Перверзност и реалност

"...НИЕ СМЕ ЦВЕТЯ"

Александър Шаталов

Хората трябва да се влюбват със затворени очи.
Само затворете очи.
Не надничайте.

Анди Уорхол

"Ние сме безплодни гибелни цветя. И, като цветя, трябва да бъдем събирани в букети и поставяни във ваза - за красота" - така започва известния текст на писателя Евгени Харитонов "Листовка", написан през 70-е години и разпространяван и преписван от ръка на ръка. "Безплодни" и "гибелни" - две ключови определения, подбрани от Харитонов за думата "цветя". "Цвете" - така се казва есето-възпоменание на Михаил Айзенберг за Харитонов. Едно към едно. И едно и същото...

Говорейки за хомосексуалността, изследователите най-често акцентират върху перверзността на еднополовите взаимоотношения, което е доста банално. На всеки поне малко грамотен читател са разбираеми както правната гледна точка, допускаща естественото право на всеки човек да има личен живот, така и физиологическата, разглеждаща генетичната съставляваща на тази перверзия и - естествено психологическата страна на въпроса, изучаваща формирането на личността в социалната и историческа среда.

Само, че в конкретния случай се интересуваме и от още една страна на хомосексуалността - естетическата. Разбира се, тя не може да се разглежда изолирано от историческия и социален контекст и е не по-малко важна за разбирането на природата на това явление, тя позволява също така да се обяснят конфликтите, които възникват между "сумрачното" мнозинство и "образованото" малцинство и опасната привлекателност, която се крие във всяка "различност", в този случай - "сексуална".

Да започнем с понятието "кемп", формулирано от известната американска писателка Сюзън Зонтаг в едноименното й есе. По-късно тя дори се опитва да се откаже от него, защото е несъгласна с онова значение, което придават на текста й читателите.

БЕРЛИН, КОКАИН, АРТ НУВО


Става въпрос за онази степен и форма на чувствителност, която някои американски културолози определят като кемп. На пят-шест страници в книгата си Зонтаг се опитва да изясни какво е това. Задачата е сложна, тъй като понятието "кемп" може да се определи само условно. "Същността на кемпа е в любовта към неестественото, към изкуственото, към преувеличенията. Съображенията на вкуса играят определена роля в реакциите на хората и произведенията на изкуството. Съществува визуален вкус, съществува емоционален, има вкус в областта на изкуството и морала. При вкуса няма нито система, нито доказателства. Но има нещо като логики на вкуса: постоянна чувствителност, която лежи в основата и изгражда този или онзи вкус..."

Ако се опитаме да преразкажем останалите тезиси на статията, то те се свеждат към това, че терминът всъщност определя преди всичко произведенията на изкуството и техните автори, определена система от естетически ценности, както и малко иронично отношение към баналностите и стереотипите, разпространени в естетически развитите кръгове. За отбелязване е, че тези кръгове се определят от автора именно като хомосексуални. Тоест, пред нас е опит да се систематизират естетическите вкусове на сексуалните малцинства.

Зонтаг привежда поредица от произволни примери за кемп - лампите на Тифани, рисунките на Обри Бердслей, "Лебедово езеро", кубинския певец Ла Лупе, женските дрехи от 20-те години...

Лесно можем да продължим този списък, като например започнем да изреждаме хората, станали култови в това чувствено естетическо пространство: Габриел Д'Анунцио, Тамара де Лемпика, княз Феликс Юсупов, Рудолф Валентино, Ида Рубинщайн, Жаклин Онасис, Ала Назимова, Грейс Джонс, Ерте, Марлен Дитрих, Салвадор Дали и т.н. Можем да го допълним с изреждане на любими предмети и понятия: "шампанско", "Берлин", "кокаин", "ексхибиционизъм", "лилии", "мотоциклети", "монокли", "полицаи", "слънчеви очила", "арт нуво", "Някои го обичат горещо" (кинофилм) и т.н. Специализирана енциклопедия несъмнено би ни дала по-пълен списък на това, което би трябвало да обичат "просветените" млади хора. И все пак е ясно, че този списък не е пряко свързан със сексуалната доминанта.

Кемп подразбира определена "изкуственост" на явленията, които се култивират, тяхната театрализираност или дори гротескност. В този смисъл изкуствените пластмасови цветя са много по-красиви от живите, а иронията непременно трябва да съпътства вашия поглед върху околните.... Иронията като начин на защита на чувства и пориви нежни...

"Като индивидуален вкус, - пише Зонтаг, - кемп води до поразителна изтънченост и силна преувеличеност. Андрогенът е най-яркият образ на чувствителността на кемпа".

Тоест пред нас възниква достатъчно стройна система естетически ценности, която е вече ясно формирана към края на XX-ти век. Тази система е напълно разпознаваема и ако се окажете сред представители на бохемския начин на живот от различни държави, най-вероятно ще се натъкнете на факта, че те имат сходни вкусове, едни и същи кумири и обичат едни и същи произведения на изкуството.

"...Нашият гений разцъфтява, например в най-нежното изкуство - в балета. Ясно е, че той е създаден от нас. Танц ли, нещо друго ли - буквално всяко художествено произведение, когато в основата му лежи насладата... - по-своему интерпретира

Зонтаг Евгений Харитонов. - Ние тайно направляваме световните вкусове. Това, което намирате за красиво, най-често е наложено от нас, но вие дори не се досещате за това".

Харитонов не използва думата "кемп", макар да е твърде вероятно да е познавал статията на Зонтаг, написана през 1964 година. Самият термин е бил въведен за първи път в литературен контекст от английския писател Кристофър Ишеруд в романа "Светът вечер" още през 1954-та. Героят в тази книга е доктор Чарлз Кенеди поучава приятеля си: "Ниският кемп - това е женствено момченце с обезцветени коси, с голяма шапка с щраусови пера и боа, опитващо се да подражва на Марлене Дитрих. Да, в определени кръгове това се нарича кемп, но това е съвсеч изкривена форма". Тоест - вулгарна. Но има и "висок кемп" - което е "нещо далеч по-съществено. Ето, например, целия емоционален фон на балета и, разбира се - стилът бароко. Разбираш ли, кемпът има много сериозна основа. Не трябва да се нарича кемп това, към което не се отнасяш сериозно".

(Често може да се чуят упреци за вулгарността на този или онзи естраден изпълнител, че неговите маниери и поведение предизвикват раздразнение у аудиторията. Точно в това е работата - че при всичките тези случаи се сблъскваме именно с "нисък кемп", по определението на Ишеруд: общото ниско културно ниво на населението оказва влиятие и на неговата "естрадна" съставляваща. Освен това, идвайки в столицата от дълбоката провинция, младите хора усвояват именно най-лесното - повърхностните вулгарни маниери, некоректния стил на общуване, пародийност, кривене... Е, а ако се отчита, че едва ли не 50% от мъжкото населения на страната има зад гърба си затворнически опит, то нагледно може да се види, как тази "заблатеност" в лексиката и поведението оставя върху хората неизлечимия си белег. При това - както на ниво депутати в Народното събрание, така и при пиянките в кварталните кръчми.)

Ето защо, може да се предполага, че много от конфликтите, възникващи по отношение на хомосексуално ориентираната аудитория, носят ярко изразен естетически характер: облеченият с мръсни чорапи и риза, некъпан и зле миришещ човек винаги ще се чувства некомфортно до грижливо и модно облечен човек. Правото си да мирише зле, такъв човек винаги ще се стреми да защити по най-простия начин - с агресия към индивида, ползващ сапун и одеколон. Но същата тази негова агресия може да се проявява не само по отношение на хората с различна сексуална ориентация, а и към всеки, който е чист и поддържан... Тоест - налице е именно чисто естетически конфликт. Примери за такива конфликти има достатъчно.

СИМВОЛЪТ НА ИЗКУСТВОТО


Сред най-известните случаи е съдебното преследване на Оскар Уайлд в Англия в края на XIX век. Формално са осъдили Уайлд на затвор за недостойно публично

поведение (изразяващо се в неговите хомосексуални връзки), въпреки, че по време на процеса не било доказано, че поведението му е имало именно такъв, непристоен характер. Но лайтмотивът на историята е бил именно в това, че Уайлд е бил естет и денди, бил е талантлив и преуспяващ. Тоест, той не просто съзнателно е изпъквал над обществото, но и е провокирал ответната му реакция.

Днес разбираме, че главното, което е внесъл Уайлд в културната съкровищница са не толкова пиесите и приказките му, колкото възприемането на красотата и естетиката като самодостатъчна сила и един от начините да се измени обществото. Напомням, че славата пристига при Уайлд по време на турнето му из Америка с лекции за "естетиката". "Естетиката - това е търсенето на проявите на прекрасното", - така отговарял писателят на любопитните американски кореспонденти, които с радост тиражирали идеите му. Впрочем, противниците на "естетиката" още тогава неведнъж се опитвали да смачкат странния ирландец (понякога успявали). Така възниквал този конфликт между красотата и реалността, между личността и обществото, който прераства по-късно в съдебно преследване.

Минавайки през американската митница, Уайлд заявява: "Няма какво да декларирам, освен собствената си гениалност". Още с първата си поява пред публика, той шокира с външността си публиката: излиза на сцената облечен с черен бридж, стигащ малко под коленете и с черни чорапи. "Странно, - пише по-късно Уайлд, - че чифт копринени чорапи е способен да разтресе цяла една страна ". Тъмно-виолетово широко сако, с хастар от бледо-лилав хастар, ниски пантофи с блестящи токи, пищни пръстени на ръцете и вместо вратовръзка - папионка....

В размишленията си за кемпа Сюзан Зонтаг цитира Уайлд: "Трябва или да си произведение на изкуството, или да се обличаш в произведения на изкуството", "Животът е твърде сериозно нещо, за да говорим за него сериозно".

Възприемайки себе си от гледна точка на изкуството, Уайлд изпреварва епохата си. Започвайки да пише, той лее афоризми. Увличайки се по пиесите, той ги превръща в дуел между остроумните си герои. Ставайки законодател в модата, той почва да се облича предизвикателно. В края на живота си той пише: "Бях символ на изкуството и културата на своя век. Разбрах го в зората на своята младост, а после накарай и света да го разбере". Възмущавайки обитателите на черните сюртуци със своите копринени жилетки, великолепни редингтони, светли панталони и вратовръзки от зелена коприна, шведски ръкавици в стоманен цвят, лачени обувки и копринен всесезонен цилиндър, Уайлд им дава пример за ново отношение към самия себе си. Той не се бои иронически да акцентира върху своята женственост, дори когато това би могло да свидетелства за изнеженост или слабост. Когато една дама пита Уайлд, защо има толкова измъчен вид, той отговаря, че страшно се е уморил, поливайки цветята. Погледът на Уайлд обикновено е бил съсредоточен върху детайлите, писателят утрира дреболиите и им придава символическо значение. Не случайно сред атрибутите му на денди тъй често присъстват монокълът или лорнетът, за които споменава Зонтаг.

Имат ли всички тези детайли отношение към сексуалната перверзия? Безусловно. Но само в тази степен, в която се явяват продължение на личния вкус. Друг въпрос е, че стремежът към тази естетизация и самия себе си, и окръжаващото пространство нерядко само по себе лежи в сексуална плоскост.

ДЕСЕТ ПРОЦЕНТА ОТ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ

Хомосексуално ориентираният човек най-често е интровертен. Импулсите му са насочени към самия себе си. Именно себе си той изучава в огледалото и именно в приличащи на себе си той търси приятели или любовници. Тоест, неговите собствени мъжки или юношески емоции го вълнуват и интересуват далеч повече от абстрактните женски. По своята същност всеки от тези хора е Нарцис, с други думи - все същото "цветче". Той не е ориентиран към продължаването на рода, тоест към елементарните инстинкти. На него - естета и денди, любовта към децата е най-малко свойствена. Най-често той е насаме със своите емоции и преживявания, вътрешен свят, обострено чувство на ранимост. Оттук идва и стремежът му към хармонизиране, красота, украсяване. В това число - украсяване на самия себе си. Мода, балет, изкуство - това са най-характерните форми на "изкуствена красота" (по Зонтаг), в които той е способен да постигне успех.
Разпространена заблуда е да се смесва сексуалния контакт със стила на живот и поведение. Не всеки мъж, правил секс с други мъже е хомосексуален. Както, впрочем, не всеки хомосексуален мъж води активен сексуален живот. Според американската статистика, средно 48% от всички мъже "са имали през живота си неслучайни полови контакти с лица от същия пол", но едва около 10% от тях са имали такива връзки постоянно. Тоест едва 10% са (или може да са) тези хора, които са способни не само да възприемат красотата, то и частично да я създават. (Това вече е според Харитонов.)

По този начин протича един напълно естествен процес - ръстът на културата в обществото води до ръст на потреблението и като следствие - до повишаване на критериите за избор на продукта за потребление. Ако в началото тези критерии се свеждат до количествените показатели, а после - към качествените, то още по-късно необходимо условие за потреблението стават и естетическите характеристики: удобството на опаковката, красота, индивидуалност, хармоничност, уникалност, изящество и т.н.

Тоест стоката (под този термин може да разбираме и окръжаващата среда, и жилищната среда и средствата за потребление и производство), започват да бъдат оценявани по-строго. Тази стока е принудена да се промени. Но изменяйки се, тя променя и хората, които я потребяват. Оказва върху тях опосредствено въздействие. Не случайно в развитите страни (страни с развита икономика и високи доходи) броят хомосексуално ориентирани хора постоянно се увеличава, променя се статусът им, променя се социалната картина на обществото. Може да се каже, че все повече хора започват да поставят естетиката над практицизма. (През последните годи - много над 10%.) Зонтаг пише в есето си, че "най-изтънчените форми на сексуална привлекателност се заключават в нарушението на нечия полова принадлежност..." По този начин, изтънчеността - добър вкус и хармонията, освен външното имат и по-интимни следствия, а сексуалната толерантност (търпимост) стават неразделима част от развитото цивилизовано общество. И обратно, стремежът да се забрани "различния" живот на своите граждани се забелязва във всички тоталитарни режими (На Хитлер, Сталин, Кастро, Мао...) и религии (мюсюлманството, в частност, като най-регресивната от тях).

"Нашата почти безтегловна, цветна разновидност с неизвестно накъде летящи семенца, трябва да бъде осмяна и превърната, в прекия, груб и здрав смисъл на простия народ в псувня. За да стане така, че глупавите момченца, докато мъжките стремежи все още не са се утвърдили в тях, да не си и помислят да се поддадат на слабостта и да се влюбят в себе си. Защото, разбира се, и това е без съмнение (за нас), е мисъл крайно вредна и не трябва открито да се разпространява по света (за да не наближи края на света, от друга страна), та, все пак: всички вие, сте потиснати хомосексуалисти; и правилно, вие сте длъжни веднъж и завинаги да разберете, че това е жалко и мръсно занимание и всъщност изобщо да не мислите по въпроса. А, че всички вие - това сме ние, това е ясно, като Божий ден", - всичко това, все същият Евгений Харитонов споделя с призив и с чувство на превъзходство и възприема положението си като напълно естествено и закономерно.

И действително, великата Римска империя е рухнала под наплива на варварите именно тогава, когато чувствеността (ще добавя - и сексуалната разкрепостеност) надвиши естествения инстинкт за самосъхранение, когато се е притъпило усещането за опасност, а обществото е изчерпало енергията за противопоставяне. Нивото на култура при римляните е станало значително по-високо над това, на окръжаващите ги племена и народи. Рим паднал и отново се изравнява с варварите.

Ще цитирам "Очакването на варварите", едно от най-знаменитите стихотворения на Кавафис:

Защо днес са се сбрали днес тук хората?
Днес варварите ще дойдат.
Така, че Сената почива, заседание няма.
Сенаторите мълчат, не издават закони?
Че нали варварите пристигат днес.
Защо да законодателстват сенаторите?
Варварите ще дойдат за да издават закони.
Защо императорът ни днес стана призори
И защо край градските порти с корона
И на трон седи?

Че нали варварите днес пристигат.
Императорът ни чака, иска да срещне
Техния предводител.
Отдавна вече е написан
Дарствения пергамент. В него има титли високи,
Които нашият император ще му дари /.../
Но защо е така неспокоен града?
Защо опустяха улици и площади?
И защо, обхванат от вълнение,
Народът бърза да се скрие вкъщи?
Спусна се нощта, а варварите не дойдоха.
А от границите стигна вест,
Че всъщност изобщо не ги е имало.
И какво ли ще правим сега без варвари?
Че нали, това все пак беше някакъв изход.


...Двойствеността на днешната ситуация е очевидна. От една страна, обществото ни не може да върви по друг начин, освен по пътя на бавния, принудителен, но все пак ръст на благосъстоянието на гражданите си. Ръстът на благосъстоянието непременно трябва да доведе до по-голяма независимост и самостоятелност в населението. Но от друга страна, в периода на икономическа нестабилност, обществото е принудено по всякакъв начин да активизира пресъхващите си възможности в борбата с културата (подразбираме в конкретния контекст "естетиката"), или по-точно, в борбата за това, народът да остане агресивен, невеж, културно недоразвит. Това е един от най-лесните начини над него да се запази контрола.


ЛУМПЕНИТЕ ПРОТИВ ЕЛИТА


Можем да предположим, въз основа на казаното по-горе, че в основата на повечето исторически конфликти лежи естетическото противопоставяне на лумпените и елита. Забраната на каквито и да е перверзни действия не е могла да ги накара да ги скрият завинаги, от една страна ги е карала да се прикриват, а от друга - давала им е повод за шантаж и е ставала ефективно средство за борба с инакомислещите.

Героят на известния фантастичен роман на братя Стругацки "Трудно е да бъдеш бог" е принуден да живее в друга цивилизация и с активни лични действия, внедрявайки се сред местните средновековни дворяни, се опитва да посредничи за повишаване на "естетизацията" на тази цивилизация. С други думи, култура, образованост, сила, самостоятелност. Той спасява от изгаряне "чернокнижниците", внедрява чрез своите любовници модата на "носните кърпички". Ефектът е налице. Но неговият "Рим" е обкръжен от религиозни варвари. Той живее в постоянно очакване ТЕ да дойдат и в края на краищата СИВА вълна залива страната.

Историята на културата на която и да е страна е до голяма степен история на перверзиите в нея. Безсмислено е да се изброяват имената на дейците на културата (или учени, или държавници...), които са се увличали по собствения пол. Мъжката дружба, независимо от формата си, е този силен съюз, чиято цел е основно самоусъвършенстването. Оттам са и ярките резултати от тази "шлифовка" на характери и таланти.

Можем обаче да говорим за култура само тогава, когато този термин покрива и етиката на човешките взаимоотношения.


Ще се върна към Харитонов. "Ако не сме ние, - пише той в "Листовката"- си, - вие бихте по-силно накланяли везните към плътското, към кръвопролитието. Но имайки предвид нас, макар и да не си давате сметка, вие винаги сте придавали значение на игрите и на нецелесъобразните неща... Ние, като избрани и предназначени, трябва да бъдем оградени с черта от неприязненост, за да не "заразява" нашият пример. Дори само в тези редове ясно е описана ситуацията на конфликт и противопоставяне - етическо и естетическо. "Ние" и "вие", "ние" и "те". Ясно е, че никое общество не може да мине без своите цветчета, колкото и да му се иска. Пък и колкото повече цветчета - толкова повече празници. Лошо ли е това?

По: "Новое время" №2947