Когато бях малък много обичах да пиша с тебешир по фасадите на къщите. Това може би е някакъв социалистически първообраз на днешните графити. Но ако сега има школи, които издигат този вид “писане” до степен на истинско изкуство, то тогава ние просто имитирахме учителите си, които пишеха с тебешири по черните, а в повечето случаи-зелени, дъски в класните ни стаи. Е, поне така беше при мен. По този повод, майка ми често ми казваше странната тогава за мен реплика: “Имената на глупците, висят по стените!”.
Всъщност, ние пишещите по стените в онези години не се подписвахме. Причините бяха политически, но и не само. В крайна сметка беше важно, какво казваме, а не кой го е казал с онова, което е изписал, нарисувал, или просто изобразил по някакъв начин на стената. Разбира се, съвременността води след себе си и нови похвати. Днешните графити са много по-красиви, много по-качествени и много по-….вулгарни! Достатъчно е човек да се разходи из София, а и из някои от другите големи градове и буквално ще може да се нагледа на бликаща нетолерантност, изригваща омраза и порнографска замърсеност на фасадите.
Надписи, касаещи сексуалните намерения на някакви ултраси спрямо роднините от първа линия на други ултраси, от противоположния лагер, или отбор, вече представляват нещо съвършено ежедневно. Не ни прави впечатление, когато четем по фасадите около НДК за “свине”, които ще бъдат ”пръснати…”, с добавка от друг цвят и очевидно от името на същите тези “свине”-….”от целувки”! Не ни прави впечатление, когато виждаме надписи, касаещи исконни ценности от сорта на: “Бойкот на държавата!”, или “Бойкот на изборите!” и още: “Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят!”. Всичко това показва позиция, показва отношение, но показва и степен на обществена култура. Когато говорим за култура, възниква въпросът, как надписи като: “Педали не спираите тук”, “Педерасите под ножа” и “Педалите на сапун”…/запазваме оригиналния правопис/, кореспондират въобще с понятието култура?
Футболни запалянковци има по целия свят, сред тях има и ултраси. Политически лозунги има във всички демократични и полудемократични държави. Във всички тях надписите по стените касаят именно такива теми, които вълнуват обществото, които са значими, които касаят развитието на определени и съществени процеси в държавата. Надписи, които заклеймяват сексуална ориентация идват да покажат само едно-обществена култура, нивото на която граничи с абсолютната нула. От къде обаче идва тази тенденция?
Много често в разговорната ни реч, наши приятели и близки използват думата “педал”, за да обозначат негативността на определен човек, или неблагоприятното действие на институция. Това също е част от обществената култура и граматическото и стилово ниво на социална зрялост. Този тип неглижиращо, на пръв поглед съвършено невинно, разговорно говорене поражда едно по-широко отношение към “педала” не просто като към човек, а като към нещо, което е неопределено, непознато, непознаваемо и само поради тази си същност-категорично заклеймявано. А заклеймяването се извършва от хора, които имат възрастовия и “възпитаван” достъп до лесния начин на придобиване на мащабна и внезапна публичност-графитите. Именно чрез тези напдиси по стените обществото отпушва тапата на газираното си ежедневие и изхвърля цялото натрупано напрежение, без оглед на каквито и да било правила, да не говорим за толерантност и опит за разбиране на ближния, а още по-малко пък-на различния.
Някак трудно можем да разберем породената и неуморно генерирана социална шизофрения на абсурдното съжителство на надписи, касаещи политически позиции и футболни страсти от една страна, с надписи, касаещи емоционалните нюанси на определен тип хора, с различна от общоприетата сексуалност, от друга страна. Това е огледало на обществото ни-абсурдно до шизофренност, уморено от експеприментиране, озлобено от обедняване, полудяло от безпътица. Може би въпросните надписи за “педалите” ще изчезнат, когато най-сетне приключи преходът ни. Някога евреите бродели из пустинята, за да намерят своята обетована земя. Изглежда нашият преход вече е минал през обетованата земя и сега отново сме в пустинята, където ни се привиждат невидими заплахи от “педали”. Илюстрация за това е и един коментаторски чат под една статия в български новинарски сайт. Когато неотдавна беше застрашена от взрив атомната централа “Фукушима-1” в Япония, след зловещото земетресение, в коментарите под статията някой с никнейм “Силно вярващ човек” беше написал следното: “За това са виновни педалите, защото нямат морал. На колене! Амин! Алилуя!”. Ето я въпросната шизофрения в рафиниран вид. Тя, в този си вид, в този мащаб, под тази форма е нелечима, защото вече е станала необратима. Светът беше изправен пред евентуален ядрен ад от мащаба на Чернобил, но някой, който има налудничавата смелост да се нарече “Силно вярващ човек” се занимава със задниците на едни хора, вместо да мисли трезво за нещо, което наистина касае качеството на живота на планетата.
Коментарите от сайтовете и надписите по стените ще продължават да бомбардират съзнанието на публиката, защото целта на коментаторите е общественото съзнание да се превърне в подсъзнание и да започне да работи самостоятелно, без необходимостта от непрекъснато външно инфилтриране на абсурдност. Именно заради това говорим за едни на пръв поглед невинни и нищо не казващи надписи, които просто за пореден път “псуват” “педалите”, които като че ли са свикнали и не се трогват от това. Може би именно тук е мястото на гражданската позиция на хората с нетрадиционна сексуалност, може би-….да забележат, когато ги псуват и да реагират подобаващо, но в рамките на възпитанието и достойните човешки взоимоотношения. Иначе спотайването би означавало всички да се признаем за материал, подходящ за производството на сапун….! Колкото до “имената на глупците”, които “висят по стените”, не, те и днес не се подписват, защото не искат и не могат да застанат с лицата си пред позициите си, за разлика от така наречените “педали” които се “самозаявяват” пред обществата на техните ежегодни паради на любовта. Имената на вездесъщите “морални” /а защо не и направо сексуални/ ментори от фасадите никога няма да станат явни, защото те не просто нямат имена, но преди всичко те няма лица.
