За секса в древния Рим

СКАНДАЛНА ИСТОРИЯ НА РИМСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

Антъни Блонд


Римското общество

Сексът

Всемогъщият "paterfamilias", налагащ целомъдрие на синовете си със страха от смъртно наказание при неподчинение; невъобразимо благоприличната матрона, като майката на Гракхите; изключително критичният Катон Стари, според когото съпругът имал правото да убие прелюбодееца, ако го открие в леглото на жена си - всички те са част от римската легенда от началото на нашата ера - времето на Август, - но образът им избледнял.
Саморазправата била заменена от съдилищата. Матроната Лукреция вероятно би се изчервила в присъствието на Брут, ако някой изрецитира епиграма на Марциал, но сигурно е имала свое копие в стаята си; за Катон пък казвали, че отива в театъра - този неприличен мюзикхол - само за да го видят как си тръгва.
Сексуалният темперамент на епохата бил буен, освободен и толерантен към доста лошото поведение, но не може да се нарече покварен или див, оргиен. Източниците за това мнение (поетите Хораций, Вергилий и Овидий, писателите Марциал, Петроний и Ювенал, историците Тацит, Светоний и Дион, а за наша изненада и Цицерон от неговите адвокатски речи и писма), използвани от съвременните учени, след които крета и недотам просветеният автор на настоящите страници, описват най-разнообразни примери на сексуална активност, но в тях не може да се открие нито едно споменаване на групов секс.
Съвременният сладострастник вероятно ще се озадачи и от факта, че римляните не проявявали интерес към женските гърди (което не може да се каже за момчешките), лесбийките и мастурбацията. Не съществува латинска дума за дилдо, а и непрекъснато самовъзстановяващото се количество роби със сигурност е направило мастурбацията ненужна.
В Рим имало нагласи и дори закони, забраняващи сексуалните ексцесии, но педерастията, проституцията, сводничеството и порнографията никога не са били смятани за престъпления. Няма регистрирани случаи на побой над съпруга, а изнасилването било повече обект на приказки и заплахи, отколкото на реално упражняване.
Роденият като свободен римлянин си съставял определен сексуален имидж на мачо, основаващ се на бога Приап,* който бил изобразяван да показва своя масивен, настанен върху огромни топки орган - оръжието си - толкова дръзко, колкото Юпитер парадира с мълниите си. Приап бил възпяван от поетите потентен говорещ фалос, който стоял в градината си (гробище за бедняци и чужденци) и заплашвал натрапниците със сърпа в едната си ръка и с далеч по-често използвания си могъщ пенис в другата. Изнасилвал жените по нормалния начин, момчетата - анално, докато мъжете били подложени на "irrumatio".

* Тази глава до голяма степен се основава на "Градината на Приап" на Ейми Ричлин, OUP, 1983) - заклета феминистка и професор по класическа филология в университета на Южна Калифорния. Въпреки нагласата й, тя пише чаровно и превежда (също като Джеймс Мичи, когото също използвах) произведенията на Хораций и Марциал. Книгата й е в състояние да разпали доста страстите и следва да се съхранява на прохладно сухо място, далеч от деца.
В друго произведение, с което черпих сведения* се изброяват 800 латински думи за полови органи и други отвърстия и вместилища, както и начините, по които биха могли да се използват - а за римския апетит нямало неизвестна или недостъпна дейност, освен може би риминг (анилингус). Римингът (който е основна тема на едно неофициално разпространявано стихотворение на покойния У. Х. Оден), за който също не мога да намеря латинска дума, бил нещо определено грубо. Не мога да повторя съвета на д-р Джонсън към младата дама да "пита майка си", тъй като майка й също не е знаела. Отвореният (с ума, а не с устата си) хомосексуалист, знаещ японски, вероятно би могъл да е по-сведущ. В защита на тази наклонност човек може просто да цитира думите на Теренций (не на Хораций): Homo sum; humani nil a me alienum puto ("Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо")

* J. N. Adams, The Latin Sexual Vocabulary, Johns Hopkins University Press, 1982. - Б. пр.

Според г-н Адамс в английския език няма еквивалент на латинското irrumare. Това означава да чукаш някого в устата - нещо съвсем различно от фелациото и кунилингуса. Между другото за римляните пенис е неприличната трибуквена дума (Цицерон например я е избягвал); далеч по-приемливо било да се използва mentula. Irrumatio е върховното унижение, но което би могъл да бъде подложен един римлянин, а обвинението, че някой си е доставил удоволствие по този начин, било най-страшната обида, използвана от римските автори. Думата била използвана от император Август в прочутата му неприлична епиграма срещу Антоний. Първият и последният стих на Катул в защитата му на еротичната поезия са изцяло приапски - Pedicabo ego vos et irrumabo ("Ще ви чукам в устата.")
Жените не били заплашвани от подобни злоупотреби. Към тях римляните били любвеобилни, нежни, щедри, убедителни, ревниви и властни, но рядко галантни и никога - кавалери. Християнската рицарска концепция за кавалерството би озадачила римляните (вж. например отношението на Юлий Цезар към блестящия гал Верцингеторикс). За тях идеалната жена имала "кожа бяла като восък, искрящи очи, сладък дъх, бляскава тъмна или кестенява коса (в никакъв случай руса или червена), благоуханно, чувствено гъвкаво тяло и обръснат клитор, блестящ като перла". (За да бъде идеалът пълен, тя би трябвало да е на шестнадесет.) Всички тези характеристики са подбрани от римски поети. Освен това жената би трябвало да е приятно заоблена, работлива и послушна в къщата и в леглото, трезва (римските момичета пиели само вода), да не се набива на очи и да не прекалява с грима, с грациозна осанка и да може да танцува - но не прекалено добре.
За разлика от съвременните им обиграни народи като евреите римляните винаги са били моногамни. Разводът обаче бил лесен и благодарение на процесите, свързани с брачни договори, зестри, наследство и попечителство, юристите били богати, щастливи и популярни. Римляните избирали невястата си според външния й вид, родството й (често тя била братовчедка), политическите й връзки - или заради трите неща заедно. Така че браковете, особено в политически силните фамилии, били уредени. Въпреки това, а може би именно поради това, те често били щастливи и здрави и не се обсъждали така често като онези, около които имало повод за клюки.
Римляните обичали клюките. Телефонът определено е нещо, което страшно би им допаднало. Цицерон, така различен от тежкия достоен оратор, какъвто ни се представя от поколения учители по латински, бил обсебен от аферите на бившата любовница на сина си. Когато римският брак се "разпадал", за това се използвал израз в пасивно наклонение, сякаш някакъв злонамерен порив на вятъра подхванал брачния съд и го счупил на пода. Бившите партньори биха могли да се държат "цивилизовано" един с друг. Поетесата Лукреция отбелязва, че бракът й продължил петнадесет години и все още си оставала с най-добри чувства към бившия си съпруг. Все едно четете думите на някой нюйоркчанин!
От съпруга не се очаквало да бъде верен и в римската литература няма да прочетете, че някой "изневерил на жена си", нито пък ще намерите споменаване на "блудница", откраднала мъжките чувства. В град, претъпкан с проститутки (а една отегчена съпруга би могла да се регистрира като такава при едилите) нямало нужда от такива безобразия. След брака от римлянина се очаквало да остави своето момче, но ако можел да си го позволи, нищо не му пречело да си вземе (традиционно красив) виночерпец. Не са записани коментарите на съпругите спрямо тази традиция.
Хораций съветва младия неженен мъж, притежаващ някоя и друга пара, да утоли страстта си с проститутка, а не с момиче от неговата класа, за да не обиди матроните. ("Нуждае ли се жаждата от златна чаша?") Той описва съдбата на принудените от липсата на средства да потърсят "безплатен" секс, които били хващани в прелюбодейство от завърналия се неочаквано в дома си господар. "Един се хвърля с главата надолу от покрива... друг е бичуван до смърт... трети откупва с пари целостта на тялото си." Хораций самодоволно отбелязва, че не се бои, че "докато чукам, вратата ще се отвори, кучето ще се разлае и ще се наложи да се спасявам бос и разпасан". За него (както и за Вергилий) се говорело, че наклонностите му били в друга посока. (Част от римската история е една любопитна и успешна съдебна защита на мъж, открит в спалнята на омъжена жена - той просто търсел момчето роб, в когото бил влюбен.)
Римляните не били пъклени сексмашини, стремящи се единствено да задоволяват похотта си. За разлика от викторианските джентълмени от елита, те не третирали по-долната класа като бордей. Шестте пиеси на Теренций, който умрял през 159 г. пр. Хр., са били поставяни повече от 2000 години и все още се играят от момчетата (предполагам, вече и от момичетата) в училището на Уестминстър. В тях гъмжи от куртизанки, сводници, евнуси и слугини (особено ценени били етиопките заради фините им кости), от млади господа от Анита, потънали в дългове и влюбени в "музикантка", от дръзките им слуги, същински предтечи на Фигаро, и от кисели татковци, чиито закани са винаги по-лоши от делата им. Разбира се, в последното действие всичко си идва на мястото. Свиренето било най-незначителното от уменията на момичетата. Те били съвсем млади, на идеалната шестнадесетгодишна възраст, и от младите им мъже се очаквало да платят за уроците им. Пиесите на Теренций са повърхностни, но изпълнени със страсти - между братя и приятели, на слуги към господари (под слуги разбирайте роби) и на състоятелни млади мъже към скромни музикантки - все от историите, завършващи с брак. Фактът, че римляните харесвали Теренций, показва със сигурност, че не биха одобрили цинизма на "Опасни връзки" или морала на булевардния сексуален роман, залял Медисън Авеню и съставен според формулата на Харълд Робинс пари/власт/секс/насилие/пари/власт... От нея римляните биха отделили секса. Въпреки че "частният" (т.е. сексуалният) живот не е бил наистина лична работа, а се използвал от всеки, който реши да изкопае подробности, с които да унищожи противника си в съда,* да ги оповести с графити, пасквили, писма до приятели или високи забележки на някой купон, публичното му достояние никога не било причина за съсипване (или пък правене) на кариера.

* Ето какво казва професор Ричлин за атаката на Цицерон срещу Верес, корумпирания губернатор на Сицилия: "...особено любопитно е повтарящото се обвинение, че е имал хомосексуални връзки... Обвиненията срещу Верес имат неприятната притегателна сила на всички разкази за ужаси и приличат на садистична порнография..." Става за любим класически текст, нали? - Б. пр.

Разкриването на неестественото сексуално поведение на някой римлянин в никакъв случай не се отразявало върху способността му да управлява, нито пък автоматично слагало край на политическата му кариера, както става със съвременен политик, хванат в обяздване и пляскане на момчета на повикване или посещаващ дами със страст към бичовете и кожените дрехи... Юлий Цезар, за когото се знаело, че на младини бил момче-играчка на ориенталски принц, а после като неподбиращ "плешив жребец", както го възпявали войниците му, в крайна сметка бил обожествен. Антоний като момче бил изложен за продан в женска тога (облекло на проститутка), а по-късно участвал в триумвират и би могъл да стане владетел на целия свят, ако не бе изгубил заедно с Клеопатра битката при Акциум.
Хомосексуалността на римлянина не се отразявала върху общественото или политическото му положение, стига да е разумен, да не позволява на страстите си да го обсебят и да не се държи оскърбително пред публика - с други думи, "да не плаши конете". Макар древните гърци да са автори на максимата "нищо прекалено", те били прочути с незачитането й. Диоген мастурбирал на публични места. Фрина, най-влиятелната хетера в Атина, обвинена в организиране на оргии по време на свещените Елевзински мистерии, била съблечена гола пред Народното събрание с думите "Щом вярвате, че доброто е прекрасно, трябва да приемете, че прекрасното е добро!" Била оправдана. Звездата на Атина Алкивиад умрял от стрелите на собствените си съграждани, на които им писнало от безбройните му предателства. Всъщност прекаляването било характерна черта за Атинската империя, която издържала едва тридесет години. Умереността била присъща на Римската империя, просъществувала векове.
Освен това римлянинът хомосексуалист не трябвало да преследва върховната си сексуална цел - аналното сношаване - със свободно момче, за да не въздейства на характера му. Пасивната роля, подсилена с икономическото доминиране, страха и презрението, свързани с нея, била запазена за робите. Неизбежно отношенията между римлянина и освободените му роби ставали неловки, ако те са го обслужвали по подобен начин в миналото.
Повечето изтънчени и състоятелни римляни били бисексуални. От нашите петима императори това със сигурност не се отнася единствено за Клавдий. Индиферентност като неговата била нещо необичайно. Един по-късен император - прехваленият с благочестивостта си Марк Аврелий - бил сметнат за ненормален, защото не отвърнал на един комплимент за красотата на робите му.
Има повече поезия, писана за момчета, отколкото за момичета. (Няма обаче стихове за мъже-любовници.) Вергилий, "върховният поет на империята и римския народ", разказва в най-страстните си стихове във втората "Еклога" тъжната история за Коридон и любовта му към Алексис - момче роб, създадено за секс като "Порше" за скорост и струващо не по-малко. Според слуховете Вергилий също бил хомосексуалист, но това изобщо не намалило престижа му сред неговите съвременници, нито пък повлияло негативно на възторженото отношение на Август към произведенията му.
Чарът на момчетата, преминаващи през пубертета към мъжествеността, бил обект на голяма наслада и одобрение. За разлика от днес, когато ентусиастите трябва да шпионират - нещо опасно и често незаконно, - момчетата спокойно можели да се видят в обществените бани в Рим. Очите на мъжете с лекота се спирали върху "страхотната двойка топки". Появата на особено добре пременен младеж или още повече момче - идеала на обожателя - можела да се посрещне с аплодисменти. Ухажването можело да се окаже доста скъпо и до нас са достигнали тъжни малки стихове за спадащи ерекции при мисълта за стойността на домогванията. Момчетата били (както и се очаквало да бъдат) капризни, разглезени, безразлични и вероломни. Прислужвайки на трапезата, те трябвало да играят ролята на Ганимед - двуполов, нежен и палав, а по-късно през нощта да приемат образа на Приап, "натъпкващ по-добре вечерята на господаря си."*

* Цитатът е от Ювенал, но очевидно става въпрос за често срещана практика. Сенека, когато пише за робите от позицията си на стоик, казва следното: "Друг, който поднася виното, трябва да е облечен като жена и да прикрива напредващите си годините - не може да се откъсне от юношеството си, които го привлича; и макар вече да е с фигурата на войник, продължава да е голобрад, обръснал или изскубал космите си, и трябва да будува цяла нощ, разкъсван между пиянството на господаря си и страстта си. В спалнята трябва да е мъж, а на пира - момче." - Б. пр.

Римляните не си позволявали да се отдават на сладникави хомосексуални сантименталности. Нямало романтика, както в тиванската "армия от любовници". И по този въпрос както и по всеки друг, били практични. Момчетата били приятни, но пакостливи и в крайна сметка заменими като декоративните кученца на дамата от романа на Олдъс Хъксли. Не знаем докъде е стигала любовта между мъжете в Рим, можем само да предполагаме. По време на експлозивната си кариера диктаторът Сула имал афера с актьор (синоним на мъжка проститутка). Но със сигурност любовта между мъже не се е възприемала като перверзия, а като въпрос на избор.
"Възхвала на зрелите жени" никога не би се радвал на успех в Древен Рим. В римската стая на сексуалните ужаси е запазена специална ниша за ненаситната зряла жена, достатъчно богата, за да си купува мъже, да използва евнуси или роби, които да задоволят "сърбящия й полов орган". (Между другото неприличната английска дума "cunt" си има съвсем почтен латински корен.) Като цяло жените били повече обект на страх, отколкото на боготворене. В шестата си "Сатира" - най-язвителното, пропито с омраза към жените произведение в античния (всъщност и във всеки друг) свят - Ювенал описва поведението на една римлянка и така се опитва да обезкуражи желаещите да сключат брак. Ако мъжът иска целомъдрена жена, казва авторът, той трябва да е луд, защото жената ще се опита да пропилее парите му, да се възползва от приятелите и робите му, ще клюкарства с важни мъже, ако е образована, ще се държи надменно, ще си вземе за любовници актьори, музиканти и дори евнуси и ще се преструва на ревнива, за да скрие собствените си прелюбодеяния. Ако е от висшата класа, няма да иска да роди деца, а ако е богата, ще си слага прекалено много грим. (Както и днес, добрата козметика е струвала цяло състояние.) По-нататък Ювенал отбелязва, че добрите жени са отегчителни.
Нито една римска съпруга не се е държала по-лошо от Месалина. Тя употребявала най-безразсъдно любовниците си, а освен това била пристрастена към анонимния секс и се появявала в бордей като проститутка. Когато съпругът й, император Клавдий захърквал спокойно в леглото си, тя излизала тайно на улицата с червена или жълта перука на робиня, съпровождана единствено от прислужницата си. За ужас на телохранителите си - високопоставените и влиятелни римляни често жадували свобода и анонимност. С боядисани със златна боя зърна на гърдите си, тя заставала гола на вратата на стаята си в бордея и приемала всеки пожелал я мъж до ранните часове, когато тихомълком се промъквала обратно в двореца, пропита със страст и мръсотия. Невероятно порочна, Месалина била не по-малко глупава и след като била уловена в неуспешен опит за заговор против императора, включващ омъжването й за един от любовниците й, била най-накрая отстранена.
Разбира се, повечето римски съпруги не разполагали с роб, принуждаван насилствено да задоволява апетита им, докато се приготвяли за вечеря (или докато избирали плат за новите завеси), а и не всеки заможен съпруг прибягвал до услугите на момчета роби. В описанието на това разюздано и похотливо поведение ясно личи неодобрение. Древният свят би сметнал някои от практиките на нашето време, като например разпространяването на сексуални филми с убийства, за нечовешки. В същото време римляните не изпитвали абсолютно никакъв срам или чувство за вина от факта, че се наслаждават от прояви на жестокост. Може би просто не са разбирали, че изпитваното от тях удоволствие до голяма степен е именно сексуално.