Сексуалност и репродукция
Настоящата статия първоначално е била самостоятелна, но по-късно става част от поредицата "За нормализацията на хомосексуалността", разработена от Кон и публикувана за първи път в сп. "Сексология и сексопатология", 2003, №2.
Авторът прави паралел, че дори и близки да са сексуалността и репродукцията, те не са тъждествени, което е важно да разберат основно хомофобски настроените хора. Ключов момент тук е разграничението на понятията сексуалност и репродукция. В общ план и в медицинската литература, те често се употребяват като синоними, дори и отчасти, поради съображения за приличие. Необходимостта от детераждане и репродуктивно здраве я признават всички, но сексуалността, на много хора се струва "мръсна" и те биха искали да я минимализират. В крайна сметка, тези две понятия са взаимносвързани, но не са тъждествени явления. Първоначално, във филогенезата на сексуалното удоволствие, вероятно, последното е възникнало като стимул и възнаграждение за сложното и енергоемко поведение, правещо възможно размножаването на разделнополовите организми. Обаче, в процеса на еволюция сексуалната функция и свързаната с нея мотивация се отделя от репродуктивната функция и става пълноценна. За науката, това е доста сложен проблем. Почти всички сексологични теории, опиращи се на еволюционната биология, считат за критерий на адаптивност - репродуктивния успех. Но, еволюционната биология обсъжда едва крайните причини на един или друг феномен. Между тях, вече при висшите животни, сексуалността е полифункционална. Известно е например, че много животни мастурбират. Хомосексуални контакти и привързаности достоверно са описани в пълна степен при 450 вида, а за останалите, вероятно ние все още не знаем. Сексуалното поведение на нашите близки родственици - приматите е свързано не само с репродукцията и получаването на удоволствие, но и изпълнява многообразни знакови функции, свързани с установяването и оформянето на йерархическото отношение във властта (пенилният дисплей, като прообраз на фалическия култ), подържането на системи на вътрегрупови отношения, урегулиране на конфликтите и т.н. Това е описано прекрасно от етолозите и приматолозите. Освен това е невъзможно да се изведат от репродуктивната биология човешките сексуални сценарии, които са тясно свързани с особеностите на джендерния порядък и нормативните канони на мъжествеността и женствеността. Много видове действия, съществени за разбирането на джендерното разделяне на труда (писмо, четмо, художествено творчество), при животните отсъства, а при човека се появява едва на определен етап от развитието. Вербалните и невербалните тестове, с помощта на които се измерват и сравняват способностите на мъжете и жените, изобщо нямат аналози в животинския свят. Оттук следват и множеството сексуални сценарии. Например, в древна Гърция, любовта към жените се асоциирала преди всичко с продължението на живота, а любовта към момчетата - с удоволствие и духовна близост. Съотношението на различните мотиви, значения и смисли варират в различните общества и среди. Но, доколкото репродуктивните аспекти на сексуалността се явяват биологически първични и социално най-важни, то от тях ще зависи съхранението и развитието на вида и популацията, те винаги и навсякъде ще се подлагат на най-щателен и строг социален контрол и регулация. На нерепродуктивната сексуална култура е обръщано значително по-малко внимание, а антисексуалните култури са я считали за ненормална и "противоестествена". Този богословски възглед унаследила и ранната сексология, считаща за биологично и културно "нормални" само такива сексуални действия, които способствали или потенциално можели да доведат до зачатие (полов акт). Всички останали сексуални действия и мотиви се разглеждали като нещо второстепенно и факултативно, като проста подготовка или завършен полов акт, или дори като вредни и опасни излишества, "сексуални извращения", които по-късно започнали да се наричат девиации или парафилии. Едва сравнително неотдавна, общественото съзнане приело факта, че сексуалността сама по себе си не е насочена към детераждане, не се нуждае от оправдание и се явява пълноценна. Първият междудисциплинарен симпозиум, специално посветен на проблемите на сексуалното удоволствие, се състоя едва през 1993 година в Португалия, но се оказа не особено успешен, тъй като хуманитаристите и биолозите не намериха общ език. В края на ХХ-ти век, мотивационното разделяне на сексуалността и репродукцията придобило и матерална база. От една страна, ефективната контрацепция позволява на хората да се занимават със секс, без да се опасяват от нежелателно в дадения момент зачатие. От друга страна, изкуственото осеменяване и генната инженерия, позволяват да се създава потомство със запрограмирани наследствени данни,без каквото и да било сексуално общуване и дори личностен контакт на родителите. Сексуалните сценарии на съвременните хора не са еднакви, изследователите отделят в тях разни, често несъвместими един с друг, типове и кластери, започвайки да говорят не за сексуалност, а за сексуалности и за различни сексуални култури. Съответно се усложняват и обогатяват понятията сексуална норма и сексуално здраве.
Няма коментари:
Публикуване на коментар