Няколко столетия след рождението на Христос, европейските теолози започнали да изучават въпросите на сексуалността.
Когато император Константин обявява християнската религия за национална религия на Римската империя, сексуалният живот на римляните става обект на регулация от църковните закони, които автоматично се превръщат в граждански. Църковните канони стават задължителни в цяла Европа. Дори гърците, които били известни с освободеното си сексуално поведение, попадат под ударите на християнските канони. Тогавашното "противоестествено сексуално поведение", което днес наричаме хомосексуализъм, е кръстено с неологизма "содомия".
С началото на Просвещението, църковната власт престанала да изследва въпросите на човешката сексуалност. Около 14 век зараждащата се наука за човешкото поведение, отново започва да "бистри" темата за секса и човека. По това време възникват уникални интерпретации, относно хомосексуализма. Тук ние ще разгледаме две основни направления, зародили се през този период, които дори и през 21 век, все още оказват влияние върху разбиранията за хомосексуализма.
Содомити
При древните гърци няма специално означение или дума за хомосексуалността. Източната философия, обаче, доста често през вековете е третирала физическото проявление на любовта като греховно поведение. Това е основата на учението на стоиците, но подобни възгледи могат да се открият и в някои произведения на Платон. Като цяло стоиците пропагандирали пълно въздържание на тялото от всякакви физически удоволствия, защото за тях много по-важни били душевните вълнения. Стоиците твърдяли, че единствено половия акт с цел възпроизводство, може да се счита за естествен. Всички други сексуални отношения били заклеймявани и обявявани за греховни. По-късно тези разбирания са вплетени и в християнската религия. Постепенно се заражда терминът "содомия", който обхваща всички нетрадиционни сексуални отношения. Содомия идва като дума от Стария завет. В него се описва разрушаването от Господ на град Содом, който се превръща в център на греховни, плътски страсти.
През средновековието, содомията обозначава не само актове между хомосексуални, но и анален секс, орален секс, мастурбация, секс с животни... Един от най-големите схоластици на средновековието, Тома Аквински, е убеден, че половият акт, който не се извършва с цел продължаване на рода, е греховен и сладострастен. Той твърди, че хомосексуалността е признак на егоистично желание за удоволствие и поради това я счита за греховна.
Интересно е да се спомене, че теолозите стигали много по-далеч, при класифицирането на содомитите. За содомия се считал и сексуален акт между юдеи и християни, между християни и мюсулмани и т.н. Като ирония звучи фактът, че единствените исторически сведения за хомосексуализма през този период, са написани от свещенници!
Като цяло до Ренесанса, за хомосексуализма почти не се говори, а когато това става, обикновено е заради тежките наказания налагани на хомосексуалните-например кастрация.
Въпреки това, историята помни редица примери. Така например Ричард Лъвското Сърце в младите си години е изпитвал силно влечение към принца на Франция-Филип. Хроникъорът Роджър Ховедонски описва следната история: "Ричард, син на английския крал, оставаше толкова дълго насаме с френския принц, те ядяха от едно блюдо, стояха на един стол, бяха толкова силно привързани един към друг, че цяла Англия се удивяваше на тяхната връзка". Крал Филип, който по-късно се жени, никога не създава свои деца и си печели славата на човек, който винаги е много далече от жена си. Още много години, той продължава да се среща с английския крал. Въпреки това Ричард Лъвското сърце, остава в историята като изключителен рицар.
Още един английски крал, също е запаметен в този план. Едуард Втори, въпреки четирите си деца и жена си, всъщност никога не забравя голямата си любов-Пиер Гавестън. Едуард Първи се опитва да прекрати връзката на сина си, като изпраща Гавестан извън Англия, но след възкачването на престола на Едуард Втори, той отново е върнат в страната. По-късно английският парламент отново изпраща Гавестън в изгнание, но след 2 години, Едуард пак го връща в Англия. По-късно любовникът на английския крал е убит, което предрешава връзката от самосебеси.
С идването на Ренесанса, много форми на дискриминацията са забравени. През 1840 година, лекарите се заинтересували от какво са "болни" хората, които проявяват влечение към собствения си пол. Около средата на 19 век, хомосексуализмът вече не се счита за престъпление. 18 и 19 век са преломни в разбиранията на хората за хомосексуализма. През 19 век живее и един от най-големите застъпници на хомосексуалността Карл Хенрих Улрихс. Неговият живот се превръща в кръстоносен поход, чиято цел е убеждаването на другите, че хомосексуализмът не е престъпление. Много историци твърдят, че лично Улрихс е измислил понятието "хомосексуализъм"! Всички сведения показават, че Улрихс е изпитвал влечение към собствения си пол, но за разлика от много други, никога не го е криел. Той е живял в период, когато на хомосексуализма се е гледало като на ужасно престъпление. По този повод, Улрисх казва: "Там където има истинска любов, тя не може да е противоестествена".
Улрихс е представител на така нареченото движение на "уранистите", което в съвременен аспект означава движение на хомосексуалистите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар