За мъжката и женската сексуалност

МЪЖКА И ЖЕНСКА СЕКСУАЛНОСТ

Какви са сходствата и какви различията между мъжката и женската сексуалност - остава един от най-трудните въпроси в сексологията. В него се вливат множество разнородни проблеми: за анатомо-физиологичните особености, за сексуалните реакции, за сексуалното поведение, и разбира се за сексуалните сценарии (мотивации, еротични въображения, травствено-естетични ценности и т.н.).
От една страна, тези различия се обясняват със законите на репродуктивната биология. От друга страна, те са неразривно свързани с половите роли и стереотипите за маскулинността и фемининността, които в отделните общества са различни и могат да не съвпаднат като разбирания.
Както вече не веднъж е подчертавано, човешката сексуалност не се свежда само до отделни физиологични реакции и автоматизъм. Освен това, те сами се преживяват различно в зависимост от нашите представи и разбирания. Не трябва да се забравя, че в общото съзнание съществуват и достатъчно митове, които оказват допълнително влияние.
Коя от двете сексуалности е по-проста е трудно да се определи. Принципно, повечето хора смятат, че по-простата сексуалност е мъжката. За разлика от жените, при които всичко е прибрано в дълбините на тялото, мъжките полови органи са разположени на открито, а важните сексуални реакции - ерекция и еякулация, могат да се наблюдават и визуално.
Доста голям дял от свойствата на човешката природа са недобре известни именно поради факта, че лежат на повърхността, т.е. явяват се очевидни и не привличат нужното внимание. До неотдавна, науката изобщо, а сексологията - още повече, бяха мъжка работа, като интересите на мъжете принципно са насочени към жените, отколкото към самите тях. Книгите и изследванията за женската сексуалност са достатъчно, за разлика от тези посветени на мъжката. Ако гинекологията е доста стара като наука, то андрологията се явява нова наука, развиваща се активно едва от втората половина на ХХ-ти век. Освен това съществуват и голям брой хора, които изобщо не познават този термин наречен андрология.

Мъжката сексуалност е крайно деликатна тема. В общественото съзнание и особено в самосъзнанието на повечето мъже, маскулинността и сексуалността са почти синоними. Ако една жена може да заяви на висок глас: "Мъжете не ме интерсуват!", то никой не би дръзнал да я съди. Какво обаче би станало, ако за отсъствие на сексуални интереси направи признание и мъжът? Веднага масите биха го заподозрели в импотентност, или още по-лошо в хомосексуалност. Оказва се, че според масите, "истинският мъж", в първичното разбиране на това определение, е преди всичко добър самец, чиято полова идентичност е неделима с неговата сексуалност, като силата на мъжа е преди всичко неговата мъжка сила.
Мъжката сексуалност винаги е била и ще остане предмет на своеобразен култ. А където има култове, там са и митовете. А където има митове, там са страховете, тревогите и безспокойството - дали всичко е наред при мен и дали аз съм истински мъж?
Американският сексолог Барни Зилбъргелд, в своята книга "Мъжката сексуалност" причислява голям брой разпространени мъжки митове:

- "Ние сме мачовци и в секса за нас няма никакви трудности";
- "Истинският мъжкар не се заема с такива бабешки неща като чувства и разговори";
- "Всеки допир е сексуален и следва да доведе до секс";
- "Мъжът винаги е заинтерсован от секса и винаги е готов за него";
- "Истинският мъжкар се проверява преди всичко в секса. Секса, това е твърд член и това, което правим с него. Секс и полов акт - това е едно и също";
- "Добрият секс винаги предполага оргазъм. Добрият секс става сам, без подготовка и разговори";
- "Истинският мъж няма сексуални проблеми".
И така, ако вникнем обаче в тези митове, може да установим голям брой мъжки страхове и търсене на начини за оправдаването им. Всички тези твърдения са не само едностранни, но и в известна степен лъжливи и заблуждаващи.
Недоразуменията започват още с анатомията. "Истинският мъж" е легенда, която обезателно следва са притежава дълъг, твърд, с форма на копие полов член. Членът е главният признак на мъжкото достойнство и сила. Това свойство и днес предизвиква завист и се асоциира с висока сексуална потенция и способност за задоволяване на партньорите.
По повод размера на члена, съществуват множество и разнообразни митове. Някои хора са убедени, че размерите са свързани с високия ръст и по-маскулинното телосложение. Други смятат, че члена корелира с дължината на краката, големината на носа, или големината на ушите. Трети свързват дължината му с разсовата принадлежност. На щастливите носители на големи пениси се приписва огромна физическа сила, смелост, спортно-сексуални достижения. Те самите пък, считат, че имат доста по-голяма сексуална потенция, че произвеждат по-голямо количество сперма и били добри заплодители. Смятат се за сексуално по-възбудими, пригежаващи добра ерекция и търсещи интензивен полов живот. И накрая, жените споделят, че размерът "няма значение", но винаги се радват на по-големите такива. Разбира се, за самият мъж, това може да бъде както предмет на гордост, така и предмет на унижение и завист.
В крайна сметка, всичко е индивидуално. В спокойно състояние, средната дължина на пениса е около 9 сантиметра. В състояние на ерекция, по-късите в неерегирало състояние пениси се увеличават многократно повече, за разлика от по-дългите, като средната ерекционна дължина е около 16 сантиметра. По този повод, сексолозите имат афоризъм, който определя ерекцията като великата уравнителница. Впрочем, това изобщо не е важно. Така например, женските полови органи са достатъчно пластични, и след кратък период на сексуална игра и стимулация се пренастройват според пениса, т.е. приемат нужния размер. С други думи, сексуалното задоволяване на жената зависи в много малка степен от размера на пениса, отколкото е прието да се смята, а в редица случаи и изобщо не зависи (например при лесбийската любов, при която не се осъществява емисия на пенис, или друг фалоимитиращ предмет във влагалището). Доказателство за това, че големината на пениса е значима предимно за мъжете има и в редица проучвания. Така например в едно от тях, самите мъже считат, че от тяхната външност най-важен е големият пенис, докато от запитаните паралелно жени, такъв отговор са дали едва 1.8 %. Много по-често за мъжката външност значение било отдавано на формата на седалището, стройността, плоският корем, очите, косматите гърди, брадата по лицето и др.
Освен това, много мъже, изключвайки подрастващите момчета, сами се тревожа за своя пенис. В книгата "Празникът, който винаги е с теб", Хемингуей разказва как веднъж неговият приятел и писател Скот Фитцджералд го накарал да отговори честно на жизнено важен въпрос. Съпругата на Скот - Зелда, му казала, че има анатомиченнедостатък, заради който Скот не можел да задоволи нито една жена, т.е. размерите на пениса. След като било споделено това пред Хемингуей, двамата със Скот отишли в тоалетната на един ресторант, като след кратък престой се завърнали на масата и Хемингуей казал: "Всичко ти е наред. Отиди в Лувъра , разгледай статуите и сам ще се убедиш в това. Важното е да отчетеш обаче разликата, че ти се гледаш отгоре, а статуите се гледат отдолу и отстрани, поради което техните размери се увеличават."-"А дали статуите са неточни?" - попита Скот. "Не, - отвърнал Хемингуей, - те са съвсем реални, като достатъчно мъже биха били радостни да имат техните пропорции". "Но защо тогава Зелда се изказа така?" - запитал отново Скот. - "Просто е", - отвърнал Хемингуей - "по този начин, тя се е избавила от конкуренцията, като те е извела от играта, за да не пробваш връзки с други жени. Ето, сега знаеш истината. Не ми ли вярваш?" - "Не знам", - отговорил Скот.
От една страна това изглежда комично, но ирационалните страхове и тревоги са обусловени от избора на нереалистичен еталон, който нерядко има дългосрочен ефект върху психиката, предизвиквайки в мъжете неувереност, която напълно реално се отразява върху сексуалните му възможности.
В секс-шоповете се продават специални прибори, малки вакуумни устройства, които "развиват" и "удължават" пениса. Това е чиста лъжа. С помощта на такива устройства може само да се мастурбира, но и това е вредно. Да се пробва увеличаване дължината на пениса с някакви или подобни средства е нередно и невъзможно, тъй като това не е мускул, и в него няма напречнонабраздена мускулна тъкан. Както казва герой от китайският роман "Подложка от плът", "никакво нещо не е способно да увеличи мощта на оръжието, а само да помогне да се продължи схватката".
Можем да си припомним редица случаи от лекарската практика. Например в клиниката по неврози, постъпва 20-годишен младеж, който от прекомерна мастурбация стига до пълно полово и нервно изтощение. Когато го запитват, защо така усърдно е онанирал, той отговорил че бил спортист, и трябвало да развие и този орган. Искал да бъде и сексуален атлет...
Както и размерите на половите органи, така и мъжката потенция е индивидуална. Нивото на сексуалната възбуда и активност, нормална за един мъж, може да е съвсем недостатъчна за друг, или прекомерна и непосилна за трети. Различията са достатъчно явни и многобройни и да се търсят в тази област някакви средностатистически норми е все едно да се направи опит всички хора на планетата да се обуят с един номер обувки. Житейските разсъждения за "умереността" или "излишествата", не отчитащи индивидуалните различия са наивни и смехотворни.

И дали всичко е само във физиологията на човешкото тяло? Сексолозите се шегуват, че мъжкият "прибор" е най-ленивият (сравнете колко време работи сърцето, черния дроб или белите дробове) и най-капризният орган на нашето тяло. Колко често обаче той иска това, което в случая не иска неговият стопанин, и обратното - колко често не иска да работи, точно тогава, когато е нужно. Нерядко, той често се персонифицира, придобива собствен облик, собствено име и пр. Представата, че той винаги е прав, е вярна, само че за периода на подрастващата хиперсексуалност, в който между 14 и 18 години, момчетата бурно израстват и поради хормоналната буря, налице са почти постоянни ерекции, непроизволни и силни, продължителни и трудно контролируеми. С възрастта, ерекциите стават по-скоро избирателни, като ерекцията, половата възбуда и сексуалното желание стават три елемента, а не едно и също нещо.

Погледнато така, мъжките сексуални реакции са прости и елементарни, но само на пръв поглед. Мъжете не само, че не винаги могат, но и не винаги искат. За разлика от подрастващите момчета, които биват измъчвани от една страна от хиперсексуалност, а от друга - съмнения за своята маскулинност, на възрастният мъж не са му нежни рекорди, но той се бои чисто психогенно, че не ще бъде разбран правилно. Жените, отказващи на мъжене, биват уважавани в обществото. Отказът обаче от страна на мъжете се счита веднага като импотентност, или като несъстоятелност, или като лично оскърбление, което е абсолютно грешно. Жалкото е, че мъжете се явяват пленници на стереотипите за собствената им сила, при което не следва да има ограничения за мъжките сексуални възможности, но това се разпространява върху цялата сфера на взаимоотношенията между половете.
Момчето от ранното си детство знае, че трябва да бъде силно. Но най-добрият начин да сме силни е да скриваме своите слабости. Мъжкият стил на живот във всички възрасти се отличава с висока състезателност, страх да се покажем слаби, и това кара момчетата да бъдат по-смели и груби, отколкото са те всъщност. Отчасти, това помага за формирането на мъжкия характер, но едновременно го уродява, лишавайки мъжете от топлина и нежност, която те желаят, но се срамуват да поискат (няма мъж отказал ласка, но повечето се срамуват да поискат тази ласка).
Факт е, че всички сексологични и психологични проучвания върху мъжете от всички възрасти показват, че те проявяват слабост по отношение на разкриването си, а също и съпреживяването на събитията. Един от най-разпространените проблеми на подрастващото момче и юноша е свързан със срамежливостта. Мъжката популация по-трудно и болезнено преживява тези феномени на човешката психика, за разлика от женската половина, тъй като се насаждат във времето разките за "немъжките" качества. А колкото повече се налага да се прикрива нещо, то толкова по-тежко се преживява от укриващият. Така например в мъжките компании, проявите на нежност се табуират строго, което впоследствие се пренася и в интимните отношения на мъжете. Макар и мъжете да говорят много повече за секс, за разлика от жените, първите са много по-прикрити, за разлика от вторите по отношение на сексуалната сфера. В едно американско проучване (обследвало 52 000 човека), се оказва, че младите мъже предположили девственост при 1% от мъжете, а резултатите посочили, че девствени от мъжете били цели 22%.
Ако трябва обаче един мъж да бъде силен пред своите приятели, то е срамно да се покаже слаб пред обекта на своето завоевание. Подрастващите момчета симулират сила, заменяйки смелостта с брадва, суровостта с грубост, решителността с жестокост, а след това и с всички произхождащи от това последствия.
Комуникативните трудности съществуващи при мъжете не са само в сферата на вербалните (словестните) общувания, но и в телесните контакти. Съприкосновението, телесната ласка - представляват важни способи за предаване на всюкакви емоционални състояния. В мъжките компании обаче, "телесните" нежности са забранени, допускат се само груби допири и силови маниери. Освен това в периода на подрастващата хиперсексуалност всюкакви телесни контакти са способни да предизвикват ерекция и се възприемат като сексуално-еротични, а също и хомосексуални, когато са резултат от общуване с мъж, което се потиска от консервативните разбирания на обществото, което пък е абсолютна грешка за свободните чувства и свободата на личностното развитие на човека.

Подрастващите момичета щателно и всестранно изучават собствените си тела. Момчетата се стесняват да го направят това, поради което мъжът по-зле познава тялото си, за разлика от жената. Изключение правят някои спортисти, които изследват телатаси не от гледна точка на емоционалните реакции, а по-скоро функционални белези. Сведенията за телесното самопознание при мастурбацията способстват за формиране на представите, че всеки телесен контакт има само сексуално-еротичен смисъл, като вид подготовка към полов акт. Това стеснява грениците на мъжките емоционални преживявания и пречи на мъжете да оценят техния богат диапазон, за разлика от жените.

Както е известно, при всички междукултурни различия мъжкият ситл на живот изглежда по-скоро предметно-инструментален, докато женският е емоционално-експресивен. Мъжете биват оценявани преимуществено по резултатите на тяхната обществена и трудова дейност, докато в жените се цени повече нежността, загрижеността, емоционалните качества, които помагат да се преодоляват разнообразни ситуации и конфликти. Тези критерии определят и тяхната самооценка, в това число и в сексуалната сфера.
В мъжкия сексуален сценарий, "секс" - това е не само удоволствие, един поток от забраненото и срамното (например при мастурбация), а също и работа, която обезателно изисква успех, завършване, достигане на нещо (например ерекция с еякулация). Мъжкото тяло се разглежда по-скоро като "сексуална машина", която се оценява според нейната работоспособност и ефективност.
На преден план при това се издигат количествените показатели - брой партньори, брой сношения и големина на члена. Отчасти, тази повишена екстензивност на мъжката сексуалност отчасти е обусловена биологично. Но както и в сферата на материалното производство, така и в сексуалния живот, "много" - в никакъв случай не означава "добре". Количеството на сексуалните партньори и контакти далеч не винаги предхожда качеството и не винаги носи висока сексуална удовлетвореност. Често се наблюдава обратното.
Дори на чисто физиологично, репродуктивно ниво, мъжката сила нерядко се сравнява със слабостта. Самецът произвежда значително количество сперма, в която има клетки - сперматозоиди, които са много на брой и се делят бързо. Самката произвежда яйцеклетки, но те са значително по-малко и редуцирани. Всяко ново деление на клетките в самеца обаче е основа за поява на нови мутации, и значителни нарушения, което расте с възрастта на самеца, поради което и децата на старите бащи страдат по-често от генетични нарушения. Поради това е добре да се зачева дете в младта възраст, въпреки, че психологично възрастният мъж е по-добре подготвен да встъпи в ролята на баща.
Количеството, консистенцията, цвета, вкуса, мириса и другите спермени свойства не са еднакви при мъжете, а също и при един и същ мъж тези характеристики варират в зависимост от множество условия. Така например значение се отдава на типа хранене, наличието на стрес, нивата на тестостерона, факторите на напрегнатост на деловата активност, дълго лишаваните от свобода мъже и пр. Италианските ендокринолози, които дълго изучавали десетки мъже от безплодни двойки, в които партньорката била подлагана на лечение, намерили, че въпреки наличието на стрес, предизвикан от безплодието и методите за решаването му, това не влияело върху сексуалното поведение на мъжете (еротично въображение, субективна оценка на качествата на ерекцията, честотата на сутрешните ерекции, ежеседмичната честота на сношенията, сексуалната удовлетвореност, продължителността и качеството на семеизпразването). Оказало се, че стресът намалявал количеството, плътността и подвижността на спермата. това означава, че при лечение на безплодието не трябва да се забравя и за състоянието на мъжете. Незабелязаният и неотчетен във времето стрес, дори при пълно физическо здраве, може да направи мъжът негоден оплодител.
В резултат на инструменталността и съревнователността в своя стил на живот, много мъже не се доверяват на собствените преживявания, а търсят обективни подтвърждения на своята сексуална "ефективност", което често става в създаването на нова връзка, при налична такава, което не е израз на сексуална потребност и жажда за разнообразие, а по-скоро вид самоутвърждаване, на принципа - мога и още, не съм по-лош от останалите.
Мъжете, които се стремят преди всичко да доказват своята сила, неволно превръщат интимната близост във вид изпит. И често (за съжаление) те се провялат, тъй като не се чувстват достатъчно свободни. Едно от разпространените мъжки сексуални разстройства е т.нар. "изпълнителска тревожност", т.е. мъжът се съмнява в своето сексуално умение или майсторството да прави секс. В последните години, този синдром зачестява. Основна причина за неговата поява е митът, че мъжът винаги следва да бъде активната роля в една сексуална игра. Образно във връзката между един мъж и една жена, мъжът е цигулар, а жената цигулка. С помощта на своя талант и майсторство, с помощтта на своя лък, той трябва да произведе най-благите звуци от цигулката. По ирония на съдбата, обаче, цигулките често скърцат, ако цигуларят се престарае, или не познава нотното писмо и тогава всички знаем, какъв скърцащ и пронизващ ушите звук издава, иначе този нежен инструмент.
Ако се вгледаме в действителността, този модел на активен лидер за мъжа, дефакто изобщо не може да бъде единствен в ежедневието, като често е причина и за провал, поради насажданите традиции и грешни представи за мъжкото могъщество. Така или иначе, отношението на половете в леглото, както и в другите сфери на живота, по-скоро са партньорски, макар и често неравноправни. Но в обществата, където неминуемо господства двойния стандарт и женската невинност до брака щателно се пази, то тогава този модел би имал смисъл, в останалите случаи - е въпрос на неправилно разбрани митове. Един от начините, мъжете да се изкарат мъжкари пред девствените си съпруги, които са били поучавани от своите женски роднини за първата брачна нощ е именно преди брака мъжът да е имал няколко сексуални връзки с по-стари от него лица от женски пол. Пример за това е честото ползване на проститутка от момчетата, особено при техните първи съвокупления, когато те се явяват в ролята на ученици на по-възрастни и опитни в секса жени. От тази ситуация, мъжете излизат чисти, в смисъл - не е опетнено мъжкото им достойнство и пред своите брачни девици, те всъщност се показват като много опитни и знаещи, в областта на сексуалните преживявания. Освен това, техните целомъдрени съпруги просто няма с кого да ги сравняват, поради липсата на минал сексуален опит, което още повече издига самочувствието на мъжете. Идват моменти обаче, когато прословутото женско любопитство надделява и целомъдрената съпруга, попада на извънбрачен партньор, който й демонстрира разнообразие в сексуалните преживявания, а възможно и по-голям и масивен полов орган, от което бившата брачна девица е доста впечатлена. В резултат на този сексуален удар под кръста на семейния партньор, жената става по-силната страна в един такъв брак. Съвременните проучвания показват, че най-често изневеряват жените, които са сключили брак девствени, като техният процент в някои реферати достига до 95%.

Ако партньорите са еднакво неопитни, при тях рядко възникват трудности, тъй като двамата откриват сладостта на сексуалните преживявания едновременно и тук равнопоставеност на практика няма. Отново проучванията показват, че това са едни от най-стабилните бракове, радващи се на десетилетия продължителност без намесата на допълнителни партньори. Съществуват ситуации, в които мъжете могат да са неопитната страна в секса. Тук съпругът, или мъжът трудно признава своята неизкушеност. Това от една страна го прави агресивен, а от друга - неуверен в себе си. Либерализацията на половия морал облегчава положението донякъде на тези мъже, в смисъл на възможност за по-свободно разбиране на сексуалните възможности, но при партньорствата се намесват и по-сложни, чисто субективно-обектни причини. За срамежливите мъже и за мъжете, възпитани в духа на идеологията за мъжкото господство, това е непоносимо бреме. Мисълта за възможен сексуален акт с по-опитна жена, принципно предизвиква в тях панически ужас: "Аз не мога да се оженя (не мога да бъда с жена) за жена, която е сексуално по-опитна от мен"; "Искам да се оженя за девица не защото, тя е чиста и неопетнена, а защото тя е по-неопитна от мен". Мъжката грижа за женското целомъдрие принципно е егоистична, като решаваща роля в нея играят мотивите за поддържане на властта, в това число и сексуалното господство над жената. Отслабването или загубата на тази власт, много мъже преживяват като демаскулинизация, отражение на което се явява появата на психогенно-обусловената импотентност.

Примитивния модел на истинския мъж", мълчаливо предполага последователния ред от опростяване на нещата и вулгаризация: маскулинността довежда до секс, секса до полов акт, а половия акт до семеизпразване. Дори в специалната сексологична литература, мъжкият оргазъм често се отъждествява със семеизпразването.
В своя ежедневен опит, всеки възрастен мъж прекрасно знае какта е разликата между:
а) простото чувствено удоволствие, което му носи семеизпразването и че то е локализирано в неговите полови органи;
б) екстазното състояние, когато след последното напрежение на целия организъм, следва общо-блаженното разпускане;
в) психологичното чувство за полет, за изчезване на граници, пространства и време, които могат да се изразят трудно дори със средствата на изкуствто и философските категории.
Въпреки това, в мъжкия речник, за описанието на тези качествени страни на преживявания съществуват малко думи, или всичко се свежда до пениса и спермата. Тази мъжка инструменталност в сексуалния стил на поведение, както и техницизма на сексуалното мислене, стигат до някои основни доминанти при мъжа, които са свързани с това как са де продължи ерекцията, как да се усили чувствителността на члена и скротума и как да се увеличи количеството на спермата и бройката на нейните отделяния. Технично, просто, но и егоцентрично. Естествената кулминация на интимната близост за мъжа е въвеждането на пениса (интромисията) в сексуална кухина (влагалище, анус, устна кухина), фрикция и свършване с отделяне на сперма. Всичко останало - предварителни ласки, нежност, следкоитусни ласки и др, за мъжа са по-скоро незадължителни, факултативни, без които може. В основата за представата за секс, като непрекъснато нарастване на половото възбуждение, което непременно следва да завърши със спермоизхвърляне, лежи, в своята същност, опита от подрастващата мастурбация на момчетата - колкото повече и по-бързо, толкова по-добре. Любовните радости на мъжа, всъщност се ограничават до неговите физиологични възможности, които с възрастта намаляват, а заедно с това се намалява и честотата и продължителността на ласките, които може да даде един мъжвъв връзката. Известният американски сексотерапевт Хари Голдбърг, прави едно доста интересно сравнение замъжете над 40 години, а именно, че за секс те отделят много по-ммалко време, отколкото на поредното бръснене в банята.
Дали обаче, в такива моменти, на съпругата и е леко? Отговорът е категорично - не. Разглеждането на жената като асексуална, равнодушна и дори отнасяща се с отвращение към половия живот е грешно. Грешно е да се твърди и обратното, че тя е с безгранична похот, непрестанна съблазнителка и неверница. Жената просто е нормално човешко същество, изискващо повече секс, тъй като дава повече секс, а женското целомъдрие е неуспешно изобретение на мъжете.

Женската сексуалност е открита като същност и особености едва през ХХ-ти век, което откритие правят самите жени. Ръста на социалната активност и самосъзнанието на жените е нужно да включи също и ресексуализацията, признанието на правата за сексуалност и способност да се наслаждават на собствената им сексуална сила. Тук става въпрос не за феминистки лозунги и плакати, а за реални масови движения в женското сексуално поведение.
Въпреки, че момичетата винаги съзряват полово по-рано от момчетата, те започват полов живот значително по-късно, в общ аспект. Днес тези различия намаляват силно, като се наблюдава тенденция за уравняване на възрастите на първата сексуална активност.
Много различия в мъжката и женската сексуалност, които по-рано са разглеждани като естествено-биологични, универсални, вследствие се оказаха резултатни от морал, възпитателни норми и консервативни възгледи. Така например, през ХІХ-ти век, фригидността и аноргазмията са били масови и са се считали за нормални явления при жената. Оказва се обаче, че с времето този процент на жени намалява със всяко следващо поколение, което показва промяна във възгледите и разбиранията. И дали женската сексуалност просто не търси преориентиране спрямо мъжките образци и норми е въпрос, който съществува реално, с налични тенденции, но не следва да има припокриване на тези характеристики. Някои от различията обаче, се съхраняват и до днес: докато мъжката сексуалност се разглежда като по-агресивна, напориста, възбудима и несдържана, то при жените това не е така, или поне не е демонстративно. Голямата екстензивност на мъжката сексуалност означава по-малка емоционална въвлеченост и психологическа интимност, което обаче при жената също е малко по-различно. И ако разгледаме възможните и реалните мотиви за встъпване в полова връзка, то при мъжете, често мотивите са безлични, не са свързани с конкретен партньор, или с конретни сексуални потребности. При жената обаче, във всяка сексуална връзка, може да се открие личен, или причинен момент, отключил нейното отдаване.

По-рано, разликите между мъжката и женската сексуалност били описвани основно количествено и се обяснявали биологично - напр. сексуалното желание и активност зависят от тестостерона, и затова при мъжете са по-изразени, тъй като носят по-голямо количество тестостерон. Днес обаче, учените обръщат внимание на по-фини, качествени особености и различия - нека вземем за пример еротичните стимули и образи. Известно е, че мъжете се възбуждат от зрителните образи, докато при жените е по-развито обонянието. Миризмата на мъжкото тяло не само, че оказва ефект върху възбудимостта при жената, но и способства за нормалното функциониране на женския организъм. Някои нарушения например в женския менструален цикъл се отстраняват врезултат на вдъхване през носа на миризмата на мъжките подмишнични секрети. Представа обаче, че жената изобщо не реагира на визуалните стимули не е реална. Истината е, че женските реакции са по-слаби от мъжките: вида на голо тяло предизвиква сексуална възбуда при мъжете в повече, за разлика от жените. Разликата обаче е по-скоро качествена, а не количествена, тъй като възбудата при жената отчасти зависи и от наличието на сексуален опит, а също и от характера на еротичните материали - грубата, примитва порнография, която се харесва на мъжете, не винаги се харесва на жените и принципно те реагират с нравствен и естетически протест. Това оказва влияние и върху съновиденията и фантазиите при двата пола. Жените, както и мъжете имат еротични сънища и еротични фантазии. Но съдържанието на мъжките и женските фантазии е различно, дотолкова, че мъжете виждат предимно полови органи и сексуални действия, докато жените наблюдават еротични изображения и много по-рядко чисто актови събития.

В естествено-научната литература, женската сексуалност често се описва като нещо чисто биологично. Това съответства на стария културен стереотип, че жената трябва да въплати преимуществено природното начало за разлика от мъжа, който въплащава и културното начало. Оттук следват и многобройните изследвания, които например проследяват връзката на сексуалната активност на жената с менструалния цикъл, проблемното забременяване и пр., което се оказва обаче не съвсем правилен подход. Известно е, че сексуалната активност на жената не е еднаква през различните стадии на менструалния цикъл, което е свързано с нивата на естрогените. За учудване обаче, експерименталните данни са противоречиви. Освен това, повишението или понижението на сексуалната активност на жените може да зависи не само от нейните хормонални процеси, но и от много други обстоятелства, например желаността на даден партньор, обстановка, аромати, светлина, метеорологични условия, уют и пр. Екип от американски изследователи, начело с Долф Цимерман, изследвали в кой стадий на менструалния цикъл младите жени реагират на гледането на еротични филми с еротична готовност. Оказва се, че най-голям еротичен интерес, жените проявявали в постменструалния период. Забележително обаче се повишавал интереса и непосредствено пред и по време на цикъла, докато в първите седем дни от втората половина на цикъла, интереса към еротиката намалявал. Това показва, че женското либидо е зависимо от хормоналните процеси, но проявата на женската сексуалност е зависима от другите фактори. Гинеколозите и ендокринолозите от 30-те години на ХХ-ти век, интензивно изучавали т.нар. предменструален синдром, състоящ се в това, че във втората половина на менструалния цикъл, при много жени се наблюдава главоболие, отпадналост, гадене, повръщане, сърцебиене, лошо настроение, раздразнителност, плачливост, избухливост и пр. Никакви съмнения няма, че в основата на синдрома са явно хормоналните промени. Факт е обаче, че психологичните и поведенческите последствия не се явяват универсални - първо, те се наблюдават не при всички жени, а примерно при половината; и второ - колебанията в настроението зависи не само от биологичния (менструалния цикъл), но и от социалния ритъм (отношението между работни и почивни дни). Неблагоприятната фаза на менструалния цикъл значително по-лесно се преживява, ако се случи в почивен ден, когато хормонално-обусловените, свързани с предменструалния синдром, отрицателни емоции се уравновесяват, и се компенсират с положителни преживявания. Проучванията показват и нещо интересно, че и мъжките настроения са така колебливи и изменчиви, и то без наличието на менструален цикъл у мъжа. Други два основни момента, имащи както биологичен смисъл, така и чист емоционален оттенък върху жената са първата менструация - менархето и първата бременност, и двете явления зависят от психологичната стабилност на жената и от социалните условия, в които е поставена. Възпремането им може да бъде както крайно положително, така и крайно отрицателно.

Общопсихологичните, личностните фактори и факторите на околната среда, имат решаващо значение и за изживяването и природата на женския оргазъм, като част от женската сексуалност.
В миналото, женската сексуална хлад се е считала не само за биологично нормална, но и за високо нравствена, което е действало като благоприятен морален плюс за жената. По-късно, аноргазмията била изведена от общите закони на еволюционната биология и били премахнати от нея част от органичните и конституционални черти. Практическият извод от това бил, че ако вие не получавате от сексуалния живот удоволствие, то значи вашата съдба е такава. Съвременната истина обаче е друга. Много жени започват да изпитват оргазъм, и то не само като продължителност, но и като повторяемост, което показвало във времето, че нито аноргазмията, нино половия хлад са нормални женски състояния, а по-скоро функции на социална и партньорската среда. Голяма част от жените, започват да изпитват оргазъм много след първото сношение, което не се дължи на по-късно съзряване на женските еротични реакции, както считали в миналото, а от необходимостта за придобиване на определен сексуален опит, в който да се усвоят тайните на собственото тяло, вкл. и еротичните реакции, освобождавайки се от емоционални забрани, мисли за греховност или срамни плътски отношения. Освен това, женският оргазъм е както физиологично, така и психологично много по-сложен от мъжкия. Процесът на половата възбуда при двата пола протича разнообразно, индивидуално и различно. В половият акт, мъжът достига оргазъм много по-бързо, понякога прекалено бързо, което обаче при жената не е така. Принципно за жената значение се отдава на отделните емоционални реакции и психофизиологичната локализация на еротичните усещания, които са различни за разлика от тези при мъжа. Жените различават оргазмите достигнати при мастурбация, при полово сношения, при полова игра от партньорите, за разлика от мъжете, при които без значение на стимула, нещата протичат винаги по един и същи начин. За разлика от мъжете, които имат нужда и от рефрактерен период, жените са способни на многократни оргазми, и то един след друг, с интервали от 1-2 минути или дори няколко секунди и то без допълнителна сексуална стимулация. Много жени, получават голяма част от своите еротични усещания при раздразване на клитора, за други обаче е важна стимулацията на влагалището. На тази основа, самият Фройд различил "клиторен" и вагинален" оргазъм, предполагайки, че жената, чиято чувствителност била съсредоточена изключително в клитора се явява сексуално "незряла". Мастърс и Джонсън, на основата на физиологични измервания, достигат до извода, че отделен "вагинален" оргазъм не съществува. В съвремието обаче, множество изследвания, измерващи реакциите на жените, показват индивидуални различия. Показателно за това е едно от представителните за сексологията изследвания на Фридрих и Щарке, в което част от жените изпитват оргазъм при стимулация на клитора, други при стимулация на влагалището, трети от стимулация на участъци от тялото, а най-разнообразния отговор бил - всеки път е различно. Т.е. главният принцип е индивидуалността. Интересното в това проучване е, че било взето и мнението на мъжете, които споделят доказан оргазъм със своите партньорки, които споделили същите тенденции, което потвърдило принципа за индивидуалността. Съществуват и друг голям брой проучвания върху женския оргазъм, които все още не са достатъчни за цялостно представяне на проблема, който е стартирал интереса на хората още от времето, в което Аристотел написал, че в момент на оргазъм, от жената, подобно на мъжа се излива течност, на което много учени не вярвали. В последствие това станало факт, още повече и с откриването на прословутата G-точка. Така или иначе, оргазмът не е само физиологично, но и психоемоционално преживяване, и търсенето на точната му локализация е невъзможно.

Женските сексуални реакции са доста по-силни от мъжките и зависят от общопсихологичните и емоционалните фактори. В броя на причините, сковаващи женската сексуалност, учените посочват антисексуалните принципи, пуританското възпитание в детството, отсъствието на съвременно полово просвещение, примитивна сексуална техника на партньор, който не отделя достатъчно внимание за ласки. В свое проучване, Сиймур Фишер, пише, че сексуалната реактивност на жената зависи преди всичко от нейната обща емоционална разкрепостеност и реактивност. По негово мнение, върху изпитването на оргазъм от жената, пречи опасението, че тя не може да се опре на любимия човек, поради страх от неговата загуба; място се отделя и на източници на тревожност, както и някои преживявания в миналото.
Получаваното от жената сексуално удовлетворение винаги е много по-голямо за разлика от мъжете, и зависи от психологични обстоятелства, от чувствата на нежност, любов от партньора, усещането за стабилност, близост, доверие, удовлетвореност от телесната голота, радостта на съзнанието, възхищението от общуването, удовлетвореност от собствената сексуална активност и компетентност, както и завладяващи и нови еротични техники.
Серозно внимание заемат и редица психологични фактори, които излизат от партньорските отношения. Пак в свое проучване, Фридрих Щарке, посочва, че работещите жени, особено занимаващите се с умствен труд се отличават с по-висока сексуална реактивност, имат по-активен полов живот и получават по-голямо сексуално удовоствие, отколкото домакините, живеещи в еднообразие. И изобщо, степента на сексуалната задоволеност на жената, статистически е свързана с нейната социална активност, а също и с наличието на любима професия (за разлика от мъжете, при които такава зависимост не е открита). Значение се отдават на интелектуалните, спортните и други увлечения, общителността и жизнерадостта на жената. За съжаление, все още причинната връзка на тези фактори - влиянието на активния и творчески стил на живот върху сексуалността все още не е достатъчно добре изучена.

Не трябва да се отминава и факта, че за да задоволят партньора, някои жени принудено симулират оргазъм, което е крайно неправилно и в което се крие и голяма част от причините за неизживяните оргазми при жената. Подобно поведение е изцяло в ущърб на жената, а в последствие и за мъжа, който не полага грижа за по-силното сексуално консумиране на партньорството. Търсенето на инструменталното, обектно отношение в жената е присъщо единствено на хора с ниска сексуална култура и това лишава и двамата партньори от достатъчно на брой еротични удоволствия. Липсата на откровеност в обсъждането на интимните желания, вкл. и в съпружеството, винаги води до трагикокомични събития и резултати в една връзка и незадоволителен интимен

индекс.

Превод: Н. Маринчев

Първо издание, българско, преводно - "Българска сексология".