За пихологическото развитие на хомосексуалните

Да бъдеш хомосексуален:
Гей-мъжете и тяхното психологично развитие

д-р Ричард А. Исай, психиатър-психоаналитик
1989 г.
Изд. Колинс Пъблишърс
Изд. Ферар, Щраус & Жиро, Ню Йорк, САЩ
Отпечатана същевременно от Колинс Пъблишърс в Торонто, Канада

Следва резюме (сбит преразказ или синопсис) на Увода
за другите глави - използвайте връзките вляво

Увод

В увода на книгата, д-р Исай припомня, че основателят на психоанализата, д-р Зигмунд Фройд, смятал хомосексуалността за вариант на човешката сексуалност, който не бива да се подлага на опити за лечение или да се третира като престъпление. Д-р Исай предлага доказателства за това от кореспонденцита на Фройд, който се изказвал двусмислено за “нормалността” на хомосексуалността, но който бил категоричен, че тя не е психическо увреждане сама по себе си и съществува у много изключително психично здрави хора. Д-р Исай прави контраст между позицията на Фройд и по-късната позиция на много американски психоаналитици, които не само, че се опитали да “обяснят” хомосексуалността като болест, но и се опитали (безуспешно) да я “лекуват”. Според автора, причините за тази промяна в психоаналитичното мислене в САЩ били две. Първо, психоанализата се превърнала от напредничаво в консервативно движение. Втората причина била свързана с първата и се дължала на ерата на сенатора МакКарти. През този исторически период в САЩ непосредствено след Втората световна война, в страната цари параноичен страх от комунистите, който се изразява в политически гонения на всички прогресивно мислещи, включително и на подкрепящите правата на хомосексуалните. По това време психоанализата била пренесена в САЩ от европейски психоаналитици, много от които били евреи-имигранти, които избягали от нацистките преследвания в Европа. Несигурни в положението си на имигранти и борейки се за признание сред официалните психиатрични среди в САЩ, те не искали да бъдат възприети за комунисти и либерали, така че се приспособили към политическия климат. Страничен ефект от това било консервативното им третиране на хомосексуалността, която те обявили за проблем, който да подлежи на лечение. Д-р Исай обяснява, че той е стигнал до други изводи чрез наблюденията си на гей мъже в психотерапия.

1. Какво е хомосексуалността

Накратко, д-р Исай дефинира що е хомосексуалност, което тук ще бъде пропуснато. Той смята за хомосексуални не само мъжете, които имат хомосексуално поведение, но и тези, които имат съзнателни хомосексуални фантазии (без да правят хомосексуален секс), както и тези, които изтласкват хомосексуалните си фантазии извън съзнанието си, но чиято неосъзната психика е предимно с хомосексуална ориентация. Авторът накратко обобщава наличните през 1989 данни за превалентността на хомосексуалността (тези данни оттогава не са се променили и остават някъде между 4-10% у мъжете), както и за това, че през всички периоди на познатата ни история е имало хомосексуални хора. Според д-р Исай, юдеохристиянството е основната причина в западните общества хомосексуалността да се цензурира, но той изтъква, че това не е било така в много общества преди колонизацията на света от страна на християнските сили.

Поради по-горните причини, както и поради научни данни относно психичното здраве на хомосексуалните, през 1973 г. Американската психиатрична асоциация премахва хомосексуалността от списъка си на умствени заболявания, но психоаналитичните дружества и психиатри продължават да се придържат към остарели теории относно произхода и болесността на хомосексуалността. Той подчертава, че много от старите теории погрешно приписват хомосексуалността на нездравословни взаимоотношения между детето и майката, но припомня, че същите нездравословни взаимоотношения се наблюдават и в спомените на хетеросексуалните пациенти – т.е., хетеросексуалните и хомосексуалните пациенти не се различават в степена, до която те се оплакват от майките си, така че взаимоотношенията им с майките им може да имат някаква връзка с това, че те са потърсили терапия, но няма връзка със сексуалната им ориентация.

По същия начин, някой теории твърдят, че хомосексуалността е свързана с недостатъчно обособяване от майката или от бащата по време на детското развитие, но д-р Исай припомня, че абсолютно същите проблеми се наблюдават и у хетеросексуалните, така че тези проблеми не могат да обяснят сексуалната ориентация нито у едните, нито у другите. Д-р Исай смята, че хомосексуалността не е въпрос на избор, и че най-вероятно през идните десетилетия ще се намери еволюционно или друго генетично обяснение за нея. Той също така смята, че известната доза женственост, която се наблюдава у някои момчета, които по-късно се оказват хомосексуални, се държи не на психологически проблем в развитието им а на това, че те са привлечени към бащите си (така, както хетеросексуалните момченца са привлечени към майките си), поради което те се стремят да се държат женствено, въобразявайки си, че така ще привлекат вниманието на бащата към себе си.

Според д-р Исай има и други причини за известна доза женственост сред гей-момчетата. Например, традиционното общество представя понятието за пола по много посредствен и негъвкав начин и дели света на мъжко и женско. Тъй като гей-детето се чувства различно от другите момченца, то неизбежно започва да сравнява себе си със жените и да се държи по-женствено, без това да му е непременно в природата. Сред възрастните гейове, женственото поведение може да е въпрос на избор – един вид предизвикателство, което те отправят към враждебната хетеросексуална култура. Като признава недостатъчните познания на науката по въпроса какво е хомосексуалността по времето на писане на книгата, д-р Исай изказва убеждението си, че хомосексуалността е конституционна (по природа), че не може да се променя, че не е въпрос на избор, както и че гей мъжете вероятно се различават един от друг по това, доколко нервноендокринни фактори предопределят наличието или неналичието у нях на женственост.

2. Детството и ранната хомосексуална идентичност

В тази глава д-р Исай прави сравнение между детски сексуални фантазии на хетеросексуалните и хомосексуалните деца. В психоанализата от край вереме се смята, че момченцата изпитват еротично привличане към майките си, което бива изтласкано в подсъзнанието и забравено по време на развитието, но понякога бива припомнено в психоанализата. Конвенционалната психология е събрала данни, според които хомосексуалните мъже си припомнят съзнателно като деца да са се чувствали различни от другите деца, например, да са отбягвали груби спортове, да са предпочитали да се занимават с изкуство, или да са имали много момичета за приетели. Повечето датират първите си сексуални фантазии (спрямо други мъже) към началото на пубертета. Д-р Исай прави паралел с хетеросексуалните мъже, които по същия начин датират своите хетеросексуални еротични фантазии (спрямо жени) в началото на пубертета. В психоанализа, много от хомосексуалните пациенти-мъже на д-р Исай си припомнили еротични фантазии към бащите си, датиращи от ранното детство – по същия начин, по който хетеросексуалните мъже си припомнят аналогични фантазии спрямо майките си.

Д-р Исай дава за илюстрация три примера от своята клинична практика. Например Алан имал студен и дистанциран баща, който странял от сина си. В резултат, Алан развил проблеми с интимността по отношение на мъжете и на терапевта си. По време на анализата с д-р Исай, той започнал да си позволява да изпитва чувства на близост и топлота спрямо мъжете и постепенно си припомнил как копнеел като дете за баща си как още от преди деветгодишна възраст изпивал привличане към момчета от училищния си клас. Д-р Исай разказва за още два случая, на Бенджамин и Карл, в които тези мъже, които били комфортни със сексуалната си ориентация, потърсили помощта на терапевт, понеже имали невротични проблеми със секса и с интимността. И в двата случая, те си припомнили както разочарования във взаимоотношенията им с родителите по време на ранното детство (които вероятно довели до затрудененията с интимността), така и еротично привличане към бащите си и към мъжките си връстници от ранно детство. Според д-р Исай, тези спомени са аналогични на сексуалните спомени на хетеросексуалните мъже, които търсят терапия за проблеми с интимността с жените.

Тези спомени не са доказателство за неестествения характер на хомосексуалността; напротив, те са доказателство за нейния естествен характер и за това как, ако романтичните чувства на хомосексуалното дете биват пренебрегнати или фрустрирани, това може да доведе до проблеми по-късно (аналогични на проблемите на хетеросексуалните).

3. Бащите и техните хомосексуални синове по време на детството

Според д-р Исай, много повече хомосексуални мъже, отколкото хетеросексуални мъже, се оплакват в терапия от това, че бащите им били студени и откъснати от тях. Те се оплакват, че бащите им отсъствали физически, или че присъствали, но били емоционално непристъпни и отдалечени. По това, спомените на хомоосексуалните мъже за техните бащи напомнят поразително спомените на хетеросексуалните мъже за техните майки. Според д-р Исай, тези спомени може би изпълняват защитна функция, чрез която пациентът се предпазва от осъзнаване на еротичното си привличане към съответния родител. Важно е да се вземе под внимание разликата между обективните родителски грижи, които детето е получило, от една страна, и, от друга страна, неговото защитно изкривяване на спомените за тях. Интересно е да се отбележи, че в психоанализата с хетеросексуални мъже традиционно тази разлика се е правела както по отношение на майката, така и по отношение на бащата. От друга страна, старите патологизиращи психоаналитични теории на хомосексуалността не правят тази ралика по отнешение на бащите на хомосексуалните мъже и вземат за чиста монета спомените на тези мъже, като неправилно твърдят, че студенината на бащата е причинила хомосексуалността на момчето. Д-р Исай обръща внимание на този двоен стандарт в психоанализата и подчертава, че той се дължи на предубеждения; по-правилно би било да се интерпретират спомените за студения баща у хомосексуалните мъже по аналогичен начин на спомените за студената майка у хетеросексуалните мъже – не като причина за тяхната сексуална ориентация, а като причина за техните проблеми в любовния живот, поради които са потърсили терапия. (Никой не смята, че хетеросексуалните мъже в психоанализа изпитват влечение към жени, понеже майките им били студени към децата си.)

Д-р Исай смята, че в детството на хомосексуалните момчета наистина присъства един уникален фактор. Това е, че техните бащи наистина до известна степен се отдръпват или се държат неадектватно в отговор на хомосексуалността на синовете си. Понеже не са подготвени да имат момче, което е чувствително, и което изразява еротични чувства към тях и към други мъже, бащите на хомосексуалните момчета често съзнателно или незъзнателно изпитват притеснение, може би защото хомоеротичното поведение на момчетата подклажда у тях тревожност поради собствените им потиснати хомоеротични фантазии. Така, според д-р Исай, споменът за студения и откъснал се баща е резутат на два отделни процеса – първо, на дефанзивно изкривяване поради несъзнателен опит за предпазване от спомена за еротичното привличане към бащата и, второ, поради реалното отдръпване на бащата, който изпитва съзнателен или несъзнателен дискомфорт от свето хомосексуално дете. Това отдръпване неизбежно бива изпитано от детето като болезнено отхвърляне или отрицание. Според д-р Исай, това отрицание е причината много гей мъже да имат проблеми със самочувсвието и затруднения с това да поддържат трайни интимни връзки. Така, психичният живот на гей мъжа в психоанализа често се характеризира с продължаващото еротично привличане към бащата и нуждата то да бъде изтласквано от съзнанието (аналогично на привличането към майката у хетеросексуалните мъже ве психоанализа).

Д-р Исай дава два примера с гей мъже от клиничната си практика, за да илюстрира привличането към бащата и неговото отдръпване. Той също така отделя няколко страници за връзката между гей момчетата и техните майки. Според него, два фактора имат особено значение. Първо, забелязвайки хомосексуалността на детето си или това, че то е различно и е подложено на дискриминациа от околните, много майки се опитват да предпазят детето; на тяхното активно покровителсво в миналото понякога се е приписвала причината за хомосексуалността, докато д-р Исай смята, че майките просто реагират на реалностите на ситуациата. Второ, много гей мъже изпитват чувства на съперничество спрямо майките си, тъй като се съревноватат с тях за вниманието на бащите. Това е другата причина понякога гей мъжете да си припомнят майките си като прекалено властни или натрапливи по време на психоанализа. И в двата случая (закрилническото отношение на майката и чувството на завист от страна на момчето), взаимоотношенията между гей детето и майката не са причината за хомосексуалността а резултата от нея.

Д-р Исай обяснява, че целта на психоанализата с гей мъжете е те да опознаят по-добре чувствата си на привличане към и разочарование от бащата, както и чувствата си на завист спрямо майката, като по този начин те престават да робуват на тези стари страсти и започват по-лесно да формират зрели любовни връзки с други гей мъже.

4. Юношеството и младостта на гей мъжете и хомофобията

Д-р Исай смята за вредно и болестотворно вярването на някои психоаналитици, според които юношеството е “втора възможност” за хомосексуалните индивиди да насочат вниманието си към другия пол и да станат хетеросексуални. Според д-р Исай, тъй като самочувствието на гей-юношите и без това е обременено от отрицанието от страна на бащите и хетеросексуалните връстници, то опитите да се внуши на младите гейове, че те могат да се променят, или че хомосексуалността е лоша или неправилна само още повече ги обременява и води до психологични проблеми. Опитиде да бъде “поправена” хомосексуалната ориентация на тези младежи (която така или иначе е предопределена от най-ранна възраст или още в утробата) само ги кара да възприемат себе си като нежелани, отвратителни или болни. Фактът, че някои хомосексуални юноши ескпериментират с хетеросексуален секс не бива да се възприема като довод, че те могат да се променят, също както експериментирането от страна на много хетеросексуални младежи с хомосексуален секс не означава, че те са променили сексуалната си ориентация.

Според психоанализата, децата по принцип започват пубертета със значително количество вина по отношение на незъзнателното си еротично привличане към родителите. За гей-децата е по-трудно отколкото за хетеросексуалните деца да се отърсят от тази вина и да се чувстват сексуално пълноценни, първо защото те се чувстват различни от околните, второ защото обществото им натрапва осъдителното си отношение и трето, понеже те често вече са изпитали отрицание от страна на бащата и мъжките си връстници. Затова за много гей-юноши самопризнанието, че те са привлечени към други мъже, идва с голямо терзание и чувство за вина или непълноценност, но това самопризнание неизбежно идва, тъй като природата си казва думата и хомосексуалните фантазии по време на мечтане, сън или мастурбация не могат да бъдат спрени. Колкото и да се опитват да отрекат хомосексуалната си възбуда, рано или късно осъзнават същността си, като често това бива преживяно субективно като момент на просветление, често след дълги опити за отричане и на самоналожени хетеросексуални преживявания и по времето на положително и утвърждаващо преживяване със хомосексуален любовен обект. Д-р Исай дава два примера за свои бивши пациенти мъже, които дълго отричали хомосексуалността си по време на юношеството и се опитвали да правят секс с жени, но които в даден момент изпитали такъв момент на прояснение и след това признали пред себе си и пред близките си, че всъщност са гей.

Поради описаните по-горе терзания, обществено отрицание и опити за отричане на хомосексуалността от страна на самия младеж, развитието на положителен аз-образ и положително самочувствие по отношение на сексуалната ориентация у гей-мъжете настъпва по-късно отколкото у хетеросексуалните момчета (които често от малки биват окуражавани и поощрявани да изразяват своята сексуалност и да се гордеят с нея, за разлика от хомосексуалните момчета). Много хетеросексуални момчета започват юношеството несигурни в своята сексуална компетентност, но преди да станат на възраст придобиват сексуално самочувствие, докато много хомосексуални момчета, въпреки че от ранна възраст са знаели, че са хомосексуални, дълго време са се опитвали да се борят със собсвените си чувства и по-трудно изпитват чувства на гордост и компетенетност по отншение на сексуалността си. За съжаление, този проблем би могъл погрешно да се възприеме от страна на лекуващия терапевт като несигурност в сексуалната ориентация и като недоизказано желание за промяна на сексуалната ориентация, вместо за това, което е, а именно, необходимост да се развие самочувтвието на хомосексуалния мъж като такъв.

Д-р Исай илюстрира тезата си с няколко примера от живота на гей-мъже, с които той е работил в терапия. Сред тях се изтъква примерът на Доналд, който преди това бил в терапия с психиатър, който се опитвал да промени сексуалната ориентация на Доналд. Макар това да не било успешно и Доналд да продължавал да фантазира за мъже, той се оженил и дълго страдал, за да достави удоволствие на терапевта си, върху когото той пренасял любовните чувства спрямо баща си и когото искал да впечатли. Чувствайки се все по-изтерзан и безнадежден, Доналд прекратил терапията с този доктор и почувствал облекчение. Във втората си психоанализа с подкрепящ го психоаналитик, Доналд отработил гнева си спрямо родителите си и спрямо бившия си терапевт, след което открил, че не му е толкова трудно да създаде и поддържа стабилна и любяща интимна връзка с друг мъж. За съжаление, погрешните теории на предишния психоаналитик и опита за «лечение» на хомосексуалността на Доналд забавили неговото развитие като пълноценен гей мъж.

Д-р Исай държи да се направи разлика между сексуалните преживяванията на гей юношите с други момчета и хомосексуалната експериментация на хетеросексуалните момчета. Според него, хомосексуалния опит на гей момчетата много повече прилича на опита на хетеросексуалните момчета с момичета, отколкото на хетеросексуалните момчета с други момчета. Т.е., той се характеризира с дълбоки чувства на копнеж, любов, грижа за другия и чувство за «истинност», а не с мимолетно плътско любопитство и ескпериментален дух. Когато у привидно хетеросексуалното момче се наблюдава емоционално силно еротично привличане към връстник или към по-възрастен мъж, то тогава най-вероятно става дума за неосъзната бисексуалност или хомосексуалност, а не за мимолетен интерес.

Както хетеросексуалните, така и хомосексуалните мъже мозхе да се натъкнат по време на развитието си на пречки, които да затруднят интеграцията на положителене сексуален аз-образ и да доведат до проблеми с интимността. Например, когато родителите гледат на детето си като на продължение на самите себе си и не признават неговата емоционална идентичност и автономност, то детето преживява нарцистично нараняване и по-късно изпитва неприязън и пренебрежение към всеки, който би могъл да задоволи нуждите му за близост и зависимост. Такива хора се срещат често както сред хетеросексуалните, така и сред хомосексуалните клиенти. Техните проблеми не са специфични за сексуалната ориентация и наличието на егоистични родители в миналото им не е породило тяхната хетеросексуалност или хомосексуалност. Д-р Исай дава два примера от своята практика, които тук няма да бъдат предадени в детайли.

След като гей-младежите признаят пред себе си своята хомосексуалност и се опредлят като хомосексуални през средното или късното юношество и младата възраст, те обикновено преминават през процес на хомосоциализация, който се изразява в развитието на приятелсва с други гей мъже. Тези приятелства, участието в гей социални групи и обществени организации, както и намирането на сексуални и несексуални взаимни и любящти интимни връзки води до установяване на положителен аз-образ и до преодоляване на чувствата за самотност и безнадеждност, които са били причинени в детството от отхвърлянето от страна на бащата и на връстниците. Д-р Исай илюстрира положителното гей развитие с примера на Фред, който се чувствал различен и изолиран като малък, но който признал пред себе си, че е гей и намерил сполучлива връзка.

5. СПИН, здравите гей мъже и хомофобията

Тази глава, както и останалата част от книгата, е писана в края на осемдесетте години на 20-ти век, преди напредъка в научното разбиране и медикаментозното третиране на човешкия имунодефицитен вирус (ЧИВ) и синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). Д-р Исай си припомня както болката от страданието на негови пациенти, които умирали през 80-те, така и въпроса, който започнал да го интересува: Как се е отразила СПИН епидемията на идентичността на гей мъжете.

Единият от начините бил отрицателен, тъй като гейовете се изправили пред огромна доза омраза от страна на обществото, което ги виняло за СПИН и започнало да настоява за задължително тестване, регистри и ограничаване на правата на хомосексуалните мъже. По този начин, епидемията и обществената реакция към гейовете допринесли още за уронване на самочувствието на гейовете, карайки ги да виждат себе си като носители на смъртоносна зараза. Нормално е както за хомосексуалните, така и за хетеросексуалните мъже като млади да експериментират сексуално, като това подпомага тяхното съзряване и развитие. За младите здрави гей-мъже, страхат от СПИН и заклеймяването от страна на обществото често водели за забавяне на придобиването на сексуален опит и за обвързването на сексуалните преживявания с чувства за опасност, грях, зараза и вина. Това за съжаление причинило някои гей мъже да се страхуват да изразяват своята сексуалност като такива и да избягват зрелите сексуални взаимоотношения с други мъже.

Д-р Исай споделя спомени от терапиите, които провел с трима гей-мъже, чиито трудности да приемат себе си като гейове по положителен начин и да създадат здравословни гей връзки били свързани със страха от СПИН и стигматизирането от страна на родителите и обществото.

Д-р Исай пише, че понякога е полезно терапевтът-психоаналитик да излезе от ролята си на недирективен слушател и да влезе в ролята на учител, като дава съвети на пациентите си относно безопасния секс и реалната опасност от СПИН, докато в същото време, като терапевт, им помага да преодолеят нереалистичните си страхове и задръжки в секса и във взаимоотношенията. Един такъв вид нереалистични страхове се получават, когато пациентът има по начало чувства за непълноценност и конфликти относно хомосексуалните полови актове. У такъв пациент, епидемията от СПИН лесно може да се превърне във външен фокус на страховете, като това пречи да се адресират в терапията вътрешният страх и насочените спрямо аза отрицателни чувства. Друг вид нереалистични страхове могат да са свързани със съществуващите интимни връзки на гей-мъжа, тъй като той може да припише на опасността от СПИН и на вероятността от зараза затрудненията си в областта на интимните взаимоотношения. Д-р Исай дава пример за свой пациент, който практикувал безопасен секс с дългогодишния си партньор, но който се страхувал, че малка подутина на врата му може да означава, че е прихванал вируса от приятеля си или че може да зарази приятеля си. Тук очевидно психотерапията трябва да адресира не толкова опасността от СПИН, която вече е адресирана чрез безопасния секс, а начина, по който пациентът използва страха си от болестта като начин да държи приятеля си на разстояние и да саботира собствената си интимна връзка и щастието си като гей мъж.

Д-р Исай ни припомня, че хомофобията (омразата и дискриминацията спрямо гей мъжете) понякога неправилно използва СПИН епидемията уж като валиден аргумент да се отхвърлят сексуалното поведение на гейовете и претенциите им за права. Според д-р Исай, това се получава, понеже хомофобите свързват СПИН с единия от начините му за предаване – чрез рецептивен анален секс – който пък «обижда» техните предсави за традиционни мъжки и женски полови роли. (Бележка на съставителя: Когато един хомофоб използва СПИН епидемията като аргумент срещу гейовете, хомофобът всъщност съзнателно или несъзнателно го движат страха му от нарущаването на традиционната идея за мъжественост и страха му от идеята за аналния секс. Тъй като гейовете могат да практикуват безопасен секс, да се напада тяхното сексуално поведение и да се отричат техните права с цел да се овладее епидемията от СПИН не е логично. Логично е да се запитаме от къде идава омразата на хомофобите, защо тяхната предсвава за мъжественост е толкова крехка, и защо мисълта за ануса толкова дълбоко ги вълнува.)

Д-р Исай разказва за двама свои хетеросексуални пациенти, които изпитвали ирационален гняв спрямо гей мъжете и се страхували, че те самите заради тях по някакъв мистероизен начин биха прихванали СПИН (Бележка на съставителя: хомофобска параноя). По време на анализата си проличало, че омразата към гейовете и страха от СПИН и у двамата пациенти била свързана с техните страхове от това те да бъдат възприети като «женствени». Интересно е да се отбележи, че и у двамата мъже тези страхове се засилили сред раждането на деца в семействата им. Бремеността на жената често предизвиква у мъжа съзнателна или несъзнателна завист и желание той да може да бъде като жената (да може да създава живот и да полага грижи като нея). Страхът от това да бъде като жена и несигурността относно собствената мъжественост, които обществото насажда у мъжете, неизбезно се засилват в дадената ситуация. И двамата хетеросекуални мъже се отдръпнали в хомоеротични пасивни фантазии и започнали да поставят под върпрос собтсвената си хетеросексуалност като начин за се защитят от заплахата, която техните фантазии да бъдат като бременните жени представявала за хегемонията на техните бащи. Хомофобията на такива мъже е кратковеременна но затова пък е много интензивна.

Хетеросексуалните мъже, споменати по-горе, са илюстрация за вътрепсихичните и психологичните сили, които отчасти са отговорни за разпространението на хомофобията сред обществото по време на СПИН епидемията. От гледна точка на социалната психология, увеличаващия се устен и псимовен изказ на хомофобия и увеличаването на анти-гей насилието е предимно предизвикано от превръщането на едно ясно разграничимо малцинство в жертвен агнец или изкупителна жертва от страна на хетеросексуалното мнозинство. По този начин, хетеросексуалните се «справят» със собственото си чувство за страх и безпомощност пред лицето на тази епидемия. Също така, обаче, един ирационален страх от СПИН и разпространието на хомофобията вероятно са израз на тревожността, която се поражда както у хетеросексуалните, така и у хомосексуалните поради зачестилото споменаване на рецептивния анален секс в медиите. Несъзнаваното понякога дава израз на идентификацията с майката под форма на фантазии за извършване на орален секс върху мъж или на това да бъдеш рецептивния партньор в анален полов акт. За хетеросексуалните мъже, които обичайно нямат кой знае какви импулси към хомосексуални действия, тези фантазии помагат да се отхвърлят съпернически чувства спрямо бащата и други мъже, както и да се предпазят от страха от отмъщението на бащата и другите мъже. Тези фантазии обикновено им причиняват тревожност и някои хетеросексуални мъже се стремят да се отърват от фантазиите чрез контрафобийно, хипер-маскулинизирано, хомофобско настроение и поведение, тъй като те погрешно възприемат женствената страна на своята природа като хомосексуална.

Хомофобията се проявява особено интензивно у юношите, които може да подмамват и да се издевават над гейове умишлено като форма на забава. За тази възрастова група, хомосексуалните фантазии може да са особено явни и ярки, поради конфликта, който се предизвиква от тяхната нужда да са зависими от родителите си, от една страна, и от това, че обществото очаква от тях да се отделят от родителите си и да бъдат независими, от друга страна. Много юноши преживяват тези нужди и желания за зависимост като женствени. За да избягат от комнежа си да са зависими отново от своите майки, много юноши изпитват нуждата да утвърждават засилено своята мъжественост. Омразата към гей мъжете е една особено зловредна проява на опитите на юношите да отрекат своите регресивни чувства на зависимост като изразяват своята агресия, която те отъждествяват с това да си мъжкар.

Гей мъжете може също да потиснат пасивните си сексуални желания и фантазии, които те възприемат като «женствени» и понякога намират за отблъскващи. Това е една от основите за самоомраза и хомофобия у гей мъжете. Както интернализираните обществена омраза и предразсъдъци спрямо гейовете, така и омразата, която мъжете (гейове и хетеросексуални) по принцип изпитват към това да си «женствен» допринасят към хомофобията у самите гейове и към хомофобията в обществото по принцип.

Т.е., хомофобия може да означава ирационален страх от гейовете, може да означава омраза и агресия спрямо тях, а много често също така означава по принцип омраза и страх у обществото спрямо мъже, които проявяват женствени качества. Хомосексуалните мъже по принцип биват възприемани като женствени, понеже те желаят да се обичат и да се любят с други мъже, независимо дали поведението и външният им вид са конвенционално мъжествени, женствени, или разновидност на двете. Колкото по-женствен и немъжествен изглежда един гей мъж, толкова повече омраза и враждебност той предизвиква, освен ако не съумее да бъде женствен до абсурдност, като по този начин неутрализира заплахата, която представлява той за хетеросексуалните мъже. Мъжете изпитват повече тревога отколкото жените при вида на т.нар. женствени качества у един мъж и затова мъжете по принцип са по-хомофобски настроени от жените.

Въз основа на тази теория ние бихме предвидили, че хомофобията ще бъде особено разпространена в групи, в които мъжете са подбрани да участват поради своите т.нар. мъжествени качества и където индивидите трябва да отрекат, потиснат или изтласкат (deny, repress or suppress) своите т.нар. женствени атрибути, за да поддържат явен или вътрешен имидж на самата група, както и за да могат да продължат да са част от групата. Военните организации, ЦРУ, ФБР и професионалните атлетични организации са такива групи и тяхната институционализирана хомофобия и хомофобска култура са добре известни.

Хомофобията също така се открива често и в групи, в които се дава положителна оценка на определени т.нар. «женствени» качества, но където «да бъдеш мъж» се цени в структурата на организацията или в обществения имидж на институцията в обществото. За някои мъже в такива организации, например в Католическата църква и в организираната психоанализа, тази парадоксална ситуация може да породи особено силна степен на тревожност и конфликт относно «женствените» качества на мъжете. Членовете на тези две групи са подбрани именно защото те са способни да толерират голяма доза пасивност и да се подчиняват на авторитета на други мъже. Вътре в структурата на тези организации, обаче, се поставя голямо значение на това «да бъдеш мъж». В случая на църквата, жените са изключени от свещеничеството, а в аналитичното общество гей мъжете биват изключени от подготовка просто защото не са хетеросексуални.

В човешката история, епидемиите биват възприемани сякаш те имат морално измерение; те биват виждани като резултат от човешките грехове или като воля на божество. Жертвите, напр. на туберкулозата и на проказата, биват изолирани и виктимизирани. Болните по принцип биват третирани така, сякаш са си заслужили страданието. Като изключим сифилиса, СПИН е единствената потенциално фатална полово предавана болест. Въпреки че през 1980-те една четвърт от жертвите на СПИН в САЩ са използващите интравенозни наркотици, както че нивото на нови инфекции в тази група се покачва с трагична скорост, докато нивото на нови инфекции сред хомосексуалните скоростно пада, именно хомосексуалната общност бива атакувана и именно гей мъжете биват демонизирани като причинителни на разпространението на болестта. СПИН предизвика епидемия от насилие спрямо хомосексуалните, пише списанието Тайм. Докладваните атаки спрямо гей мъже (малка част от реално извършените нападения) в Ню Йорк нарастват петкратно между 1984-1987 г. Организации «за защита на семейството» със злост наричат гейовете «разнасящи зараза и вманиачени в секса дегенерати» и даже медицински лица патологизират поведението на гейовете в медицински журнали от 80-те, въпреки че само част от гейовете подкрепят промискуитета. Но да бъдат наричани сексуално промискуитетни е един зловреден стереотип, който е бил насочван не само към гейовете, а по принцип към етнически и други малцинства, от които хетеросексуалният (бял, бел. Коментатора) мъж се страхува (например, неомъжените жени биват смятани за курви, черните хора биват смятани за сексуално първични и т.н.).

Очевидно не хетеросексуалната или хомосексуалната природа или броя на партньорите или на половите актове определят разпространението на СПИН, а начина, по който тези полове се провеждат (напр., използването на презервативи). Защо тогава гей-мъжете биват обвинявани, че чрез промискуитета или чрез аналния секс разпространяват СПИН? Защото аналният секс е най-яркото и нетърпимо за хетеросексуалния мъж напомняне, че мъжете имат «женствени» страни на характера си и «женствени» фантазии, както и защото хетеросексуалният мъже се страхува да не загуби властта си и силата си над околните, ако за момент даже признае тези по-нежни черти на характера у себе си и у другите мъже пред себе си и пред околните. Д-р Исай вярва, че в съвремените общества това да си жена или да си женствен е обвързано с чувство на примитивно и ирационално отвращение, че обществото гледа на женствеността, особено у мъжете, но също и у жените, като на поквара или на замърсеност, така че женствените черти на характера у мъжете подлежат на голям страх и на опити за изкореняване. Затова такива нежелателни черти на характера като завистта, ревността, дребнавството, прелюбодейството и съблазнителността, въпреки че те са универсални и се изпитват и извършват както от мъжете, така и от жените, традиционно се приписват на жените.

Ирониятя на епидемията от СПИН е, че любовта, топлотата, обичта и грижовността, които са характеристики, традиционно свързвани с жените, са помогнали на гей мъжете да удължат и да спасят човешки животи. СПИН организира гей мъжете и мобилизира гей-общността да стане един ефективен фактор за обществена и политическа промяна.

6. Любовниците и другите: Гей интимни връзки

СПИН-кризата подклажда погрешното впечатление, че всички гей-мъже са промискуитетни и непрекъснато дирят най-различни форми на полова активност. Този стереотип беше за пръв път оборен от Кинси и неговите колеги, чиито изследвания откриха, че мъжете с предимно хомосексуална ориентация иамт по-малка честота на сексуалните контакти през продължителността на живота си, отколкото хетеросескуалните хора. Също така е вярно, че гей мъжете изглежда да имат по-голям брой на различните сексуални партньори, като тази бройка може би е не само абсолютно, но и статистически значимо по-висока от същата при хетеросексуалните мъже. Броят на различните сексуални партньори в живота на един гей мъж не пречи на това същият този мъж да участва в дълготрайна интимна връзка или да има дълги периоди на липса на сексуална активност. Фактът, че гей мъжете по принцип имат по-малък брой на сексуалните контакти в сравнение с хетеросексуалните подсказва, че самостоятелната мастурбация може би е предпочитаната (или достъпната) форма за сексуално задоволяване за някои гей мъже през определени периоди от живота им.

Има три категории гей-връзки: дългосрочни връзки, които аз определям като такива, които продължават една година или по-дълго, краткосрочни вързки, които аз определям като продължаващи между две нощи и една година, както и анонинми сексуални лиазони. Анонимните сексуални лиазони понякога стават в обществени тоалетни, гей киносалони, гей книжарници със самостоятелни ниши, паркове и обществени гей бани. (Тази книга е писана преди Интернет да разшири възможностите за намиране на анонимни сексуални партньори.) Такива срещи могат да изпълняват различни функции за различните мъже по различно време. Например, те могат да внесат сексуално разнообразие за някои гей мъже, които имат стабилна интимна връзка, като по този начин запазват емоционалната вярност и стабилност на връзката си. Ще се върна към тази точка по-късно.

Анонимните лиазони също така дават възможност за сексуална дейност на прикритите или сключилите хетеросексуален брак гейове и бисексуални мъже. В едно изследване учените открили, че мъжете, които били с най-голяма вероятност да използват тоалетни за анонимен секс били тези, които се страхували да бъдат “разкрити”, поради обременяващите си брачни задължения или религиозни ограничения. Такива мъже по принцип са добре интегрирани в хетеросексуалното общество и привидно живеят традиционно. Често, в такива сексуални контакти не се създават емоционални привързвания, но често се изразява голямо количество топлота и чувственост.

За някои прикрити хомосексуални мъже, околната среда може да е също толкова важна, колкото и сексуалния контакт, за да почувстват те облекчението и утехата от това да са сред други гей мъже. Един мъж описа как се чувства в такава сигурност и удобство в гей киносалон, който е пълен с мъже като него, че това му позволява често да изпадне в дълбок и разпускащ сън. Както в обкръжението, така и в сексуалните контакти се намира временно облекчение от обществената дамга и осакатяващите предразсъдъци от страна на хомофобското общество, както и временно облекчаване на раните върху самочувствието, нанесени от враждебното общество.

Някои гей мъже, които израсват, като се чувстват в периферията на обществото, понеже на тяхната сексуална ориентация се гледа с неодобрение и с цензура може да търсят бегли сексуални контакти в обстоятелства, които са неатрактивни и злокобни. Тези обстоятелства често са в съгласие с тяхното вътрешно усещане, че те са “сексуални престъпници”. Отхвърлянето от страна на другия там се случва понякога и дори често, но там то е контролируемо, не значи много и причинява малко душевна болка, в сравнение с отхвърлянието, което гей мъжете преживяват от страна на обществото.

Макар хетеросексуалните също често да имат мимолетни сексуални контакти, у хомосексуалните тези контакти по-често изпълняват ролята на създаване на социални контакти. За съжаление, все още за много гей мъже е трудно да се срещат обществено с други гей мъже. Въпреки че много колежи и университет на Запад в наши дни имат организации, където това е възможно, гей баровете и дори гей баните преди епидемията от СПИН бяха традиционните места за запознанство. За един мой познат гей мъж, порнографския гей киносалон беше единственото място, където той се е срещал с други гей мъже. Той би имал сексуален контакт с друг мъж, би отишъл до дома на другия мъж или до своя дом, където те биха прекарали нощта заедно. Чрез една подобна среща, той разви интимна връзка, която продължи няколко месеца.

Кратките сексуални контакти (както анонимните контакти, така и краткотраийните връзки) не бива да се разглеждат извън социалния контекст, в който те се осъществяват. Законите не подкрепят и дори понякога забраняват вързките на гей хората; за разлика от хетеросексуалните, хомосексуалните нямат привилегията на брачни свидетелства и договори, на данъчни облекчения, или, в най-честия случай, на деца, за които да имат споделена отговорност. Въпреки, че практиката е доказала, че узаконяването на хетеросексуалните връзки не е гаранция за моногамия, нито пък то е гаранция за стабилността и положителното развитие на връзката, все пак липсата на обществена и законова подкрепа за гей връзките уронва създаването и поддържането на стабилни гей връзки. Яростта спрямо тази обществена несправеднивост (при която обществото забранява и не подкрепя гей връзките, а след това лицемерно обвинява гейовете, че не се придържат към стабилни връзки или игнорира и не зачита техните стабилни връзки) е причина много хомосексуални мъже да настояват на правото си да имат сексуални връзки, които привидно се подиграват с традициите на обществото.

Биологични фактори вероятно имат ефект върху мъжката сексуалност и, следвоателно, върху сексуалната активност на гей мъжете и броя на партньорите им. Мъжете от човешкия вид по принцип са по-промискуитетни, отколкото жените, и, ако мъжете бяха оставени сами да решават, научните изследвания недвусмислено показват, че те биха избрали да имат огромен брой сексуални партньорки или партньори. Такава е естествената история на нашите еволюционни предци и такава е природната реалност на необузданите мъжкари където и да било. (Добре известни са ергенските похождения, при които хетеросексуалните мъже си държат “бройка” на количеството женска плът, която са обладали, както и на необузданото масово изнасилвачество, което се развихря по време на войни и на природни катаклизми, когато хетеросексуалният мъжкар се чувства неограничаван от закона; Д-р Исай културно не споменава тези феномени, но преводачът смята, че те трябва да бъдат напомняни на всички хетеросексуални, които обвиняват хомосексуалните в промискуитет.) Мъжете също така изглежда са по-физически ориентирани от жените, когато става въпрос за задоволяването на физически или на емоционални нужди. Научните изследвания показват, че сред разнообразни култури и традиции, жените се интересуват много по-малко от разнообразието и количеството на сексуалните си партньори. (Преводачът държи да отбележи, че също така е вярно това, че в много култури властващите хетеросексуални мъже обвиняват жените в характерна съблазнителност, развратност и греховна лъст; това лицемерие е особено интересно на фона на научните доказателства, че именно мъжете са тези, които желаят да имат много различни партньори, както и че именно мъжете обикновено изневеряват.)

Въпреки всички тези обществени пречки, съществуват много повече дълготрайни гей връзки, отколкото ние си даваме сметка. Доскоро, сред специалистите по психично здраве нямаше големи усилия да се опише и разбере природата на тези връзки. Поради грешната хипотеза, че болестни родителски грижи пораждат хомосексуалността, както и пради грешното виждане, че хомосексуалните са уж емоционално увредени, съществува разпространено, погрешно, но дълбоко вкоренено схващане, че гей мъжете са неспособни на такива вързки.

Както някои хетеросексуални, така и някои хомосексуални мъже избягват интимно сексуално или емоционално привързване и предпочитат краткотрайни връзки. Гей мъжете може да имат особени затруднения с интимните връзки, които често предизвикват несъзнателните спомени на отхвърлянето и нараняването, което те са изпитали в детството си от бащите си и от връстниците си. Честото отхвърляне от страна на бащите и върстниците в деството и юношеството допринася за недоверието на някои гей мъже спрямо интимните връзки по принцип. В ранна зряла възраст, гей мъжете са се изправили вече и пред предразсъдъците на обществото относно изразяването на тяхната сексуалност, така че те се чувстват гневни, наранени и несклонни да рискуват отново да бъдат отхвърлени или да изложат партньора си на яростта, която те усещат в себе си.

Тези фактори в развитието и обществени пречки може да предизвикат някои мъже да отбягват интимните връзки, а у други те може да причинят една плахност и изключителна предпазливост, както и очакване за отхвърляне в началото на една връзка. Някои носят неосъзнато намерение да отхвърлят своя партньор така, както те са се чувствали отхвърлени като деца, формирайки връзки въз основа на яд и отмъщение. Такива отмъстителни привързвания не са характерни за всички гей връзки, разбира се, а също така се срещат и у хетеросексуалните двойки.

В следващата част от тази глава, д-р Исай описва предизвикателствата и успехите на свои пациенти, пред които те се изправили и които те постигнали в опитите си да създадат дълготрайни и любящи гей връзки.

В края на главата, д-р Исай изказва хипотезата, че приципът на комплементарността действа различно при хомосексуалните двойки отколкото при хетеросексуалните двойки. Добре известна и с огромна научна подкрепа е хипотезата, че хетеросексуалните двойки са по-стабилни и по-дълготрайни когато партньорите си приличат по редица показатели, като темперамент, интелект, образование, интереси, привлекателност, височина, външен вид и т.н. Според д-р Исай, у хетеросексуалните двойки разликата в пола създава достатъчно различие и комплементарност, така че по останлите показатели е по-добре партньорите да си приличат. Според него, у хомосексуалните двойки, поради липсата на ралика в пола, връзките са по-стабилни и по-дълготрайни когато партньорите се различават и допълват по някои други показатели. Партньорите от един и същи пол имат известна степен на сходство, съвместимост и разбирателсвто в началото на връзката, които са необичайни за една хетеросексуална връзка. Това начално взаимно разбиране прави началото на една връзка особено интересно и възбуждащо. В по-дълъг срок, приликите може да се окажат обременяващи, тъй като човешката природа изглежда (и научните данни подкрепят това) изисква известна доза новост и разнообразие, за да се поддържа сексуалният интерес. Точно затова, според д-р Исай, някои стабилни гей-двойки прибягват до анонимен или необвързващ секс извън двойката или до сексуални тройки и четворки (напримерно с друга гей двойка), за могат да запазят емоционалната си вярност и привързаност (без да се обвързват емоционално с новите и временни сексуални партньори), като същевременно разнообразят сексуалния си живот. Според д-р Исай, друг начин да се увеличи вероятността една гей връзка да продължи дълго и да е стабилна е това тя да се основава до известна степен на различия между партньорите – разлика във взрастта, расата, социалния статус, или личностните характеристики, която носи известна доза разнообразие и комплементарност за партньорите и позволява да се поддържа сексуалното напрежение. Според д-р Исай такива различия не гарантират успеха на една връзка, но е по-вероятно те да допринесат стабилизащ фактор за връзките на гейовете, отколкото за връзките на хетеросексуалните хора, които вече имат достатъчно различия поради пола и половите си роли. (Д-р Исай дава като пример връзката на неговите клиенти Джошуа и Майкъл.)

Д-р Исай обсъжда накратко и други фактори, които допринасят за стабилността на гей връзките. Един от тях е емоционалната гъвкавост и необремененост от страна на двамата партьори в приемането на различни сексуални роли (по-пасивна, по-активна, инициираща) както и желанието да се изпробват разнообразни сексуални техники. Трябва да се има предвид, че разпространените сексуални стереотипи относно гейовете не са универсално верни. Например, примащият партньор по време на анален секс може да се чувства като по-активнен, контролиращ и дори манипулиращ, докато получаващият орален секс партьор може да се чувства пасивен и бездеен. Гъвкавостта в ролите и способността да се обсъжда кой какво предпочита и кой от какво се възбужда е ключова за удовлетворителния сексуален живот както на хомосексуалните, така и на хетеросексуалните двойки.

Друг фактор е наблягането на емоционалната вярност; в сравнение с хетеросексуалните двойки, стабилните хомосексуални двойки са по-откровени относно секса извън двойката и наблягат повече на емоционалната отколкото на сексуалната вярност. Епидемията от СПИН може до известна степен да е променила това.

Дълготрайните гей двойки се определят от емоционалната привързаност, а не от физическата близост . Дейвид Макрайтър и Андрю Матисън са описали живота на 156 гей двойки във връзки, продължаващи от една до тридесет и седем години, много от които, поради липсата на обществени норми, закони и признание за гей връзките, е трябвало да импровизират и живеят нетрадиционно. Много гей мъже спят в дома на единия или на другия партньор, но живеят отделно, въпреки че се смятат за двойка и са заетно от много години. Двама мъже, които д-р Исай познава, описват себе си като двойка, въпреки че живеят в различни градове. Не е необичайно единият от партньорите в една гей двойка да има същевременно хетеросексуален брак, особено в традиционни общества, които заклеймяват или наказват хомосексуалността и затрудняват разводите.

Изследователите Алан Бел и Матрин Уейнбърг са установили, че мъжете в сплотени интимни връзки са по-малко склонни да съжаляват, че са хомосексуални, отколкото другите гейове, както и че те по-рядко изпитват затруднения във връзка със сексуалната си ориентация. Клиничният опит на д-р Исай подкрепя наблюденията на Бел и Уейнбърг. Капацитетът да изпадне човек в любов и да поддържа връзка в продължение на дълъг период от време изисква добро самочувствие и една доза “здравословен нарцисизъм”. Както за хетеросексуалните, така и за гейовете, тези способности изискват първо да бъдат преодолени определени обременяващи проблематични преживявания от детството. За много гей мъже, способността да влязат в здравословна и любяща гей връзка изисква първо да се преодолеят нараняванията получени поради отхвърлянето от страна на родителите и връстниците по време на детсвото и юноществото. Според д-р Исай, лечебното емоционално преживяване на една любяща гей връзка надхвърля по сила неблагоприятните фактори, на които обществото подлага гейовете.

7. Хомоеротичната фантазия на хетеросексуалните мъже и въпроса за бисексуалността

Всички човешки същества имат качества и изпитват чувства, които традиционната култура по един ограничен и тесногръд начин назовава “женствени” (пасивност, подчиненост, грижовност, състрадателност, любов, обич) или “мъжествени” (активност, доминиране, самоувереност, желание за сила и власт, храброст, гняв). Съответно, в несъзнавания свят на всеки човек има желания той или тя да бъде мъж или да бъде жена. Тъй като обществото забранява на мъжете да се държат като жени или да изпитват “женствени” чувства и желания (колкото и естествени да са те, в определена степен), то “женствените” несъзнателни желания и фантазии на хетеросексуалните мъже понякога биват изтласквани от съзнанието и изпитвание от тях на съзнателно ниво като хомосексуални фантазии, тъй като тези хомосексуални фантазии им носят така желаното преживяване на пасивност, нежност и подчиненост. В този случй, хомосексуалните фантазии служат като защитен механизъм у хетеросексуалните мъже, но това не бива да се бърка с автентичната хомосексуалност у мъжете, които са хомосексуални по природа, а не в резултат от защитни механизми.

Хомосексуалните фантазии като защитен механизъм най-често се проявяват у младежи, които възприемат бащите или бащините си фигури като могъщи, авторитарни, плашещи, а майките или майчините си фигури като подчинени, доминирани и унижавани от съпруга си. Това възприятие, което често има основа в реалността, се използва от едно хетеросексуално дете за затвърджаване на Едиповото желание да бъде свързано с майка си и да я спаси от бащата. Възприятеието, че бащата унижава майката се подсилва от съперничеството на детето спрямо бащата и гнева към него. Несъзнаваният страх на детето от бащата се засилва от усещането, че бащата ще потърси отмъщение за съперничествотото на детето. Например, Боб бил един млад мъж, който страдал от серия провали в университета и на работата, от чувства за сексуална неадекватност с жените, от преждевременна еякулация и страх по време на секс, както и от фантазии за еректирали пениси, за това как той им прави орален секс, както и, по-рядко, за агресивен хетеросексуален секс. Психоанализата разкрива, че Боб саботирал собтсвения си успех, за да намали несъзнателния си страх, че властният и преуспяващ негов баща би му отмъстил за “съперничеството”. Чрез хомосексуалните си фантазии, той се опитвал несъзнателно да докаже, че не представлява заплаха за баща си, тъй като не би могъл да съперничи с него за майката. Същеременно, тези фантазии го карали да се чувства сходен и привързан към майка си, с която той бил изключително близък в детсвото си и която се страхувал да загуби. По време на цялата терапия, Боб продължил да има неизменно хетеросексуален полов нагон, въпреки хомосексуалните фантазии. В резултат на успешна терапия, той завършил школа по право и започнал да фантазира за връзки с жени; за разлика от автентично хомосексуалните клиенти, той никога не изпитвал силно желание за действителен секс с мъж, а само фантазирал за това.

Следните наблюдения помагат да се различат хетеросексуалните мъже с дефанзивни хомосексуални фантазии от автентичните хомосексуални мъже:

1. Някои възрастни хетеросексуални мъже имат несъзнателно желание да са като жените, което произтича от защита срещу конфликт относно самоувереността под формата на хомосексуално поведение и фантазия. Изразът на “женствени” желания противоречи на техния страх от това да се сремят към “мъжествени” качества, като това да бъат съревнователни или самоуверени. Такива мъже може да използват хомосексуални фантазии като защитен механизъм, но това не е основното съдържание на техните фантазии, нито пък на тяхното сексуално поведение. У хомосексуалните мъже се намират доказателства за конституционен (биологичен) произход на хомосексуалността, докато у тези хетеросексуални мъже данните сочат към ранан конфликт относно взаимоотношенията с майчините и бащините фигури в детството.

2. У хетеросексуалните мъже, хомоеротичните фантазии обичайно се задействат за пръв път в късното юношество от заплахата и опасността, която те виждат в нарасващите си “мъжествени” сремления. Тези фантазии са свързани поведенчески с потисната сексуалност и потиснат стремеж към кариера в опит да се неутрализира страха от собствената мъжественост и от бащата. У гей мъжете, хомосексуалните фантазии за обичайно налице от ранно детство, например от четиригодишна възраст и тези фантазии не са свързани със сексуална инфибираност или с кариерата.

3. Хомоеротичната фантазия, когато се случва у хетеросексуални мъже, е защита срещу тяхната хетеросексуалност, която те възприемат като заплаха; все пак присъства един обременен с конфликти хетеросексуален нагон, който липсва у автентично хомосексуалните мъже. У хетеросексуалните мъже, които използват хомосексуалните фантазии като защитен механизъм по принцип липсва желание за емоционално обвързване и романс с друг мъж, докато у гей мъжете обичайно присъства желанието както за сексуално, така и за емоционално обвързване с друг мъж.

4. Повечето, макар и не всички хетеросексуални мъже изпитват удоволствие от традиционнни агресивни, съревнователни и контактни спортове по време на детството, докато много хомосексуални мъже имат минало на неприязън и избягване спрямо такива спортове през детството.

5. Някои хетеросексуални мъже имат нясно усещането, че са били различни от своите върстници от същия пол през детсвото, докато почти всички гей мъже имат ясни и ярки спомени от усещанието си за различие от ранна възраст. Това усещане за различие изпълнява функцията на параван; на гей мъжете е по-лесно да си припомнят това чувство за различие отколкото конфликтите, които произлизат от чувствата и фантазиите относно собствения пол по време на ранното детство.

6. За хетеросексуалните, хомосексуалните фантазии, дори когато се използват като защитен механизъм, носят усещане за неестественост; хомосексуалните мъже изпитват хомосексуалните си фантазии и поведение като естествени и нормални. В даден момент от живота си, много хомосексуални мъже чувстват, че тяхната хомосексуалност представлява недостатък от обществена гледна точка, което поражда у тях желание да са по-традиционни в своята сексуалност. Такова желание, което се основава на реалистичната оценка на обществената действителност и на страха от предразсъдъците и от дискриминацията не бива да се бърка с или погрешно да се интерпретира като израз на латентна хетеросексуалност. Повечето гей мъже изпитват хетеросексуалните фантазии като чужди и неестествени точно така, както хетеросексуалните мъже изпитват хомосексуалните фантазии като неестествени.

7. У хетеросексуалните мъже, хомосексуалните фантазии или изчезват, или намаляват по време на неутрална, неманипулативна и непринудителна терапия; у гей мъжете, хомосексуалните фантазии и поведение започват да се освобождават от конфликти и както сексуалното влечените, така и способността за сексуална интимност с други мъже се засилват при правелно проведена терапия.

8. У хетеросексуалните мъже, хомоеротичните фантазии се засилват по време на конфлики относно агресия и съревнователност с терапевта или с други хора извън терапията. У гей мъжете, хомосексуалните фантазии са относително стабилни и постоянни както по време на непринудителна терапия, така и извън терапията. Степента на сексуално желание и естеството на сексуалните фантазии може да се променят в течението на живота на един гей мъж, по време на развитието на пренасянето в терапията и по време на лечебните промени, по време на които хомосексуалността на гей клиентите става по-освободена и по-малко изкривена от невротични конфликти.

Важно е терапевтите да умеят да използват тези критерии, за да могат да различават автентичната хомосексуалност от хомосексуалните защитни механизми на хетеросексуалните мъже, тъй като объркването на двете може да доведе от изключително вредни опити за пормяна на хомосексуалното поведение на гей мъжете (д-р Исай е убеден, че хомосексуалната ориентация на гей мъжете не може да бъде променена, но некомпетентни терапевти са правили опити да променият ако не ориентацията, то поведенето, с вредни последици за клиентите).

Бисексуалност. Накратко, д-р Исай смята, че имат четири вида мъже с бисексуални фантазии и/или поведение. Единият вид са хетеросексуалните мъже, които използват хомосексуални фантазии като защитен механизъм; те бяха обсъдени по-горе. Друг вид са автентични бисексуални мъже, които изпитват еднакво сексуално и емоционално привличане както към жени, така и към мъже. Целта на терапията с такива мъже е да им се помогне да изпитват без страх или угризения както хетеросексуалните, така и хомосексуалните си желания. Често такива мъже се опитват да отрекат хомосексуалните си желания в сремеж да паснат на обществените очаквания и норми, но отрицанието както на хомосексуалните, така и на хетеросексуалните чувства у автентично бисексуалните мъже води до невротични конфлички и усещане за непълноценност. Затова целта на терапията с този втори вид мъже е да се изведат в съзнанието и да се увеличи собствената търпимост към двата вида желания. Третият вид бисексуални мъже са автентични хомосексуални мъже, които потискат своята хомосексуалност; по време на терапията те постепенно изоставят опитите си да убедят себе си и околните в своята бисексуалност и създават сексуални и любовни връзки изключително с мъже. Четвъртият вид мъже с бисексуално поведение са автентично хомосексуални мъже, които сексуално и емоционално се привличат изключително от мъже, но които, преди да се разкрият като хомосексуални пред себе си и/или околните, са създали хетеросексуални семейства, за които те се чустват отговорни. Д-р Исай описва примени от клиничната си практика, които илюстрират различните видове мъже с бисексуални фантазии и/или поведение и предоставя някои научни данни относно бисексуалността, които тук няма да бъдат засегнати и могат да се намерят на други места.

8. Психотерапия с гей мъже

Д-р Исай основава перспеткивата си относно психотерапията с гей мъже на две убеждения.

1. Гей мъжете могат да живеят пълноценен и добре приспособен живот с удовлетворяващи и стабилни любовни връзки, също така, както и хетеросексуалните. За много читатели, това е очевидно. За съжаление, много психоаналитици в историята са приписвали хомосексуалността на тежки отлонения на личността, поради което са си направили погрешния извод, че хомосексуалността е уж несъвместима с адаптацията и интимността. Оказва се, обаче, че примирието с обществените норми не води до разрешаване на невротичните проблеми у гейовете. Клиничният опит и емпиричните научни данни показват, че гейовете могат да водят пълноценен живот и да осъществяват пълноценни връзки.

2. Опитите за промяна на сексуалната ориентация на гей мъжете причиняват вреда. Това убеждение също е доказано в клиничната практика и с научни изследвания. През 20-ти век, много терапевти и психоаналитици са се опитвали да намерят техники, които да променят сексуалната ориентация на хомосексуалните клиенти. Някои терапевти дори са прибягвали до методи, които биха се смятали за грубо нарушение както на техническите, така и на етическите правила на психотерапията, ако такива методи бяха прилагани на хетеросексуални хора. Според д-р Исай, определени “терапевтични” методи и техники могат да потиснат временно хомосексуалното поведение. Изследванията, които твърдят, че хомосексуалната ориентация може да се промени, са използвали предимно мъже, които са били силно мотивирани да се променят, поради натиск от страна на терапевта, семейсвото, обществото и собственото ниско самочувствие; въпреки силната мотивация за промяна (нещо, което по принцип подпомага терапията), само малък процент (20-50%) от тези изключително подбрани клиенти са постигнали поведенческа промяна за кратък период от време. Всички тези “терапевтични” техники разчитат на това по един или друг начин хомосексуалното поведение да се направи нежелателно или противно на индивида и имат за краен резултат допълнително понижаване на самочувствието, като карат човека да чуства, че неговата сексуална ориентация е неприемлива за терапевта. Известният изследовател на човешката сексуалност Кинси и неговите сътрудници с години се опитвали да намерят хора, които са преминали от хомосексуалност към хетеросексуалност чрез терапия; Кинси и колеките му били очудени, че не могли да намерят хора с променена сексуална ориентация. Когато интервюирали мъже, които твърдели, че са “се излекували” от хомосексуалността си, учените установили, че тези мъже просто потискали хомосексуалното си поведение, въпреки че продължавали да имат и активни хомосексуални фантазии и желания, които хомосексуални фантазии те използвали, за да поддържат възбудата си по време на секс с жени. Един такъв мъж обявил, че, въпреки, че в миналото той бил хомосексуален, той бил “изхвърлил” това от живота си. Той казал, “аз вече дори не мисля за мъже, освен когато мастурбирам”. Очевидно е, че опитите за промяна на сексуалната ориентация са безуспешни, дори когато пациентите се опитват да убедят и себе си, и терапевтите си, че тези опити уж са успели.

В изследване на 106 гей мъже, Ървинг Байбър и неговите колеги твърдят, че 19% от тези, които били изключително хомосексуални, са преминали към хетеросексуалност в резултат на психоаналитична терапия. Уордъл Помърой, съавтор на Доклада на Кинси, от дълго време предлага да се даде на участниците в по-горното изследване да попълнят въпросника на Кинси за сексуалните фантазии и поведение. В резултат на натиска от страна на Помърой, Байбър признал, че всъщност само един от неговите 106 пациенти евентуално би покрил световнопризнатите критеии на Кинси за хетеросексуалност, но Байбър бил в толкова лоши взаимоотношения с този свой бивш пациент, че не смеел да му се обади и да го помоли да попълни въпросника!

Д-р Исай разказва за мъже, които той е лекувал с терапия от нанесената вреда от предишни терапевти, които се опитали да променят сексуалната ориентация на пациентите. Всеки от тези пациенти запазил силното си хомосексуално влечение и хомосексуални фантазии, но има допълнителни затруднения в личния и обществения живот в резултат от иатрогенната терапия. Д-р Исай разказва за няколко свои бивши пациенти, които били прекратили хомосексуалното си поведение в резултат на предишна терапия, били запазили хомосексуалните си фантазии по време на мастурбация, някои се опитавлие да правят секс с жени (по време на който фантазирали за мъже), а всички изпитвали гняв спрямо и обида от предишните си терапевти и се оплаквали от всеобхватни чувства на депресия, загиба на интерес към живота, празнота, както и чувство, че нещо в живота е загубено или липсва. Лечението на тези пациенти се състояло в т.нар. гей-положителна (gay-positive) терапевтична нагласа.

Гей-положителната терапевтична нагласа включва положително зачитане и утвърждаване от страна на терапевта, за да може атмосферата да бъде атмосфера на безопасност, в която пациентът да се чувства достатъчно защитен, за да проектира, разкрива, наблюдава, разбере и разреши проблемите си с негативния аз-образ и преживяванията на отхвърляне и незачитане от детството. Един терапевт, който не желае да приеме гей сексуалната ориентация на своя клиент само ще засили образите на отхвърляне, незачитане и подигравка от детството, които ще се проявят в самосъжаление, самоочерняне, параноя, или садомазохистични тенденции у пациента. Гей-положителната или гей-утвърждаващата терапевтична позиция има много общо с положителната и утвърждаваща позиция, от която печели терапията на всяко човешко същество, но има и някои уникални или допълнителни страни. Например, терапевтът приема, че в дадени моменти всеки гей мъж изразява разочарование от сексуалната си ориентация и нежелание да я приеме, поради насадените от обществото хомофобия и омраза, както и поради реалистична оценка на предизвикаелствата пред един гей мъж в съвременото Западно общество. Автентично хомосексуалните мъже относително бързо заместват самосъжалението и разочарованието с положителна нагласа в средата на една гей-положителна/гей-утвърждаваща (gay-affirmative) терапия. Други уникални моменти в гей-положителната терапия са предизвикателството от страна на ранните преживявания на отхвърляне поради хомосексуалността на детето, душевните рани от ранното сблъскване с предразсъдъци и дискриминация, преодоляването на интернализираната хомофобия, както и процеса на “излизане на светло” или публичното признаване на своята хомосексуалност пред близки, приятели, семейство и пр. Като изключим тези уникални предизвикателства за терапията с гей-мъжете, някои от които са сходни с особеностите на терапията с други малцинства, технически гей-положителната терапия не се различава значително от психотерапията по принцип. (Както обикновено, д-р Исай дава кратки примери за клиничната си работа, в които кобинациата от некритично отношение, подкрепящо приемане на клиента такъв, какъвто е, както и вниманието и нежната загриженост на терапевта създават подходящата атмосфера, в която терапевтът може да задава въпроси и да прави интерпретации, които подтикват клиента да се изправи пред конфликтите си и да промени поведението си, за да може да има по-пълноценен живот и по-удовлетворителни връзки.)

Д-р Исай отделя специално внимание на “излизането на светло” (coming out), което е уникален за гейовете процес, който всяка терапия в даден момент трябва да засегне. Това може да е “излизане” пред себе си, пред родителите, пред приятелите, и т.н. Според д-р Исай, “излизането на светло” е ключово за здравословното психично развитие на гей мъжа. Гей-положителната терапия има уникалната възможност да помогне да се преодолеят наслоени от миналото задръжки, конфликти и страхове относно предприемането на тази стъпка. (Д-р Исай дава пример от терапията си с Грегъри, който изпаднал в депресиа поради страха си, че родителите му ще узнаят за неговата сексуална ориентация, но чиято депресия изчезнала, след като той “излязъл на светло” в резултат на терапията. В случая с Грегъри, общественият натиск от страна на семейството му щеше да го принуди да се ожени, а резултатът от този брак едва си щеше да е положителен, имайки предивид, че Грегъри е гей.)

Д-р Исай смята, че резултатът от гей-положителната терапия няма да е така положителен, ако терапевтът се придържа към традиционни виждания, според които единственият нормален изход на развитието е хетеросексуалният. Такава теоретична (и неподкрепена от научни данни) позиция би довела до двусмислено отношение спрямо клиентите, което те биха усетили и у които то би засилило собствените съмнения и пробелмите със самочувствието.

Д-р Исай СИЛНО препоръчва гей мъжете, които търсят психотерапия да търсят терапевт, който е готов да потвърди, че той или тя вярва в способността на гей мъжете да имат удовлетворителни и любящи интимни връзки с други гей мъже. Всяко терапевтично действие на терапевта трябва да се движи от убеждението, че това да си гей е нормално и естествено. Такова едно отношение може да се поддържа убедително само от терапевт, който е и теоретично убеден в това, че хомосексуалността е един нормален изход на развитието за някои мъже.

В днешно време терапевтите, които имат склонност да се придържат към гей-положителна нагласа са хомосексуани мъже и жени, но това се променя. Разбира се, да бъде терапевтът хомосексуален не гарантира, че той или тя не е обременен/а от интернализирана хомофобия или от терапия, която терапевтът е претърпял с терапевт, който не зачита хомосексуалността. Д-р Исай предупреждава, че психоанализата, може би в по-голяма степен от други течения в психотерапията, е обременена от отрицателни и традиционни отношения спрямо гейовете. Той също така смята, че психоанализата и психодинамичната терапия могат да бъдат изключително полезни на гейовете, когато те се провеждат от гей-положителна и гей-утвърждаваща позиция. Както с хомосексуалните, така и с хетеросексуалните клиенти, добрият терапевт се вслушва не само във вътрешните конфликти на клиента, но и помага на клиента да преодолее конфликти, които са породени от вредното въздействие на обществото (напр. хомофобията).

9. Обществото и гей мъжете

Въпреки, че всички хора имат т.нар. “женствени” и “мъжествени” характеристики, Западната култура цени повече тадиционно мъжките атрибути. Корите на хомофобията се намират в една омраза спрямо и страх от това един мъж да проявява “женствени” характеристики. В общества, където жените биват подчинявани, страхувани, или дискриминирани понеже несигурните в мъжеството си мъже се чувстват замърсени или заразени от жените, “женствените” характеристики на личността се празират у мъжете. Ако мъжете ценяха жените, то проявата на някои “женствени” черти в характера на мъжете не би се смятала за така лоша. Андрогенността (свободната проява както на женствени, така и на мъжествени черти на поведенито и характера) се цени в такива общества, а се потиска в хипермаскулинизираните общества.

Момчетата с артистични интереси и умения, които може да не са настроени към съперничество и агресия, които са чувствителни и се влияят от нуждите на другите, които харесват красиви дрехи и предмети е по-вероятно да бъат възприети като женствени от страна на другите момчета. Бащите им може да се отвърнат от тях в ползата на други мъжки чада и може да им бъде залепен етикетът “женка”. Една малка част, които не успяват да се социализират и маскулинират по време на юношеството, може като възрастни да въплътят за себе си и пред другите ролята, която им е била приписана. Но най-често, гей мъжете презират у себе си не своята хомосексуалност, за това, което те са били учени като деца да възприемат като различно и което е било за пръв път дамгосано от околните и по-късно от тях самите като “женствено”.

Обществото продължава да не прави достатъчно, за да не се превръща прекомерно раздвоеното виждане за половете и подценяването на жените в нарушения на човешките права и свободи на жените. Нашето общество е несклонно да се превърне в такова, в което чувствителността, състраданието, грижовността и любовта да се ценят наравно с агресивността, съревнователството и продуктивността. Такава основна промяна в ценностите на обществото би помогнала на момчетата, които са различни от повечето в това отношение да пораснат с усещане за собствената си пълноценност и с усещането, че са ценени от околните. Такава промяна би помогнала на хетеросексуалните мъже да осъзнаят, че мъжете, които изпитват любов към други мъже може също да са мъжествени.

Д-р Исай подчертава отново важната роля на бащата или бащинските фигури за развитието на гей мъжете, тъй като към тези фигури те имат необичайно силно еротично привързване. Д-р Исай показва как отхвърлянето от страна на бащата поради неговата атипичност и поради страха на самия баща от женствеността оказва вреден ефект върху способността на хомосексуалния син да формира любящи интимни връзки по-късно в живота. Подозрителност и неохота спрямо дълготрайните връзки поради страх от отхвърляне, както и тенденция към привързване въз основа на нуждата за отмъщение са някои от възможните вредни ефекти на отхвърлянето на гей момчетата от страна на техните бащи.

Ако бащите на хомосексуалните момчета бяха приемащи и обичащи спрямо децата си, тези деца биха имали мисловен модел за любов и грижовност спрямо другите мъже, модел който традиционно общесвото не им е предоставяло. Бащи, които подкрепят развитието на своите хомосексуални синове, които утвърждават тяхното достойнство като им отдават време и внимание и като окуражават и подкрепят интересите им и които не се отнасят с пренебрежение или с цензура биха помонали на хомосексуалните си синове като възрастни да бъдат способни на любящи, грижовни и сексуално отговорни дълготрайни връзки.

Майки, които очернят бащите на синовете си не са причината за хомосексуалността у синовете си, но те могат да създадат у децата си подобно унизително отношение спрямо тях самите и спрямо другите мъже. Клиничните данни не сочат, че такива майки са причина за хомосексуалността, но те сочат, както у хомосексуалните, така и у хетеросексуалните мъже, че такива майки уронват способността на детето да се наслаждава на приликата си с баща си. Това може да има особено силен ефект върху хомосексуалното мъжко дете, което има силна еротична привързаност към баща си. Принизяването на бащата оказва особено силно въздействие по-късно в живота, когато, като възрастен, гей мъжът търси партньор, с когото да сподели живота си. То може да го накара да гледа на всички мъже, включително и на себе си, като достойни само за презрение.

Прекалено привързаната майка нито причинява хомосексуалност у децата, нито принизава значението на бащата за тях, но тя може да предизвика детето да бъде прекалено силно да се идентифицира с нейните нужди и да прасне с прекалено слаб усет за собствените си нужди, желания и амбиции. Както хомосексуалните, така и хетеросексуалните деца на такива майки (които не само са неспособни да поемат нарцистичните функции на децата си, но самите те имат нужда от помощ за задоволяване на собствените си нарцистични нужди и използват за това детето) стават мъже, чиито амбиции са прекалено обвързани с амбициите на майките им и които животи не могат да се отделят от тези на майките, като по този начин те се чувстват малоценни, освен когато удовлетворяват майката. На такива мъже им липсва силен собствен емоционален гравитационен център. Те чество се чувстват поробени от и обзети от ярост към майката и често развиват мазохистични тенденции поради неспособността си да търпят тази своя ярост. Като възрастни, те са в непрекъснато издирване на “своето изтиско аз” и, обзети от това издирване, имат затруднения във формирането на трайни интимни взаимоотношения.

Макар и ограничени, настоящите данни показват, че е трудно или дори невъзможно да се предвиди с каквато и да било точност кое малко дете ще бъде хомосексуално и кое – хетеросексуално. Повечето деца в началото не се различават особено от връстниците си, освен по отношение на еротичните си фантазии. По-късно, някои ще развият характерните чувствителност и неагресивност, които ще ги отличават от болшинството от връстниците им. Някои ще бъдат с атипично полово поведение и открито женствени.

Ако някои от тези деца можеше да се идентифицират достатъчно рано, то би било възможно да се правят консултации с родителите и семейството, така че отхвърлянето, нараняването на самочувствието и развитието на отрицателен аз-образ да се намалят или напълно да се предотрватят. Например, бащите на хомосексуалните деца биха били съветвани да не се отдръпват, а да подкрепят интересите на гей синовете си и да търсят с тях общи интереси. Когато е необходимо, майките биха били съветвани да окуражават хомосексуалните момчета да прекарват повече време с бащите си. Ако хомосексуалното дете развие усещането, че изборът му на еротичен обект се одобрява от околните и е нормален аспект от развитието му, то това дете би пораснало със способността да обича себе си и другите въпреки различието си от връстниците и въпреки общественото тесногръдие, хомофобия и дискриминация. Той би очаквал другите да го обичат и да се държат добре с него като естествен резултат на това, че той е обичлив и достоен човек. Тези деца, научили се да обичат и уважават себе си като хомосексуални, биха имали достатъчно самочувствие да обичат и уважават другите. Това грижливо подсигуряване и утвърждаване, което започва в детството с любовта на родителите формира основата за едно здравословно самочувствие, от което гей мъжът има нужда, за да се бори с обществените предразсъдъци и несправедливости.

Институтът Хетрик-Мартин в Ню Йорк беше основан да посрещне нуждите на хомосексуалните юноши и техните семейства. Вече има данни, че неговият необичаен подход намалява вредата, която обществената, емоционалната и мисловната изолация причинява на хомосексуалните юноши. Центърът предлага консултативна терапия и образование за родителите и, ако е нужно, за самите юноши. Той представя възможности за социализирането на гей юношите в една среда, която е подкрепяща и създадена да се противопостави на негативните образи като прелага подходящи ролеви модели и образование. Подобни програми из страната биха помогнали на гей юношите, които имат нужда от помош в развитието. Без ползата от ранна интервенция, повечето гей мъже биха продължили да изпитват влиянието на унищожителните обществени предразсъдъци, които изграждат отношението на родителите, връстниците и любимите.

Нашите закони понастоящем допринасят за това стабилните интимни връзки между гей мъжете да са затруднени; по този начин, законите понастоящем окуражават мимолетните и анонимни сексуални лиазони, които лесно могат да бъдат прикрити. Някои щати в САЩ отказват да признаят правото на уединени сексуални взаимоотношения между двама възрастни по взаимно съгласие (Бел. прев. – с решение на Върховния Съд на САЩ, това право в момента е гарантирано в САЩ, но това стана след години след издаването на книгата). Всички щати отказват да дадат законен статут на връзките на гей мъжете (Бел. прев. – това също вече не е напълно вярно, тъй като гей браковете са разрешение в щата Масачузетс, а гей съюзи от различно естесвто са разрешение в щатите Майн, Калифорния, Кънетикът, Върмонт, Ню Джързи, Дистрикт ъв Кълъмбия, и Хаваите). Това затруднява гей мъжете в опитите им да създатат връзки и да задълбочат тези връзки чрез осиновяването на деца. Мишел Фуко описва това така: “В западните християнски култури хомосексуалността беше забранена и поради това тя концентрира цялата си енергия в сексуалния акт като самоцел. На хомосексуалните не беше разрешено да развият сложна система от ухажване, понеже културната изява, която е необходима за такова развитие им беше отказана. Намигването на улицата, мигновеното решение дали предложението да се приеме, умопомрачителната скорост, с която се консумират хомосексуалните връзки, всичко това е продукт на забраната.”

Нашето общество не желае да види гей мъже в стабилни, отговорни, взаимно удовлетвояващи връзки. Такива връзки са прекалено силно заплашителни за чувството на мъжественост на хетеросексуалните мъже в повечето слоеве на Западното общество. Когато дойде време, когато такива интимни връзки се насърчават от обществото сред гей мъжете и лесбийките, когато хомосексуалните мъже и жени не трябва вече да изразходват енергията си да се крият и преиначават и да търсят тайни начини да изразят любовта си и сексуалността си, тогава ще настане освобождаване на творческа енергия, която би била от полза за цялото общество.

Сега отнема огромно усилие от страна на гей мъжете да поддържат чувството си за достойство и ценност в едно общество, което е враждебно към тях и тяхната сексуалност. Ще отнеме още по-големи усилия и вяра в човека, за да може нашето общество да започне да насърчава личното достойнство и емоционалното здраве и добруване на гей мъжете като узакони техните интимни любовни връзки.