Гей-етимология

Етимология и употреба

Основна статия: Терминология на хомосексуалността

Думата „хомосексуален“ е едновременно прилагателно и съществително. Прилагателната форма означава „едно-полов“ — хибрид между гръцката представка homo— („еднакъв“) и латинския корен sex— („секс“ или „пол“).

Като термин думата може да се използва за описание нечия сексуална ориентация, сексуален опит или самоопределяне. Някои хора отхвърлят термина като „твърде клиничен“ и дехуманизираш, предвид че свежда съдържанието си до секса, но не и до несексуални романтични чувства. В резултат се налагат термините гей и лесбийка. Първите им букви обикновено присъстват в акронима ЛГБТ (още — ГЛБТ, където Б и Т се отнасят съответно до бисексуалните и транссексуалните). Други пък предпочитат термина хомосексуален, предвид че го възприемат като категоризация на сексуалната си ориентация, а не като маркер за принадлежност към дадена културна или социо-политическа група, с която те не се идентифицират, както е при другите два. В българският език думата гей е прилагателно (гей-хора, гей-мъже, гей-жени, гей-общност), но се употребява и като съществително (един гей, гейове). Като прилагателно, гей обхваща не само хомосексуалните мъже, но и хомосексуалните жени, а често се употребява и въобще относно не-хетеросексуалните хора. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (например лесбийска двойка) може да се използва просто „гей“ (гей-двойка).

Въпреки че някога термина е употребяван и в несексуален смисъл (например по отношение на девическите училища) днес той се използва изключително за сексуално привличане. Терминът „хомосоциален“ се използва за прояви, които не са специфично сексуални.

Използваните в по-старата литература определения като хомофилия, инверсия, мъжеложство или девиация не се употребяват в съвременната научна литература. Съществуват и други терминологични подходи, включително описателни такива, с цел да се контретизира спецификата на контакта. Например, мъж, който прави секс с мъже (МСМ) понякога се използва от медицинската общност, когато например се дискутира сексуалното поведение. „Еднополово влечение“ пък се фокусира варху спонтанното чувство, но измества смисъла от идентификацията със социална или културна група и оставя отворена възможността за паралелно съществуващи други влечения. Синоним на тази формулировка е „хомоеротично“ — термин, използван както в психологията и антропологията, за да означи чувства и влечения, така и в теорията на изкуството.

Терминът педерастия като синоним на хомосексуалност е неправилен от научна гледна точка, тъй като обозначава само един тясно ограничен вид любовни отношения — между зрели мъже и юноши, подобно на тези в Древна Гърция. Използвано по подобен начин, понятието андрофилия обозначава само част от хомосексуалните отношения, и по специално тези между мъже на еднаква възраст и със сходен социален статус. Вулгарни и силно обидни синоними, използвани предимно разговорно от някои хетеросексуални, са „педераслък“ (за хомосексуалност) и „педерас“ (без „т“ накрая) - за хомосексуален. „Пердерас“ е българският еквивалент на английското „faggot“ или руското „гомик“. Както в английския, съществува и кратката форма „педал“, също обидна (на английски: „fag“). (Вж. хомофобия и хетеросексизъм)

Различни неологизми също намират свое място в теорията за сексуалната ориентираност, като хетерофлекс (самоопределящо се като хетеросексуално лице, което от онлайн време на време „практикува“ еднополови контакти) или метросексуален за означаване на хетеросексуален мъж със стереотипни гей предпочитания по отношение на храната, модата и дизайна.

В българският език, понятията хомосексуалност и хомосексуален (човек) са все още редки и употребата им, предимно в съвременните издания на професионална научна литература^[1][2], е като синонимни на хомосексуализъм и хомосексуалист. Вторите термини се приемат от някои хомосексуални хора като негативни и оценъчни. Това понятие се асоциира с определени негативни поведенчески модели и има характер на „етикет“, с който част от хомосексуалните хора не се идентифицират. Другата причина е неравнопоставеността между понятията „хетеросексуалност“ и „хомосексуализъм“. Някои български ЛГТБ организации и активисти правят опити да наложат употребата на хомосексуалност и хомосексуален.^[3]

Изследвания

Проявите на хомосексуалността са изключително разнообразни. Ето защо е обичайно за хомосексуални индивиди в хетеронормативни общества да обичат, да се женят и да имат деца от представители на противоположния пол — практика, която се прилага главно по социални причини в общества, отхвърлящи еднополовите връзки (в англоезичните страни жени служещи като подобни „прикрития“ на хомосексуални мъже се наричат жаргонно beard или „брада“). Тези адаптации са форми на ситуационно сексуално поведение.

Друго обичайно проявление на ситуационната хомосексуалност се свързва с хомосексуалните актове в затвори, където въдворените имат контакти само с представители на своя пол в продължение на много време.

Антропология

Форми

Множество изследвания занимаващи се със социалната конструкция на еднополовите връзки затвърждават позицията, че концепцията за хомосексуалността би била най-добре представена като „хомосексуалности“. Констатацията е, че еднополовите връзки са били и продължават да бъдат организирани в отчетливи категории в различните общества и в различно историческо време. Тези вариации са групирани от културния антрополог Стивън О. Мъри в три отделни асоциативни модела:^[4]

• Егалитарен, състоящ се от двама партньори без значение на възрастта. При това и двамата изпълняват равнопоставена, социално приета сексуална роля като хетеросексуални от своя пол. От такъв тип са повечето хомосексуални връзки в съвременното западнообщество. Вж. Сексуалност и култури, базирани на половата идентичност
• Полово структуриран, състоящ се от връзка между партньори, играещи различни полови роли. Пример за подобни отношения са традиционните връзки между мъже в средиземноморието, Близкият Изток и Централна и Южна Азия, както и хора с Два духа или шаманските практики на промяна на пола в древните общества. В Северна Америка, това е най-добре илюстрирано от маскулино/фемининната практика. Вж. Хомосексуалност и Ислям, Два духа, и Хиджра
• Възрастово структуриран, състоящ се от партньори на различна възраст, обикновенно от юноша и по-зрял мъж. Пример за такива взаимоотношения е педерастията сред древните гърци или взаимоотношенията между начинаещ самурай с по-опитни войни; южнокитайските момчешки брачни ритуали; и съществуващите и днес в Централна Азия и Близкия Изток практики. Вж. Шудо, Педерастия, Известни педерастични двойки и Хомосексуалност в Китай.

Полово структурираната и възрастово структурираната хомосексуална връзка обикновено представят един партньор, приемащ „пасивна“ роля и един, приемащ „активна“ роля в много по-голяма степен отколкото при егалитарните връзки. В чисто сексуално отношение „пасивна“ е рецептивната роля, тоест приемането на сперма чрез анален секс. Що се отнася до древногръцката култура този модел според някои изследователи е валиден не само за еднополовите връзки. Ученият-класик Дейвид Халпърин заявява, че в класическата епоха в Атина сексуалните обекти биват „не мъже и жени, а активни и пасивни, агресивни и подчинени“.^[5] Еднополовият сексуален контакт в Древна Гърция е стриктно съобразяван със социалния статус на двамата участници в него, а оралният или анален контакт е недопустим, той е междубедрен.^[6] При полово структурираната женска хомосексуалност в Тайланд, активните партньорки (томс) полагат усилия изцяло в полза доставяне на сексуално удоволствие на пасивните си партньорки (дее) и не позволяват на своите дее да им доставят удоволствие.

Някои антрополози популяризират идеята за четвърти тип хомосексуални взаимоотношения, класово-структурирана хомосексуалност, но болшинството изследователи считат че тя не е независима от останалите категории.

Обикновено в дадено общество и дадена епоха доминантна е само една от формите на хомосексуално общуване, което не означава непременно отсъствие на другите две. Историкът Риктър Нортън отбелязва в „Интеграционни и егалитарни модели“, че в Древна Гърция егалитарните модели на хомосексуална връзка са съществували паралелно с институционализираната педерастия, а практиката на сексуално общуване с непълнолетни е популярна практика и в наши дни, както в хомо, така и в хетеросексуална форма (Вж. ефебофилия, партенофилия). Егалитарната хомосексуалност е доминантна и все по-популярна форма на хомосексуална връзка (сексуална и емоционална) в западното общество, докато другите две форми са все по-слабо застъпени. Културната доминантност на западното общество, понякога прерастваща в културен империализъм, налага този модел на хомосексуално общуване и в други общества.

Разпространение

Основна статия: Демография на сексуалната ориентация

Броят на хомосексуалните и тяхното разпространение варира значително в различните източници. Този въпрос често е обект на спекулации и бива използван като пропагандно средство в подкрепа на различни про- и анти-гей настроения.

Дори когато проучванията се правят максимално съвестно и обективно, съществува сериозният проблем с идентификацията. А именно — поради негативната социална и емоционална натовареност на въпроса, много от хората, които имат хомосексуални желания и нужди или не ги признават, или въпреки това не се идентифицират като хомосексуални. Актуален и въпросът за демографското определяне на хомосексуалността: следва ли да бъдат считани за хомосексуални тези хора, които не са имали никога хомосексуален контакт, но имат хомоеротични фантазии и изпитват хомоеротични чувства. Тези проблеми имат съществено отражение и в статистическото отчитане на хомосексуалните. Общата тенденция е, че в страни с по-либерална култура и с по-развита демокрация, повече хора дръзват да заявят своята сексуалност и в резултат там хомосексуалните са по-голям процент.

Повечето източници са единодушни по въпроса, че броят на поддържащите продължително време хомосексуални интимни контакти е далеч по-малък от тези, които са имали инцидентни такива. Докладите на Кинси — едно от най-мащабните проучвания на човешката сексуалност — посочват, че 37% от изследваните са имали поне един еднополов контакт, завършил с оргазъм,^[7] а 10% „на възраст между 16 и 55 години са повече или по-малко преимуществено хомосексуално ориентирани в продължение на повече от три години“.^[8] Според изследването на Алфред Кинси общият процент жени, които до 45-годишна възраст са имали някакъв хомосексуален контакт, довел ги до оргазъм, е 13%.

Световното сексуално интернет проучване за 2003 г. 8% от населението на Земята са имали хомосексуални контакти. По страни: САЩ, Австралия — 17%, Канада — 14%, Великобритания, Дания, Нова Зеландия — 13%, Белгия, Финландия, Франция — 11%, Русия, Чехия — 10%, Унгария — 9%, Индия, Малайзия, България — 6%, Китай — 4%, Виетнам — 3%.

Същественото разминаване в процентите се обяснява с факта, че в по-консервативните общества по-малък брой хомосексуални хора изявят своята сексуалност и се страхуват да се въвлекат в хомосексуални контакти. От друга страна процентите може би включват и хора, които не са поначало хомосексуални, но по една или друга причина са имали хомосексуален контакт. Според някои това е основание надеждността на тези данни да е спорна.

Следващите издания на същото проучване отбелязват прогресия в данните си. Така, например, изданието от 2005 година показва че броят на хората които някога са имали хомосексуално преживяване се е увеличил както в глобален план (12%), така и по страни: България — 9%, Австралия — 22%, Нова Зеландия, САЩ - 20%, Канада — 19%, Великобритания - 17%, Франция — 16%, Белгия - 15%, Китай — 14%, Финландия - 13%, Чехия — 12%, Малайзия - 10%, Виетнам — 7%.

Биология

Основна статия: Биология и сексуална ориентация

Въпреки големия брой изследвания и до днес се водят дебати по въпроса за причините за хомосексуалността. Нито един от предложените досега отговори на този въпрос не са еднозначно подкрепени с доказателства. Основните становища са, че хомосексуалността е продукт на вродени конституционални, генетични или хормонални фактори, или че е придобито под въздействието на разнообразни социални фактори след раждането поведение. Съвременното научно мнозинство защитава средищната позиция, че различните форми на хомосексуалност, били те „нормални“ или „девиантни“, се определят от комплексни фактори.^[9][10]

Пренатални хормони и сексуална ориентация

Основна статия: Пренатални хормони и сексуална ориентация

Множество са доказателствата, свързващи влиянието на хормоналните нива по време на пренаталното развитие със сексуалната ориентация. Невробиологията на маскулинизацията на мозъка е относително добре разбрана от науката днес. Естрадиолът и тестостеронът, катализиран от ензима 5-алфа-редуктаза до дихидротестостерон, действат на андрогенните рецептори в мозъка и ги маскулинизират. Когато обаче има проблем с рецепторите (напр. при синдромът на андрогенна нечувствителност) или твърде много андроген (напр. при вродената надбъбречна хиперплазия) се наблюдават физиологични и психологични изменения у индивида.^[11] Съществуват становища, че както мъжката, така и женската хомосексуалност са резултат от вариации в тези именно процеси.^[12]

През 40-те и 50-те години в САЩ бременни жени с предишни спонтанни аборти са третирани със синтетичния хормон диетилстилбестрол (DES). Целта е да се компенсира недостигът на плацентни хормони, нужни за поддържането на бременността. Забележителното при този препарат е, че той е сходен с тестостерона, но не засяга развитието на половите органи; засяга единствено мозъка и така само нервната система бива изложена на необичайни хормонални нива по време на ембрионалното развитие. Едно изследване върху жени третирани с DES показва, че гледащите на себе си като на лесбийки сред тях са 25% — цифра в пъти повече от очакваното.^[13] Изследването обаче се позовава на малочислени респонденти, а резултатите му не са напълно потвърдени.^[14]

Връзката между половите хормони и сексуалната ориентация е наблюдавана и при лабораторни изследвания с хора. Например, след инжекция с премарин (вид естроген) тялото на хетеросексуалните жени секретира хормона на жълтото тяло. Телата на хетеросексуалните мъже секретират същия хормон, но в много по-ниска степен. Телата на хомосексуалните мъже отделят нива на хормона на жълтото тяло в степен, която е межднинна на наблюдаваната у хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже.

Физиологични разлики

Няколко изследвания към настоящия момент, включително работата на невролога Симон Льо Ве, показват че са налице разлики между физиологията на хетеросексуалните и хомосексуалните мъже. Такива разлики са открити в структурите на мозъка, вътрешното ухо и в обонянието.

В края на 80-те години учените откриват група от четири невронни струпвания в предния дял на човешкия хипоталамус. Наречени са интерстециални ядра от предния хипоталамус (INAH) и са номерирани с индекс от 1 до 4. Изглежда INAH₂ и INAH₃ са полово диморфни (различни при мъжете и жените), и най-вече INAH₃. През 1991 г. неврологът Симон Льо Ве провежда изследване върху тези образувания и установява, че полово диморфното INAH₃ е с по-малки размери при мъже с хомосексуална ориентация, сравнени с мъже с хетеросексуална ориентация.^[15] Това изследване на Льо Ве е критикувано заради малочислените обекти на изследване и факта, че много от тях са починали от СПИН, докато изследваните хетеросексуални — не са. Въпреки това към настоящия момент няма доказателства за това, че HIV или действието на СПИН могат да изменят размера на INAH₃. По-късни изследвания потвърдиха половата диморфност на INAH₃, без да открият такава при другите три интерсцетиални ядра.^[16] Самият Льо Ве споделя няколко години след изследването си:

Важно е да се отбележи какво не съм открил. Не съм доказал, че хомосексуалността е генетично детерминирана или че има някаква генетична причина човек да бъде гей. Не съм доказал, че хомосексуалните мъже са родени такива, което е най-честата грешка при интерпретацията на работата ми. Не съм открил и „гей център“ в мозъка. По-малко вероятно е INAH₃ да е някакво специално гей-ядро в мозъка, отколкото да е част от верига ядра отговорни за сексуалното поведение на мъжете и жените ... Предвид, че изследвах мозъци на възрастни, не можем да сме сигурни, че различията са били налице при раждането, а не са се появили по-късно.^[17]

През 2004 г. здравният университет в Орегон докладва, че е открил клетъчна група в хипоталамуса на овцете (oSDN), потенциално аналогична на INAH₃, която е два пъти по-голяма при овни, ориентирани към женски, отколкото при ориентираните към други мъжки екземпляри.^[18] Същите учени откриха, че хомосексуалните овни имат по-ниски концентрации на ензима ароматаза отколкото хетеросексуалните овни. Този ензим участва в преобразуването на хормона тестостерон в естроген.

Докладвани са различия и в други мозъчни структури. Някои изследователи претендират да са открили анатомични предпоставки за функционалната симетрия в мозъците на гей-мъжете. Равномерното разпределение на мозъчните функции, характерно за жените, до голяма степен се определя от влакната, свързващи двете полукълба чрез мазолестото тяло. В предната част на мозъка се намира друга такава свръзка, наречена антериална комисура. Тя е с по-големи размери при жените и у гей-мъжете (в сравнение с хетеросексуалните мъже).^[19]

Към настоящия момент изследванията върху хомосексуални жени не показват същите тенденции.

Хомосексуалност при животните

Основна статия: Хомосексуално поведение у животните

Хомосексуално поведение е налично и у животните, особено у онези видове, които водят социален начин на живот, в частност морските птици и бозайниците, маймуните и човекоподобните маймуни. Такова поведение е наблюдавано у ок. 1 500 вида, за 500 от които е добре документирано.^[20] Жанет Ман, професор по биология в университета в Джорджтаун, САЩ, е сред специалистите занимавали се с теории за хомосексуалното поведение у животните, по-специално у делфините. Според нея този тип поведение е еволюционно предимство, минимизиращо вътрешновидовата агресия, особено сред мъжките индивиди.

Някои учени смятат че хомосексуалното поведение при животните може да бъде променено. Към настоящия момент се провеждат научни експерименти за промяна на сексуалната ориентация на хомосексуални овце.^[21]

Психология

Поведенчески науки

Някои консервативни религиозни и психоаналитични групи в САЩ смятат, че хомосексуалността е не само променимо, но и патологично състояние. Въз основа на някои психоаналитични теории (като Едиповия комплекс) и методи са разработени различни психологични подходи за промяна на сексуалната ориентация, известни под общото название репаративна (поправяща) или инверсионна (обръщаща) терапия. Някои от подложилите се на този оспорван метод за психологична интервенция твърдят, че са променили успешно сексуалната си ориентация и са създали успешно хетеросексуални семейства.[2] Те често се обединяват в т.нар. групи на бивши гейове или екс-гейове (Ex-Gay). Фактът, доколко сексуалната им ориентация е била реално и успешно променена, е оспорван от официални медицински организации в САЩ. (вж. Репаративна терапия)

Хомосексуалността - нормално състояние или отклонение от нормата?

В миналото е бил широко разпространен възгледът, че хомосексуалността представлява отклонение от нормата. Сред най-ранните причини за това е негативното отношение на някои конфесии към него. По-късно е бил добавен възгледът, че тъй като хомосексуалните контакти не водят до създаване на поколение, хомосексуалността води до липса на поколение, не се предава, и по тази причина няма как да е естествена.

Съвременните изследвания показват, че дори безспорни болести, които водят до липса на поколение, могат да бъдат предавани по наследствен път от т.нар. „здрави носители“. Много изследователи сочат, че хомосексуалните индивиди, дори ако нямат поколение, са от полза за своята социална група, и по този начин подобряват шансовете на поколението на другите индивиди в нея. Най-сетне, повечето изследователи смятат, че няма рязко разграничение между хомосексуални и хетеросексуални индивиди, и че всеки човек притежава в някакво процентно съотношение и двата вида наклонност. Резултатът е, че много хомосексуални индивиди биха имали и хетеросексуални контакти, и биха оставяли поколение (което се наблюдава и на практика). Затова много изследователи смятат аргументите на миналото за опровергани.

През 1973 г., Американската асоциация по психиатрия изключва хомосексуалността като вид психическо заболяване от своето Диагностично и статистическо ръководство за психическите разстройства (DSM). В своя етически кодекс, Американската психологична асоциация забранява и третира като неетични опити за промяна на сексуалната ориентация чрез психологични средства. Американската академия по педиатрия препоръчва на детските лекари да следят сексуалното развитие на тийнейджърите, с оглед да се предотврати вредата от неправилно и дискриминационно отношение спрямо хомосексулани подрастващи. Целта е хомосексуалните тийнейджъри да получават разбиране, подкрепа и адекватно образование за сексуалността и сексуалното здраве. Подобно на Американската психологична асоциация, академията по педиатрия изтъква вредата от опити за помяна на сексуалната ориентация.

През 1991 г. Световната здравна организация също премахва хомосексуалността от Международната статистическа класификация на заболяванията и свързаните здравни проблеми (ICD-10).

Военната медицина в редица страни по света изпитва резерви към приемането на хомосексуални в армията, а в някои страни — и към приемането на депатологизацията на тази сексуална ориентация.

• В България военните психиатри следват подход на масово освобождаване на хомосексуалните лица от военна служба. При обявена от донаборника хомосексуалност, лекарят на наборната военна комисия го изпраща на консултация във ВМА. Ако се установи хомосексуалност, следва освобождаване от казармата. Българският хелзинкски комитет също констатира тази практика:

„Въпреки че в България хомосексуалността на теория вече не се третира като болест, на практика военните психиатри откриват психични разстройство, които я съпровождат, и на това основание освобождават от военна служба поради негодност. Определено може да се каже, че военните психиатри следват подход на масово освобождаване на хомосексуалните лица от военна служба.“^[22]

Този цитат е важен с това, че документира факта за психически разтройства, съпровождаши хомосексуалността.

И в други страни нещата стоят по подобен начин. Според проучване, намиращо се на сайта на Народното събрание на Република България:

• Военната повинност е задължителна без оглед на сексуална ориентация в Швейцария, Ирландия, Русия, Швеция.
• Хомосексуалната ориентация като основание за освобождаване от военна служба не е предвидена изрично, но се извлича по тълкувателен път в Полша, Австрия, Италия, Финландия.
• В Гърция хомосексуалността е забранена сред офицерския състав на въоръжените сили. Ако се окаже, че едно лице е хомосексуално, то е длъжно да подаде оставка. Лицата на редовна военна служба се освобождават от такава, независимо от тяхното изрично желание да служат. Така е уреден въпросът и в Португалия.
• Изрична забрана за военна служба на хомосексуални (за някои военни чинове) е предвидена в САЩ.

Според гей организации мотивите за неприемане на хомосексуални в армията се крият зад високите нива на емоционален стрес, породени от социалната стигматизация и хомофобията.^[23]

Политизиране на въпроса и влиянието му

Някои организации и групи, най-често хомофобски, или изповядващи виждания, които заклеймяват хомосексуализма и/или хомосексуалността, често поддържат тезата, че хомосексуалността е въпрос на избор на индивида, или е вид заболяване. Оттам те извеждат позицията, че този избор (неприемлив според тях) трябва да бъде променен, респективно че заболяването трябва да бъде лекувано. Много от тях се аргументират с довода, че хомосексуалността няма как да се предаде по наследство (виж по-горе), и по тази причина няма как да е естествена.

На противоположната позиция застават организации и групи, най-често съставени от или свързани с хомосексуалните индивиди. Те поддържат позицията, че хомосексуалността се определя единствено и само от наследствени фактори,^{[източник?]} че в нея няма елемент на избор от страна на индивида, и че сексуалната ориентация е изцяло вродена. Вероятно тази позиция в някаква степен е породена и като реакция на предишната.

По тези причини, въпросът дали хомосексуалността е вродена или придобита често се свързва с отношението към хомосексуалистите. Съответно, той често се политизира, и отношението към него сред пряко ангажирани хора или групи може да бъде пристрастно. Нерядко изследвания, проведени или спонсорирани от тях, показват резултати, които са драстично различни от тези на повечето други изследвания, и биват използвани в подкрепа на крайни позиции.

Разликата не винаги се дължи на умишлено изкривяване на резултатите. Членовете на пряко ангажирани групи често познават в подробности едната от позициите, но са на практика незапознати с противоположната, и така неумишлено правят важни пропуски и грешки. Има случаи, когато по-късни изследвания, правени от същите хора, показват резултати, далеч по-близки до получаваните от повечето неангажирани лично с въпроса изследователи.

Някои хора смятат, че сексуалността на всеки човек е негово право на избор. Тази позиция премахва връзката на научния спор "вродена или придобита" с отношението към хомосексуалните индивиди, и намалява политизирането на въпроса.

Данни от изследвания

В последните години за изясняване формирането на сексуалната ориентация особено се набляга на изследвания върху близнаци. В „Генетично изследване на мъжката сексуална ориентация“ на Дж. Майкъл Бейли и Ричард Пилард от 1991 г., биват анкетирани хомосексуални мъже и техните братя — еднояйчни, двуяйчни близнаци и неблизнаци. Оказва се, че и двамата братя са хомосексуални при 52% от еднояйчните близнаци, при 22% от двуяйчните, при 9,2% от неблизнаците и при 11% от доведените (некръвни) братя.

Това, от една страна, доказва че важно значение за хомосексуалната ориентация имат гените. От друга страна се вижда, че социалната среда има далеч по-слаба роля, защото въпреки че са израстнали в едно и също семейство, при еднакви условия, братята неблизнаци доста по-рядко споделят сексуалността на другия.

При подобни изследвания сред жени процентите на сестри със съвпадаща хомосексуална ориентация са: 48% при еднояйчните близначки, 16% при двуяйчните, 14% при неблизначките, 6% при некръвните сестри.

Изледванията на мозъчната активност чрез електроенцефалография показват, че степента на латерализация и синхронизация между двете мозъчни полукълба при гей мъжете е по-сходна с тази у хетеросексуалните жени, отколкото с тази у хетеросексуалните мъже. Тези изследвания също имат нужда от допълнителна репликация и разяснение.

Еднозначността на тези изследвания се оспорва от други, които показват, че при известен процент хетеросексуални лица мозъчните структури и/или тип активност са както при хомосексуалните или/и транссексуалните лица. На тази база някои изследователи предполагат, че вероятно сексуалността на човека се определя не само от структурата и активността на мозъка, но и от други фактори.

Изследвания на детското развитие показват, че проявите на нетипично полово поведение в ранна възраст у децата са до известна степен свързани с хомосексуална ориентация след настъпването на пубертета. Не всички малки момчета, които проявяват традиционно женствено поведение, както и не всички малки момичета, които имат поведение на "мъжкарани" стават хомосексуални. От друга страна, над 2/3 от хомосексуалните мъже имат спомени да са проявявали полово нетипично (женствено) поведение в ранна възраст.

Малък брой изследвания от САЩ и Канада сочат, че броят на по-възрастните биологични братя от една и съща майка увеличава статистическата вероятност на момчетата да бъдат хомосексуални като възрастни. Тези находки са свързани с теорията, че имунната система на майката се сенситизира към половите хормони на мъжкия зародиш и произвежда антитела, които повлияват половата диференциация на хипоталамуса на бъдещи мъжки зародиши. Всеки един по-възрастен брат увеличава шанса на дадено момче да бъде гей с около 30%. Тези изследвания и теорията, с която са свързани, все още подлежат на дебат.

Хомосексуално поведение може да се предизвика у животни в лабораторията по няколко начина. Например, хомосексуални мъжки мишки могат да бъдат създадени, като се подложи на физиологичен стрес майката по време на бремеността. Неотдавна учени създадоха чрез генно инженерство хомосексуални плодови мушици, като имплантираха в тях ген, чиято мутация в дивата природа се знаеше, че е свързана с хомосексуално поведение. По-горните изследвания показват, че хомосексуалността при лабораторните животни може да се предизвика както от генетични, така и от външни фактори по време на вътреутробното развитие.

Сравнителни изследвания на генома на хетеросексуални и хомосексуални мъже сочи към няколко региона, по които те може би се различават: сегмента Xq28, локуса D7S798 в сегмента 7q36, и локуса D8S505 в сегмента 8p12. Тези находки все още се нуждаят от потвърждаване от други източници.

Дактилоскопски изследвания (сравняване на пръстови отпечатъци) сочат, че значителен процент хомосексуални мъже се различават от хетеросексуалните мъже по начин, който наподобява различията между хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже.

От друга страна, съществуват изследвания, които потвърждават ролята и на психологическите и възпитателни фактори. Много изследвания сочат, че сред синовете на властни и авторитарни майки процентът на хомосексуалността нараства, без разлика между собствени и доведени синове.

Съществуват изследвания върху някои култури от Карибския регион, при които е прието момчетата да бъдат обличани и възпитавани до началото на пубертета като момичета; истинският им пол им се съобщава едва тогава. Отбелязано е, че между 40 и 50% от така възпитаните момчета, отказват да приемат "смяната на пола" и продължават да смятат себе си за жени. С израстването и промененото отношение на околните този процент намялява, за да достигне около 20-годишна възраст около 15%. На тази база изследователи предполагат, че самоусещането за пол на индивида може да бъде повлияно от социалните условия и приписвания му от другите пол.

Най-сетне, всеки психиатър или психотерапевт би могъл да изброи случаи от практиката си, когато тежка психическа криза, свързана с проблемите на пола, е довеждала до промяна на сексуалната ориентация. Процентът на посоката на промяната (от хетеросексуалност към хомосексуалност, или обратно) съвпада с процентното съотношение на хетеросексуални и хомосексуални. В някои от случаите има предварителни данни за "несигурност в ориентацията", в други обаче не. Като се има предвид, че в повечето случаи преживелите подобна криза и промяна не търсят медицинска или психологическа помощ, броят им вероятно е повече, отколкото се предполага. Много автори виждат в това косвени данни за ролята на психологическата настройка и влиянието на средата за сексуалната ориентация.

Исторически преглед

Съвременното разбиране и идентифициране на хомосексуалността до голяма степен е продукт на Западната култура от 19 и особено втората половина на 20 век. Тя не е идентична на проявите и схващанията за хомосексуалността в по-старите епохи и култури.

Най-старите запазени днес паметници, доказващи наличието на хомосексуални отношения, са от Древен Египет. Открити са множество релефи и рисунки, изобразяващи мъже в интимни пози, както и обща гробница на двама придворни сановници с текстове и изображения, потвърждаващи тяхната любов и съжителство.

Най-старите европейски образци са от Древна Гърция, където еднополовите връзки се явявали социална норма, носеща характер на културна приемственост, педагогически инструмент и контрол над раждаемостта. Изследователи на епохата, като Кенет Доувър, обясняват че тези взаимоотношения не са били заместител на брака между мъж и жена, а са съществували като негова предпоставка и допълнение. Сред древните гърци широко възприета била педерастията, но не и отношенията между зрели мъже с равнопоставен социален статус. По традиция зрелият мъж (erastes — любовник) избирал юноша за свой любим (eromenos) и го превръщал в обект на посвещение и обожание. Очаквало се любовникът да осигури на любимия си необходимото обучение, да го закриля и насочва в процеса на възмъжаване, и да го издигне до съответния статус на свободен гражданин.

Изследователят Жак Кораз пояснява, че в древен Крит жененият знатен мъж ухажвал любимия си младеж, водел го на обществени пирове със себе си, правел му подаръци, засвидетелствал уважение към родителите му. Когато момчето навършело пълнолетие, любовникът отивал в дома му със свои роднини и приятели и тържествено го поисквал от родителите му, при което оставял в замяна големи дарове. След това го отвеждал при собствения си род, където се устройвало празненство, както при сватба. Същата вечер осъществявали ритуално сношение, при което предаването на семето от зрелия мъж на възмъжаващия юноша представлявало последен етап от съзряването на момчето. Чрез семето то приемало мъдростта и оплодителните способности на вече зрелия и утвърден в обществото мъж и едва тогава се смятало готово да се ожени и да стане глава на семейство.

Вероятно отглас на древногръцката легенда за любовта между Зевс и виночерпеца на боговете Ганимед е и обичаят сред арабските и персийските аристократи да държат за свои лични виночерпци млади християнски момчета, които им сервирали, а вечер споделяли леглата им. Традиционната педерастия сред мюсюлманските общества е добре засвидетелствана още от средновековието и съществува до днес. Пример за това е афганистанският обичай по-заможните мъже в племето да взимат под своя опека юноши, които спят в постелите им, за разлика от съпругите им, които обитават женските части на дома. В Мароко и Тунис до началото на 20 век, в обществените бани е имало младежи, които освен масаж и обезкосмяване са извършвали и сексуални услуги.

По сведения на Е. Еванс-Причард, сред племената азанде в Северно Конго било практика младите воини официално да встъпват в интимна връзка с юноши. За целта те трябвало да ги откупят от бащите им, точно както се откупва булка, и да ги отведат в домовете си. Този съюз продължавал няколко години и едва след това мъжете можели да се женят.

Сред индианците в Северна Америка, основната проява на еднополови отношения била свързана с т.нар. хора с двойнствен дух. Това били момчета, които в ранна възраст приемали женска социална и сексуална роля и продължавали живота си като жени. Те имали висок авторитет сред племето, защото се вярвало че имат шамански способности. Било обичайно мъжете да осъществяват сексуални контакти с тях, и били особено ценени за съпруги.

Хомосексуалните контакти били разпространени и сред племената от Латинска Америка. Доказателство за това са множеството гравюри и рисунки, изобразяващи екзекуции на "содомити" от испанските завоеватели.

Индийски жрец извършва орален секс с поклонник. Релеф - Индия, 1200 г.

В Древна Индия хомосексуалните сношения се възприемали като част от култа към някои (андрогинни) божества, а също били широко разпространени сред аристокрацията. Било прието представители на транссексуалната каста хиджра да предоставят сексуални услуги на посещаващите храма знатни мъже. Смятало се, че с този акт се почитат боговете на плодородието.

Градовете-държави в Северна Италия, в частност Флоренция и Венеция, били известни с ширещите се в тях еднополови отношения, които били структурирани според античния модел (т.е. педерастия). Доказателства за това излагат Михаел Рок и Гуидо Ругиеро в последните си изследвания.

В Източна Азия хомосексуалните отношения са били стандартна част от обществения живот, в Китай още от 600 г. пр.н.е., а в Япония — поне отпреди хиляда години. Такива отношения отново имали педерастичен характер и били повлияни от различията във възрастта и социалното положение. Подобни отношения, описвани от Цзяо Хшечин в „Хонг Лу Менг“ (Сън от червената стая) и „Ши Ту Чжи“ (Хроника на камъка), изглеждат също толкова обичайни, както и хетеросексуалните романси.

Млади мъже пият чай, четат поезия и правят любов. Свитък - рисунка върху коприна. Китай, династия Чин (18-19 век)

В Япония хомосексуалната традиция предполагала възрастните самураи да поддържат интимни контакти със своите ученици. Любовници-момчета имал дори шогунът. Хомосексуалните връзки били и част от манастирския живот в някои будистки манастири. Тези традиции се наричат шу-до (Пътят на младите) или наншоку (Мъжките цветове) - наименования, които са преки влияния от китайската традиция. И тук тези връзки били възрастово структурирани, т.е имали педерастичен характер.

В Тайланд до късния 20 век не съществувала концепцията за хомосексуалността. Т.нар. катоей (женствени момчета) били характерни за тайландското общество в продължение на векове. Те се обличали като момичета и на това не се обръщало особено обществено внимание, макар че традиционно родителите били разочаровани, ако някой от синовете им станело катоей. Будистките традиции, широко разпространени в Тайланд, приемали съществуването на трети пол.

В Централна Азия, в районите около Пътя на коприната, традициите на Изтока и Запада се срещали и това резултирало в появата на ясно очертана хомосексуална култура. Тя била центрирана върху т.нар. бачи (узбекски вариант на персийското бачхе — пасивен партньор), т.е. непълнолетни момчета, които пеели еротични песни и танцували с дрехи, грим и маниери, наподобяващи женските. Бачите били подготвяни за такива от деца и се занимавали с това до момента, в който им порастяла брада. Макар традицията да била прекъсната от сталинистките репресии и морални норми, ранните руски изследователи успели да документират тези практики.

Сред обществата от Меланезия, хомосексуалността е била интегрална част от културата. Сред племената от Папуа Нова Гвинея се счита за важна ритуална отговорност младежът да поддържа сексуална връзка с мъж, в периода на своето възмъжаване. В тази връзка, както и в Древна Гърция, младият партньор поемал пасивната роля. Вярвало се, че чрез спермата той поема мъдростта, знанието и способностите на зрелия мъж. Много меланезийски общества, обаче, са станали по-малко толерантни към хомосексуалността, след налагането на християнството от европейски мисионери.

Смята се, че личности като Александър Велики, Платон, император Адриан, Вергилий, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Кристофър Марлоу, Уилям Шекспир и пр. са поддържали еднополови връзки. В този смисъл, те могат да бъдат наречени „хомосексуални“ или „бисексуални“, но това би било анахронизъм, тъй като по тяхното време социалната характеристика на сексуалността е била съвсем различна от днешната. Често, например, определен вид еднополови отношения или определена роля в тях, не са били възприемани като излизащи от хетеросексуалната рамка. Подобно е положението днес в Латинска Америка и в някои други мачистки култури.

Прави впечатление, че фактите характеризиращи някоя историческа личност като хетеросексуална рядко предизвикват такива противоречия. Тенденцията сред историците да приемат хетеросексуалността на значими фигури по подразбиране, а да оспорват евентуалната им хомосексуалност, често се обяснява с хетеронормативността.

През последните десетилетия, донякъде поради сходното си положение, хомосексуалните хора в Западната цивилизация са развили обща култура. Въпреки това не всички хомосексуални се чувстват част от нея, а много от тях изрично отказват да бъдат идентифицирани с тази култура.

Общество, религия и закон

Обществените настройки спрямо хомосексуалността са варирали през вековете от пълно отричане, през негласно толериране, до пълно приемане, с всички степени помежду им.

Отношението на религиите също е различно. Според днешните интерпретации Авраамистките религии (юдеизъм, християнство, ислям) разглеждат хомосексуализма като грях, докато будизмът, шинтоизмът и др. не съдят това поведение. В някои култури, повлияни от фундаменталистки религиозни интерпретации, хомосексуализмът се счита за перверзия и е незаконна, като на места е углавно престъпление.

Основните световни религии - християнство, юдаизъм, ислям, осъждат хомосексуалните контакти и връзки, макар и някои техни течения да изказват подкрепа за узаконяване на еднополовите бракове. Такива са, например, Канадската обединена църква, Унитарианската протестантска църква, Метрополитанската комуниална църква, конгрегациите на реформирания юдаизъм, квакерските конгрегации и др. В някои протестантски църкви свободно се назначават и открито хомосексуални свещеници.

Нито една религиозна норма или закон, обаче, не коментират хомосексуалността сама по себе си, като вътрешна характеристика на личността, или като емоционална проява на любов между хора от еднакъв пол. Осъжда се единствено нейната сексуална изява - в общия случай извършването на анален секс между мъже.

В Стария завет не само мъжеложството е посочено като престъпление, за което се полага смърт (убиване с камъни), но и всеки сексуален контакт между двама мъже (според Левит 18:22 и 20:13). Някои интерпретатори обаче обръщат внимание на текста от 2 Царе 1:26 и връзката на Давид и Йонатан (вж. Давид и Ионатан): „Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.“. Отхвърлянето на хомосексуалността от Библията днес е спорен според някои изследователи въпрос.

Съотношението между моралното осъждане на хомосексуализма и неговия легален статус е усложнено. Например, в Англия мъжеложството е било престъпление според средновековното канонично право, поради позицията на Църквата. Въпреки това, преследването на това провинение постепенно отмряло. Хомосексуализмът бил официално забранен от Парламента през 19 век.

Преследването на изявените хомосексуални се среща в различни култури и идеологии. Въпреки, че претендира за религиозна обосновка, избиването на хомосексуални в Нацистка Германия е един от съвременните примери за гонения от система с расистка (а не религиозна) доктрина. В нацистките лагери и затвори са убити десетки хиляди хомосексуални (или набедени за такива) германци. Отделен, и вероятно много по-голям, е броят на загиналите хомосексуалисти - евреи или цигани.

В прединдустриалните западни общества, хомосексуализмът бил възприеман от долната и горната класа, по-слабо от буржоата, повечето от които го обявявали за „неморален“. Със засилването на урбанизацията, обаче, и обособяването на нуклеарното семейство, тези сексуални връзки били осъждани и, в някои случаи, обявени за незаконни.

Към 19 век, законодателствата позоваващи се на Френското гражданско право не съдържат забрани срещу хомосексуализма, докато онези, базирани на Британското право, имат „анти-содомитски“ закони. Екзекуциите по тях биват осъществявани до края на века.

В началото на 20 век се заражда движението за гей-права, като едно от проявленията на движението за граждански права. То довежда до промени в общественото възприемане и медийното представяне на хомосексуалността.

Легализацията и законовата равнопоставеност на хомосексуалните отношения, наред с признаването на еднополовите бракове и граждански съюзи, са едни от основните цели на гей-активизма.

В последните години, голям брой законодателства са олекотили или премахнали разпоредби срещу хомосексуалното поведение, включително содомитски закони и закони забраняващи службата на хомосексуални хора в армията.

В България хомосексуалните отношения по взаимно съгласие между пълнолетни (18 г.) са декриминализирани през 1951 г., в Унгария и Чехословакия — през 1961 г. В Англия и Уейлс хомосексуализмът между пълнолетни лица (над 21 години) е разрешен през 1967 г. В Шотландия — през 1980 г., а в Северна Ирландия — през 1982 г.

В САЩ анти-содомитските закони са отменени с решение на Върховния съд през 2003 г.

В Китай няма специален закон срещу хомосексуализма, но хомосексуалните мъже често биват осъждани за хулиганство и наказвани със затвор.

В Япония няма закони срещу хомосексуалното поведение.