Анализ

Анализ на положението на лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансексуални и интерсексуални в българското общество-/архив/

(качествен анализ на Фондация “Куиър България”)

Фондация “Куиър България” беше създадена от няколко съмишленици, които през последните 5 години се занимаваха самостоятелно и независимо един от друг с научни изследвания, предоставяне на услуги или защита на правата на гей мъже и лесбийки в България. Организацията започна активната си дейност в началото на настоящата година с извършването на качествен анализ на положението на лесбийките, гей мъжете и други групи, маргинализирани на основа своята сексуалност или сексуална ориентация. Представеният тук анализ, който е част от стратегическото планиране на “Куиър България”, включва непосредствения опит на всеки един от основателите на фондацията, както и консултации с външни експерти в съответните области.
Няколко думи за фактите, които излагаме в тази статия. На първо място, това е качествен анализ на ситуацията такава, каквато я виждаме ние като непосредствени участници и медиатори на ЛГБТ средата в България. Съкращението ЛГБТ е широко използвано в международен план за обозначаване на общността на лесбийки, гей мъже, бисексуални, и трансджендър. Някои активисти прибавят към това число и интерсексуалните и всички, които могат да бъдат обозначени с термина “куиър” – хората, които не се вписват в традиционните нормативно-изключващи рамки за пол и сексуална ориентация. (Виж дефиниция на понятията в приложението). Анализът имаше задача както да сближи участващите във фондацията с техните мнения, виждания и бъдещи планове, така и да хвърли светлина върху проблеми, които до момента не са подробно обсъждани нито в НПО сектора, нито сред широката общественост. На второ място, това не е представителен анализ, а субективно аналитично описание на ситуацията такава, каквато я виждаме, в каквато сме живели и в каквато не искаме да живеем занапред. Този анализ няма намерение да представя нещо повече от опит за снимка на проблематиката, с всичките възможни дефекти на проявителите. Още една, последна причина, за появата на този анализ е липсата на систематично и целево изследване на различните сфери на живот и опит на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансджендър за целите на една бъдеща и успешна стратегия за подобряването на качеството им на живот в България. (Такъв анализ е бил правен от гей организация “Джемини” само по отношение на законодателството и законодателните практики).
Надяваме се чрез този текст запознанството на НПО сектора с фондация “Куиър България” да спомогне за бъдещата работа на организацията и постигането на нейните цели.
В началото е редно да споделим мисията на нашата организация:
Фондация “Куиър България” работи за повишаване на обществената информираност за разнообразните сексуални идентичности и интеграция на лесбийките и гей мъжете в българското общество.

Целевите групи, за които работим, са определени по следния начин:

1. Лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър, интерсексуални;

2. Организации и неформални групи на лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър, интерсексуални.

Фондация “Куиър България” няма претенциите да представлява своите целеви групи в цялото им многообразие. Организацията предоставя различни услуги на тези целеви групи, както и на формални и неформални организации, които ги представляват.
Подразделянето на области и подобласти в процеса на анализа приемаме за условно, доколкото всички анализирани сектори в даден момент и при определени обстоятелства се пресичат и оказват взаимно влияние.

Законодателство и законодателни практики

През последните две години бяха направени множество промени на дискриминационни текстове в НК и КТ на база сексуална ориентация, които се приемаха за неутрални, а в други случаи – за директна дискриминация.
В Наказателния кодекс обаче все още има различно третиране на едни и същи действия в зависимост от това дали са извършени от хетеро - или хомо-сексуални. Например според една от алинеите на чл. 157 акта на изнасилването може да бъде извършен единствено от мъж към жена, с което всяко сексуално насилничество от мъж към мъж, от жена към жена или от жена към мъж на практика е недоказуемо.
На практика, всички дискриминационни текстове отпаднаха и в момента няма дискриминационни закони, с изключение на някои недостатъчни провизии от самата Конституция. Единият проблем е, че Конституцията (и съответният член от Семейния кодекс) провъзгласява брака за “свещен съюз между мъж и жена”. Редуцирането на легалните граници на гражданското състояние и в частност на брачния модел до определяне на половото различие поставя в неравностойно положение хората с не-хетеро сексуална ориентация и ги лишава от право на граждански брак, което се оправдава чрез традиционния хетеросексуален модел на съюзяване. Накратко, липсват закони за гей и лесбийски партньорства и бракове. Другият проблем с текста на Конституцията е, че при изброяването на човешките права и свободи, “сексуална ориентация” не е изрично спомената като човешко право, което никой няма право да нарушава. Дебат за това досега не е имало, но се приема, че Закона за защита от дискриминация спестява този недостатък.
С приемането на Закона за защита от дискриминация, който влезе в сила от 01.01.2004 г. - прочее, един от най-либералните в Европа в момента – България излиза с една стъпка напред в процеса на присъединяването си към ЕС по отношение на приемането на задължителните директиви. Приемането на този закон обаче поставя предизвикателства пред съдебната и изпълнителната система. Имайки предвид скорошното приемане на Закона за защита от дискриминация, рано е да се съди как ще се прилага той по отношение на ЛГБТ хората. Това обаче се отнася само до бъдещето и начина, по който закона евентуално ще работи в полза на ЛГБТ, т.е. как и дали ще изпълнява една от функциите си.
На практика съществувалият до 2002г. дискриминационен член 157, ал. 4 не е бил използван за осъждане на хомосексуални през последните 10 години (един мъртъв текст). Трябва обаче да се има предвид фактора както на липсата и покриването на полицейски докладни в случаи на насилие, така и нежеланието и страха на хомосексуалните да подават жалби и предизвикват съдопроизводства в следствие на упражнявано върху им насилие. На практика изглежда този текст не е бил прилаган, но не може да се твърди със сигурност, че не е имало покривани или неотчитани случаи на насилие; всъщност за последното липсва всякаква информация и не са правени никакви изследвания.
Може да се допълни, че има предоставена информация за съществуващи дискриминационни практики срещу непълнолетни хомосексуални лица от страна на Комисиите по противообществените прояви. По-сериозен проблем, който засега не може да бъде контролиран от Закона, е че в до-наборните комисии и армията хомосексуалността все още се третира като “отклонение” според остарелите формулировки – остарял медицински стандарт, който в България все още работи. Възможност за дискриминация в този случай съществува, защото Закона дава право на лица с хомосексуална ориентация (или с диагноза: “отклонение в libido sexualis”) да се освобождават от военната си повинност (т.е. случаят на т.нар “позитивна дискриминация”). На практика не съществува гаранция за адекватна и стандартна процедура, която да гарантира не-дискриминативно поведение в армията нито преди, нито след постъпването в нея.

Политика

Като главен проблем, свързан с директно политическо представителство на ЛГБТ хората отчитаме факта, че все още няма политици, които да са си направили “coming out”, т. нар. “само-обявяване” пред обществеността. Това е въпрос на личен избор, но той указва политически дефицит за ЛГБТ средата и за толерантността в политиката и политическия живот като цяло. От една страна, обществена тайна е, че има политици с различна сексуална ориентация; от друга страна, поддържането на тази обществена тайна стимулира два процеса - както неустановяването на (позитивно) отношение или на отношение въобще към ЛГБТ от политиците (което вероятно се дължи на страх от заподозиране в хомосексуална ориентация), така и подхранва митологиите в политиката и обществото (например, че съществува “гей мафия” в парламента). В този стил нееднократно се е твърдяло, че съществуват хомосексуални и лесно-манипулируеми политици, които изпълняват нечии политически или икономически поръчки благодарение на сексуалната си зависимост от поръчителя им. Тъй като никой не заема ясна позиция, това дава почва и за наличие на т.нар. “hate speech” (говорене с омраза) по отношение на хомосексуалните както в политиката, така и извън нея, след което обикновено не следва абсолютно нищо. Независимо от всичко това, досега няма информация за това нечия политическа кариера да е била провалена в резултат на публично самообявяване, което както не означава толерантност в политиката, така и не означава напредничвост по отношение на сексуалното различие и частния живот на хората в обществото. Като цяло, това е положението на ниво централна власт. Малко по различно е положението на хомосексуалните политици и общественици в местните власти в провинцията. Няма информация както за наличието, така и за отсъствието на различно третиране на хомосексуални политици или общественици в местната власт, нито пък за секс-скандали. Често е възможно т.нар. “обществена тайна” да съществува, с което и дружелюбно отношение към съответното политическо лице. (Има случаи на компромати на политици, свързани със сексуалната им ориентация, но те или се премълчават, или се покриват).
До този момент единствената политическа формация, декларирала публично подкрепа в подкрапа на каузите ЛГБТ движението, е Българската социалистическа младеж. Няма влиятелни политически формации, които да са или открито хомофобски, или открито приемствени по отношение на хомосексуалността както в политиката, така и в обществото като цяло. Единственият опит за правно регулиране на достъпа на лица с хомосексуална ориентация до властта беше неодобреният проекто-закон за недопускане на хомосексуални във високите етажи на властта, предложен от депутата Яшо Минков (2002г).

Икономика

Общото мнение за областта на икономическия живот е, че на пръв поглед няма открита/явна дискриминация на основа сексуална ориентация в бизнес сектора. Възможно е това отново да се дължи на липса на подаване на сигнали. След приемането на Закона за защита от дискриминация покриването на случаи вече би могло да бъде наказуемо. За сметка на неотчитането или отсъствието на явната, скритата дискриминация на работното място е все още недостатъчно проучена, тъй като обикновено се случва под формата на неутрално взети решения. Като цяло малко са хората, които не крият хомосексуалната си ориентация на работното място, както и малко са случаите на явна дискриминация. Развитие на т.нар. “гей бизнес” като специфичен стопански сектор, отговарящ на културно-икономически потребности на ЛГБТ хората, няма. Съществуват единствено гей заведения или т.нар. микс-клубове като специфични места, които се стремят да създадат уютна и приятна атмосфера за контакти и развлечения на хора с хомосексуална ориентация или нетрадиционна сексуална идентичност. Като цяло, гей бизнеса в България е все още недостатъчно развит. Услугите, които са популярни в него на Запад, тук отсъстват, а в други случаи не са достатъчно уредени. Например има нужда от регламентация на някои специфични услуги (например “гей ескорт”). Също така липсват специализирани магазини, видеотеки и др., както и ЛГБТ-ориентирана реклама (т.е. в рекламния бизнес има хетеро-нормативност). До момента са съществували няколко специализирани издания, но нито едно от тях не постига траен успех поради неуспешна пазарна реализация, дължаща се на неуспешни или липсващи стратегии спрямо целевата група.
По-сериозният проблем в тази сфера е, че тъй като ЛГБТ общността не е ясно определена, тези специфични потребности също не се признават, осъзнават и стимулират.

НПО сектор

Представителство на ЛГБТ хората в публичните пространства до началото на настоящата година е било предоставяно от една единствена организация – Българска гей организация “Джемини”. Това е единствената НПО, която се самоопределя като гей-организация в съдебните регистри през периода 1992-2003г. Нейните изяви до момента са недостатъчно последователни, професионални и координирани със нуждите и мненията на ЛГБТ хората, които представя. Оценката на хора от ЛГБТ средата е, че донякъде “Джемини” влияе негативно върху имиджа на подобен тип организации на национално равнище. За сметка на това, “Джемини” притежава по-положителен имидж в чужбина, отколкото в България, тъй като представя българската ЛГБТ среда на международни срещи на активисти в тази сфера, финансира се изцяло от международни донори и поддържа интензивен контакт със сродни организации в други страни. Съществуват и други НПО-та, заемали подкрепяща позиция към ЛГБТ. В сферата на защита на правата на ЛГБТ, например, работи открито Българският хелзинкски комитет. През 2003г. се формализират още няколко НПО, които предоставят услуги за ЛГБТ (Ресурсен център на лесбийки и бисексуални жени “Билитис”; гей спортни клубове “Тангра” и “Делфин”).
При търсене на подкрепа за различни каузи, свързани със защита на правата на ЛГБТ, много НПО са реагирали положително. Пример за това е малко позакъснялата кампания на “Джемини” за отмяна на член 157, ал. 4 от НК, която успя да събере подкрепящи писма от много НПО и публични личности, но беше внесена в парламента в момент, в който отмяната на съответния дискриминационен текст вече се поставяше като условие за продължаване преговорите с ЕС от самите евродепутати и беше неизбежна. Работата за защита на правата и открит (предимно медиен) активизъм обаче не са били достатъчни за самоосъзнаването и активността на ЛГБТ хората, тъй като на практика не е извършвана никаква координация между единствената НПО и нейните членове като целеви групи. Изясняването на реалните нужди на ЛГБТ трябва да залегне в основата на дейността на всяка една НПО, която си поставя за цел да работи в тяхна полза от настоящия момент нататък.

Медии

Темата за медийното отразяване на хомосексуалността в България е огромен проблем, който почти не е изследван. В това отношение все още се очаква популяризирането на мониторинга на печатната преса от последните години, извършван от “Джемини”. Като цяло, ситуацията може да се опише от две гледни точки, тъй като през последните години в медийното пространство все повече отсъства едностранчиво отразяване на хомосексуалността. Това налага разделянето на анализа по типове медии, при които характера на отразяването се мени; например, при печатните издания се забелязва повече позитивност и приемственост към хомосексуалността като начин на живот (т.нар. life-style списания), но в националната преса и жълтите издания, които имат по-голямо влияние, преобладава негативен, присмехулен журналистически език спрямо ЛГБТ. В този тип издания, темата за хомосексуалността не се коментира изчерпателно, а само в “жълт” аспект. Търси се екзотичния оттенък, дори когато се представят сериозни събития, като често това се придружава от неадекватен и несвързан снимков материал. Политиката на някои медии е преобладаващо негативно отношение към ЛГБТ, тъй като се очаква, че това импонира най-добре на масовата нагласа – а именно негативна такава. Липсата на сериозно отразяване се дължи не само на липса на журналистическа воля, но и на неинформираност на медиите по отношение на ЛГБТ, както и на нежелание за научаване на специфична информация (терминология). Като цяло, отразяването на сексуалните идентичности обикновено представя личното журналистическо мнение по въпроси, касаещи ЛГБТ, а не обективни факти, споделени от ЛГБТ; това е проблем, тъй като е валиден стереотипа, че медиите правилно “отразяват” обществените настроения, следователно и стереотипите са вярни (синдроми от типа: “във вестника пише”, “радиото каза”, “по телевизията даваха”). Медийният дефицит може да бъде обобщен по следния начин. Определено има липса на журналистическа воля за друг тип отношение, като по този начин се отразяват типични за масовото съзнание предразсъдъци, които в даден момен могат да не се окажат чак толкова масови, но все пак се насаждат като сигурни. Друга липса е липсата на т.нар. “политическа коректност” в говоренето за ЛГБТ – зачитането на начина, по който една общност говори за себе си и се именува. Това оглавява проблема, че темата за ЛГБТ хората се представя през погледа на хетеросексуалните, хомофобски настроени журналисти, като всяко ЛГБТ събитие, което се отразява, се съизмерва с хетеронормативността, и тъй като съизмерването е невъзможно, от това последва както подигравателния тон, така и възпроизводтсвото на стереотипи. Това въвежда сериозният проблем, че няма открито представителство на ЛГБТ в медиите – например липсват водещи на популярни предавания, които открито да са направили “coming out”. Като цяло, има избирателност на и едностранчивост към представяната информация (което е характерно за медиите и в международен аспект). Не се отразяват важни събития за ЛГБТ, обикновено не такива от България, а ако се отразяват, то е за сметка на личното достойнство, самочувствието и самоопределянето на ЛГБТ.
От друга страна, обаче, някои от липсите са в резултат именно на ниската активност на самата ЛГБТ общност. Например собствена отговорност и проблем на общността е, че досега не е имало достатъчно подготвени “говорители” на ЛГБТ в медиите, които да представят адекватно и професионално проблемите на ЛГБТ в България. Фактът, че няма никакви изцяло или поне отчасти ориентирани към ЛГБТ хората медии също е проблем на общността. Макар да е трудно една медия да предостави пространство за ЛГБТ-ориентирано предаване, по-скоро проблем на самата общност е и факта, че липсват специализирани предавания, рубрики и медийни продукти, ориентирани към тях самите и техните нужди и проблеми. Така че, това е само едната страна на медала. От другата страна на медала може да се види, че има сериозен напредък в отношението на медиите към ЛГБТ-проблематиката през последните години, сравнено с първите години след прехода: някои от ключовите медии (предимно телевизии) обективно отразяват публичните събития в България, свързани с ЛГБТ; в последно време дори има голям интерес към проблемите, свързани с ЛГБТ. Доказателство за това е факта, че за разлика от мероприятия, провеждани от други НПО, мероприятията на “Джемини”, независимо от качеството им, винаги стават “новина” в медиите, и то не в кои да е медии. През последните 3-4 години все повече изглежда, че медиите са склонни да предоставят пространство за по-активно и обективно отразяване на темата за ЛГБТ, но проблемът е, че липсват ерудирани личности от средите на ЛГБТ, които да желаят да реагират и да могат да говорят по темата адекватно – да влияят позитивно както на обществените нагласи, така и в частност на тези на ЛГБТ хората.
В заключение, така наречената хетеро-нормативност в обществото и отразяването й чрез медиите все още присъства, но от друга страна постепенното отваряне на пространство и появата на сериозно журналистическо отношение в медиите не се използва достатъчно продуктивно от ЛГБТ хората и представителите им. Гей- и лесбийките-активисти, изявяващи се в медиите, говорят предимно за дискриминацията спрямо хомосексуални, но не и за случаите на позитивно отношение и безпроблемна интеграция, което подсказва, че обвинението в едностранчивост може да бъде двустранно. Акцентирането върху неприемането на хомосексуалните в обществото не спомага за тяхното по-добро приемане, а напротив, води до определен тип само-изолация и вакуумиране на общността както в наложените й модели, така и в тези, които сама си избира.

Образование

Темата за представянето и приемането на сексуалното различие (предимно) в средното образование е неминуемо една от най-сложните. Това се дължи на проблема, че детските педагози рядко са както информирани, така и позитивно настроени или толерантни към сексуалното различие при подрастващите. Така например в часовете по сексуално образование и здраве, организирани като задължителен или избираем предмет, рядко се застъпва хомосексуалността като отделна форма на сексуалност и личностно предпочитание. Тя обикновено се споменава по задължение, но не се дискутира и се игнорира (ако в образователните филми за секса се появяват хомосексуални двойки), тъй като се очаква и предполага, че сред учениците няма хомосексуални или бисексуални младежи. Другите сексуални идентичности – транссексуални, интерсексуални и т.н. въобще не се споменават или показват в обучителните материали. Всичко това скрива сексуалното различие като проблем и явление в средното образование, а една от основните стереотипни причини е приемането, че застъпването на темата за хомосексуалността и сексуалното различие може да повлияе стимулиращо на младежи, особено на тези, които не са сигурни в сексуалната си ориентация или в сексуалната си идентичност. В този смисъл на премълчаването се гледа като на “предпазващ от развращаване” механизъм, който служи за превенция от хомосексуалност (доколкото на хомосексуалността се гледа все още като на отклонение от нормата, или като на вид разврат). Като цяло, темата за сексуалните идентичности не е застъпена в масовото задължително образование (начално и средно) и това има своите негативни последствия за сексуалното съзряване на децата и младежите. Темата за сексуалните идентичности е слабо застъпена и във висшето образование. От една страна, вече съществуват редица хуманитарни специалности и магистърски програми, в които проблемите на сексуалното различие се проблематизират и изследват, но все още съществува слаб интерес към тях. От друга страна, в този изследователски аспект има сериозно разминаване между бъдеще и настояще, тъй като в други специалности (напр. медицина) все още се шири и възпроизвежда възгледа, че хомосексуалността е патологично състояние/болест. В медицинското образование сексуалните идентичности, макар и само на книга, се медикализират. Например, в учебниците по психиатрия все още хомосексуализма се класифицира като психично отклонение, макар и това отношение често да се споделя само на теория. Макар и в последно време подрастващите да са все по-рано и по-рано информирани по въпроси на секса и сексуалността, общото впечатление е, че този факт не се взима в предвид и не влияе на образователната политика. В началното и средното образование в рамките на образователните програми темата за сексуалното различие не е застъпена. Въпреки по-голямата прогресивност и либералност в това отношение във висшето и след-бакалавърското образование, интереса към тази тема все още е много малък, което по всяка вероятност се дължи на некоординираност между теория и практика. Като цяло, на този етап няма добра съвместимост между образователни теории и практики що се отнася до разглеждането на сексуалните идентичности.

Култура

Сферата на културата (в най-общия смисъл на това
понятие, което може отчасти да обхваща и под-части на другите разглеждани тук области), е най-приемствена по отношение на ЛГБТ хората. Дори и да направим разделението масова-елитарна култура, и в двете може да се открие значително присъствие и интерес към хомосексуалността и сексуалното различие. В сферата на киното, телевизията, и музиката в България вече са се появили доста на брой “гей продукти” (филми, театрални проекти, актьори, музиканти и пр.), както и продукти, които частично засягат хомосексуалността (напр. сапунени сериали, младежки сериали, чужди поп-звезди и пр.). Проблемът тук е какъв е пробладаващият модел на представяне на хомосексуалността и какви са възпроизвежданите стереотипи (позитивни или негативни), и какво е влиянието им в зависимост от различните зрителски аудитории, от жанровия модел и от типа медии. Като цяло вече се появяват ЛГБТ персонажи в почти всички сфери на масовата култура (с изключение на спорта).
В литературата и изкуството гей проблематиката се третира свободно и безпроблемно. През последните години различни издателства се наеха с издаване на художествена и научна ЛГБТ литература, но предимно чрез спонсорски програми за подпомагане на този тип издания, т.е. няма издателства, които да влагат собствени ресурси и да очакват възвръщаемост от тях чрез целевата група на тази литература. Тъй като финансовата подкрепа се предоставя предимно за академични издания, излизането им на пазара не предизвиква особен ефект, защото те се четат от твърде ограничен кръг хора. Издаването на “масова литература” ориентирана към ЛГБТ общността – еротика; биографични разкази; популярна психология – все още не е развито у нас.
И за полето на научните изследвания може да се каже, че има недостатъчна обвързаност на гей активизма с културата, различните теории и репрезентации. В този смисъл няма кой знае каква почва за развитие на академични изследвания в областта на ЛГБТ в България, нито пък за развитие на специфична “гей култура”, тъй като няма фон от активисти, които както да стимулират, така и да оправдават интереса към тях. Например, досега не е имало специфични ЛГБТ културни фестивали и “LGBT-pride” събития, които символизират свободата на сексуалното самоопределяне. От друга страна няма информация има ли въобще нужда от такава култура на този етап, тъй като ЛГБТ общността е в голяма степен невидима.
Като цяло трябва да се има предвид, че независимо дали сферата на културата е масова или елитарна, дали възпроизвежда или подрива стереотипите, засега тя създава по-скоро противоречивост, отколкото единно отношение, и в този смисъл не може да се счита изцяло за ключов фактор на влияние върху положението на ЛГБТ и отношението към него. Няма както специфична “гей култура”, така и открито деклариран интерес към нея ( и от двете страни), т.е. не може да става дума нито за културна самоизолация, нито за културно отхвърляне. Сферата на културата е единствената сфера, в която досега е имало артисти и общественици, които да заявят открито сексуалната си ориентация.

Здравеопазване

В сферата на здарвеопазването не се предоставят специфични здравни услуги за ЛГБТИ, от каквито някои представители имат нужда (например хормонални проблеми при транс- и интерсексуалните; по различни причини последните засега не се признават за отделни групи със свои специфични здравни проблеми и нужди). Не съществуват специални здравни програми, насочени към такива нужди. Също така, няма и специализирани медицински изследвания, нито пък напредък в това отношение в българската медицина, ориентирани към положението и нуждите на ЛГБТИ, тъй като на този етап не се припознават като отделна социална група (може би с изключение на наскоро създадения Център за мъжко здраве). В този смисъл и не съществува никаква статистика за съотвествието между здравословно състояние и социално положение на ЛГБТИ хората (особено на интерсексуалните). Всъщност, медицинското третиране на интерсексуалните е забулено в дълбока тайна, и нито се изследва, нито се контролира (например, няма стандартна процедура, която да регулира случаите на оперативна намеса за привеждане на физическите характеристики към един или друг пол). Незаинтересоваността към ЛГБТИ в здравната сфера може би се дължи и на по-общия проблем, че няма ясна позиция (напр. в лицето на Българския лекарски съюз) какъв е статуса на различните сексуални идентичности в българското здравеопазване (например, в съгласие с промяна в списъка на заболяванията от страна на Световната здравна организация, от 1978г. хомосексуалността се изважда от списъка на психичните заболявания). Частен пример за такава неустановена позиция е, че правилника за кръводаряване дискриминира хомосексуални лица, визирайки ги като “рискова група” за болести, особено СПИН. Регистрирането на една такава позиция би спомогнало за усъвършенстване на българското здравеопазване в посоката на специфични услуги към ЛГБТИ хората.

Спорт

Като цяло не изглежда сферата на спорта да е особено проблематична в отношението си към сексуалното различие. Досега тази тема не е била отделно обсъждана или проблематизирана. Няма информация или изгледи в сферата на спорта да се шири хомофобия, а само определени стереотипи във връзка с характера на съответната спортна дисциплина и “съответстващата” й сексуална ориентация (например, по принцип се изключва възможността един фуболист да е гей, а ако е жена, която е състезателка по футбол, е много вероятно тя да е лесбийка). Така със сигурност не е сто процента ясно дали отделни личности, поради някои стререотипи, не изпитват лични проблеми в професионалната си реализация в спорта, но и не изглежда това да е сериозен проблем, или поне никой не го е поставил. Всъщност, това може би се дължи на факта, че и в тази област досега не е имало нито един професионален спортист, който да се е самообявил открито като гей/лесбийка. Съответно, досега не е имало никакви спортни гей клубове, нито ЛГБТ спортни турнири (които са популярни в Европа и се организират в кампании за социална интеграция), тъй че не е ясно какво е и какво би било отношение на ДАМС и различните спортни федерации към такива спортни групи, а с това и към сексуалните идентичности и не-хетеросексуалната ориентация, и дали това би било проблем въобще.

Социални норми и морал

Общо взето, всички разгледани дотук области въвличат – на теория или на практика – проблема за социалните норми, произтичащи от моралността на обществото като цяло или от предразсъдъците му, налагани чрез традиционния тип морал. В този смисъл социалните норми са се наложили под формата на стереотипи - за начин на изглеждане, на поведение и на живот. Така наречената “хетеронормативност” е традиционен възглед, според който хетеросексуалността е нормалното състояние на индивида, а всичко останало е вид отклонение. Хетеронормативността почива върху двуполюсното разделяне на хората на мъже и жени, разглеждани като противоположности, които се допълват. Тя налага определен начин, по който жените и мъжете следва да изглеждат, да се отнасят едни към други, да се възпроизвеждат. Проблемът със стереотипите (като някои от тях са легализират, например брака) е, че те водят до социална изолация на хората, които не се вписват в тях. Дори и ако някой отклоняващ се (според масовото възприятие) от нормите субект иска да бъде “нормален”, това често не му се позволява. Така сферата на традиционния, общия (донякъде – християнски) морал се разглежда като хомогенна, а отклоненията – като нежелани и вредни. По този начин стереотипите противоречат на реалното многообразие от идентичности в обществото. Парадокса на стереотипите е, че вписващите се в нормите се чувстват също толкова затормозени от масовите очаквания и предразсъдъци, колкото и онези, които се отклоняват от хетеронормативността.
Предразсъдъците в т.нар. масово съзнание у нас стереотипизират хомосексуалността най-често като инверсия и инверсно поведение, наподобяващо отсрещния пол: женствен гей и мъжествена лесбийка са обичайният медийно-обществен и консенсуален резултат, с който всички негласно се съгласяват. Този резултат се дължи както на липса на информираност, така и, отново, на липса на желание за такава. Не се отчита факта на промяната на имиджите и визуалната поява в обществото на хомосексуалните и начина им на живот, а се възпроизвеждат модели, които не съответстват на житейските практики на ЛГБТ. Това говори за консерватизъм или псевдо-консерватизъм, който често доминира в публичното говорене за хомосексуалността и сексуалното различие, тогава, когато стереотипите са в полза на приетият за норма традиционен морал. Накрая резултатът е, че обществото на думи е “толерантно” към ЛГБТ, но на практика не ги допуска да проявяват различието си в публичните пространства и да нарушават излюзията за хомогенност и общоприети стандарти за пол и сексуална ориентация.

Религия

Що се отнася до морала в съгласие с религията, то независимо от обичайната индиферентност на българското общество към християнските догми и ценности, последните почти винаги биват въвличани в аргументацията “срещу” хомосексуалността, което говори за двойнствен морал, а не за единност на моралните възгледи. В този смисъл обикновено в обществото християнството и неговите ценности се използват като идеологически инструмент срещу интегрирането на сексуалното различие и подриването на стереотипите, за да може да бъде стабилизирано статуквото на нормативната хетеросексуалност. По принцип източноправославната църква никога не е била толкова силен фактор за формиране на социални практики и мнения, колкото католическата, и не е била толкова негативно настроена към сексуалното различие така, както католическата. На пръв поглед има потенциал източноправославната религия да даде повече възможности за интерпретации на християнския морал и норми, които да толерират хомосексуалността и социалното включване, отколкото католицизма, но това не е практика, която някога се е появявала. Обичайната пасивност на българската църква по обществено значими въпроси, които засягат християнските ценности на официалната ортодоксална религия в България, по отношение на хомосексуалността обикновено се обръща в опити за насаждане на греховност и молби за опрощение, отправени към Бога за спасение и изцеление на хомосексуалните. Това влиза в известно противоречие с някои публично известни и ширещи се мнения за скритата хомосексуалност в българската църква, но това е тема, която упорито се отбягва и не се коментира от никой. Известни са случаи на хомосексуални прояви на служители на Църквата, но те обикновено се покриват, защото нито една от страните не желае да ги коментира или проблематизира. Също така, обществена тайна е, че по места в страната има свещеници, които са хомосексуални. В тази светлина, изглежда воля на религиозните институции за признаване, откриване и разрешаване на проблема с хомосексуалността няма, и той упорито се прикрива, за да може да бъде стабилизирано статуквото на двойнствения морал. В този смисъл, и тук един от главните проблеми е в това, че няма нито един църковен служител, който открито да се е обявил за гей (за жените това е невъможно, тъй като не заемат църковни длъжности). Другият проблем е, че религиозните ЛГБТ хора, които или не откриват личен пролем между сексуалната си ориентация и религията, или пък искат да го разрешат, ако имат такъв, нито получават някаква помощ, нито пък се стремят да се организират като отделно движение, което да работи за приемственост на сексуалното различие в българската църква. Като цяло религията се използва като инструмент за оправдаване на хомофобски настроения в обществото (напр. при гласуването на отмяната на член 157, ал. 4, от НК в парламента). Църквата в България отрича хомосексуалността както вътре, така и вън, с което цели да предпази себе си от скандали вътре, а вън, в обществото, да експлицира и съхрани традиционните ценности на християнстовото (хетеросексуалното семейство като ценност и структурна единица на обществото). Едновременно с това възпроизводството на двойнствения тип морал изглежда се поддържа както от Църквата, така и от обществото, макар и да е видно, че християнските ценности не са особено популярни в последното. По отношение на малцинствените религии, ситуацията е горе-долу същата. Тъй като за тях се говори публично много по-малко (с изключения на мюсюлманската религия, но в която темата за хомосексуалността е табу), хомосексуалността не е била засягана сериозно от нито една от представените в България малцинствени религии.

ЛГБТ среда

Главният проблем на т.нар. ЛГБТ среда (общност), за чиито нужди и бъдещо положение е предназначен този анализ, е че е трудно да се каже дали изобщо има такава. Единствената досега организация, правила опити да докаже и покаже че такава има, е “Джемини”, но това се е случвало предимно в термините на собственото й съществуване, тъй като “Джемини” няма популярност сред самата ЛГБТ среда. Липсата на тясна връзка между действалата до момента единствена българска ЛГБТ организация и нуждите на целевите групи, за които работи, е сериозен проблем, с разрешаването на който “Куиър България” има намерение да се занимава.
Доказателство за съществуването на ЛГБТ общност в България би било наличието на някакви единни действия за самоподкрепа, обединяващи различни групи лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансджендър, придружени с взаимодействие между активистите на различни организации, които ги представляват. Действия, които допринасят за повишаване на видимостта на ЛГБТ в обществото и тяхната социална интеграция. До момента у нас няма подобни прояви, следователно не би трябвало засега да се говори, че съществува ЛГБТ общност. Съществува ниско ниво на координация между досегашното организационно-обществено представителство на ЛГБТ и самите тях. От друга страна, извън обхвата на действието на формалните организации, липсва самосъзнание за общност и организирана самоподкрепа между ЛГБТ хората, дори съществува нескрито неприемане на едни групи от други (например, хомосексуалните мъже и жени, които се вписват в хетеро-нормите, често странят и не желаят да бъдат асоциирани с други лесбийки и гей, които не се вписват в хетеро-нормите). Ако се опитаме да погледнем на ЛГБТ хората като цяло, изглежда всички те имат някои общи проблеми, за които макар и обявени или необявени институционално, има консенсус, че са проблеми въобще и че именно те трябва да бъдат разрешени. В последно време започнаха да възникват разнообразни групи по интереси на ЛГБТ, съставени от (и не само от) хомосексуални (напр. спотрните клубове “Тангра” и “Делфин”, про-лесбийски клуб “За нея”; различни културни мероприятия, които отчасти въвличат хетеросексуални и хомосексуални артисти и пр.) Това е индикация, че може би възникват предпоставки за по-интензивна работа по отношение на подобряване на видимостта на ЛГБТ хората в обществото и самоосъзнаването им като общност със специфични интереси.
Засега комерсиалната ЛГБТ среда не предлага достатъчно развлечения, места за контакти, места за отдих и спорт и пр. дейности, от които ЛГБТ хората имат нужда, но които зависят именно от тяхното желание за самоидентификация като потребители на специфични услуги. В обобщение може да се каже, че на този етап в България съществуват различни групи на ЛГБТ, но не е направено кой знае какво, за да започнат те да се подкрепят взаимно, да станат по-видими в публичните пространства и да изискват промяна в стереотипите спрямо тях. Наличието на ресурс за създаване на ЛГБТ общност все още не прави общността действителна. Една от посоките, в които Фондация “Куиър България” ще работи, е именно стимулиране процесите на самоосъзнаване и самоорганизиране на ЛГБТ общностите в България. Фондация “Куиър България” има предвид, че оформянето на една самоосъзнаваща се общност е дълъг, несигурен и изменчив процес, както и че всяка една общност, създадена по малцинствен признак, трябва да е достатъчно отворена към интеграционните процеси в масов мащаб. Станимир Панайотов, Фондация “Куиър България”

Приложение: Дефиниции на понятията

Съзнаваме, че самите понятия, с които се обозначават нашите целеви групи, както и други понятия, с които обичайно си служим, все още са недостатъчно познати в българското гражданско общество. Затова представяме съвсем кратки дефиниции на понятията:

 Лесбийките и гей мъжете обикновено се обозначават с обобщаващия термин “хомосексуални”. Това са хора, които предпочитат да създават интимни партньорства с хора от същия пол.

 Бисексуалните са хора, които създават емоционални и житейски партньорства с лица от два различни пола, макар и не едновременно и не постоянно. Бисексуалността , както и хомосексуалността и хетеросексуалността (привличане към човек от друг пол) са видове сексуална ориентация .

 Трансджендър е обобщаващ термин за транссексуалните (чийто психологически пол не съвпада с биологичния им пол); травеститите (които се обличат и гримират с цел наподобяване на физическите характеристики на друг пол); и джендър куиър (хора, които не се самоопределят нито като жена, нито като мъж). Трансджендър не е сексуална ориентация . Трансджендър хората могат да имат както хомо-, така и хетеро- или би-сексуална ориентация.

 Интерсексуални – хора, които от своето рождение притежават смесени полови характеристики, или несъответствие между хромозомни (генетични) и физически характеристики. Интерсексуалността е физическо състояние, което поставя под съмнение изчерпателността на двуполюсния модел за определяне на човека (мъж-жена). Интерсексуалните често претърпяват хирургически операции за “въвеждането им в нормата”. Тези операции в по-голяма част от случаите не са нито необходими, нито желани, нито безопасни за здравето им. Много от интерсексуалните не желаят да се самоопределят нито като мъж, нито като жена. Включването на тази група към общността на лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър е сравнително скорошен феномен в развитите демокрации. У нас третирането на интерсексуалните и начина им на оцеляване все още не са изследвани.

1. Пол – биологичен пол. Базира се на анатомията (външни полови органи; хромозоми и вътрешна репродуктивна система). Днес имаме все повече основания да смятаме, че биологичните полове са повече от два: мъжки, женски, транссексуален, интерсексуален.

2. Джендър – социален пол. Социална система за класификация на индивидите, която приписва различни качества и социални роли, които в традиционните общества са били асоциирани с определени физически характеристики. Днес джендър е въпрос на свободно самоопределяне и не се обвързва пряко с биологичния пол на индивида. По отношение на джендър днес се говори за мъже, жени, трансджендър и джендър куиър (нито мъж, нито жена).

3. Сексуална идентичност – това е начинът, по който човек се самоопределя като пол и сексуална ориентация. Възможно е един човек да откаже да се самоидентифицира със съществуващите определения за пол и сексуална ориентация. Съществуват и случаи, при които човек постоянно променя своята идентификация чрез пол и сексуална ориентация. Такива хора се наричат пансексуални.