Гей-зрънца

Любопитни факти

1. През 1921 г.се създават отрядите SA-щурмоваци. Те са под комадването на капитан Рьом. От тези отряди през 1929 г. под командването на Химлер се отделят другите отряди-SS-защитен отряд. SS са били платени от НСГРП, а SA не са бели платени от НСГРП. Първоначално SA са били създадени като гимнастически и спортни дружества.

2. През 1925 г. капитан Рьом си подава оставката от щурмовите отряди SA, но остават приятели с Хитлер и заминава за Боливия като военен инструктор.

3. По това време един от водачите на щурмоваците-SA е и Едмунд Хайнес. Той е хомосексуалист. Убил е невинен гражданин, но лежал само няколко месеца в затвора.

4. През 1931 г. капитан Рьом се завръща и е поканен от Хитлер да оглави отново щурмовите отряди-SA.

5. Щурмоваците-SA, са организирани на военен принцип. През 1931 г. имат специални въздушни, морски, пионерни и санитарни части. Полагат клетва за вярност към фюрера. В печата често пишело, че капитан Рьом и неговите помощници били хомосексуалисти. Юридическият съветник на Хитлер-Ханс Франк, му докладва, а Хитлер отговаря, че SA (щурмоваците) е организация от мъже, определена да служи на политически цели, а не-“морална институция за светски девойки” и още:“..частният живот влиза в сметките само ако противоречи на основните принципи на националсоциализма…”. Щурмоваците са информирани за това становище на Хитлер.

6. На 30 юни 1934 г. SS бият SA-ръководството, включително и капитан Рьом. Убиецът на последния е Айке, който по-късно става шеф на концентрационните лагери. Убит е също и Ернст от ръководстовото на SA. Едмунд Хайнес е измъкнат от леглото със своя хомосексуален партньор. Това се нарича “ноща на дългите ножове”. Убити са общо 1100 души, между които още са Генерал фон Шлайхер, Грегор Щрасер, фон Кар.

7. Ърнест Хемингуей-“Африкански мемоар”: ”…Нгили беше много красив, почти като момиче, но без да е женствен, и Дж. К. често го подкачаше с въпроса дали си скубе веждите. Може и да ги скубеше, защото едно от най-големите забавления на примитивните народи е да променят външността си и това няма нищо общо с хомосексуализма…”

“…Масаите биваха глезени, отнасяха се към тях с боязън, която всъщност не би трябвало да вдъхват, и тъй като мъжете им бяха много красиви, обожаваха ги всички хомосексуалисти като Тесинджър, който бе работил за Империята в Кения и Танганика. Мъжете бяха много красиви и извънредно богати, професионални бойци, които вече нямаше да се сражават. Открай време бяха пристрастени към наркотиците, а сега ставаха и алкохолици…”

“…змиите са предтечи на всички масаи…”

“…Сред уа-камба (племе в Африка, защото племето е камба, а уа-означава хората от племето уакамба, р. м.) не съществува хомосексуализъм. В старите времена хомосексуалистите били съдени по обичая крал-оле, което означавало,…че хората се събирали церемониално, за да убият някого. След присъдата ги оставяли няколко дни да киснат вързани в реката, или в някоя дълбока локва, за да станат по-крехки, а после ги убивали и изяждали…От друга страна се смятало за твърде лоша поличба да ядеш каквото и да е парче от хомосексуалист, дори ако е киснал в чиста и почти бистра вода, а според някои от по-старите…вкусът на хомосексуалист бил по-лош от този на дърта водна антилопа и освен това можел да ти докара циреи по цялото тяло, но най-вече под мишниците и в слабините. Сношението с животни също се наказвало със смърт, но не се смятало за толкова гнусно деяние, колкото хомосексуализмът…Човек, който осквернява овцете, или козите си, е вкусен като антилопа гну…”

УЧАСТНИЦИ В ПИР

1. Откъси от речта на Федър:

“…един влюбен мъж би приел далеч по-малко да бъде видян от любимото си момче, било че напуща бойния ред, било че захвърля оръжието, отколкото от всеки друг и би предпочел това или пред него стократната смърт…”

“…Ахил узнал от майка си, че ако убие Хектор ще загине, а ако не го убие ще се върне в къщи и ще завърши живота си в старост. Въпреки това той се осмелил да помогне на влюбения в него Патрокъл…”

2. Откъси от речта на Пазваний

“…Най-глупавите са тези, които следят само действието, а не ги е грижа дали то е красиво или не…”

“…И в самия този акт на любов към юношите би могло да се познаят тези , които…не се влюбват в момчета, преди у тях да започе на се проявява сериозно разумът, а това е времето, когато започва да им покарва брада. Тези, чиято любов започва по това време, те мисля са готови да останат и живеят заедно цял живот, а не да се възползват от наивността на един младеж и да го излъжат, да се подиграят с него и веднага да хукнат по друг. Дори със закон трябва да се забрани любовта към деца…Там където няма изкусни оратори е прието…младежите да оказват благосклонност към влюбения (в тях, р.м.)…”

3. Откъси от речта на Аристофан

“…Намеренията на /Зевс/ били следните: в това свързване, ако се срещне мъж със жена, те да създадат семейство и да се продължи рода, а ако се срещне мъж с мъж, те да се наситят от общуването си…така че безсъмнено от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг-тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела-едно и да излекува човешката природа…Които мъже пък се отрязък от някогашен мъж, те търсят мъжете и докато са още момчета, понеже са отрязък от мъж, обичат мъжете и обичат да лежат и да се прегръщат с тях.

Между момчетата и юношите те са най- добрите, понеже са най-мъжествени по природа. Наистина някои ги смятат за бесрамни, но това не е истина. Те вършат това не от безсрамие, но от дръзновение, храброст и можественост, привързвайки се към подобния им…”

4. Откъси от речта на Алкивиад, в която той възхвалява и обрисува Сократ

“…Вие виждате, че Сократ е предразположен любвеобилно към хубавите младежи и винаги около тях се върти и те извикват у него възхищение…И така мъже, останахме сами /със Сократ, р.м./-аз и той-и аз си помислих, че веднага ще почне да ми говори, каквото един влюбен би говорил на любимото си момче, когато са насаме и се радвах…Каня го на вечеря просто както мъж би г сторил на момче, в което е влюбен…След като Алквиад свърши всички почнаха да се смеят поради неговата откровеност, понеже личеше, че още е влюбен в Сократ…Не е възможно, рече Алкивиад, в присъствието на Сократ друг да общува с красиви момчета…”

“ЗАЛМОКСИС”-проф. д-р Димитър Попов

“…Подобни организации са познати от траките не само за северно-тракийските племена. Сведенията са свързани най-вече с личността на Орфей. Най-популярният разказ се намира у Конон. “Той умрял-пише древният автор-като бил разкъсан от тракийските и македонските жени, защото не им позволявал да вземат участие в оргиите”-Йоан Стобей уточнява, че кървавата разпра е дело на “злите бистонски жени, понеже Орфей пръв научил траките на мъжка любов и отхвърлил обичта на жените”-Според Пазвании “тракийските жени рганизирали заговор срещу живота му, защото той в скитанията си увличал и мъжете им”. В страха си те дължго не изпълнявали замисъла си, но веднъж, когато се напили с вино, осъществили страшното престъпление. Историята се локализира в семите на македоните под планината Пиерия и града Дион, т.е. на север от Планината Олимп до самия Солунски залив. За Псевдоплутарх отмъщението става в планината Пангей, а и в земите на одрисите, след като жените “разкъсали Орфей и хвърлили частите му в река Хебър”.Посочените примери тново засвидетелстват затворени мъжки общества. Организаците от посветени съмишленици се обединяват на религиозна основа. Те изпълняват тайни обреди, свързани с учението на Орфей. Жените нямат право на участие в тези очевидно затворени групи с таен духовен сатут. По подобие на разгледаните до сега мъжки аскетични организации, обкръженията около Орфей също са известни с въздържаниеята си към жените в полово отношение. Сходствата с ктисти и плейсти са на лице. Те се долавят дори само от обстоятелството, което предизвиква кървавата разпра. Това е от една страна забраната жените да участват в тайнствата, а от друга пренебрежението към целия им род в предпочитанието към мъжката любов.

Мъжките общества се загатват и от Еврипид. В трагедията “Хиполит” той влага в думите на Тезей следната реплика: ”…сега се хвали още и мами с гозбите си от недишаща храна. Лудувай, имайки Орфей за предводител, като почитащ дима от множество учения…”-Философите ядяли само житни храни, без месо и птици. Предводител им бил самият Орфей…”

“…Тамирис е смислово еднозначен на Орфей, той е показателен в много отношения. Описанието на музикалното състезание с музите се предава у различни антични автори с важни подробности. Схолиастът към Омир, тъй като най-ранните сведения за Тамирис са във втора песен на “Илиада”, обяснява, че “той бил син на Филамон и на нимфата Агриопе, тракиец по род, който опознал срамната любов и пръв започнал да люби мъже”Сходството с Орфей се доказва и от смисловата равнозначност на кофликта между него и разгневените дъщери на егидоносеца Зевс. Той има същото значение, защото след победата си в състезанието музите отнемат на певеца зрението, “свиренето на китара и ума му”. Актът е равносилен на жестоката разпра на жените с Орфей. Вълшебните сладкогласни музиканти са лишени от способностите си , обезличени са във всяко отношение…”

· Хомосексуализмът също не бил непознат във Византия. Затвореността и еднотипността на живота в затворите и в манастирите, както и армейското еднополово ежедневие неминуемо предразполагали към придобиване на такива щения, освен в случаите когато това било генетично заложено у човека. Хомосексуализмът се считал за социален, а не за физически недъг, което само по себе си представлява едно изключително модерно, дори в нашето съвремие, тълкуване на това явление. Законите на император Констанс ІІ предвиждали смъртно наказание при доказана хомосексуалност. Император Юстиниан І посветил на явлението две новели-77 и 141. Според сборника “Еклога”, и двамата прегрешили партньори следвало да бъдат наказани с посичане, но ако пасивният бил под 12-годишна възраст, той не се наказвал! Официалното църковно схващане равнопоставяло хомосексуализма и прелюбодействието. В сборника закони Василикии се появила само една допълнителна наредба за хомосексуалността, която по-късно била преписвана в по-късните компилации. Особено ожесточено е отношението на Св. Йоан Златоуст към този “отвратителен порок”, който той заклеймява с най-крайни епитети, които трудно биха могли да се вместят в устата на светец. Това разбира се има своето обяснение. Проституцията, сводничеството, содомията, хомосексуализмът и другите социални пороци водят началото си от езическата Античност и естествено е този факт да настройва църковниците срещу тях. В уставите на мъжките манастири била включена изрична забранителна клауза за допускането сред братята на момчета, юноши и евнуси, както и на женски животни в манастирския двор. Друг, ненаказуем начин да се създават отношения от подобен род, си позволявали богатите хора, които просто си купували момчета-евнуси, предвид тяхната специфична външност, или ги наемали на работа. Това рядко се наказвало, защото трудно би могло да бъде доказано, каквото и да било отклонение от морала.