Борба за новата жена
Ерност Блох
Жената се намира долу, отдавна е приучена на това. Винаги е под ръка, винаги годна за употреба, по-слабата е и е прикована за къщата. Служенето и необходимостта от харесването са сродни в женския живот, защото харесването води и до подчиненост. Момичето е трябвало да бъде обезпечено чрез брак, и е висяло в очакване на мъжа. Ловяло е мъже или с хитрост или поставяйки себе си за стръв, но и тогава оставало безправно, без ловен билет. Ако уловът не е сполучвал, или ако девицата е била твърде претенциозна, тогава я постига открита насмешка - жената е била в положението на стара мома. Сексуалният живот, ако е имало такъв, което е най-честият случай, не е можело да бъде показван, а професията се е смятала и от най-ниските дребно-буржоазни слоеве за неприлична. Но сърцати момичета и жени са взели друго решение, настъпили са мечти за новата жена. Към 1900, малко преди или малко след това, затрептява една светлина, която запазва очарованието си. Свободното момиче съобщава за себе си, но същото правят и лесбийките, като и двете групи вече не са съгласни да бъдат подтискани или неразбирани. Започващият разпад на гражданския дом, нарастващата нужда от чиновници улесняват или обосновават този излаз на открито. Изискват се нова любов, нов живот, любовта по принцип като резултат на свободен избор, а също така и непрошнурована. Но по-важен, със сигурност по-силно утвърждаващ изглеждал достъпът до публичния живот, до професията. Копнежът е бил, да си отживеем, щастливото кудкудякане вече не е било целта. Буржоазното момиче, което все още не е имало нужда да изкарва прехраната си, в това отношение се е различавало от по-бедните, а и по-дръзки жени. Последните най-често са скъсвали напълно със семейството и са понасяли последствията от това; те са поемали мъжката линия, тази на човека с професия, напълно. По-големите дъщери, които вече не са искали да бъдат такива, само са се перчели, но за лесбийката е било друго, водещата по онова време, първата застъпничка за изберателни права. Намерението на тези протестнички е било несъзнателно и много често съзнателно: да се откъснат от рода и да постигнат мъжко превъзходство. Една неизбежна омраза към мъжете тук се съчленява уникално: едновременно от омразата на потиснатото и нежеланото признание; оттук идва завистта, догонването, както и гротескната воля да се надмине. Страдането от собствения пол ги правело податливи в това отношение, и собственият пол трябвало на свой ред да бъде доведен до победа над самия себе си. Това накърнено желание не пречи тогавашната протестничка да предаде и да добие, както се смята, решителността на новата жена. Свободното момиче сега също се запалва, както обикновено става само с юношите, а лесбийката, в новия си фасон, напълно подчертава мечтата си да бъде жена от нов вид.
Но се оказва, че размирната обич не остава свежа за дълго. Колкото повече работна сила е била нужна, толкова по-малко място е оставало за така нареченото свободно момиче, толкова по-малко поводи е имала протестничка да бъде такава. Като наемна работна ръка буржоазната девойка е стъпвала на собствените си крака, но по този начин тя е ставала само привидно по-независима. Вместо право на самостоятелно избрана любов, свободен живот, идва пустошта канцеларията, най-често към това е прибавена подчинената позиция.
Освен това остава въпроса, какво се задвижва при женското надигане. Тъкмо полът се движи в него, но като нещо, което се проявява и иска да бъде определено социално. Естествено е погрешно да се смята, че само старите моми или лесбийките са се опълчвали. Предимно женската младеж е била тази, която е обхваната от забележителното движение през 90-те години. Винаги е имало стари моми и лесбийки, но в течение на много векове жената мълчи в общината. И женския бунт, въпреки че се проявява постоянно през това време, не получава разпространение до края на миналия век. Той печели привърженици, както и социалната утопия изобщо, тъкмо когато капиталистическата необходимост от свободна работна ръка му дава виза; когато интересът от движението на населението разпуска и този вид крепостничество. Нещата вече се мерят според постиженията, от жените вече се взима под внимание само гъвкавостта, която е била налице и е ценена в мъжкото право още преди тази така наречена еманципация. Тя пасвала на лошо платени длъжности, на доброволни смени; и от тази посока женското движение е било притиснато. Дори една неопровержима разсъдливост на жената, на която култът към Мария не е искал да признае толкова голяма тежест, а и която не е предопределена и утопично, е била премирана от капиталистическото опредметяване. И погледнато политически фактически нищо не се е променило посредством правото на жените да гласуват, доколкото гласовете на всички досегашни партии са се удвоили. Реакцията получава дори нещо повече от удвояване; посредством политическата жена граждански не се долавят експлозивните или хуманни импулси.
Съветският Съюз вече не познава женски въпрос, защото той е разрешил въпроса на работниците; където господар и слуга са премахнати, изчезва и долният слой: жена. Що се отнася до третото, всъщност полът продължава да съществува като собствен проблем на съдържанието - това, че жената е определена в по-голяма степен, но същевременно и по-нерешително от мъжа (Готфрийд Келер говори за "непонятната половинчатост на жената"). Оттук се стига до това, че женското движение, дори там, където то е заместено от пролетарското, е все пак само отложено. Което означава: Половата същност жена - толкова малко обяснявана в досегашните мъжки общества, толкова малко определяна отвъд простото семейство - се проявява отново като проблем и отвъд икономическо-социалното освобождение. Залезът на женската потиснатост не предполага, от само себе си, залезът тъкмо на женското съдържание.
До голяма степен многозначното остава излишно, ферментиращото полу-решено, погрешно решеното, недорешеното объркване и наблъскване в жената , каквото досегашното общество предава на едно идващо. То е меко и диво, разрушително и омилостивяващо, цветето е, вещицата, високомерната господарка и усърдната душа на предприятието. Менадата е и властващият Деметрий, зрялата Юнона, студената Артемида и мусическата Минерва и какво ли още не. Музикалното капричио е (солото за цигулка в "Животът на героите" от Щраус) и праобразът на лентото, покоят. Най-после в един незнаен лък е напрежението между Венера и Мария. Всичко това е несъвместимо, но не може с един щрих на перото да се предаде съдържателния проблем жена, още по-малко да се разреши. Колкото и малко да е все още неогласеното в жената, онова утопично-неопределено, което изобщо е въздействало на голямата разнообразност на досегашните определения. Като че са били прости опити и експерименти с името, в които основният проблем все още в никакъв случай не е назован и не е формулиран. Съвсем не е толкова формулиран колкото е при мъжа и неговите предикати; въпреки че той посредством историческите основни типове като воин, монах, гражданин и така нататък е оставил зад себе си тъкмо диференциращото и незавършеното. И така женското движение все още стига за това да изгради една частична утопия, каквато то е изградило в досегашните общи утопии. Това специфично заявено и желано трябва да се постави като задача за разрешаване и за изпълнение и в безкласовото общество, като същинско проблемно наследство от историята и правремето.
Тогава се проявява едно реално наследство в досегашните, толкова многообразно скрити и прикриващи предикати на женствеността, или може да се прояви. Реално възможното у жената е по-безформено отколкото у мъжа, но от край време се е интендирало във всички мечтания за женско съвършенство като по-многообещаващо; то посяга по-активно към фундираната фантазия. Така утопичното в жената, там където то се проявява като ценно означава лице на централна човешка дълбочина и това е утешително лице. Мекото, както и умилостивителното действат по-интензивно в женското издание на човека; онова, което някога се е мислило като Артемида няма равно на чистата си студенина под юношески образи; светицата показва християнско положение от 24 карата. За тези възможности или за онова, което би трябвало да им съответства под нов знак, буржоазното женското движение, като буржоазно, се интересува малко или не иска изобщо да го вземе пред вид; то едва отива отвъд противопоставени тривиалности като свободна любов и суфражетство.
Преводът е направен по: Stopczyk, Annegret (Hg.): Was Philosophen über Frauen denken. München 1980, S. 308-312.
Превод от немски: Антония Колева
Електронна публикация на 5. Януари 2000
литература плюс култура
http://grosni-pelikani.hit.bg/
първа публикация
Няма коментари:
Публикуване на коментар