Хомосексуализмът-генетична заложеност, или придобито поведение

ПРИЧИНИ

Въпреки големия брой изследвания, и до днес се водят дебати по този въпрос. Нито едно предположение засега не е абсолютно доказано. Основните становища са, че хомосексуалността е или генетична заложеност, или придобито поведение, или комбинация от двете. Под придобито поведение се разбира или поведение, придобито под въздействието на биохимични фактори по време на вътреутробното развитие, или поведение по въздействието на разнообразни фактори след раждането.

В последните години за изясняване формирането на сексуалната ориентация особено се набляга на изследвания върху близнаци. В „Генетично изследване на мъжката сексуална ориентация“ на Дж. Майкъл Бейли и Ричард Пилард от 1991 г., биват анкетирани хомосексуални мъже и техните братя — еднояйчни, двуяйчни близнаци и неблизнаци. Оказва се, че и двамата братя са хомосексуални при 52% от еднояйчните близнаци, при 22% от двуяйчните, при 9,2% от неблизнаците и при 11% от доведените (некръвни) братя.

Това, от една страна, доказва че важно значение за хомосексуалната ориентация имат гените. От друга страна се вижда, че социалната среда има далеч по-слаба роля, защото въпреки че са израстнали в едно и също семейство, при еднакви условия, братята неблизнаци доста по-рядко споделят сексуалността на другия.

При подобни изследвания сред жени процентите на сестри със съвпадаща хомосексуална ориентация са: 48% при еднояйчните близначки, 16% при двуяйчните, 14% при неблизначките, 6% при некръвните сестри.

Много организации за защита на гей-правата не считат за правилно да се търсят причини за хомосексуалната ориентация, така както не се търсят причини за хетеросексуалната ориентация. Според тях опитите за изследване и обясняване на хомосексуалността са част от хетеронормативността и поддържат основни хетеростереотипи (като този, че хетеросексуалността е единствено „нормална“ и „правилна“).

Мозъчните изследвания на хомосексуални, бисексуални и хетеросексуални хора досега са успели да открият известни разлики в мозъчната структура и функция сред тези три групи хора. Изследванията на хипоталамуса установяват различия в големината му при мъжете, жените и транссексуалните хора. При последните хипоталамусът отговаря на големината на психологичния, а не на физиологичния им пол, което се посочва и като причина за самата транссексуалност. Тази закономерност, обаче, не е на лице при хомосексуалните хора, при които размерът на хипоталамуса като цяло е идентичен с този на хетеросексуалните представители на същия пол. Някои изследвания показват, че размерът на Nucleus suprachiasmaticus в хипоталамуса на гей мъжете е по-близко по размер до това на хетеросексуалните жени, отколкото хетеросексуалните мъже. Подобни находки са публикувани за дебелината на Commisura anterior, снопче от нервни влакна, което също е част от хипоталамуса.

Неотдавна, професорите Стормшак и Розели (2005) от Държавния Университет на щата Орегон откриха, че мозъците на хомосексуални овни се различават от тези на хетеросексуалните овни по белези, които са паралелни на гореспоменатите находки у хората. Различията са локализирани в средната част на предния хипоталамус, в Nucleus preopticus medialis, разположено в близост до Commisura anterior. Същите учени откриха, че хомосексуалните овни имат по-ниски концентрации на ензима ароматаза отколкото хетеросексуалните овни. Този ензим участва в преобразуването на хормона тестостерон в естроген.

Изледванията на мозъчната активност чрез електроенцефалография показват, че степента на латерализация и синхронизация между двете мозъчни полукълба при гей мъжете е по-сходна с тази у хетеросексуалните жени, отколкото с тази у хетеросексуалните мъже. Тези изследвания също имат нужда от допълнителна репликация и разяснение.

Изследвания на детското развитие показват, че проявите на нетипично полово поведение в ранна възраст у децата са до известна степен свързани с хомосексуална ориентация след настъпването на пубертета. Не всички малки момчета, които проявяват традиционно женствено поведение, както и не всички малки момичета, които имат поведение на "мъжкарани" стават хомосексулани. От друга страна, над 2/3 от хомосексуалните мъже имат спомени да са проявявали полово нетипично (женствено) поведение в ранна възраст.

Малък брой изследвания от САЩ и Канада сочат, че броят на по-възрастните биологични братя от една и съща майка увеличава статистическата вероятност на момчетата да бъдат хомосексуални като възрастни. Тези находки са свързани с теорията, че имунната система на майката се сенситизира към половите хормони на мъжкия зародиш и произвежда антитела, които повлияват половата диференциация на хипоталамуса на бъдещи мъжки зародиши. Всеки един по-възрастен брат увеличава шанса на дадено момче да бъде гей с около 30%. Тези изследвания и теорията, с която са свързани, все още подлежат на дебат.

Хомосексуално поведение може да се предизвика у животни в лабораторията по няколко начина. Например, хомосексулани мъжки мишки могат да бъдат създадени, като се подложи на физиологичен стрес майката по време на бремеността. Неотдавна учени създадоха чрез генно инженерство хомосексуални плодови мушици, като имплантираха в тях ген, чиято мутация в дивата природа се знаеше, че е свързана с хомосексуално поведение. По-горните изследвания показват, че хомосексуалността при лабораторните животни може да се предизвика както от генетични, така и от външни фактори по време на вътреутробното развитие.

Връзката между половите хормони и сексуалната ориентация е наблюдавана и при лабораторни изследвания с хора. Например, след инжекция с премарин (вид естроген) тялото на хетеросексуалните жени секретира хормона на жълтото тяло. Телата на хетеросексуалните мъже секретират същия хормон, но в много по-ниска степен. Телата на хомосексуалните мъже отделят нива на хормона на жълтото тяло в степен, която е межднинна на тази, която се наблюдава у хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже.

Сравнителни изследвания на генома на хетеросексуални и хомосексуални мъже сочи към няколко региона, по които те може би се различават: сегмента Xq28, локуса D7S798 в сегмента 7q36, и локуса D8S505 в сегмента 8p12. Тези находки все още се нуждаят от репликация.

Дактилоскопски изследвания (сравняване на пръстови отпечатъци) сочат, че хомосексуалните мъжете се различават от хетеросексуалните мъже по начин, който наподобява различията между хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже.

Общество, религия, закон

Обществените настройки спрямо хомосексуалността са варирали през вековете от пълно отричане, през негласно толериране, до пълно приемане, с всички степени помежду им.

Отношението на религиите също е различно. Според днешните интерпретации Авраамистките религии (юдеизъм, християнство, ислям) разглеждат хомосексуализма като грях, докато будизмът, шинтоизмът и др. не съдят това поведение. В някои култури, повлияни от фундаменталистки религиозни интерпретации, хомосексуализмът се счита за перверзия и е незаконна, като на места е углавно престъпление.

Давид и Йонатан в любовна прегръдка. Библейски мотив, гравюра - 1290 г.

Нито една религиозна норма или закон, обаче, не коментират хомосексуалността сама по себе си, като вътрешна характеристика на личността, или като емоционална проява на любов между хора от еднакъв пол. Осъжда се единствено нейната сексуална изява - в общия случай извършването на анален секс между мъже.

Така, например, макар мъжеложството в Библията да е посочено като престъпление, за което се полага смърт (убиване с камъни), отново в Библията е описана голямата любов между Давид и Йонатан. На смъртния одър на Йонатан, Давид му казва: "Прекрасен беше ти за мен. Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените."

Съотношението между моралното осъждане на хомосексуализма и неговия легален статус е усложнено. Например, в Англия мъжеложството е било престъпление според средновековното канонично право, поради позицията на Църквата. Въпреки това, преследването на това провинение постепенно отмряло. Хомосексуализмът бил официално забранен от Парламента през 19 век.

Преследването на изявените хомосексуални се среща в различни култури и идеологии. Въпреки, че претендира за религиозна обосновка, избиването на хомосексуални в Нацистка Германия е един от съвременните примери за гонения от система с расистка (а не религиозна) доктрина. В нацистките лагери и затвори са убити десетки хиляди хомосексуални (или набедени за такива) германци. Отделен, и вероятно много по-голям, е броят на загиналите хомосексуалисти - евреи или цигани.

Отношение на закона към хомосексуалността

В прединдустриалните западни общества, хомосексуализмът бил възприеман от долната и горната класа, по-слабо от буржоата, повечето от които го обявявали за „неморален“. Със засилването на урбанизацията, обаче, и обособяването на нуклеарното семейство, тези сексуални връзки били осъждани и, в някои случаи, обявени за незаконни.

Към 19 век, законодателствата позоваващи се на Френското гражданско право не съдържат забрани срещу хомосексуализма, докато онези, базирани на Британското право, имат „анти-содомитски“ закони. Екзекуциите по тях биват осъществявани до края на века.

В началото на 20 век се заражда движението за гей-права, като едно от проявленията на движението за граждански права. То довежда до промени в общественото възприемане и медийното представяне на хомосексуалността.

Легализацията и законовата равнопоставеност на хомосексуалните отношения, наред с признаването на еднополовите бракове и граждански съюзи, са едни от основните цели на гей-активизма.

В последните години, голям брой законодателства са олекотили или премахнали разпоредби срещу хомосексуалното поведение, включително содомитски закони и закони забраняващи службата на хомосексуални хора в армията.

В България хомосексуалните отношения по взаимно съгласие между пълнолетни (18 г.) са декриминализирани през 1951 г., в Унгария и Чехословакия — през 1961 г. В Англия и Уейлс хомосексуализмът между пълнолетни лица (над 21 години) е разрешен през 1967 г. В Шотландия — през 1980 г., а в Северна Ирландия — през 1982 г.

В САЩ анти-содомитските закони са отменени с решение на Върховния съд през 2003 г.

В Китай няма специален закон срещу хомосексуализма, но хомосексуалните мъже често биват осъждани за хулиганство и наказвани със затвор.

В Япония няма закони срещу хомосексуалното поведение.

Съвременни тенденции

В 1973 г., Американската психиатрична асоциация изключва хомосексуалността като вид психическо заболяване от своето Диагностично и статистическо ръководство за психическите разстройства (DSM).

През 1991 г. Световната здравна организация също премахва хомосексуалността от Международната статистическа класификация на заболяванията и свързаните здравни проблеми (ICD-10).

Въпреки това, в България военните психиатри следват подход на масово освобождаване на хомосексуалните лица от военна служба. Във ВМА се правят няколко специални психологически теста, за установяване на сексуално влечение към мъж.

И в други страни нещата стоят по подобен начин. Според проучване, намиращо се на сайта на Народното събрание на Република България:
Военната повинност е задължителна без оглед на сексуална ориентация в Швейцария, Ирландия, Русия, Швеция.
Хомосексуалната ориентация като основание за освобождаване от военна служба не е предвидена изрично, но се извлича по тълкувателен път в Полша, Австрия, Италия, Финландия.
В Гърция хомосексуализмът е забранен сред офицерския състав на въоръжените сили. Ако се окаже, че едно лице е хомосексуално, то е длъжно да подаде оставка. Лицата от редовната военна служба се освобождават, независимо от тяхното изрично желание да служат. Така е уреден въпросът и в Португалия.
Изрична забрана за военна служба на хомосексуални лица (за някои военни чинове) е предвидена в САЩ.

Макар основните клонове на световните религии (християнство, юдаизъм, ислям) все още да осъждат хомосексуалните контакти и връзки, някои по-прогресивни техни течения заявяват своето несъгласие с дискриминацията над сексуалните малцинства и открито изказват подкрепа за узаконяване на еднополовите бракове. Такива са, например, Канадската обединена църква, Унитарианската протестантска църква, Метрополитанската комуниална църква, конгрегациите на реформирания юдаизъм, квакерските конгрегации и др. В някои протестантски църкви свободно се назначават и открито хомосексуални свещеници.