За гей-геномът

Гей геном

Тема на предаването “Искрено и лично” в сряда бе “Еднополовите двойки и техните деца”. Никому неизвестната личност Илия Илиев, който непрекъснато споменаваше, че хомосексуалните двойки не трябва да имат деца, защото могат да ги превърнат в свои подобия, провокира публикуването на долната статия. Откритията на биолога Саймън Леви и генетика Дин Х.Хамър в областта на анатомията на главния мозък и генетиката, са основополагащи за създаването на теория, според която между хомо и хетеросексуалните съществуват напълно измерими биологически различия.
Как следва да се отнасяме? От какво зависи сексуалната ориентация? От генетиката и физиологията, от начина на живот... Може ли човек съзнателно сам да избере сексуалната си ориентация?!

Сексуалната ориентация не може да бъде обяснена само с един фактор. Но последните лабораторни изследвания показват, че ролята на генните процеси за развитието на главния мозък със сигурност е значима при сексуалното съзряване на личността. Не е известно точно как става това, гените ли са основният фактор на хомосексуалността или различното развитие на главния мозък при различните хора.

Изследванията, които са представени тук, се основават на два научни подхода. При първия се търсят различия в структурата на главния мозък. Такива съществуват при мъжете и жените, но съществуват и при различните сексуални групи. Вторият подход се основава на изследването на гените, които биха могли да повлияят върху сексуалното осъзнаване на хората, включително и чрез информацията, която ДНК дава за развитието на мозъка.

Изследователите отдавна изучават човешкия мозък по най-различни критерии, най-разпространен сред които е полът-мъжки и женски. Известно е, че мъжете имат по-голям мозък от жените, вероятно заради по-големия размер на мъжкото тяло.
Групата клетки, които се намират в медиалната преоптическа област на хипоталамуса се нарича INAH3. При мъжете тя е 3 пъти по-голяма, отколкото при жените. През 1990 година, Саймън Леви решава да провери каква е връзката между INAH3 и сексуалната ориентация. Той изследва 19 починали от СПИН хомосексуалисти и 16 хетеросексуални, 6 от които също починали от СПИН. Направена е аутопсия и на 6 жени, с неизвестна сексуална ориентация. На всяка изследвана група се прави сложна дисекция на хипоталамуса, като целта е да се изследват размерите на различни групи клетки в него: INAH3, както и още 3 вида сходни с тях клетки. В началото на микроскопското проучване било установено, че размерът на тези клетки при мъжете е 2 пъти по-голям от този на жените. Оказало се обаче, че хомосексуалистите имат до 3 пъти по-малък размер на тези клетки, в сравнение с хетеросексуалните мъже, като при някои гейове те дори напълно отсъствали. Статистическият анализ показал, че възможността за случайност на тези резултати е едва 0.1%. Трябва да се посочи, че въпреки големият брой на жертви на СПИН, Леви посочва, че изследванията категорично не могат да бъдат повлияни от начина на протичането на болестта, тоест тя може да бъде игнорирана, за да се търсят други резултати. В края на изследването е направена дисекция и на хипоталамус на гей, починал не от СПИН. Резултатът бил същия-размерът на INAH3 и при него бил наполовина, спрямо този на хетеросексуалните мъже.

Какво се крие зад тази очевидна връзка между сексуалността и главния мозък, включително и хипоталамуса?! За съжаление ние не можем да сме сигурни, че такава връзка се поражда по рождение. Не е ясно дали мозъкът се променя от начина на живот, от начина на осъзнаване...

Ако предположим, че причинна връзка има, то как ще бъде обяснена тя? Защо размерите на хипоталамуса са различни?! Много учени предполагат, че при мъжки плод, по време на бременността, ако нивото на андрогените е твърде ниско, те вероятно ще станат гейове, както и много женски плодове, които са “бомбардирани” с голямо количество андрогени преди раждането, е вероятно да станат лесбийки. Разбира се, ако това наистина е така, то явно различията трябва да започват още на генетично ниво.
На първи поглед съществуването на хомосексуален ген изглежда абсурдно. Всъщност, генетическите изследвания показват, че подобно твърдение не е съвсем безпочвено. В основата на това предположение седи схващането, че ако такъв ген наистина има, то вероятно хомосексуалността би следвало да се проявява в различни поколения на едно и също семейство. Първото подобно изследване е направено през 1985 година в Бостънския университет. Научен обект са били близнаци, братя и сестри, при които единият от тях е хомосексуален. Обобощените данни показват, че 24 % от двуяйчните, 57% от еднояйчните близнаци и 13% от братята също са гейове, ако говорим за мъжете. При лесбийките положението е сходно-50% от еднояйчните, 24% от двуяйчните близначки, 13% от сестрите, също са лесбийки. При друго изследване се оказва, че вероятността братя на гейове също да са гейове е 14%, докато при хетеросексуални братя, вероятността един от тях да е хомосексуален е 2%!

Дали наистина е възможно това да е генетична зависимост. На този въпрос са се опитали да отговорят ученият Хеймер и неговите колеги. Те изследват сцеплението на гените от Х-хромозомите при мъжете хомосексуалисти. За съжаление те концентрират погледа си върху непредставителна извадка от двама братя гейове, заради което по-късно други учени значително разширяват кръга на изследваните обекти, за да може наистина да се получат точни и ясни резултатите. След края на научния експеримент и търсенето на различните зависимости при разположението и броя на повтарящите се гени при гейовете, са публикувани шокиращи резултати. Оказва се, че група сходни гени са открити при всички изследвани, като след проведения статистически анализ се оказало, че възможността това да е случайност е едва 0.5%. Най-простата интерпретация на сложното изследване е следната. Оказало се, че в участъка от хромозомите, наречен Xq28, се намира ген, влияещ на сексуалната ориентация на мъжете.

Но как Xq28 може да влияе върху толкова сложна човешка черта, като сексуалната ориентация?! Съществуват 3 научни допускания по въпроса. При първото се предполага, че Xq28 може би влияе на размера на INAH3 в хипоталамуса. Второто е, че Xq28 определя хормоналните процеси в организма. И третото, че Xq28 влияе чрез личностните черти, като темперамент например, а не директно върху сексуалността.

Накрая трябва да се посочи, че представената по-горе информация не би могла да представлява генерален фундамент за сексуалната ориентация. Но тя би могла да послужи за изясняване на въпроса какво е хомосексуализмът и да бъде път към преодоляване на отрицателните нагласи към гейовете и лесбийките. Тя би могла да бъде полезна за всички хора, без никакво изключение!

Саймън Леви, Дин Х.Хамър
Превод с редакция и съкращения от научната статия “За зависимостта на мъжката хомосексуалност от биологическите фактори”