Социални проблеми на демонизацията

Демонизацията на гейовете

ПРОПАГАНДА

През лятото на 2000 г. Американският Върховен Съд реши, че ръководството на движението на бойскаутите има право да забрани на геойве да стават ръководители. За основание на решението на съда е послужило твърдението на самите скаути, че от 1910 г., тоест от както е основана организацията, чиято численост днес възлиза на 6,2 милиона души, е пропагандирала по всички възможни начини семейните американски ценности, а хомосексуалността им противоречала. Но решението на Върховния Съд е имало и друг подтекст. Забраната гейовете да работят като ръководители на скаути е била издадена в разгара на скандал, свързан с мащабите, които придобива явлението педофилия в Америка. Без да се интересуват от това, кой е прав и кой - крив, от гейовете правят изкупителна жертва.

Сегашната епидемия от "педофилска" разновидност на анти-гей пропагандата започна в разгара на кампанията за определяне на "възрастта на съгласие". Опълчиха се всички - от политиците до пресата. Атаката беше оглавена от баронеса Янг, която обяви предполагаемото снижение на "възрастта на съгласие" за "педофилско желание".

В играта влезе даже "Гардиан", като поръча на журналиста Жули Биндел статия за гейовете и педофилията. Като отрече способността на гейовете да се контролират, те продължиха с разсъжденията си със заявлението, че гейовете водят кампания "...за достъп до все по-млади момченца".

Някой считат, че подобна полемика е безвредна: нито един разумен човек няма да приеме на сериозно тези злобни брътвежи. Само, че как се отнасяте към опитите подобни измислици да се подкрепят с наукоподобни факти?

През 2000 г. коментаторът Ен Аткинс казва за списание "Сън", че "...гейовете 17 пъти по-често се оказват педофили, отколкото мъжете с традиционна сексуална ориентация". Когато Ендрю Комптън, член на лобистската гей-организация "Стоунуол" иска да бъде разкрит източника на тези данни, Аткинс посочва доктор Пол Камерън.

Нареченият веднъж "най-опасен противник на гейовете в САЩ", Камерън публикува научни изследвания с помощта на своя "научен център" - Групата на Камерън. Според изследванията на Групата, гейовете не само 17 пъти по-често се оказват педофили, но и значително по-често са склонни към жестокости, а освен това по-често "подлагат на опасности своите съседи, защото... приемат наркотици". Възможно е, това да обяснява увереността на Камерън, че "ако след 3-4 години не стане медицинско чудо, един от възможните способи за разрешаване на проблема ще е унищожаването на хомосексуалните".

БЕЗСМИСЛИЦА

Повечето от изводите на Камерън са основани на изследвания на случаи на сексуално насилие над деца, станали между 1983 и 1984 г. в 8 американски града. На първи поглед изследването предоставя ясни доказателства, че гейовете по-често се оказват педофили. Само, че трябва само малко по-внимателно да се вгледаме в методите на изследването, използвани от Камерън.

Грегори М. Херек, професор по психология в Калифорнийския Университет и водещ авторитет в областта на разобличаването на анти-гей предразсъдъците, отхвърля изследването на Камерън, заради "наличието на огромно количество методологически неточности, правещи го практически безсмислено". Основна грешка според Херек, е предположението на Камерън, че всички сексуални нападения на мъже над момченца са с хомосексуален характер. Още през 70-те години, психолозите разделят педофилите на две категории: зафиксирани (fixated) и регресирани (regressed). Зафиксираните педофили сякаш "застиват" на ранен стадий на психологическото си развитие и изпитват сексуално влечение към деца, а не към мъже и жени.

НЕТОЧНОСТИ

При регресираните агресори сексуалната ориентация вече се е определила, но при определени условия, може да се връща към по-ранна, по-незряла степен, което води до сексуални посегателства към деца. Така, фактът, че възрастен мъж налита на момченце, още не означава, че е гей. Неговата сексуална ориентация може да не е формирана и той да се окаже регресиран хетеросексуален.

Неточностите в методиката на изследването, допуснати от Камерън, не остават незабелязани от колегите му. През 1983 г. Американската Психологическа Асоциация го изключва от членовете си за нарушаване на професионалната етика. Две години по-късно, Американската Социологическа Асоциация приема резолюция, отхвърляща по какъвто и да е начин съпричастността й към "писмените дела и публичните изявления на Камерон, относно сексуалността".

И така, какви все пак са фактите? Освен Херек, водещи експерти в тази област са психолозите Гроф и Бирнбаум. През 1978 г. двамата провеждат изследване сред мъже, признати за виновни в сексуално насилие над деца. Те откриват, че 76 процента от насилниците с определена сексуална ориентация са хетеросексуални. Останалите 24 процента не са имали предпочитания към мъже или жени.

Което е още по-важно, Гроф и Бирнбаум откриват, че хомосексуалността и хомосексуалната педофилия не само, че не са синоними, но дори е много вероятно да са взаимоизключващи се. Те правят следния извод: "Възрастният хетеросексуален мъж представлява по-голяма опасност за децата от възрастния хомосексуален мъж".

През 1993 г. доктор Карол Жени провежда още едно изследване над деца, над които е извършено сексуално насилие. То показва, че само в 0,7 процента от случаите агресори са възрастни гейове или лесбийки, което е значително по-малко от предполагаемите 5-10 процента хомосексуални в обществото (според Кинси). Даже и да предположим, че тази цифра е по-малка, отколкото посочената от Кинси, Жени не открива доказателства, потвърждаващи, че "за децата, рискът да бъдат подложени на агресия от страна на хомосексуални е по-голяма, отколкото от страна на други възрастни ".

ДЕМОНИЗИРАНЕ

Измислената връзка между хомосексуалността и насилието над деца доведе до това, че много гейове избягват общуването с деца, както и да изразяват топли чувства към тях (включително и към племенниците си), защото се страхуват, че ще бъдат неправилно разбрани.

Възможно е да се разреши проблемът, ако трета, уважавана страна се намеси и на всеослушание обяви истината.

Такава "трета страна" се явява Националното Дружество против Жестокостите към Децата. През 2000 г., дружеството започва кампанията "Да поставим точка" в отговор на ужасяващата статистика за насилието над деца, която категорично показва (на базата на изследване, проведено на не по-малко от 110 000 обвинени в сексуално насилие над деца), че хомосексуалните на практика по-рядко се оказват педофили.

Неволно възниква въпросът: Откъде се е взел митът за гейовете-агресори? Адриан Койл, старши преподавател по психология в Сурейския университет (Surrey university) казва: "Спекулацията със страха от съвращаване, побой и насилие над невинни деца, отдавна е стандартен инструмент за демонизация на много социални групи".

Койл дава исторически пример: евреите са обвинявани в убийства на християнски младенци. Той добавя, че обвиненията в насилие над деца, които успешно се "прикрепят" към дадена група, нанасят извънредно сериозен удар по нейната репутация.

Каквато и да е причината за възникване на мита, той нанася вреда на гейовете. Както предполага основателят на отделението по гей- и лесби-психология в Британското Психологическо Дружество Койл, подобно митотворчество потенциално може да доведе до активизиране на насилниците.

Крис Клоук, ръководител на групата за наблюдение в Националното Дружество против Жестокости към Децата е уверен, че знае кой е основна заплаха за децата и че това не са гейовете. "Гейовете са склонни към насилие над деца не повече от хетероксуалните. В повечето случаи насилие се извършва над малки момиченца от страна на непълнолетни и възрастни мъже", твърди той.

НАСИЛНИЦИТЕ

Клоук твърди, че митът "гей = педофил" не само, че оказва негативен ефект на гейовете, ами вреди и на децата. Този мит не само че не е основан на нищо реално, но и пречи за разработването на стратегия за защита на децата от насилие.

Още един достоен за уважение глас принадлежи на Естер Ранцен - един от най-известните във Великобритания борци против насилието над деца и ръководител на благотворителния фонд "Детска Линия". Ранцен твърди, че познава гейове, които са абсолютно предани на делото на защита на децата от насилие, и които са "помагали да бъдат предадени насилници в ръцете на правосъдието". Един от тези хора, работещ като терапевт, е дал важен и полезен съвет на непълнолетен, който се е страхувал, че е станал хомосексуален в резултат на насилие. Ранцен казва, че с помощта на този терапевт-гей, момчето успяло да разреши кризата със самоидентификацията си и да определи собствената си сексуалност.

ОБВИНЕНИЕТО В НАСИЛИЕ Е СНЕТО

Случаят, за който разказва Ранцен, повдига и друг въпрос - въпросът за гейовете, чиято професия е свързана с работата с деца. През юли 2001 г., съдът сваля обвиненията от учител-гей за сексуално насилие над деца, но местният комитет по образованието все пак го уволнява. Профсъюзът заявява, че обвинението е нямало да бъде предявено, и още повече, в него не биха повярвали и работодателите, ако учителят е бил хетеросексуален.

Гейовете-социални работници също се оказват жертви на лъжливи обвинения в насилие над деца, казва Карола Тоул, представител на правата на гейовете и лесбийките към професионалния съюз на работниците от социалната сфера. Тя твърди, че съюзът нееднократно се е сблъсквал с подобни инциденти в последно време.

Друг важен проблем, казва тя, е дискриминационния характер на законодателството за сексуалното насилие, които по мнение на профсъюза, директно подкрепя мита за гейовете-педофили. Според Акта за Сексуално Насилие от 1997 г., някой от признатите за виновни в сексуално насилие трябва да се регистрират в полицията. Само, че единствените, които трябва да се регистрират в случай на секс по взаимно съгласие са гейовете, което е намеса в личния живот и е откровено непристойно.

Местните власти ползват списъците с регистрираните насилници за да възпрепятстват приемането им на работа, свързана с грижите за деца. Това означава, че геят ще бъде считан за опасен за децата само за това, че е правил секс по взаимно съгласие с друг възрастен, което би било абсолютно законно в случай с хетеросексуални.

ПEТНОТО Е ИЗМИТО

Влияят ли подобни предубеждения на сътрудниците на агенциите за осиновяване?

Не, заявява ръководещият орган на Британските Агенции за Осиновяване и Опека (БАОО). Джон Симондс, директор за развитието в БАОО, заявява, че организацията не счита, че гейовете по-често извършват насилие над деца. Нещо повече - БАОО "активно подкрепя и настоява за участие" в програмите за осиновяване и опека "на хора от алтернативни семейства", включително и гейове.

Въпреки, че Симондс твърди, че митът не е повлиял върху закона за осиновяване, той признава, че митът по-скоро пречи на "гейовете да се обръщат към агенциите с молба за осиновяване, заради опасенията, че ще им бъде отказано". Само, че добавя той, поради организираните от някой агенции (като лондонската Southwark Council), кампании за привличане на гейове за приемни родители и опекуни, "тези опасения се разсейват".

Но едно е, да бъдат избавени от опасения гейовете, а съвсем друго и къде по-трудно е да бъде избавена от опасения широката публика. Това е особено сложно, като се имат предвид честите некомпетентни публикации в пресата за гейовете. Деби Гапта, директор на "Стоунуол" за стратегии и връзки с обществеността твърди, че гейовете трябва да се борят с подобни фалшификати, като се обръщат към редакторите на вестниците, като публикуват собствени статии или изискват намесата на компетентните органи.

Независимо от това, колко сложна е борбата с мита "гей = педофил", отказът от борба само може да влоши ситуацията. Ако гейовете оставят без отговор нападките към тяхната сексуалност, на кого ще се оплачат, ако после, на основата на тези нападки им бъде отказано равноправие? В края на краищата, злото побеждава тогава, когато гейовете не правят нищо.

Matthew Temple
AXM, August 2001

Превод : SAM