тогава да върнем дървените прибори и каменните сечива, да заживеем отново в сламени колиби и да се ориентираме по лунния цикъл, за да живеем по-правилно! Тук обаче въпросът не опира до правилност и неправилност, а до цялостна еволюция на човешкия социум. Само че ние все правим революции и все се оказва, че те са си едно чисто варварство, на което би ни завидял и самият Чингиз хан.

Законите на Хитлер и хомосексуалността

ЗАКОНИТЕ НА ХИТЛЕР

Осъзнавайки сексуалността си... бързо разбрах какво ме очаква в моята родина и заобикалящото ме общество. Патриархални нрави, хетеросексизъм и хомофобия... подигравки, обиди и насочени към мен пръсти... шушукане, насилие и "мръсни номерца"! Отвсякъде...
Мислех, че това е нормално, че сигурно аз съм "сбърканата" и "обратната", че така е сега... така ще бъде, и така е било...
Но не е било... и май не е... а със сигурност скоро вече няма и да бъде...

Задавах си много въпроси, на които нямах отговор...
Сравнителната търпимост на Обществото към лесбийките винаги ме е удивлявало. Хората подхождат преди всичко с интерес и любопитство. Понякога дискретността им ме е очудвала и смущавала... Желанието им да ме разберат и приемат, ме е разколебавало... И си изградих с времето едно мое си убеждение, че Обществото е готово да приеме една индивидуална лесбийка, да я разбере и да я допусне. Това беше личния ми опит. Но наблюденията ми бяха малко по-различни. Все по-натрапчиво се загнездваше в мен въпросът, защо има такъв явен двоен стандарт в отношението на обществото към мъжката и женската хомосексуалност? Жените не са споменавани в нито един библейски текст, за които има претенции, че осъждат хомосексуалността. Не са преследвани от Нацистите, а в днешни дни има наложено някакво изумително мълчание по темата в нашата страна. Дори наскоро Руската дума предложи законопроект, в който се обявява за престъпление мъжката хомосексуалност, и където изрично се подчертава, че женската хомосексуалност - лесбийството - не е престъпление. На всички тези въпроси се спирам на други места. Тук искам да разгледаме какво е било фактическото положение по времето на Хитлер и Нацистите. Били ли са преследвани лесбийките наистина, или не?

Криминалното преследване на мъжете хомосексуалисти в Германия датира още от средните векове. Забрана за него е наложена официално през 1871 година, когато в законите на тогавашна Германия е добавен прословутия Параграф 175, в който четем: "Неестествен сексуален акт, извършен между двама мъже или между човек и животно, е наказуемо със затвор и загуба на граждански права" Когато през 1933 година на власт идват Нацистите, те се заемат да изпълнят този параграф съвсем буквално. През 1935г. След убийството на Ернст Телман НСДАП променя Параграф 175. В новия закон той е вече от три части:
Параграф 175: Мъж, който извърши сексуално действие с друг мъж, или допусне да бъде употребен от друг мъж за сексуално действие трябва да бъде наказан със затвор. Ако някой от участниците не е навършил 21 години по време на деянието, съдът може по изключение да се въздържи от наказание.
Параграф 175 а: Наказателна каторга над 10 години, или ако има смекчаващи вината обстоятелства, затвор не по-малко от три месеца трябва да се налагат в следните случаи:
(1) мъж, който с насилие или заплаха от насилие върху тялото или психиката или живота, принуди друг мъж да се свърже в сексуални отношения с него или да допусне да баде насилен сексуално;
(2) мъж, който поради насилствена връзка или зависимост поради лично или служебно подчинение подбуди друг мъж да се свърже в сексуални отношения с него или да позволи да бъде насилен сексуално;
(3) мъж над 21 годишна възраст, който прелъсти личност от мъжки пол под 21 годишна възраст да се свърже в сексуални отношения с него, или да позволи да бъде насилен сексуално;
(4) мъж, който публично се свърже в сексуални отношения с мъж, или допусне да бъде насилен от мъже към секс или предлага себе си за същото.
Параграф 175 б: Неестествен сексуален акт между хора и животни се наказва със затвор, като отнемане на гражданските права също е възможно.

Параграф 174 от Наказателния Кодекс забранява кръвосмешението и други сексуални престъпления с подчинени, зависими и приближени хора, докато пък Параграф 176 обявява извън закона педофилията. Хората, осъдени по тези параграфи също носят розов триъгълник.

Нацистите прокарват и други закони, които се прицелват в хомосексуалните мъже. През 1933 г. те гласуват "Закон Срещу Опасните Закоравели Престъпници и Мерки за Защита и Възстановяване" Този закон дава на Германските съдии силата да налагат принудителна кастрация в случаите на изнасилване, умишлено заразяване с венерически болести, секс с деца (Параграф 176) принуждаване за извършване на сексуално престъпление (Параграф 177), извършване на забранен сексуален акт на публично място, включително хомосексуален акт (Параграф 183), предумишлено или непредумишлено убийство на жертвата (Параграфи 223-226), ако са били следствие или причина за хомосексуален акт, настъпили са по време на хомосексуален акт, или са представлявали хомосексуален акт с момче под 14 години. "Поправка към Закона за Предотвратяване на Последиците от Наследствените Заболявания" датиращ от 26 Юни 1935-та година, допуска кастрацията като възможност за замяна на присъда за мъже, осъдени според Параграф 175. На 20 Май 1939 година, по заповед на Химлер, се нарежда затворниците в концентрационните лагери, подложени или осъдени на кастрация, да носят черен триъгълник.

Това са фактите, а сега и малко расъждения и коментари по тези факти. Пуснах тази темата по клубове и нюз-групи, по форуми и мейли, за да събера мнение, защо се получава това ярко разминаване във фактологията и твърденията на всички ЛГТБ организации и групи. Налегна ме една неразбираема тишина, и многозначително мълчание. Според тълкуванията на хомосексуалните символи, лесбийките са носели черен триъгълник в концентрационните лагери, а гейовете - розов. На настойчивите ми аргументи, че черен триъгълник не е бил носен от жени, осъдени за каквито и да било престъпления, и след като показах точния текст на заповедта на Химлер, ми беше отговорено, че лесбийките са приели черния триъгълник като символ, за да покажат СЪПРИЧАСТНОСТ към мъжете - хомосексуалисти, загинали по лагерите. Но тогава питам - това означава ли, че лесбийките не са били с розов триъгълник. Били са - твърдят, и тук спора загрубя, защото с розов триъгълник наистина е имало жени, но не са били лесбийки. Тоест може и да са били - това никой не знае, но поне престъпленията за които са били осъдени, са били всички други сексуални престъпления: изнасилвания, секс на публични места, секс с малолетни, кръвосмешение, проституция и така нататък, само не и за лесбийство. Тоест, да поясня с пример. Ако аз като лесбийка, тук - в България извърша сексуален акт с някое момиче на фонтана на Славейков, то ние ще бъдем осъдени за демонстрация на сексуален акт на публично място. Тогава обаче всички ще кажат, че нас ни съдят, защото сме лесбийки. Но за същото ще осъдят и хетеросексуална двойка, тогава никой няма да твърди, че ги съдят, защото са хетеросексуални. Тоест - докато при мъжете е бил подсъден самия хомосексуализъм, то при жените хомосексуализмът не е бил предмет на наказателно преследване сам по себе си.
Твърди се също така, че лесбийките са били съдени и по безброй други членове, освен тези, за сексуалните престъпления. Примерно по член "За разрушаване на военния потенциал". Но според американските ЛГТБ организации, всъщност са били наказвани заради сексуалността им. Имало документиран случай, за това, че женска хомосексуалност е била причина за задържане в лагер в Равенсбрук. Цитира се транспортен лист от 30 Ноември 1940 година, когато 26 годишната не еврейка Ели С. е приета с еврейски транспорт и е третирана като политическа затворничка, но термина "лесбийка" е присъствал като причина за арестуването. Така или иначе никой не знае каква е съдбата й.
Но има един друг момент, който остана без обяснение. Защо Нацистите осъждат мъжете за хомосексуализъм, а жените не. Ако са ползвали други членове за лесбийките, за да не показват явен геноцид, то защо не са използвали тази възможност да съдят по други членове и мъжете хомосексуалисти.
Трети момент - с розов триъгълник в лагерите са били и много хетеросексуални хора - осъдени за различни видове сексуални престъпления. Тогава не трябва ли и за тях да предположим, че са ги съдели заради това, че са хетеросексуални, но за да не ги съдят за хетеросексуалност, са измисляли други членове. Сами виждате, колко несериозно е подобно обяснение, че лесбийките са били преследвани по други членове, защото е нямало член за лесбийството. Да се чуди човек когато са приемали закона за хомосексуализма, какво им е пречело на Нацистите да включат и лесбийките?! Но няма какво да се чудим толкова - Нацистите просто не са виждали нищо лошо в лесбийството.
Едно друго нещо ме впечатли също така. Твърденията, колко репресирани са били и в социално отношение лесбийките по времето на Нацизма. Били затворили клубовете и закрили организациите на лесбийките и спрели вестниците и списанията им.?????? Ама тогава имало ли е вече Организации, списания и вестници на лесбийска тематика??? Закриването на Организации, списания и вестници, довели горките лесбийки до невъзможност да създават контакти помежду си, което довело до разпръскване на лесбийското общество и затварянето му до контакти в малки кръгове. Не ви ли звучи познато??? Много връзки се разрушили поради страх от разкритие и много от вече известните лесбийки били принудени от обстоятелствата, да се преместят да живеят другаде, където не ги познават... Колективният лесбийски живот и идентичността им, която започнала да придобива форма в началото на века по времето на Ваймарската република, е бил разрушен от Нацистите, и ефекта на това се бил усетил много силно след края на Третия Райх... Изумително! Неща, за които в България може много да си мечтаем. Дали да не сложим по един черен триъгълник? И никъде не се споменава, че дори след падането на Нацизма от власт, мъжете осъдени за хомосексуализъм остават в лагерите чак до средата на 60-те години, когато се признава, че мъжкия хомосексуализъм не е престъпление и закона се отменя.
Отговор на всички тези въпрос получих от представители на Националсоциалистите в България. Обяснено ми беше, че докато мъжете с хомосексуални наклонности са приемани като обществено вредни, паразитни елементи подлежащи на въдворяване в лагери, то според един от основните стълбове в Националсоциалистическата идеология - увеличаването на раждаемоста - майките са били поставени на свещен пиедистал. Лесбийките в качеството си на жени, са били потенциални майки, и като такива всичко, което се е искало от тях, за да бъдат напълно приети от Обществото, е било да родят дете, и това дете да бъде възпитавано в духа и принципите на Националсоциализма. Не се е изисквало това дете да е от брак с мъж, просто е трябвало да родят и никой е нямало да ги закача за сексуалността им. Спорните случаи, които дават аргументи на лесбийките да се изживяват като репресирани са били често пъти продиктувани от отказ на лесбийката да изпълни своя Свещен дълг, като стане майка и роди дете. Тогава тя се е явява вече като безполезен за Обществото елемент и бива преследвана от закона. Впрочем от закона за такъв отказ са били преследвани всички жени, без оглед на тяхната сексуалност, просто лесбийките основно са били тези, които са отказвали да раждат деца. В наши дни трудно ще се намери лесбийка, която да не иска да стане майка, но нека не забравяме, че ин-витро методите тогава не са съществували и единствения начин да се забременее е бил секса с мъж. Това е било и причината много лесбийки да отказват да изпълнят своя дълг и да станат майки. Тоест, отново лесбийството не се явява първопричина за преследване, а последиците от лесбийството. Примерно... ако аз шофирам кола и катастрофирам, няма да ме глобят, защото шофирам, а защото шофирайки съм извършила нарушение. Това е...

Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права запазени

Заклеймяването на хомосексуалността в Библията

ПОСЛЕДНИЯТ МИТ: ЗАКЛЕЙМЯВАНЕТО НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА В БИБЛИЯТА

Николай Атанасов

Почти всички погрешни митове за хомосексуалното желание (по Ги Окенгем) вече са опровергани. През 1990 г. Световната здравна организация премахва хомосексуалността от списъка на човешките заболявания, обявявайки, че не е болест, а вариация, обусловена от генетични, невробиологични, ендокринни, психологически и др. фактори. До този извод достигат десетки изследователи от цял свят и пилотните научни изследвания на някои от тях са представени в книгата на Чандлър Бър от 1996 г. “A Separate Creation” (“Отделно сътворение” - прев. мой, Н. А.). Изучаването на хомосексуалното желание продължава и до днес с по-малко категорични отговори и с повече вяра в необходимостта да се задават въпроси. Сред малкото категорични отговори - сексуалната ориентация не е поведенчески избор, а генетична вариация, заложена у всяко дете преди раждане, и окончателно оформена преди четиригодишна възраст (Кинси 1948, ЛеВей 1994, Хемър 1995, Бър 1997). Също така, психичните и физиологичните заболявания, които често се срещат у представителите на сексуалните малцинства, са комплексни последствия от обществената опресия и от вътрешната репресия, и се срещат у всички видове социални малцинства (Ливайн). Световната здравна организация, заедно с Американските асоциации на психолозите и на психиатрите и много други здравни институции, изрично отричат, че хомосексуалността може да се лекува, и официално заклеймяват на уебстраниците си опитите в тази посока като неетични и потенциално деградиращи.

Друг опроверган мит е противоестествеността на хомосексуалното желание. Поддържан векове наред от политизирани интерпретации на религиозни текстове, митът, че влечението към собствения пол е перверзия и престъпление срещу природата, е развенчан от самата природа. През 1999 г. американският биолог и изследовател Брус Багемил за първи път събира и обобщава в една книга наблюденията на стотици зоолози от цял свят върху хомосексуалното поведение в животинското царство. Книгата е озаглавена “Biological Exuberance: Animal Homosexuality And Natural Diversity” (“Биологическо изобилие: Животинска хомосексуалност и природно разнообразие” - прев. мой, Н.А.) и спира вниманието си само на птиците и на бозайниците, при които хомосексуалното поведение е добре документирано у над 500 вида.

Още един опроверган мит е неспособността на хомосексуалните да отглеждат деца и да бъдат добри родители. През 2004 г. гореспоменатите асоциации на психиатрите и на психолозите едновременно оповестяват нови резолюции, базирани на 30-годишни изследвания в областта, с които одобряват и насърчават осиновяването на деца от гей-семейства. Други държави, които са легализирали в различни степени осиновяването на деца от гей-родители, са Гуам, Андора, Белгия, Холандия, Швеция, ЮАР, Испания, Великобритания, Канада, Дания, Германия, Исландия, Норвегия, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Израел. Списъкът с премахнати социални табута над сексуалните малцинства продължава...

Един от последните останали митове, около който продължават ожесточени спорове, е твърдението, че хомосексуалната любов е заклеймена в Библията. Настоящият текст ще се опита да защити тезата, че Библията не разпознава хомосексуалната идентичност и по тази причина не може да бъде експлоатирана като аргумент в съвременния дебат за любовта към собствения пол. В защита на тезата предстои кратък и неизчерпателен преглед на конкретните текстове, за които се твърди, че заклеймяват тази любов, както и преглед на някои техни интерпретации от съвременни библейски изследователи. Целта е не да се изведат окончателни заключения, а по-скоро да се провокира интерес към тази непопулярна в България тема.

Някои предварителни уговорки:

Медицинският термин “хомосексуалност” е въведен за първи път през 1869 г. от австрийския писател Кароли-Мариа Бенкерт, но е популяризиран едва след 1886 от немския психиатър Рихард фон Крафт-Ебинг в историческото му изследване “Psychopathia Sexualis” (Грийнбърг 1988: 409, 414). Преди медикализирането си в края на 19-ти век, влечението към собствения пол и сексуалният израз на това влечение не са били индикативни за определен тип човек или за стабилна сексуална ориентация, т.е. хомосексуалната идентичност е изцяло модерна конструкция, въпреки епизодичните си прото-появи в световната история (Бозуел 1980: 41-59). В този смисъл от критична важност е да се подчертае, че, поради времето на написването си, текстовете на Библията не познават такава идентичност (отчасти генетично предопределена, както вече е известно) и не я адресират. Библията адресира хетеросексуални хора, извършващи хомосексуални актове, противни на тяхната природа (МакНийл 1976: 41).

Първият и най-популярният цитат, използван за доказателство, че хомосексуалността е заклеймена от Библията, е следният:

“Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.” - Битие (19:24).

Историята за наказанието над жителите на Содом и Гомор довежда до консенсус огромното мнозинство от съвременните библейски изследователи - грехът на наказаните не е хомосексуалното им желание, а негостоприемството им спрямо ангелите, приютени от Лот (Майнър, Конъли 2002: 2-6). В историята се твърди, че “Содомските жители, млади и стари, всичките люде отъ всякъде” (Битие 19:4), заобикалят къщата на Лот и го призовават да покаже двамата мъже-гости, за да ги “познаят” (от Иврит - yadha - срещана 10 пъти в Стария Завет със значение на хетеросексуален акт (МакНийл 1976: 43). Буквалната интерпретация на тези детайли, предполагаща, че всичките мъже от Содом са пожелали хомосексуално сношение с мъжете-ангели, е неправдоподобна според съвременните разбирания за съотношението между хетеросексуални и хомосексуални жители в който и да е град. По-правдоподобна е друга интерпретация. Древните евреи познават хомосексуалното изнасилване като наказание и унижение, практикувано и в Древен Египет, и в Ханаанските земи (Грийнбърг 1988: 127-135; Нисинен 1988: 48). Агресията на жителите на Содом се проявява в желанието им да унижат чужденците, което според някои изследователи се обяснява със страха от странстващи хора и недоверието към тях, типични за малобройните и затворени древни общности (Майнър, Конъли 2002: 5). Подобна интерпретация е подкрепена и от около 20 други библейски текста, нито един от които не определя хомосексуалното желание като греха на хората от Содом. Всички посочват негостоприемството и насилието над слабите и беззащитните като причина за наказанието от Господ. Парадоксът, разбира се, е, че векове наред хомосексуалистите са били преследвани и убивани на базата на тази библейска история. Друг парадокс е слабата популярност на два детайла от същата история - първо, в отчаян опит да омилостиви гневната тълпа, Лот предлага да даде двете си дъщери вместо гостите; и второ - след като напуска Содом и се отправя към планината с дъщерите си, те го напиват с вино и го изнасилват, за да заченат продължението на рода му (Битие 19:30-38).

Следващите два текста, за които се твърди, че осъждат хомосексуалната любов, са следните:

“С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота.” - Левит (18:22).

“Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях” - Левит (20:13).

Интерпретацията на тези текстове би следвало да започне с други цитати от същите глави - 18:2-3, 18:24; 20:23. В тях изрично се подчертава, че дългият списък от забрани в Левитъ е предназначен да разграничи еврейската общност от езическите практики на египтяните и на ханаанските племена. Библейските историци твърдят, че в тези древни култури равностойната и дълготрайна любов между двама партньори от един и същ пол е била невъзможна по ред причини. Оцеляването на тези примитивни аграрни общества е било силно зависимо от отглеждането на потомството и от разделението на труда между мъжете и жените. При подобни обстоятелства единият от мъжете в една предполагаема хомосексуална двойка би бил принуден да поеме женските отговорности в домакинството, а присъствието му сред останалите жени в селото не би било толерирано (Грийнбърг 1988: 92). Авторите на законите в Левитъ очевидно не са имали предвид хомосексуалната любов, която познаваме днес, защото тя не е съществувала в съответния им исторически контекст. Тяхната представа за хомосексуалността е била информирана от коренно различни културни феномени, характерни за Древен Египет, който израилтяните са напуснали, и за Ханаанските земи, в които са се преселили. Много от древните племена в Ханаан са организирали религиозните си представи и ритуали около богинята на плодородието Ищар. В нейните храмове са се извършвали сексуални ритуали, за които се е вярвало, че допринасят за по-добра реколта и за повече продукция от добитъка. Сексът между двама мъже е бил само част от тези ритуали - в тях понякога са се включвали и всички членове на рода. Но най-популярният ритуал е бил дарението на семето на мъжете, с което се е печелело благоволението на Ищар. Това е ставало посредством специални монаси, назначени в храмовете, които приемали дарението буквално, физически - чрез анален секс с мъжете-поклонници от населението (Нисинен 1988: 41-42). Този ритуал е наречен от историците “култова проституция” (в българския превод на Библията използваната дума е “мъжеложство”) и е споменаван в свещените текстове многократно, не толкова заради сексуалната си същност, колкото като форма на чуждо идолопоклонничество, наказуемо със смърт (МакНийл 1976: 56-60).

Освен култовата проституция, друг феномен от този исторически период, който оформя представите за хомосексуалността, е военната практика на подчиняване на враговете и на пленниците чрез изнасилване, особено в древен Египет (Брун 1967). Също толкова влиятелен е бил и приоритетът на продължаването на рода - пропиляването на мъжкото семе е било тежко престъпление, а безплодието се е смятало за божие проклятие (МакНийл 1976: 58). Очевидно е, че авторите на Стария завет, които и да са били те, не са имали нито една положителна представа за секса между мъже, нито са имали примери за стабилна и трайна хомосексуална идентичност. Те са вярвали в изначалната хетеросексуална природа на човека и затова е недостоверно да се твърди, че са заклеймили любовта между хомосексуални хора.

Останалите цитати, за които е прието, че осъждат хомосексуалността, са от Новия завет. Важно е да се подчертае, че и трите са в Посланията на апостол Павел, и Исус Христос никога не споменава нищо по въпроса според четирите евангелия. Изобщо Новият завет предлага съвсем общи напътствия за социално поведение и не съдържа конкретна позиция относно хомосексуалността. Адресирани са само най-важните морални въпроси и подробностите от всекидневния живот присъстват само като илюстрации. Нещо повече - никоя от книгите не предписва конкретна сексуална етика (Бозуел 1980: 117). Самият апостол Павел е живял в първата половина на първия век от н.е., но никога не е срещал лично Исус Христос.

Може би най-влиятелният текст във формирането на негативното отношение към хомосексуалното желание е в Послание към Римляните, 1:

“26. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

27. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.”

В гръцкия оригинал е употребено съчетанието “para physin” (против природата). Апостол Павел употребява думата “physin” още няколко пъти в посланията си (Гал. 2:15, Римл. 2:27, Ефес. 2:3 и др.), от което могат да се изведат две интерпретации за “противоестествено”. Едната - че става дума за природни наклонности, съзнателно изоставени, за да се експериментира с нови сексуални страсти; и втората - че се има предвид природата на “избраните” (евреите), на които по законите на Левитъ се забранява секс със собствения пол (МакНийл 1976: 53-54). Според Бозуел (1980: 108-112) първата интерпретация е много по-вероятна, защото се потвърждава от цялостната логическа структура на Римляни 1. Градацията в този текст започва с 1:21, където езичниците отказват да прославят Господа; продължава в 1:23, където същите се кланят на създанията, а не на Създателя (идолопоклонничество); следва 1:26-27, където се отдават на страсти, противоположни на природата им; и накрая 1:28-31, където Бог ги изоставя и те живеят в неправда, омраза, завист и пр. Свети Павел очевидно има предвид хомосексуалните актове на хетеросексуални идолопоклонници, за които знае още от Стария завет. В този смисъл “Римляни 1:26-27” не се отнася за хора, чието естествено влечение е към собствения им пол.

Останалите два текста от Посланията на апостол Павел се свързват от библейските изследователи с проблеми в превода. Първо послание към Коринтяните (6:9) гласи:

“Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците...”

Според популярната интерпретация “малакийци” означава феминизирани хомосексуалисти. Но не и според изследователите. В гръцкия оригинал думата е “malakoi”, с буквален превод “меки”. Много е важно да се направи разграничение между съвременните и древните представи за тази дума. Във времената на апостол Павел тя е поставяна най-често в морален контекст, със значения като “безволев”, “страхлив”, “разпуснат”, “мързелив”, “похотлив” и пр. качества, приписвани тогава на жените. Още значения - мек “като жена” и като фините материи на дрехите, носени от богатите хора (Бозуел 1980: 106-107). Но най-важната интерпретация идва от самата църква - векове наред, до Реформацията, теолозите (вкл. Тома Аквински) използват “mollitia” (латинския еквивалент на “malakia”) със значение “мастурбация”. Т.е. самата употреба на “malakoi” има дълга и превратна история, но никога не е посочвала хомосексуалистите като идентичност или като група до началото на 20-ти век (Бозуел 1980: 107). Промените в обществения морал след медикализирането на хомосексуалността през 19-ти век се отразяват и в преводите на Библията по цял свят.

Другият текст с проблемен превод е от Първото послание към Тимотей (1:10):

“за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнещите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение”.

“Мъжеложниците” е вероятно неточен превод на рядката гръцка дума “arsenokoitai”. Библейските изследователи не могат да открият употреба на тази дума, предхождаща Посланията на Павел. Ако той е искал да посочи обикновен хомосексуален акт, на негово разположение е имало множество подходящи думи за тази цел - paiderastes, pallakos, kinaidos, arrenomanes, paidophthoros (МакНийл 1976: 52). Очевидно авторът е търсел някакъв нюанс. Майнър и Конъли (2002: 18-22) излагат хипотезата, че “arsenokoitai” означава мъже, които налагат волята си за секс над друг мъж в неравностойна позиция, посредством пари, власт и пр. Доказателство за това са употребите на думата в няколко текста, написани в по-късни времена (Майнър, Конъли 2002: 20). Друга хипотеза, този път на Робин Скрогс, допуска, че “arsenokoitai” е съвкупност от две по-малки думи “arsenos” и “koiten”, намерени в съседство в Левитъ (20:13), който Павел е чел в гръцки превод (Скрогс 1983: 85-86). Което ни връща обратно към “култовата проституция” от Стария завет.

Каквото и да е имал предвид апостол Павел, не трябва да се забравя, че той никога през живота си не е срещал Исус Христос, а и самият Христос, според Четириевангелието, никога не е споменавал нищо за хомосексуалността. Що се отнася до апостол Павел - неговата представа за хомосексуалността е била информирана от традициите в Древна Гърция и в Древен Рим. Равностойната и трайна любов между двама мъже не е съществувала в тези общества, а сексуалните взаимоотношения са били строго регулирани от позиции на власт и заможност. Затова и текстът от посланието към Тимотей не се отнася нито за стабилни сексуални идентичности, нито за любовта към собствения пол.

В Библията има още два текста, които са косвено свързани с обсъдените по-горе цитати. Второзаконие (23:17) отново споменава култовата проституция (мъжеложството), а Юда (7) заклеймява жителите на Содом и Гомор заради влечението им към ангелската плът (Майнър, Конъли 2002: 6-7).

От всички прегледани дотук интерпретации е логично да се заключи, че библейските текстове не могат да предоставят адекватна информация, която да послужи в изследването на хомосексуалността. Едва през 20-ти век напредъкът на науките в индустриалните общества довежда до изработването на по-адекватен инструментариум, с който може да се подходи към модерния феномен на пълноценната любов между две човешки същества от един и същ пол.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Багемил 1999: Bagemihl, Bruce. Biological Exuberance: Animal Homosexuality and Natural Diversity. St. Martin’s Press, 1999.

Бозуел 1980: Boswell, John. Christianity, Social Tolerance, and Homosexuality. The University of Chicago Press, 1980.

Брун 1967: Brun, J. Edgar. “Old Testament History and the Development of a Sexual Ethic”. // The new morality. Continuity and dicontinuity. Hrsg. von William Dunphy. New York, 1967, s. 55-81.

Бър 1997: Burr, Chandler. A Separate Creation. Hyperion Books, 1997.

Бътлър 1990: Butler, Judith. Gender Trouble. Routledge, 1990.

Грийнбърг 1988: Greenberg, David F. The Construction Of Homosexuality. The University of Chicago Press, 1988.

Грот 2001: Groth, Nicholas A. Men Who Rape: The Psychology of the Offender. Perseus Publishing, 2001.

Хемър 1995: Hamer, Dean. The Science of Desire: The Search for the Gay Gene and the Biology of Behavior. Simon And Schuster, 1995.

Окенгем 1978: Hocquenghem, Guy. Homosexual Desire. Dangoor, Daniella, translator. Allison&Busby, 1978.

Кинси 1948: Kinsey, Alfred Charles. Sexual Behavior in the Human Male. W B Saunders Co., 1948.

Левей 1994: LeVay, Simon. The Sexual Brain. The MIT Press, 1994.

Ливайн 1979: Levine, Martine P. Gay Men. The Sociology of Male Homosexuality. Harper And Row, 1979.

МакНийл 1976: McNeill, John J. The Church and the Homosexual. Beacon Press, 1976.

Майнър, Конъли 2002: Miner, Jeff. Connoley, John T. The Children Are Free. Jesus Metropolitan Community Church, 2002.

Нисинен 1998: Nissinen, Martti. Homoeroticism in the Biblical World. Fortress Press, 1998.

Скрогс 1983: Scroggs, Robin. The New Testament and Homosexuality. Fortress Press, 1983.

Библия 1998: Библия. Ревизирано издание. Библейско дружество, 1998.

Хомосексуализмът в медиите

МЕДИИ И ХОМОСЕКСУАЛНОСТ

Все по-безпристрастното и точно отразяване в медиите е изиграло съществена роля в повишаването на общественото съзнание и разбирането за живота на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните. Въпреки това, немалко журналисти и издатели все още срещат трудности в отразяването на тези въпроси в една все по-сложна и задължаваща ги среда.

Медийното отразяване на нашето общество е на много нива и измерения. В резултат от това, отчитането му все още е свързано с опростени предсказуеми „про-гей” и „анти-гей” дуализми, които правят лоша услуга на читателите, търсещи информация на тема равноправие и факти за обществото ни. Както показват публикации от чуждестранната преса, невярната информация и схващания могат да се поправят, ако журналистите старателно проучват фактите и разобличават митовете, които често са срещу нас.

Необходимо е журналистите да разграничават излагането на гледни точки за въпроси, касаещи лесбийки и гей, и клеветническата риторика, която подхранва предразсъдъците и дискриминацията. Скандалните и провокативни коментари могат да имат новинарска стойност, но те не трябва да бъдат използвани ако се търси „обективният поглед” в една новина.

За съжаление, анти-гей организации и институции продължават да търсят скандала и сензацията в материалите си като публикуват непроверена информация, крепяща се на истории, анонимни източници и слухове. Това, независимо от добрите намерения на репортерите, стремящи се към достоверно и безпристрастно отразяване на събития, обезценява качеството и значението на журналистиката.

В ера, когато живота на хомосексуални, бисексуални и транссексуални е все по-свързан и зависещ от отразяването в медиите на теми като семейство, религия, спорт, политика и др., ние, Българската гей организация „Джемини” се чувстваме ангажирани да бъдем своевременен и достоверен източник за журналистите. БГО „Джемини” вярва, че безпристрастното и достоверно отразяване на събитията дава възможност на читателите, зрителите и слушателите да изградят свое мнение и да достигнат до заключения, основаващи се на фактическа информация и подходящ контекст.