Дружба и еднополова любов

ДРУЖБА ЕДНОПОЛОВА ЛЮБОВ

Един от най-деликатните аспекти на нашето ежедневие представлява определянето на съотношението между дружбата и еднополовата любов. Трудността на тази тема е свързана със сложностите на разбирането на двата езика - любовния език и езика на дружбата. Често, еднополовата любов е била осъждана, хулена, неразбирана, преследвана, без възможност за открита изява на участниците в нея. За нейното назоваване и до днес някои хора използват евфеизми. Един такъв евфеизъм е именно съществителното дружба, а не приятелство. За обозначаване на особено нежната, и като правило, хомоеротична дружба, понякога е ползвано определението "особена дружба".

Така или иначе, винаги е имало и ще има такива чувства между хората от еднакъв пол, а също и такива от различен пол, които отношения и чувства да не допускат еднозначно определяне и да остават проблематични не само за околните, но и за самите участници, които ги изграждат и се явяват техни носители. В такъв смисъл се разглежда наличието на т.нар. романтична дружба. Езикът на романтичната дружба, с нейната емоционалност и експресивност, практически е неразличим от любовния език. В някои случаи това е само форма на речта или етикета.До XVII в., когато английските пуритани наложили строги забрани на израза на емоциите, европейските мъже не само че ползвали за общуване специална "любовна" лексика, но можели при срещи да се целуват и прегръщат. В романските страни - Италия, Испания, тези правила се съхранили, докато в англоезичните - това поведение започнало да се възприема като "женствено". Тези нормативни ограничения съществено променили комуникативните възможности на мъжете незамисимо от тяхната сексуална ориентация. И днес, в средиземноморските страни, мъжете могат свободно в присъствието на своите съпруги, майки, бащи да целуват и прегръщат други мъже, докато това е немислимо за консерватизма на англосаксонците, които не само че не общуват по подобен начин с еднополови събеседници, но и с разнополови такива.

За съжаление, науката, както и масовото съзнание изисква време за някаква промяна. До последната трета на ХХ в., учените предпочитаха да не забелязват хомоеротичната природа на редица знаменитости, между които е имало дружба. След това, нещата се обърнаха в противоположната страна, където всякакви намеци за нежност между мъжете започнаха да се интерпретират като прояви на хомосексуалност, а в същото време такива между жените - не. Интерес и недоумение буди и факта, че дори подобни отношения между хетеросексуални мъже - обвързани брачно с жена, имащи деца, дори следващи поколения, също биват подлагани на такава неправилна оценка, ако бъдат видяни да общуват по подобен начин, което се налага от хора, несигурни в собственото си Аз. Понякога дадени предположения биха били обосновани, но често те са просто подхвърляни във въздуха. Особено трудно се тълкуват, ако са заложени и в художествени текстове.

Предполага се, че подрастващата и юношеската дружба са трудно отличими от любовта. Още Херцен през 1956 година, в своя публикация споменава, че не намираотговор на въпроса защо се дава монопол на първата любов, над първата дружба. И запитва защо първата любов е така благоуханна, защо тя заличава различията между половете, и дали тя не е страстна дружба? От своя страна, дружбата между юношите по всичко личи, че е гореща, пламенна любов и се свързва с болезнени слова, чувства, безусловна преданост, мъчителна тъга при раздялата и ревниво желание за изключителност.

Този феномен, нееднократно е описан и в класическата литература - например Николенка на Толстой, или Тони Крегер от едноименния разказ на Томас Ман, или описанието на Ромен Ролан за дружбата на Жан Кристоф с Ото:
Сам, в нощната тъма Кристоф се разхождаше в дома си. Но сърцето му пееше: имам приятел, имам приятел. Той нищо не виждаше, нищо не чуваше. Не мислеше за нищо - освен за другото... кристоф не познавае нищо по-прекрасно от Ото. Всичко го възхищаваше в неговия прител - тънките ръце, красивите коси, свежия цвят на лицето, сдържаната реч, вежливите маниери и щателната грижа за собствената му външност... Той би пожертвал заради Ото всичко на света. Той жадуваше заради своя приятел да преодолее всякакав опасност и страстно мечтаеше, за момента, в който ще изпита силата на неговата дружба. По време на разходките, той мечтаеше за опасна среща, в която да се хвърли напред и да прикрие със себе си Ото. Той с наслада би приел смъртта заради друг... Той не свеждаше очи от Ото, точно като влюбен. И наистина, той беше влюбен. Клистоф не знаеше за това, така както не знаеше и какво е това любов. Но в моментите, когато момчетата оставаха сами, ги обхващаше странно вълнение - те изпитаха това вълнение още тогава, когато на своята първа среща стояха в гората: кръвта прииждаше по устните на Кристоф, който постепенно почервеняваше. Той се боеше. Не говореше, момчетата страняха един от друг...(Ролан, 1955, т. 3, с. 176, 182, 183-184).

Това, което те не можеха да си кажат един на друг очи в очи, го казаха чрез писма:
Мое единствено щастие - това си ти... Обичай ме! Това ми е така нужно, някой и мен да обича! ...(Ролан, 1955, т. 3, с. 184).

А нима не е имало любовни възвишености и при бащите-йезуити, в писмата, които са си обменяли Жак и Даниел в романа на Роже Мартен дю Гар "Семейство Тибо"?
- Никога няма да забравя тези мигове, колкото и редки да са, уви, и толкова кратки, когато ние всецяло си принадлежахме един на друг. Ти беше единствената моя любов! Друга любов никога няма да имам, тъй като на секундата биха ме завладели страстните спомени за теб. Прости ми, тресе ме... Не обичам да чакам. Отговори ми колкото се може по-бързо. Искам да ми отговориш до 4 часа, ако ме обичаш така, както аз те обичам!...
- Как да опиша радостта, която ми достави твоето писмо? Нима не ми беше другар и по-рано и нима не ми стана сега още по-голям другар? Истинска моя половина? Нима не ти помогнах да оформиш твоята душа, подобно на това, както ти ми помогна да оформя своята душа? Боже, колко голяма истина и сила има в това, как го чувстма, когато ти го пиша? Аз живея! И всичко в мен живее - тяло, ум, сърце, въображение - благодарение на твоята привързаност, в която никога не се усъмних, о, мой истински и единствен другар! (Мартен дю Гар, 1957, с. 38-39.)

Между тези момчета не е имало и никога няма да има физическа близост. Останали двама, в хотелската стая, те се стесняват дори да разменят погледи един на друг, но може ли да се съмняваме в истинската природа на чувствата им? И освен това, тяхната страстна дружба е само предвъзхищение към другата любов, за която те ще узреят по-късно.

Едва ли всички днешни подрастващи пишат подобни писма. Но романтичната дружба-любов към хората от собствения пол, не допускаща еднозначни определения, не е чужда на никой от тях. При едни екзалтацията с възрастта преминава в друг обект или намира друг тип обект. Други си изясняват - това ли е единствената любов, на която са способни, и повече не я наричат дружба, а именно любов. За разлика от подрастващите, възрастните хомосексуални хора прекрасно различават любовните отношения от вече приятелските и се стараят да не ги смесват, още повече че в деството си, гейовете и лесбийките за разлика от хетеросексуалните, по-често дружат с деца от противоположния пол, докато хетеро-децата по-често дружат с еднополови приятели. И ако в родителите възникнат тревоги за типа дружба на техните деца, най-разумната стратегия е да не ги оскърбяват с подозрения и да им предоставят възможност без да ги притискат до стената сами да се определят.

Факта, че преживяването на любовта, дружбата, приятелството не се ограничават от строги научни догми е съвсем нормално и естествено, на което се подчинява и свременната сексологична наука. Тези, които чакат подобни формули и догми, би било добре да си спомнят един от съветите, които дава Жан-Жак Русо на венецианска куртизанка, а именно: "...остави жените и се заеми с математика"... (Русо, 1961, с. 281).

Това в никакъв случай не значи, че психосексологията на висшите човешки чувства и лични отношения е невъзможна или безполезна. Трябва да се отчете това, че тези чувства и отношения се базират и произхождат от сферата на субективната реалност, в област, която е не толкова налична, колкото потенциална за битието на личността. Това ни и кара да разгледаме тези жизнено важни нюанси, които често в суетата на науката сме склонни да пренебрегнем.

Източник: Кон И.С. "Дружба" – 4-то допълнено издание. – СПБ, 2005. Първо издание, електронно, преводно - "Българска сексология"