| Най-силното заклеймяване на хомосексуалността като цяло (най-силно содомията или секса между двама мъже) е свързано с идването на християнството.
Безспорно най-позорните страници от Библията, и по-специално от Стария Завет, е историята за Содом и Гомор и как Яхве разрушава “злите” градове, за да отвори пътя към християнството. По общо мнение това е било резултат от хедонистичния начин на живот на хората в тези градове, особено в сексуален аспект, но историците спорят по този въпрос. В тази история Лот, по общо мнение “добър човек” дава дъщеря си на войниците да правят с нея каквото си поискат, а след това и той самият извършва кръвосмешение.
Рут, снаха на Наоми ( Юдея, приблизително 1312 г. пр.н.е.), разкрива любовта си към Наоми след смъртта на съпруга и зетовете на Наоми. Светото писание не признава съществуване на взаимоотношения между тези две жени, защото според законите те е трябвало да се омъжат повторно. Правнукът на Рут, Давид, известява любовта си към израелския принц Джонатан в поема след смъртта на принца. Тази поема включва следните стихове: “... любовта ти към мен бе прекрасна,
превъзхождаща любовта на жените ...” Тъй като Старият Завет отхвърля хомосексуалността, то той не съдържа други любовни истории, освен тези между мъже и жени. До 550 г. пр.н.е мъже, които са били изобличени в анален секс са били наказвани със смърт.
Може би най-известни от “отмрелите гърци и римляни” са били Нерон и баща му Калигула, римски император, прославил се с жестокостта си. Въпреки че Калигула е правил секс с “всичко възможно”, той не е бил считан за хомосексуален, защото във времето, в което е живял все още хомосексуалността не е била определена като начин на живот, а като акт. Той е бил тиран и убиец, който е опетнил хомосексуалността. Синът му Нерон също е бил сексуален девиант, но не толкова брутален и дори повече лъжовен. От друга страна той е бил женен за млад мъж, който е бил кастриран много рано.
В една от интерпретациите на библията се казва, че Христос казал, че миряните са свободни да правят неща, които им доставят удоволствие, защото са “спасени”, и те могат да правят дори и неща, които няма да доведат до резултат (като напр. деца). Всички грехове ще им бъдат простени, ако се разкаят или ако са живи “в точното време”, за да бъдат “спасени”.През 244 г. от н.е. Свети Тарцизус, покровител на гейовете-католици, починал на 13 годишна възраст в прегръдките на християнски войник, е канонизиран от Католическата църква.
През 380 г. от н.е. Сафо е била определяна като нимфоманка от църквата и стиховете й са били изгорени. През целия си живот Сафо написва множество любовни стихове, създава едни от най-известните поеми за хомо- и хетеросексуални. Тя е била отхвърлена, но историите й са преоткрити след като се влюбва в един моряк. | 3. Западането на Древна Гърция; Ислямът |
| | Западането на Древна Гърция и наследството от Рим
В Средновековието, след падането на Гърция и Рим, са изобличени всички текстове свързани с хомосексуалността. Това е извършено между 390 и 393 г. от н.е. от христианският патриарх Теофил, който разрушава библиотеката в Александрия, а заедно с нея и всичко написано за хомосексуалистите и лесбийките. Приблизително 50 г. по-късно арабите разрушават всичко, което е останало от библиотеката.
През 520 г. гръцките императори Теодира и Юстиниан (въпреки че при тях се увеличават правата на жените) издават няколко анти-хомосексуални закона със сурови наказания като кастрация, изтезания и смърт при уличаване в содомия. В резултат на това епископите на Родос и Диосполис са били влачени по улиците на Константинопол докато умрат. Освен това са затворени и училищата на Платон и Аристотел в Атина, които са били отворени 100 г. по-късно.
Ислямът – учение за противоположностите
Ислямът, последната появила се велика култура, е обвинявана в грижи за хомосексуалността. От една страна Коранът осъжда хомосексуалността съвсем ясно. От друга страна мюсюлманите показват голяма толерантност към любовта между мъже. Мохамед, авторът на Корана, осъжда хомосексуалния секс, неговото виждане за рая включва “ съблазнителни млади момчета, както и девици”. Коранът също отбелязва, че мъж ще забременее и ще роди очаквания Махди. Това е история, която е аналогична на библейската история за Дева Мария.
Но толерантността към любовта между мъже не включва и тази между жени. Около 790 г. от н.е. две жени в Багдад са били обезглавени, защото са правили секс, въпреки че в този период мюсюлманският съд е бил най-толерантен към хомосексуалността. |
| | 4. Европейски противоречия |
| | Назад във времето от IX до XIV век хомосексуалните церемонии са описани от изследователя Джон Бозуел. Много от тези съюзи са повече икономически по своята природа, но включват и паралел с хетеросексуалните брачни церемонии. Най-старият ръкопис на тази тематика се съхранява във Ватикана.
В Европа заедно с разцвета на християнството се появява и яростна хомофобия.
Папството плаща най-високата цена, в резултат на допускането, че във Ватикана повечето са хомосексуалисти. Папа Джон XII става Папа на 17 години, след като преди това е бил принц на Рим. По време на деветгодишното си царуване като Папа той се прославил със своите оргии и лудории.
През 1022 г. по заповед на Папа Бенедикт са били изгорени първите еретици в Орлеанс, заради техните хомосексуални прояви и защото не вярвали в хетеромоногамията. Римляните се опитали да изгонят Папата.
Около 1051 г. свети Петър Дамян издава “Книгата на Гомор”, в която открито атакува хомосексуалността сред духовенството. Папа свети Лъв IX предлага ако се докаже, че някой е извършил хомосексуален грях да понесе наказание, равняващо се на покаяние. С други думи грехът е отделен от личността, която го е извършила. По тази причина Гръцката Ортодоксална църква се разделя от Рим.
През 1157 г. е въведена думата “гей”, която произлиза от името на Ганимед от “Ганимед и Елена” на каталунски диалект.
Малко преди четвъртия кръстоносен поход Фредерик II, “Чудото на света”, е бил коронован за крал на Сицилия на 4 годишна възраст. По-късно той е обявен за еретик и богохулник от Папа Джордж IX. Фредерик II се е прочул с интересите си към изучаване на мюсюлманската култура и мавританските момчета-слуги.
В това време Ричард Лъвското сърце е починал от раните си, оставяйки любовника си Уилиам Лонгчамп за епископ на Елф. Докато Ричард е бил в затвора, любовникът му Блондел претърсил Източна Евпропа, за да го открие. Английските барони можели да поверят на Ричард дъщерите си, но не и синовете си. По време на кръстоносните походи се появява теорията на еврейски свещеник, според която Адам е бил хермафродит, а Ева е била създадена от цяла негова част, а не само от ребро.
Въпросът за причините за хомосексуалността е бил и историческа тема. През 1274 г. Свети Тома Аквински повдига тази тема. Според него хомосексуалността е част от физиологията и за хомосексуалните хора тя е нещо естествено.
В края на века във Ватикана, Папа Климент и Филип обвиняват 5 000 рицари в хомосексуални контакти с висши свещеници. Трима от мъжете признали за това прегрешение, но по време на изтезания.
През 1318-1325 г. Данте Алигиери написва “Божествена комедия”. В нея той описва своя приятел и наставник Брунето Латини, флорентински учен, дипломат и енциклопедист, който е починал през 1294 г. Той се намира в седмия кръг на Ада, място отредено за “ ... честни мъже, осквернени от един и същ грях”.
В Скандинавия около 1321 г. Магнус VII става първият крал на обединените Норвегия и Швеция. Той е бил наречен Магнус Галеният и Магнус Женствения. Той е свален от власт поради неодобрението на лордовете към неговия любовник Алготсон.
Краят на XIV век се оказва мрачен, както и неговото начало. Арабите, които първоначално са били толерантни към хомосексуалността публикуват анти-хомосексуални текстове, включващи откъси като “Бог не уважава мъже, които са спали с мъже, а също и жени, които са спали с жени”.
Едуард II е бил задушен до смърт от съпругата си и нейния любовник през 1327 г. През 1388 г. персийският поет Хафиз е починал. Неговите любовни поеми посветени на младостта на мъжете, по-късно в преводите са трансформирани за жени. В Япония са забранява на свещениците всякакъв вид секс, в това число и хомосексуален. Но този закон е бил игнориран.
Мост между Средновековието и Ренесанса е била Жана Д`Арк. Тя е родена в началото на XV век. В младежките си години тя може би е имала сексуални контакти с Ла Рош и Хаувиет. Обличала се е и се е като мъж. Била е изгорена през 1431 г. обвинена, че е била вещица, богохулствала е, обличала се е и се е представяла за мъж, а е обвинена и в содомия.
По-късно през XV век са родени артистите Йеронимус Бош, Леонардо да Винчи, Микеланджело и Еразъм. Картините на Бош са основно на тема хомоеротика, което може да се разглежда и като опит да се снеме вината от хомосексуалността. Да Винчи е заподозрян в хомосексуално връзка със Салтарели през 1476 г. Да Винчи никога не е имал интерес към жени. Микеланджело докато рисувал “Деня на Страшния съд” на тавана на Сикстинската Капела, написал сонети за Томазо Кавалиери. Когато по-късно тези сонети са намерени от семейство Боунароти са били интерпретирани за женски персонаж. Еразъм, син на свещеник, станал монах, а по-късно се влюбил в един от братята си. Отхвърлен от монаха, Еразъм развил литературната си дарба. Отхвърлен от обществото заради любовта си към Томас Грей, негов студент, Еразъм посвещава първата си колекция на Уилиам Блаунт, който е бил губернатор на Тоурнай.
Испанската инквизиция осъжда хомосексуалността като част от атаките срещу евреите, маврите, хуманизма и гностиците и не гледа на нея както нацистите. През този век Източната Римска империя е завзета от турците. Много от древногръцките училища са затворени, а гръцките учени са разпръснати из Европа и е унищожена хомофилската слава на Ренесанса. Появяват се преводи на диалозите на Платон (които включват дискусия за хомосексуалната любов) в Италия. Папа Инокентий VII прощава убийството на пет милиона хомосексуалисти и вещици по настояване на германските теолози Крамер и Спангер. Това клане е одобрено от Изабела и Фердинанд, съпроводено с края на арабското влияние в Испания. Приблизително 1540 г. Педро Де Циеза Де Лион описва индианци кросдресари от остров Перу и хомосексуални контакти между завоевателите и господарстващия слой в Перу.
През 1548 г. английската кралица Мери отменя анти-хомосексуалния закон от 1548 г., който в последствие е възстановен от кралица Елизабет I през 1565 г., въпреки че много хора са мислили, че тя е лесбийка. По същото това време Кристофър Марлоу, писателят на Едуард II (пиеса за хомосексуалната страст) е бил убит по време на кавга в един бар, който е бил известен като “гей-бар”.
През XVII век се отбелязва западането на модерния свят. На края на века Джеймс VI от Шотландия е обявен за “Кралица на Англия”, докато Елизабет I обикновено е била представяна като “Крал Елизабет”. Джеймс не е крил своята хомосексуалност. През 1615 г. той признал хомосексуалността си и взел Джордж Вайлиърс, бъдещ граф на Бъкингам, за свой дългогодишен съпруг.
На петнадесетгодишна възраст Каталина от Испания избягва преоблечена като мъж и заживява в Южна Америка. В Швеция, шестгодишната Кристина заема шведския трон и е обявена за “Крал”. Тя пренебрегва изискването да се омъжи и живее с Ебба Спар, придворна дама. След като се опитват да попречат на тази връзка Кристина взема Ебба за своя любовница. След постоянния натиск да се омъжи тя абдикира и напуска Швеция преоблечена като мъж, а след това приема католицизма. Въпреки че можела да си възвърне трона тя умира в нищета през 1654 г.
В японския театър Кабуки е било забранено участието на жени и техните роли са били изпълнявани от мъже. Повечето от мъжете, които са участвали са били проститутки, а от 1648г Шогунът забранява изцяло Кабуки пиесите и мъжките проститутки. По това време в литературата се появява порнографията, която започва да става все по-популярна. През 1682-1683 г. романът на Сайкаку Ихара “Мъжът, който обичаше любовта” описва мъж, който прави любов и с жени и с момчета. Той написва много книги за хомосексуалната любов и секса като цяло. През 1638 г. китайският новелист Ли Ю написва история за две момичета, които се срещат в будистки храм. Едната от тях е облечена като мъж и двете се женят. По-късно те са разделени и едната от тях е омъжена за мъж, а другата става негова любовница и така живеят тримата.
Бил ли е гей Шекспир?
Не трябва да се игнорират нещата написани от Шекспир. Той обикновено включва в любовните си интриги двама мъже и една жена. Такива примери са пиесите “Макбет”, “Ромео и Жулиета” и “Хамлет”. Не всички тези групички са били хомосексуални, но те дават представа за границата на мъжката интимност. Има много дебати и относно сонетите, които е написал. Повечето изследователи считат, че те са посветени на мъж. |
| | 5. XVII век – черната ера |
| | Де Маупин, която се е обличала като мъж и е била считана за такъв, е родена през 1654 г. През 1690 г. на седемнайсетгодишна възраст тя прави първия си дебют в операта. Джон Милтън, който е починал приблизително през 1674 г. е бил хомосексуалист.
В новообразуваните американски колонии законите срещу хомосексуалните контакти са били строго прилагани. През 1624 г. корабният капитан Ричард Корниш е бил екзекутиран във Вирджиния, след като едно момче го изобличило в хомосексуални връзки. Няколко поддръжници на содомията са били преследвани в колониите през 1640-1642 г. В Масачузетс преподобния Томас Шепард заключил, че содомията е в сърцето на всеки човек и, че трябва да бъде отстранена. През 1648 г. Сара Норман и Мери Хамън са били призовани в съда заради хомосексуални контакти. Осем години по-късно лесбийството е включено в списъка на содомията и се е наказвало със смърт. През 1682-1683 г. в колонията на Уилиам Пен е бил разрешен хомосексуалния контакт като се е считал за дребно престъпление, освен ако не е са били включени и чернокожи.
Класовите различия и домовете на “женствените” мъже
През XVIII век настъпили зловещи промени във Великобритания за хомосексуалните мъже. Благородниците можели с лека ръка до подминават общественото неодобрение и обидите, поднасяни им от нисшата класа, но през XVIII век нещата се променили и само огромното богатство можело да ги спаси от публично порицание. Групички, поддържащи пуританския морал често залавяли мъжете, които не криели усърдно своята хомосексуалност, чрез шпионаж. Това принудило гейовете в Англия да се укриват и да намират много по-дискретни места за срещите им с любовниците им. Благородниците смирено се подчинявали на обществените норми, запазвайки “честта” на домовете си и поддържайки връзки помежду си. Хомосексуалистите, принадлежащи към работническата класа имали “къщи на женствените мъже”, места където се виждали не само за секс, но и за да се обличат в женски дрехи сред съмишленици. Тези къщи са съществували и през XIX век.
Жените, обличащи мъжки дрехи са радвали на повече свобода
В Европа в периода от средата на XVII век и през XVIII век е било времето, в което жените, обличащи се в мъжки дрехи значително се увеличили. Въпреки че няма точно обяснение на тази “модна тенденция” една от хипотезите твърди, че това им позволявало много по-голяма финансова и социална свобода в обществото. Това също позволявало на жените от по-нисшите класи, които не са се ползвали с привилегиите на елита, да бъдат лесбийки без другите да разберат. Повечето от жените, които са били разкрити, са били женени от години и дори някои от тях са използвали изкуствен пенис, за да заблудят света, а и заради партньорите им. Наказанието е било много по-тежко за “мъжките партньори”, докато техните “съпруги” са били възприемани като безпомощни жертви.
Единственото място, където жените са можели да се обличат с дрехите на противоположния пол без да се страхуват е била сцената. Няколко френски и английски актриси като Пег Уофингтън, която е играла мъжки роли, са били приети с възхищение както от мъжката, така и от женската част от публиката. Една френска актриса е била арестувана и осъдена на смърт за прелъстяване на момиче, но тя била толкова известна, че отменили присъдата й, а тя престанала да се облича в мъжки дрехи.
“Романтичните връзки” са били одобрявани
Елинор Бътлър и Сара Пънсънбай избягват в Уелс и живеят там до края на дните си. Въпреки отдалеченото място, където са живели те са били известни на Европейското общество. На само, че обществото ги е приемало, но дори е било модерно да им се ходи на гости. Въпреки че те са имали романтична връзка и няма доказателства за сексуални контакти, те много са се обидили, когато през 1790 г. в един вестник са предположили, че са любовници. Много от бисексуалните жени и лесбийките са били разкрити, че са такива едва след смъртта им. |
| | 6. XIX век - вратата към новото отношение |
| | XIX век е вратата към изцяло ново отношение към хомосексуалността в Европа и Америка. До този век на гейовете и лесбийките не се е гледало като на хомосексуални, а като на хора, който са били въвлечени в сексуални контакти с представители на своя пол. С други думи хомосексуалността е нещо, което си направил, а не нещо, което си.
Вярвало се е, че хората избират да извършват хомосексуални актове, а не че това е резултат от “болест” или “психическо разстройство” – обяснение, което се появява по-късно. Следователно хомосексуалността се е считала за престъпление и дори в някои случаи се е наказвала със смърт - при някои нации. Между 1800 и 1834 г. 80 мъже са били обесени във Великобритания за содомия. През 1834 г. мъже уличени в анален секс са били заточвани в Сибир за 5 години.
Лесбийките също са били порицавани от обществото. През 1810 г. две учителки са бил обвинени в “неморални и криминални действия” от майката на тяхна ученичка.
Някои правителства са се отнасяли доста по-либерално. През 1804 г. във Франция е въведен кодекс, който е нар. “Наполеон” и декриминализира сексуалните контакти между възрастни, ако са по взаимно съгласие. През 1810 г. този кодекс е въведен и в Холандия по модел на Франция. В Англия през 1828 г. е приет закон за защита на личността, който намалява броя на необходимите доказателства за доказване на содомия, а това прави много по-лесно за доказване наличието на подобно престъпление.
В Америка през 1834 г. Джеймс Бюканън, по-късно президент на САЩ, среща Уилиам Руфъс Де Ван Кинг, който става неразделен негова партньор за близо десетилетие. Тяхната връзка е била известна на политическите среди, и дори Андрю Джаксън се обръщал към Кинг с “Г-жа Нанси”, а други са го наричали “По-добрата част на Бюканън”.
Европейско-американските изследвания върху местните американци (индианците) показали, че те са имали бардаци, в които са дебютирали мъже облечени в женски дрехи. Тези бардаци са имали спиритуалистична роля в племенното общество. Един от тях отива във Вашингтон през 1886 г., където той се изкачва по политическата стълба до Говорител на Белия Дом при президента Кливланд.
Известният американски поет Уитмън публикува книга през 1860 г., включваща описанието на другарска любов между мъже, която е била вдъхновена от Джон Адингтън и Едуард Карпентър, гей-писатели, автори на книги, посветени на хомосексуалността.
До края на XIX век в Европа се появяват “сексолозите”, които анализират сексуалността и са едни от първите създатели на терминологията в тази област. През 1869 г. Карл Мария Къртбени въвежда термина “хомосексуалност”.
От тази гледна точка европейските сексолози са дискутирали природата на хомосексуалността. През 1886 г. Ричард фон Крафт събира 200 случая на “сексуална девиация”, а между тях и хомосексуални контакти, които издава в книга нар. “Психопатия Сексуалис”. Елис, друг сексолог, използва случайни модели за написването на “Сексуални Инверсии”, като допуска, че хомосексуалността е както вродена, така има и биологична природа. Освен това той предполага, че хора, които не са генетично определени като хомосексуални, могат да станат такива, ако са със “слаб характер” и са повлияни от “инвертирани” личности. Заедно с появата на схващането, че хомосексуалността е болест, възникват и различни терапии като кастрация, хипноза и т.н, а след появата и на Фройд – психоанализата.
Но като цяло обществото е приемало хомосексуализма като престъпление. Най-ярък пример е Оскар Уайлд, който е бил осъден за содомия през 1895 г. и е лежал в затвора две години, а през 1900 г. е починал.
Въпреки че сексолозите са дали терминология, описваща живота на гейовете и лесбийките, те не могли да накарат обществото да приеме хомосексуалността, особено мъжката любов, като нещо нормално, а не престъпление срещу природата. |
| | 7. XX век - оковите започват да падат |
| | В началото на XX век започва интересна традиция в американските колежи и училища, където се наблюдават ухажвания и силни приятелства между момичетата. Много често всичко това завършвало с романтични връзки след завършването на училището или колежа и те са били известни като “бостънските сватби”.
Жените от средната и низшата класа са можели да живеят заедно без да предизвикват подозрението на съседите си. Например една от най-известните социални реформаторки Джейн Адамс прекарва по-голямата част от живата си с жена. Освен това с помощта на термина на сексолозите “инвертен” много от лесбийките изявяват “мъжките” си черти.
През 1920 и 1930 г. хомоскуалната култура е в разцвет, особено в Харлем, “Ренесанс” в Ню Йорк, артистичните “салони” в Париж и групата “Блуумсбъри” в Англия. Афроамериканските писатели и актьори, живеещи в Харлем, създават много произведения, описващи уникална чувствителност, в това число и хомосексуалност и бисексуалност. Към групата на явните гейове, лесбийки и бисексуални се включват певците Ма Рейни, Беси Смит, Гладис Бентли, Етел Уотърс и Алберта Хънтър и писателите Лангстън Хюджис, Клауд Каккай, Уолънс Търман и Каунти Кулън.
Във френските салони е имало бурно развитие на лесбийската култура. Социалните кръгове са включвали писателките – Джуна Барнс, Колет, Хилда Дулитъл и Натали Барней.
Групата в Блумсбъри е била подобна на френските салони, смесвайки интелектуалните разговори с явни приказки за секс. Членове на тази група са били Вирджиния Улф, Вита Уест, Дора Карингтън и Е.М. Форстър. Този кръг е създал много литературни творби и дори Радклиф Хол е бил съден за “неприлична творба” през 1929 г.
По време на Депресията в Америка нещата се променят. Много от жените са принудени да се омъжат, за да оцелеят, защото работа са получавали само мъжете. От всичко пострадва и свободата да се изразява сексуалността. Това се случва през 1934 г., когато в Холивуд забраняват сцени, описващи сексуалността, а в това число и хомосексуалността, нещо което е било разрешено в началото на XX век.
В допълнение Първата дама Елинор Рузвелт е била бисексуална. Тя е била омъжена за президента Франклин Рузвелт и е имала четири годишна връзка с журналистката Лорена Хайкок.
В Европа през 1930 г. Берлин е бил раят за алтернативната сексуалност-гейове, лесбийки и трансвестити. Този период е описан от Кристофър Айшърууд в книгата му “Берлински истории”, по която по-късно е създаден филмът “Кабаре”. С нарастване на влиянието на Хитлер гейовете са подложени на големи жестокости, защото са били причислени към една от групите на “дегенератите” и са били избивани по време на Холокоста през Втората Световна Война. Тогава се въвежда и розовият триъгълник като явен знак за хомосексуалност, който по късно става символ за гей-идентичност.
По същото това време през 1941 г. в Америка настъпва рязък обрат в лесбийската култура. Липсата на работна ръка принуждава жените да работят. Жените заемат мъжкото място не само на работното място, но и в домовете. Много от лесбийките постъпват в армията. След войната голяма част от тях са изгонени от армията и са отведени до най-близкото американско пристанище.
Следвоенната обстановка принуждава много гейове и лесбийки да сключат бракове. Страхът от комунизма върви паралелно със страха от хомосексуализма и много от гейовете и лесбийките са отстранени от държавна служба.
Наложената хетеросексуална хегемония формира гей-идентичността. В началото на 50-те години се формират две групи: Обществото “Маташин” – дискусионна гей-група, образувана от Хенри Хай през 1951 г. и “Дъщерите на Билитис”- социален/политически клуб на лесбийките, организиран от Дел Мартин и Филис Лион през 1955 г. И двете групи са били малки, но въпреки тормозът, който е оказван върху тях от полицията те оцеляват. |
| | 8. Разцветът на хомосексуалната култура |
| | В началото на 1960 г. започва разцветът на гей-клубовете. През 1961 г. един от изпълнителите в тези клубове Хосе Сариа се явява на прослушване в Сан Франциско като песните му са насочени изцяло към гей -общността и въпреки че не спечелва конкурса това е едно голямо постижение.
През 1964 г. на 14 страница в американското списание Life е написана статия за гей-живота. Социалните прояви включват отварянето на книжарница кръстена на Оскар Уайлд в Грийн Вилидж през 1967 г. и откриването на гей-ориентирана Християнска Църква в Сан Франциско през 1968 г.
През същата година полицията арестува двама клиенти на гей-бар в Лос Анджелис, които по-късно са освободени под гаранция. Полицията е зашеметена от публичната демонстрация в защита на клиентите. По-късно същата година в Чикаго се срещат групи, защитаващи правата на гейовете.
Протестите на 28 юли 1969 г са известни като “Стоунуол бунт”. Всичко започва в заведението Стоунуол в Ню Йорк и се превръща в превратна точка на движението, защитаващо гей-правата. Отначало започва като тълпа от гейове, лесбийки, хипита и трансвестити, които се опълчват на полицейска проверка на документите, а по-късно се стига до сблъсъци с полицията и дори до насилие. За три часа тълпата завладява улиците на Гриинуич Вилидж и през следващата седмица всяка вечер се превръща в бунт.
На същата дата през 1970 г. хиляди хора в Лос Анджелис и Ню Йорк излизат да отпразнуват първата акция на Стоунуол. Тези празненства отбелязват първия в историята гей-парад.
През 70-те години с отчита нарастване на поддръжниците на радикалния феминизъм, който възхвалява идеите за лесбийството като освобождаване от нормите на патриархалното семейство. Започва да се говори за лесбийките в различните етнически групи – чернокожи лесбийки, китайски лесбийки и азиатско-американски лесбийки. В Америка се появява и нова група в гей-движението – “Мустакатия мачо”. Те разчупват стериотипните схващания, че всички гейове са феминизирани.
През 1977 .г в борда в Сан Франциско е избран Харви Милк, който работи усърдно за гей-движението. За нещастие той е убит от бивш член на борда и негов политически съперник през следващата година. Неговата смърт се превръща в емблема на борбата за правата на гейовете.
През 1980 г. е нанесен първият тежък удар върху гей-общността от болест, поразяваща имунната система – СПИН. Първоначално тази болест се е наричала Свързан с гейовете имунодефицитен синдром. С появата на СПИН се появяват много активисти, които се заемат с изучаването на болестта и предоставяне на нужната информация за предпазване – те образуват “Кризисна организация за здравето на гейовете”.
През този период много от известните личности се обявяват за гейове или бисексуални като Мадона, Сара Берннард, Лили Томлин, Мелиса Етеридж, Бой Джордж и Дейвид Бауи.
През 1990 г. няма големи сътресения в битката за гей-равноправието. През 1992 г. кандидатът на демократичната партия Бил Клинтън печели вота на гей-общността като обещава в предизборната си кампания по-големи граждански права на гейовете и лесбийките. През 90-ТЕ години в Хавай са разрешени еднополовите бракове, но те са били легални само за един ден.
Въпреки провала на гей-браковете в Хавай през 1999 г. те са признати във Върмонт, където гей-двойките имат същите права като хетеросексуалните брачни двойки.
Първата телевизионна звезда, която си е признала, че е лесбийка е Елън ДеДженерес, но тя е уволнена година по-късно, след като съобщава тази новина. |
| |
Няма коментари:
Публикуване на коментар