История на гей-движението-Стоунуол Ин

Движение на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Движение на лесбийки, гейове, транссексуални и бисексуални (или ЛГБТ-движение) е общо понятие, отнасящо се до онези движения, чиято цел е социалната еманципация на хомо-, би- и/или транссексуалността. Абревиатурата ЛГБТ означава „лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални“ и това движение включва „Движението за права на хомосексуалните“^{[източник?]}, „Gay Liberation“ (в букв. превод освобождаване на гейовете), лесбийския феминизъм, куиър-културата и организациите за права на транссексуалните. Обичайната цел на ЛГБТ-обществото е равноправие; някои от тези организации фокусират дейността си и върху създаването на гей-общности или се борят срещу сексуалната норма. Днес тези движения действат чрез явна политическа и културна активност, като лобирането и демонстрациите, сдружаване (вкл. поддържници); списания, филми, литература; академични изследвания и статии; дори бизнес активност.

Касае се преди всичко за едно движение за идентичност, което се опитва да промени символното възприемане на хомосексуалността чрез своята обществена дейност. В САЩ това се случва основно чрез присвояването на думи без негативна окраска като „gay“ и „lesbian“ в противовес на обидни думи като „queer“ и отстъпителни самоназвания като „homophile“. През 1990-те години обаче се наблюдава обратната тенденция, при която стремежът е да се отнемат негативните смисли на „queer“ чрез посочване на предимствата.

История

Непосредствен катализатор на това движение е бунтът в Стоунуол Ин от 28 юни 1969 г. в град Ню Йорк. Той е провокиран от създадения малко преди това реакционен Фронт за свободи на гейовете (на англ.: Gay liberation front, игра на думи с южновиетнамския освободителен фронт), готов на явни сблъсъци за свободите на лесбийки и гейове. Като основа на цялата по-нататъшна либерализация се поставя разкриването на хомосексуалните пред обществото, въпреки че целите далеч надминавали интеграцията на това малцинство.

България

В България съществуват две организации, свързани с правата на хомо-, би- и транссексуалните — „Джемини“ и „Куиър България“. На 14 май 2006 г. в София е учредена и членска организация на гей, лесбийки, бисексуални, транссексуални и интерсексуални. Името на новата формация е „ЛГБТ Идея“.

Stonewall

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Понятието Stonewall (на англ. - "каменна стена" ) идва от името на популярния гей-бар Stonewall Inn в района Гринич Вилидж, в град Ню Йорк, САЩ.

На 28 юни 1969 г. барът станал център на гражданско неподчинение и поле на сблъсъци между полицията и хомосексуални хора. Стълкновенията продължили няколко дни. Те се оказали повратна точка в историята на гей-движението, а името Стоунуол се превърнало в символ на борбата за гей-права. Датата 28 юни и днес се отбелязва като ден на световната ЛГБТ общност, в чиято чест се организират гей-паради и други инициативи.

Причина за "Стоунуолския бунт" станало нахлуването на полицията в заведението около 1:20 след полунощ и опитът всички присъстващи да бъдат арестувани, тъй като по онова време в Ню Йорк хомосексуализмът се наказвал от закона.

Основни черти

Гей прайд парад - Сан Франциско, Калифорния, САЩ

Трите основни позиции на тази идеология са, че:

• хората не трябва да се срамуват от това, което са;
• сексуалното разнообразие е ценност;
• сексуалната ориентация и половата идентичност са вродени и не могат да бъдат целенасочено променяни;

Главният метод за изява на гей-прайд движението са т.нар. прайд-паради (pride parades) или гей-паради. Те се организират ежегодно в много градове по света, в дните около 28 юни - световният ден на ЛГБТ общността.

Символ на гей-прайд инициативата, както и въобще на гей-общността, е Флагът на дъгата, а също розовият и черният триъгълник. Последните са били използвани от нацистите за белязване на лесбийките и гей-мъжете в концлагерите на Нацистка Германия, а днес се използват от някои гей-организации с преосмислена символика.

Флаг на дъгата - Университет Дюк, Северна Каролина, САЩ

Някои хора виждат в гей-прайда аналог на движението "Черното е красиво" (Black is Beautiful) през 70-те години на 20 век, в САЩ. Чрез него афро-американците са демонстрирали, че красотата не бива да дефинирана единствено по стандартите на етническото мнозинство. По подобен начин, членовете на гей-прайд движението твърдят, че ценностите на хомосексуалността не могат да бъдат оценявани според разбиранията на хетеросексуалното мнозинство.

Опозиция

Не всички членове на гей-общността поддържат гей-прайд изявите. Някои смятат, че те поставят ненужен акцент върху сексуалната ориентация на човека, и че с липсата на дискретност и сдържаност накърняват обществения морал, а с това и целите на движението за гей-права. Противниците на гей-прайда препоръчват смекчаване на активизма, за да може гей-общността по-добре да се интегрира в останалата част от обществото.

Други гей-хора възприемат гей-прайд кампаниите като омаловажаващи и обезценяващи идентичността на отделния човек и смятат, че те допринасят за изграждането на негативни хетеростереотипи. Според тях сексуалната ориентация или половата идентичност на човека не трябва да е негова основна и единствено определяща характеристика.

Критиците на тези гледни точки, пък, ги обявяват за оръдие на хомофобията.

Консервативните кръгове от обществото, от друга страна, отричат твърдението, че сексуалната ориентация е вродена и непроменима, и разглеждат гей-парадите като прослава на един отрицателен житейски избор.