Морал и хомосексуалност

ЗА МОРАЛНИЯ ОБЛИК НА МЛАДИЯ ГЕЙ

Материалът е посветен на въпрос, който в световен мащаб може да е дребен, но пък за автора представлява сериозен и многоаспектен проблем. Да уточним все пак понятията - под млад гей ще разбираме човек, с претенции за интелигентност, на възраст примерно до 25 години. На пръв поглед, тази крехка и мила възраст, както и притежателите й, не биха могли да предизвикват други чувства, освен умиление. Да, ама не - всеки страничен наблюдател би ти казал, че нещо с нашата младеж не е наред. Даже, въобще не е наред. Нещо особено има в нашите млади гейове, подозрително си приличат един на друг, при това приликите са предимно отрицателни. В списъка на претенциите към младото поколение веднага се набиват в очи няколко точки:

1) Вялост, а може дори направо да се каже тотална отпуснатост. И което е най за учудване, това се проявява дори по въпросите на секса, които в тази възраст би трябвало да са особено вълнуващи.

2) Сивота и аморфност или по-точно, пълна никаквост - никакви особени интереси, никаква индивидуалност, изобщо - нищо запомнящо се, само баналности.

3) Пасивност и слаба връзка с реалния свят. Много, ама много са момчетата, които се затрудняват да обяснят какво изобщо искат - и от себе си и от околните.

4) Естествено, тази откъснатост от реалния свят се компенсира от склонност към безплодни фантазии, които пак сякаш са направени по един калъп. Тези мечти, неподлежащи на реализация, изглежда служат за пълноценна замяна на активността.

5) Стереотипност - все същия шаблон или калъп, по който са отлети неща, които би трябвало да са индивидуални за всеки човек - представата за света, за хомосексуалността изобщо, за партньорите и за себе си. Шаблоните неизменно са заимствани от евтините идеи на масовата култура. Ето ви един пример - отворете обявите за запознанство. Ха на бас, че в доста от тях ще откриете "общително момче, обожаващо весели компании и без комплекси в секса". А да ви обяснявам ли, че истината е точно обратната?

6) И накрая, към тази росна китка от безценни качества можем да добавим откровената корист и направо патологични уклони към проституция, но в поразителното съчетание със същите евтини фантазии.

Мисля, че е ясно - всеки от вас би могъл да изброи двама-трима свои познати, които идеално пасват на гореизложеното описание (ако нямате такива познати - моите искрени поздравления, тогава ви каня да прочетете приложението към този материал). Уви, това не е рядко явление. А не ви ли е интересно, да поразкопаем наоколо и да потърсим корените му?!

СЯНКАТА НА ДЯДО ЗИГМУНД

Директно мога да заявя, че не се усеща липса на теории, обясняващи феномена. С особена популярност се ползват възникналите някога на една виенска кушетка теории, което може да се обясни с ентусиазма на родните психоаналитици (до колкото изобщо ги има) да преоткриват нови за тях, но вече стари, та чак остарели истини. Сред класическите хитове са: трудно детство, прекарано в непрекъснати конфликти с родителите, неизживени в последствие детски комплекси, игра с момичетата на ластик и натрупването на други печални обстоятелства, вследствие на които "Той, Тя, То", "Аз-ът" и "Свръх-Аз-ът" яко са се оплели и след това не са могли да се оправят. Отдавна (и не от мен) е било забелязано, че теория, която се опитва да обясни всичко, в крайна сметка не обяснява нищо. Разбира се, нищо не пречи и ние да прибегнем към красивите изрази и да сведем до тях и пасивността ("отъждествяване с жената"), и користта ("анален характер"), и даже никаквостта ("конфликт на несъзнателните стремежи, парализиращи волята"). Само, че има едно проблемче, което спъва гладкото нахвърляне на фразеология - с комплекси от най-различен характер може да се похвали около 95% от населението, не са малко хората, които са посветили детството си на конфликт с родителите си, а някой дотолкова са били любители на изключително женска компания, че са получавали от връстниците си прякора "женски кудук". Което обаче не им е попречило да порастат и достатъчно задоволително да функционират в качеството си на елементарни обществени частици, да се справят прилично със секса и освен да фантазират да могат от време на време да свършват и по нещо качествено.

От друга страна, всички тези фройдистки фактори, като чисто лични и независещи от местонахождението, би трябвало да въздействат върху всички хомосексуални хора по света по горе-долу един и същи начин - и в Африка, и на Огнена Земя, и в Америка. В Америка? Да, ама в Америка гейовете не са такива. Когато е трябвало, са хвърляли дори по полицията камъни, когато полицията ги е притискала твърде силно, и са се обединявали за своите интереси, пък и не страдат от излишък на илюзии. А нашите родни техни колеги не само, че не са се засилили да се борят за граждански права, ами кажи-речи на парти им е трудно да се съберат. По мои, неофициални данни, в България има около 10-15 гея, 9-14 от които се намират в София. Това са хората, които участват в една от няколкото гей-организации, които ходят на спортни гей-мероприятия или изобщо нещо от този тип. Това ме кара да се замисля, дали проблемът е в комплекса на Електра или в нещо по-просто и родно.

Е, КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ? МОЖЕ БИ В БИОЛОГИЯТА?

На внимателния читател вероятно вече му се избистря, на къде клоня и с какво ще обясня особеностите на нашите гейове. Да, прави сте, точно с това. Но все пак, да направим малко лирическо отстъпление. Да разкажем от къде е тази вялост. Просто е да бъде обяснена - с чисто биологически причини. Както е установил Ханс Селие, всяко неблагоприятно въздействие на средата върху живия организъм води до стрес, а стресът пуска в действие реакцията на адаптация или приспособяване към условията. Такова приспособяване обаче е възможно само в определени граници - ясно е, че никакво адаптиране не може да ти помогне да оцелееш например при силен електроудар. Ако тези граници се надвишат - да речем, че приспособяването продължи твърде дълго, организмът започва да изразходва все повече и повече ресурси и се изтощава. Нашите гейове са такива вяли и безразлични към секса, защото като всички граждани на милата ни родина са изтощени от непрекъснатата борба за оцеляване. Какъв ти секс, като гладна мечка хоро не играе. Отделно, дето трябва да изразходват сили и за да крият чувства. Момчетата още не са болни, разбира се, обаче и здрави вече не са. Това - според биологията.

А ЗА ДРУГОТО КОЙ Е ВИНОВЕН?

И тук нещата имат просто обяснение. Не са виновни детските комплекси, а скапаното ни битие и съмнителните обществени норми. Този отговор сам се натрапва, ако на проблема се погледне прямо, без натрупаните психоаналитични наслойки. Виновно е ОБЩЕСТВОТО. Ако този отговор ви се вижда твърде тривиален, се замислете, защо този набор от отрицателни качества, описан в началото на материала, се проявява по-силно и по-ярко е изразен именно при гейовете? Нали средностатистическият младеж, при цялото си еднообразие, сивота и склонност към неопределени фантазии все пак е по-активен, пък дори и само за секс да става въпрос.

Правилният отговор, който може би не се вижда веднага е МИМИКРИЯ.

Хомосексуалните момчета бързо разбират, че не си струва да афишират твърде много наклонностите си, а по възможност, най-добре изобщо да ги крият. Стараят се здраво да се маскират като хетеросексуални, което на практика означава, че възпроизвеждат най-лошите социални стереотипи, най-малкото общо кратно на социалния живот... С една дума - правят се на по-католици от папата. Така тези момчета се превръщат в нещо като лупа, фокусираща най-лошите белези на съвременния ни живот. Сега ясно ли е? Никаквост? Отсъствие на ясни цели и дори на минимална активност? Ами нали самото ни общество няма други цели, освен оцеляването?! И "левите" и "десните" идеи са компрометирани. В обществото, а следователно и в средностатистическия човек, липсват идеи, надминаващи мисълта за пълния стомах. Гейовете не знаели какво искат? А останалите да не би да знаят? А да не би да правят нещо? Не, дружно и пасивно чакат нещо - я нови избори, я вдигане на заплатите (може и на мама и тати), идването на Месията...

Евтини стереотипи? Това пък е от жълтата преса и кабелната телевизия. Понеже липсват други източници на информация. Информацията вече не се получава в училище или у дома, където всичко се разминава с една-две общи приказки. Не се получава и от връстниците, които сами нищо не знаят. За сметка на това с пълни черпи се взема от нещото, на което е лепнат "хомо"-етикет. Момчетата се задоволяват с копирането на "непреходни" образи:
а) Азис-Минчев = натрапчив травестизъм;
б) Кину Рийвс-Джеф Страйкър = комерческа мъжественост
в) безименните труженици на "Каталина Студио", потни лица и други части на телата, заработващи хонорара, без да обръщат внимание на скуката, умората и прокрадващата се импотентност.

За користта изобщо няма защо да се разпростираме. Това е порок, разяждащ всички социални структури. Какъв ти морал, каква ти любов или приятелство - давай парите. Голяма работа, че било проституция - затова пък е платено. Пък и можеш да прехвърлиш отговорността за себе си върху някой друг.

И КАКВО ВСЕ ПАК ДА СЕ ПРАВИ?

Чувал съм мнението (и вие предполагам сте го чували), че трябва да се измени отношението на обществото към нас - ако няма дискриминация, гейовете няма да са самотни и изобщо такива, каквито са. Според мен обаче най-важното в това направление е направено. На държавно ниво хомосексуалността не е престъпление. На държавата вече й е все едно с кого спят гражданите й. Няма я вече ДС, полицията вече не се занимава с личния живот на хората, пък и, каквото и да си говорим, побои над хора заради сексуалната им ориентация вече не са толкова често явление. Биячите сигурно са се преквалифицирали в охранители. Такива работи, господа гейове, от тук нататък - ние сме на ред. Ама обществото не ни приема както трябва, не се отнася с нас както трябва? - ами това си е вече наша/лична работа - да убедим обществото, и никой няма да ни помогне, доколкото никой вече не е особено заинтересован от темата.

Трябва да се работи, да се прави нещо, а не да се предаваме на колективни фантазии на тема "ние, гейовете сме най-творческите, изтънчени и готини", които фантазии всъщност са не нещо друго, а морална мастурбация. Това - на първо място.

А на второ, трябва да се обединяваме, да станем истинска група, за да може наименованието "гейове" да се отнася към нещо цяло, единно, общество, обединено от единни цели, а не към абстрактно, чисто аритметично понятие, обозначаващо сума от отделни индивиди. Нито едно общество не може без общуване и не случайно тези понятия са с един корен. Следователно, трябва да се развиват връзките между хората.

Добре и в правилната насока би дошло и подобряването на икономическото положение на хората. И това, уви, няма да стане от само себе си.

И накрая, най-важното, трябва да се открояваме сред тълпата, да не се боим да сме различни, а не като другите. И да се открояваме не с ярки парцали и не с маниерничене, а с добрите си качества - да сме по-добри от обкръжението си.

Трудно ли е? Е, тогава ще продължите да я карате както досега и както всички, а желанието си за по-добро заключете в тесния свят на фантазиите, докато настъпи пълното и безвъзвратно разделяне на желанията от действителността. И можете да се оплачете на Господ Бог, понеже да слуша претенции относно несъвършенствата на света влиза в професионалните му задължения.

И предпоследно - знам, пък и сигурно сами се сещате, че написаното не се отнася за вас. То е за "другите", които са такива, каквито не сте вие, четящите тези редове.

И почти последно: похвалите и критиката не ме интересуват. Но ще ми е интересно да прочета мнението ви по повдигнатите въпроси във форумите на "момчето.ком".

ПРИЛОЖЕНИЕ.

Това е писмо, публикувано в рубриката за запознанства на едно списание. Преводът му на български ще послужи за нагледна илюстрация на психологическите качества на съвременния гей. В квадратните скобки са коментариите ми.

"Не съм гей, но и не съм безразличен към интимните отношения с. [Браво! Само това изречение си заслужава години изследователска работа]

В момента си имам много проблеми, а именно: нямам пари, понеже не работя, нямам приятели, по-точно имам, но се срещаме рядко, защото те си имат свои семейства, а аз сега не мога да си позволя да си създам семейство. Освен това ми е трудно да си намеря приятели, защото не пуша, не си падам по пиянски купони и не съм особено забавен. [Твърде своебразно разбиране за приятелство] Много от познатите ми, от завист, че имам юридическо образование, не разговарят с мен или ми говорят с половин уста [Заради образованието ли?]

Сега си седя без пари и никому не нужен. Много съм самотен и тъжен. Затова реших да се обърна за помощ към вашето гей-списание. [Странничък избор за хетеросексуален, нали?!] Исках да пусна обява в рубриката "Контакт", за да си намеря спонсор, както сега е модерно [А защо не в рубриката "Търся работа?], обаче размислих и реших, че ми трябва приятел и съветник, който да ми помогне да се устроя и да спечеля пари по честен начин, и то сума, съответстваща на моите възможности и специалност - аз съм млад юридически специалист. [на - и фантазиите започнаха - надежди за добрия чичко, мечти за големи пари]. Затова искам да се запозная с интелигентен мъж с гей-ориентация [хетеро, търсещ спонсор-гей?] с висше образование, желателно юридическо, който ще ми помогне да си намеря работа и който ще е порядъчен и честен човек. От своя страна гарантирам пълна дискретност [а защо трябва да се скрива обикновено приятелство?],

уважение, приятелство, постоянство. Изобщо, аз лесно намирам общ език с възрастните [чети - престарелите]; не си мислете за мен нищо лошо: аз имам предвид общуване, а не секс [сам се издаде]. Що се отнася до приятелите ми, те всички си имат жени или приятелки [изглежда, това не пречи на мъжката дружба], а с мен жените също [?] скоро късат, понеже нали мечтаят за семейно щастие, а аз без пари не мога да си позволя да създам семейство [в парите ли е проблема, или липсва особено желание?]

Аз съм на 25, макар да ми казват често, че изглеждам по-млад, отколкото съм. Ако някой може да ми помогне да си намеря работа, безкористно - в замяна на приятелството ми и нещо повече, пишете ми. [Каква трогателна безкористност от страна на автора на писмото!] С радост бих се сприятелил с него, независимо от възрастта му. Мъжете, които не могат да скриват пред хората сексуалната си ориентация и неискрени хора, целящи да ми навредят, моля да не ми пишат."


автор: Д. Глюк