История на сексуалното удоволствие

История на сексуалността

Сексуалното удоволствие се оценявало в древността като победа на злите дяволски сили над човешката природа. Гръцките философи го презират, Хераклит го отрича, а Демостен смята секса за най-голямото падение “да бъдеш роб на жената чрез половото сластолюбие е срамно унижение за мъжа”. Тази идея се прехвърля и в културата на средновековна Европа, където негативното мнение към “дяволското изкушение”- жената, се засилва от зле тълкуваното християнство и от фанатизма на католическата църква. Антипатията към секса достига граници, които днес изглеждат комични. Съпрузите си лягат с дълги до петите нощници в които две отворчета малки като монета, позволяват извършване на “брачното задължение”. Мъжът често пъти не познава тялото на собствената си жена, а тя от своя страна никога не приема секс извън позволените от църквата дни. Маструбацията е страшилище, изпращащо грешника директно в ада. Вечни мъки тегнат над всеки дръзнал да помисли за секса извън рамките на родовото възпроизводство. Жените стават по принуда фригидни с изключение на куртизанките, смятани за “бич божи”. Този пуританизъм се запазва до началото на ХХ век. В спомените си Стефан Цвайг разказва драмата на едно виенско семейство. В нощта след сватбата младоженката дотичала разплакана до вкъщи “Мамо, съпругът ми е злодей!” “Но защо?” “Опита се да ме съблече!”, отвърнала злочестата невеста изпадайки в несвяст.
Подобни случки далеч не са инцидентни. По време на викторианството, а и не само през XIX век сексът бил парлива тема, избягвана от властите но търсена от всички. Порнографските рисунки разпространявани тайно са по-заразни от шарката и чумата, взети заедно и никакви декрети не успяват да ликвидират анонимното перо. То не прощава никому дори Мария-Антоанета е имала удоволствието да се види нарисувана сред жени, мъже и животни.
Скритата перверзност на обществото има свободата да излезе едва в средата на нашия век. Но това се отнася предимно за държавите с християнски традиции. В Индия например сексуалното удоволствие е било винаги един от трите елемента на брачното обещание. Будизмът също разглежда насладата като ценност, особено когато затвърждава връзката на партньорите със света и космоса. За разлика от тях някои примитивни култури проявяват учудващо безразличие към въпросите за интимното общуване. Племето гани от Нова Гвинея отлага първата брачна нощ две години след сватбата, а след раждането на детето съпрузите не съжителстват 5 години. Този инцидентен обичай е изключение. Много по-глобално разпространение има правото на дефлорация, според което вождът на племето прекарва първата брачна нощ със своята поданица. Присъщ на повечето древни култури, този обичай е споменат от Херодот в описанието на африканските племена. Корените на това явление са в древната история, когато не е съществувало моногамно семейство, а религиозна проституция.
Девойката посвещавала своята девственост на божеството, а жрецът на храма извършвал дефлорацията. Този обичай е от малкото присъщи и на европейски и на американски племена. Индианките от Южна Колумбия се прощавали с девствеността си посредством любезното съдействие на магьосника. В краен случай чрез бамбуковия нож на майките си. Някъде в блъсканицата след сватбата блуждаел съпругът, чийто ред идвал най-накрая. В племето патангоро това означавало на сутринта след като старейшините на фамилията благоволят да отстъпят място в леглото на уморената младоженка. Тя от своя страна била подлагана на допълнително втрещение индианската поза, с която я заставала да стои права с вдигнат във въздуха крак, изтъпявайки много разпространеното е тези земи задно сношение. В това отношение африканските жени били малко по-облагодетелствани, този вид акт бил почти непознат на континента, където полигамията и липсата на задръжки били характерни черти на коренното население.
Сред споменатите племена от Южна Америка е характерен и обичаят вдовецът да се жени за сестрата на умрялата си съпруга. Изневярата в племето амани се наказва със смърт, докато при останалите е въпрос на чест броят на любовниците. Жените нямали нужда от извънбрачни авантюри. Което днес не е трудно да се опровергае.
Хомосексуализма бил особено разпространен в племето лахи, а браковете между еднополови влюбени са нещо обичайно. Ако съществуваше понятие като равноправие, жените биха били върли еманципантки, защото единствената им роля в това племе била за разплод и култови жертвоприношения., при което актът завършва с канибализъм.
Общото между индианските и африканските култури не е само в привилегированото положение на мъжа, но и в толерантното отношение към секса и насладите свързани с него.
Култът към фалоса придобива драстични измерения в древен Китай където под влияние на таоизма ( III в. от н.е.) дори пролетните празненства имали оргиен характер. Впоследствие конфуцианството развило се след IV в. въздига в култ семейството и майчинската роля на жената. Изискването за неопетнеността и ограничава влиянието на таоизма. През IX век пък будизмът въвежда оценките на различните неестествени пози, вариращи от 1 до 10. Съблазняването на монахиня се оценявало с деветка, а хомосексуализма с тройка. Прелюбодеянието също бледнеело с тройка, но хвалбата с него се котирала високо и била отличавана с петица. Максималната оценка 10 присъща единствено на акта с будистки свещеник. Фриволният сексуален живот на китайците рязко замира по времето на маоизма “Великия вожд” проповядва безполовост, строгост и униформено битие, отвъд които остава скрита страстта му по млади девственици, доставяни му ежедневно от всички провинции на страната. Разюздаността му не пречи да въведе закони за ограничаване на раждаемостта, които както е видяно не са особено успешни. Под влияние на новото време китайците отново се завръщат в лоното на изконната си култура от конфуцианство и таоизъм.
Мистично е отношението към секса на древните индийци, смятащи половото общуване за сакрално съединяване с вселената. Според последователите на индуизма жената е по-чувствителна от мъжа и хармоничната връзка между тях е по-скоро трансцендентна отколкото плътска. Самоусъвършенстването чрез тантризма има изключително много привърженици, което се дължи на факта, че това е единствената традиция одобряваща изцяло секса в продължение на няколко хиляди години. Тантризмът за разлика от индуизма е нещо повече от религия, той е метод за сливане с космоса и постигане на нирвана. Концепцията му придава святост и чистота на тялото с чиито инстинкти не трябва да се бориш, защото това означава да се бориш със самия себе си. В името на най-висшия екстаз – оргазма съществуват множество ритуали, най-пикантния от които наричан чакрапуйа се извършва нощем от няколко двойки, които не са задължително съпружески. Той е посветен на пет удоволствия, представляващи ядене на месо, риба, печени яйца от копринена пеперуда, пиене на алкохол и групов секс. Древните индийци били твърдо убедени, че това е най-силния метод за стимулиране на енергия. Многото публикации на тази тема през последните години вулгаризират естеството на тантризма. Той е метод за установяване на хармония между секса и личността придаваща на партньорството космическа преспектива.
Сведенията за сексуалната алтернатива предлагана от будизма не са така изчерпателни. Знае се, че половия акт на начинаещ будист е сред четирите главни гряха, наред с кражбата, лъжата и убийството. Аскетизмът и безбрачието са присъщи на будизма много повече отколкото на всички останали религии. Сравнителния анализ между сексуалните въжделения на Изтока и Запада учудва драстично с факта, че на Изток се иска жената да бъде целомъдрена, като се подчертава, че тя е по-чувствителна от мъжа. В половия живот е задължителен принципът на партньорството в което са напълно непознати европейските норми за външно благоприличие и свенливост. Това придава естественост на отношенията постижима в европейския свят едва в средата на този век. Към религиите с интересно отношение към секса може да се причисли и ислямът. Той поощрява полигамията от страна на мъжа, но заклеймява хомосексуализма и содомията. На жената се гледа единствено като на източник на удоволствия, чието задължение е безмълвно подчинение във всички сфери на живота. В ранния етап от развитието на исляма съществуват много наръчници с практически напътствия и рецепти за усилване на половата възбуда. Според арабския поет Ан-Нувайри идеалната жена трябва да е “лице кръгло като пълнолунен месец, коси по-тъмни от нощта, бузи бели и червени, с бенка като капчица амбра върху алабастрова повърхност, очи черни и големи като на дива сърна, ресниците сънни и натежали, устата малка, а зъбите като перли обковани в корал, гърдите като нарове, ханшът широк, а пръстите да изтъняват постепенно и ноктите да са покрити с червеникава къна”. Тази възхвала обаче е единствения плюс на обществото, другият от които е израз на краен антифеминизъм. Писателят Абу Вакр ал-Хваризми напътства “Ако човек ожени дъщеря си за гроба, ще спечели най-добрия зет”. Някои дъщери наистина биха предпочели да са в гроба, защото животът в харема е далеч от идеализма и романтиката. Господарят се срещал често само с една от жените в него, а останалите ставали нимфоманки, садистки ли лесбийки.
Белези на прекомерна сексуална потентност има далеч не само в ислямската култура. Скалните рисунки в Европа отпреди 30 000 г. изразяват въжделенията на древния човек за щедри бюстове и еректирали членове. Жените често са наведени напред, от което може да се допусне, че задната поза е била всеобщо практикувана като подражание на заобикалящата природа. В този период сексът служел не само за възпроизводства, но и за култови приношения. Половите актове се извършвали на определено място и време за да усмирят враждебните сили в природата и да осигурят плодородието на земята. Малко по-късно възниква прословутата “най-древна професия” на земята. В началото проституцията е била преди всичко култова. Разцветът и през III хил. пр. н.е. гравира в широки измерения, хетеросексуални, бисексуални, хомосексуални, орални и содомични. Шумерските проститутки служели на богиня Ищар, а обществото гледало на тях с благоволение. Дори се препоръчвало на останалите жени да отиват поне веднъж годишно в храма и да се отдават на първия поискал ги мъж. В тази връзка по-невзрачните момичета са били особено нещастни, защото са отбелязвани случаи на наколкогодишно чакане преди да бъдат посочени от някого. Едва в годините на Римската империя проституцията придобива познатия днес светски характер.
Едни от най-строгите присъди относно секса принадлежат на персийската култура. Тя третира хомосексуализма наравно с убийството. За разлика от персите древните египтяни проявяват сравнително по-голяма толерантност към различните извращения. Кръвосмешението е нещо нормално, особено сред фараоните и аристокрацията. Това би могло да се обясни с религиозните култове, тъй като според митологията богинята Изида се е омъжила за своя брат Озирис. Египтяните одобряват маструбацията и хомосексуализма стига те да не вредят на останалите хора. Въпреки твърдението на много тогавашни лекари, че редовния полов живот е задължителен за здравето на жената на нея все още се гледа като на “торба с лошотии”, а положителното отношение е изместено изцяло в полза на мъжа.
Значителна част от съвременния облик на културата се корени в Стария завет. Библейските образи са се превърнали в архитипове на много от днешните клишета за определяне на сексуално поведение ( Адам, Ева, Онан, Самсон, Далила ). “Песен на песните”, най-прочутото послание посветено на любовта, възниква първоначално като сватбена песен и минават столетия, преди равинът Бен Акиба да я включи в свещените книги. Сексуалната нравственост на европейската култура не може да бъде разгадана, без да се знае влиянието на гръцката мисъл върху духовното развитие на континента. Елинската традиция е патриархална, насочена към мъжа и неговите потребности, докато жената въпреки привидното разнообразие на функциите и е подчинена на мъжа. Платонизмът разглежда физическата възхита като най-нисше стъпало водещо към божественото съзерцание на духа. Привържениците на Демокрит и Епикур не считат, че половите отношения са от полза за мъжете и са категорични в отъждествяването на жената и секса със злото. Повечето философски школи например на циниците и питагорейците приемат брака дотолкова доколкото служи за възпроизводство на рода. Ако проследим живота на мислителите от тези векове, ще установим, че повечето от тях са били неженени, антифеминистки настроени и с безброй предубеждения в сексуалната сфера.
Най-прочутите умове на епохата не са били пощадени от подобни заблуди. Аристотел е категоричен, че жената стои по-долу от мъжа, докато Платон поставя равенство между двата пола. Той популяризира възгледа за човешкия род, който в началото се състоял от индивиди с 4 крака и 4 ръце. Боговете ги разделили на по двама души, но останалите мъжки и женски половинки се търсят цял живот. Това мнение оправдава изключително широкото разпространение на хомосексуализма в древна Гърция и относителната либералност на законите спрямо него. Еднополовата любов е поощрявана от специфичните методи в спортните и военните среди, където младежите биват продължително време обучавани в обкръжението на мъже. По-възрастния мъж – меценат посвещава момчето в тайните на любовта и секса и прекарва с него два “медени” месеца на село, където времето се изпълва с лов и удоволствия. Археологическите и литературните паметници свидетелстват, че хомосексуалните връзки далеч не са били спокойни. Те протичали с ревност, страст и изневери, завършващи не рядко с кървави убийства от любов. Скромната роля на жените в тези драми се заключва край кухнята или в публичния дом. Проституцията била строго осъждана от обществото, а 10 000’те проститутки на Коринт – центъра на плътските наслади често пъти били потърпевши от гнева на разлютените съпруги. Така например прочутата хетера Фрина, муза на Фидий завършила живота си трагично. Тя била стъпкана и разкъсана от тълпа побеснели жени, които виждали в нея въплъщение на злите богове.
Сравнително по-либерално отношение към проституцията и секса като цяло се забелязва в римската култура. Тя също е така патриархална, но след разцвета на императорските династии се засилват сексуалните ексценсии сред управляващите кръгове. Широко практикуван е промискуиетът – случайните връзки и оргийни церемонии. Единствената строгост е към хомосексуализма, заклеймяван като “безсрамен”. На римляните дължим създаването на термина sexus, употребяван още от Плиний и Цицерон. Еротичното изкуство е видно най-вече от фреските в Помпей, надписите по чиито стени са толкова нецензурни, че дори не всички биха могли да бъдат публикувани. Впоследствие се забелязва отдръпване от излишната голота, преплитане на аскетизма с оргийността в годините на императорския упадък.
Римляните не възприемат девствеността като задължително условие за своята съпруга. Първото сношение в някои области ставало пред свидетели и предимство имал приятелят на младоженеца. Девствениците не можели да бъдат осъждани и за да се заобиколи този закон, първо били изнасилвани. Някои циркови представления също предлагали изнасилвания на млади девойки и то не само от хора, но и от животни. Сцената представяла натуралистични полови актове и садистични извращения. Нищо чудно, че в края на империята се надигнал такъв силен протест срещу упадъка на нравите. Той слага силен отпечатък върху обществените настроения, чийто по-нататъшен аскетизъм се подсилва от водещата роля на християнската религия. Преобладаващото мнение не одобрява секса, което особено ясно проличава в писанията на св. Павел. Той възхвалява любовта, но отрича секса ужасявайки се от най-бледния намек за страст или пози. Това течение бързо намира сили и става определящо в ранното християнство. Дискусиите кое е полезно и кое трябва да бъде изкоренено от душите на грешното стадо са силно разгорещени. Определяща е скалата от 1 до 100. Бракът получава 30 точки, овдовелите 60, девствените 100. Алманасите грижливо напътстват мъжете относно тяхното оцеляване “Никога не посягай към една паница с жена и не яж с нея заедно. Така ще избегнеш дявола и нечистата сила."”Старанието да се избегне всякаква илюзия с плътското придобива фанатични размери “За тялото трябва да се грижиш толкова, колкото за кухненската изтривалка” съветва Алфонис Лугуори. Не смеел да погледне в лицето дори собствената си майка възвишения Алойзи Гонзага. “Половото желание противоречи на природата” проповядва Тома Аквински, подкрепяйки тезата си с доводите на св. Августин, според които всяко сношение с цел невъзпроизводство е творение на дявола. В края на XIII век единствената разрешена поза е класическата, а задната се смята за подсказана от Луцифер. С краен аскетизъм се отличават флагеланските секти на бичуващите се. Спят на голия под, бичуват се до кръв и забиват гвоздеи в тялото си. Обединяването на сексуалния живот в периода II-XIV век се дължи на изключителното строго мнение за секса, властвал съвместно с антифеминизма. Жената се третирала като дяволско изчадие. През XIII век рицарят Филип от Навара определя максималните умения на жените – да предат и да шият. Образованите будят само подозрение. В “Поучения за дъщеря ми” Луи IX пише, че жената трябва търпеливо да страда и да понася волята на мъжа си. Папа Григорий Велики дели хората на елит (девствени) и тълпа, в която се събирала утайката на обществото т.е. практикуващите секс. Според въведените ограничения съпрузите трябвало да избягват половите сношения в неделя, сряда, петък, в празник, през деня, през пости, 90 дни преди раждането и 40 дни след него. Препоръчва се 10-дневно покаяние и глад за “ръкоблудство и забранени пози”. Историята на секса всъщност е антисексуална. Блед полъх на страст носят едва първите години на VX век. Настъпването на Ренесанса променя цялостното мислене на обществото, макар промените в секса да са най-невзрачните сред тях. В Бокачовия “Декамерон” се забелязва влиянието на ориенталската еротичност, провансалските песни и аналитични детайли при отразяването на аристократичните привички. Книгата се оказва начело на забранения списък, станал задължителен след Тридентския събор (1545-1563), разисквал въпросите на брака. Цензурата не успява да спре разпространението на образа на Дон Жуан, въпреки че калвинистите обявяват война на прелюбодеянието и алкохола. Следващите векове носят известно освобождаване в областта на сексуалните заблуди. Пикантните нрави в двора на Луи XIV налагат своята мода в цяла Европа, включително и в областта на науката, модата и политическото управление. Кралят-Слънце поддържа широк антураж от фаворитки, разпуснатите нрави на които скандализират пуритански настроените кръгове сред католицизма. През XVIII век неизменният атрибут на всеки уважаващ себе си любовник е екстрактът от испанска муха. Той усилва половата възбуда до степен, която често пъти предизвиква повече болка отколкото наслада. Наполеон също поощрява обкръжението си посредством собствените си любовни истории, а иначе сериозният политик Метерних, чиято дипломатическа роля за прекрояването на Европа през 1815 г. е несъмнена, въвежда понятието политически будоар. То синтезира умението да изтръгнеш политически тайни посредством уменията си в леглото. За това са обучавани специални проститутки, чийто брой в началото на XIX век е особено голям. Във Виена на 8 мъже се пада по една “жрица” на свободната любов. Традиционното семейство се разпада, отстъпвайки мястото на една нова нравственост. Нейният стил е смесването на любовта със страданието, в което има известна доза мазохизъм. Духът на романтизма издига на пиедестал несподелената и нещастна любов. Самоубийствата са ежедневни новини, извършвани от сантиментални мъже, чезнещи по невротични любими. Модернистични за своето време възгледите на литературните кръгове предизвикват порой от обвинения. Стендал твърди, че предбрачното съжителство е задължително за последвалата хармония, а Балзак смята, че е дълг на всеки мъж да открие тайните на женския еротизъм. На него дължим и твърдението, че твърдостта на брака зависи от първата брачна нощ. Скандалната Жорж Санд се превръща в символ на освободената от всякакви задръжки жена. В някои от своите 100 романа тя описва откровени еротични сцени, а в “Лелия” могат да се открият ексихибиционистични и нарцистични мотиви. Нейната преждевременна еманципация няма много последователки. Жените все още предпочитат да бъдат покорни на мъжете си било от възпитание, било от липса на друг избор. Надигащата се пуританска вълна от Англия залива Европа през втората половина на XIX век. Девойките са строго охранявани от възрастни лели или неомъжени гувернантки. Манастирът е най-успокояващото място за обезпокоените родители, страхуващи се за морала на своите деца. Веднага след като излязат от него момичетата биват омъжвани набързо за непознат от тях човек, в резултат на което се срещат много повече нещастни, отколкото щастливи бракове. Като гръм от ясно небе за консервативните европейци идват откритията на психоанализата. Подсъзнателните желания и сексуалния фон на много комплекси изхабяват мастилото на много от тогавашните критици. Но все пак фройдизмът намира своето потвърждение в началото на XX век, когато последователите му сред научните среди нарастват главоломно. Разширените познания в сферата на секса, глобалната мрежа и сексуалната революция от 60’те г. почти не оставиха място за свян. Въпреки липсата на задръжки в някои части на света все още има останали необичайни традиции, които не са се променили през вековете. На островите Тробрианд в Малайзия децата са свидетели на сексуалния живот на родителите си, а взаимното опипване на половите им органи се поощрява от възрастните. Първия полов акт е с познавателна цел, настъпва при момичетата на 6-7 годишна възраст, а при момчетата на 10-12. Младежите сменят партньорките си без никакви задължения към тях, а интимността е нещо което е напълно лишено от целомъдреност. Единственото непознато нещо са целувките, заменени от търкане на носовете. На полинезийския остров Мангайя децата се просвещават сексуално най-късно до 8-9 годишна възраст. Маструбацията е задължителна за момчетата, преди вождът на племето да ги заведе при зряла жена, която да ги посвети във всички практики. Родителите на девойките умират от срам, ако нощем в леглото и не са се промъкнали поне петима партньори преди брака. Думата любов е непозната за тях, те я отъждествяват със сношение. Половото съжителство няма нищо общо с емоционалната ангажираност. Може да се каже, че туземците тръгват от сполучливия секс към любовта, а не обратното.
Сексуалните разстройства също носят отпечатъка на своите вековни обичаи в лечението на комплексите. Така например 9% от иранците предпочитат народната медицина при импотентност. Тя препоръчва кебап от изпражнения на бяло куче, парченце захар, напоено с урина и бульон от кости намерени на гробището.