Дъджън срещу Обединеното кралство

Дело Дъджън срещу Обединеното кралство
(Dudgeon v. the United Kingdom)

Решение от 22 октомври 1981 г.

Чл. 8: право на неприкосновеност на личния живот;

Чл. 14: забрана за дискриминация при упражняването на правата и свободите по Конвенцията

Съществуването на закони, които обявяват определени доброволни хомосексуални действия между пълнолетни лица от мъжки пол за престъпление, представлява продължавана намеса в правото на зачитане на личния живот, която, поради широкообхватния си и абсолютен характер, дори и без да се отчита тежестта на предвидените наказания, е непропорционална на преследваните законни цели - защита на морала и на правата и свободите на другите.

Факти по делото

Г-н Дъджън е на 35 години и живее в Белфаст. Той е хомосексуалист и се оплаква от съществуването в Северна Ирландия на закони, които обявяват определени доброволни хомосексуални действия между пълнолетни лица от мъжки пол за престъпление.

През януари 1976 г. полицията влязла в дома му, в изпълнение на заповед за претърсване на основание на Закона за злоупотреба с наркотици. Бил намерен канабис, което довело до повдигане на обвинение срещу друго лице. Били намерени и иззети и лични документи на жалбоподателя, включително писма и дневници, в които имало описания на хомосексуални действия. В резултат на това, г-н Дъджън бил извикан в полицейското управление, където бил разпитван за сексуалния му живот. Полицейската преписка била изпратена на прокуратурата за образуване на производство за грубо непристойни действия между мъже. Прокуратурата обаче счела, че образуването на такова производство няма да бъде в обществен интерес. През февруари 1977 г. г-н Дъджън бил уведомен за това и документите му били върнати, с направени по тях бележки.

Резюме на решението на Европейския съд

По твърдението за нарушение на чл. 8

Жалбоподателят се оплаква, че по силата на законодателството на Северна Ирландия той отговаря наказателно за хомосексуалното си поведение и че изпитва страх, страдания и психически стрес, пряко причинени от самото съществуване на въпросните закони - включително страх от тормоз и изнудване. Той се оплаква също, че след претърсването на къщата му е бил разпитван от полицията за определени хомосексуални действия и че негови лични документи са били иззети по време на претърсването и са му били върнати едва година по-късно. Той твърди, че в резултат на това и в нарушение на чл. 8 от Конвенцията, е понесъл и продължава да понася неоправдана намеса в правото си на зачитане на личния живот.

Наличието на намеса в ползването от право по чл. 8

Съдът споделя мнението на Комисията, че "действието на оспорваните законови разпоредби представлява продължавана намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот (който включва и сексуалния му живот) по смисъла на чл. 8, т. 1." "В конкретния случай на жалбоподателя, самото съществуване на това законодателство трайно и пряко засяга личния му живот - изборът му е или да спазва закона и да се въздържа (дори и насаме и по общо съгласие на партньорите) от забранени сексуални действия, към каквито е разположен поради хомосексуалните си наклонности, или да извършва такива действия и поради това да подлежи на наказателно преследване. Не може да се твърди, че въпросните разпоредби са мъртва буква в тази област. Въпреки че в последните години изглежда не са били образувани наказателни производства спрямо участвали в такива действия мъже над 21 години, освен в случаите с психиатрично болни, няма изрично заявено намерение от страна на държавната власт съответните разпоредби да не се прилагат. Нещо повече, полицейската проверка през януари 1976 г. представлява - въпреки че не е било образувано наказателно производство - конкретна мярка на прилагане на въпросното законодателство, която пряко е засегнала жалбоподателя при упражняването на правото му на зачитане на личния живот. Това показва, че висящата над него заплаха е била действителна."

Наличието на оправдание за констатираната от Съда намеса

По делото не се спори, че тази намеса е била "предвидена от закона". Съдът приема, че тя е целяла "защита на морала" и "защита на правата и свободите на другите" - двете цели, на които се позовава правителството.

"Кардиналният въпрос, който се поставя във връзка с чл. 8 по това дело, е до каква степен, ако това въобще е така, съществуването на разглежданото законодателство е "необходимо в едно демократично общество" за тези цели. Не може да се отрече, че известно регулиране със средствата на наказателното право на мъжкото хомосексуално поведение, както всъщност и на другите форми на сексуално поведение, може да бъде обосновано като "необходимо в едно демократично общество". "Съдът цитира мнението, застъпено в приетия от специален комитет доклад, чиито препоръки през 1967 г. са залегнали в действащия в Англия и Уелс Закон за сексуалните престъпления, че функцията на наказателното право в тази област е "да се запазят общественият ред и приличието и да се защитят гражданите срещу обидно и увреждащо поведение". "По-нататък, тази необходимост от известен контрол може да се разпростре дори и върху действия, извършвани по взаимно съгласие и насаме, особено когато целта е - съгласно същия доклад - "да се осигурят гаранции срещу използването и развращаването на други, най-вече на онези, които са особено уязвими поради младост, умствена или физическа слабост, неопитност, или са в състояние на особена физическа, служебна или икономическа зависимост"."

"Въпросът в настоящия случай е дали оспорените разпоредби от законодателството на Северна Ирландия и тяхното прилагане остават в границите на онова, което в едно демократично общество може да се приеме за необходимо, за да бъдат постигнати тези цели. В предишни свои решения Съдът е посочил редица принципи относно преценката за "необходимостта" "в едно демократично общество" от мярка, взета с оглед постигането на законна според Ковенцията цел. Първо, понятието "необходим" в този контекст няма онази гъвкавост, която имат понятия като "полезен", "разумен" или "желателен", а предполага съществуването на "належаща обществена нужда" от въпросната намеса (решението по делото Хендисайд). На второ място, националните власти са тези, които следва да направят първоначалната преценка във всеки конкретен случай относно належащата обществена нужда - оставена им е, следователно, свобода на преценка. Тяхното решение, обаче, подлежи на контрол от страна на Съда. Както беше посочено в решението по делото Сънди Таймс, обхватът на свободата на преценка не е еднакъв по отношение на всяка от целите, оправдаващи ограничаването на едно право. Безспорен факт е, както Съдът прие в решението си по делото Хендисайд, че "виждането ... относно изискванията на морала варира в зависимост от времето и мястото, особено в нашата ера" и че "поради прекия си и постоянен контакт с населението на своите страни, държавните власти са по принцип в по-добра позиция от международния съдия при вземане на становище относно точното съдържание на тези изисквания". Все пак, не само характерът на целта на ограничението, но и характерът на дейността, за която то се отнася, се отразява върху обхвата на свободата на преценка. Настоящият случай касае най-интимен аспект на личния живот. Следователно, трябва да съществуват особено сериозни причини, за да може намесата от страна на държавните власти да се приеме за законна от гледна точка на чл. 8, т. 2. Накрая, в чл. 8, както и в няколко други текстове от Конвенцията, понятието "необходимост" е свързано с това за "демократично общество". Според практиката на Съда, ограничаването на право, гарантирано от Конвенцията, не може да бъде разглеждано като "необходимо в едно демократичното общество" (два от белезите на което са толерантността и широтата на възгледите), ако то не е, наред с другото, пропорционално на преследваната законна цел. Задачата на Съда е да реши, въз основа на посочените принципи, дали основанията, приведени като оправдание на въпросната "намеса", са релевантни и достатъчни от гледна точка на чл. 8, т. 2."

"Фактът, че подобни на разглежданите мерки не са счетени за необходими в други части на Обединеното кралство или в други държави - членки на Съвета на Европа, не означава, че те не могат да бъдат необходими в Северна Ирландия. От това следва, както с право отбелязва правителството, че моралният климат в Северна Ирландия по отношение на въпросите, свързани със секса, (...) е едно от нещата, които националните власти с основание могат да вземат предвид при упражняване на дискрецията си. Независимо от оставената на националните власти свобода на преценка обаче, Съдът е този, който прави окончателната оценка за това, дали основанията за намесата, които е намерил за релевантни, са били достатъчни с оглед на обстоятелствата, и по-специално дали намесата е била пропорционална на обществената нужда."

"Гарантираното от Конвенцията право, което е засегнато от оспорваните законови разпоредби, защитава една по съществото си интимна проява на човешката личност. В сравнение с времето, когато са били приети тези разпоредби (1861 г. и 1885 г.), сега има по-добро разбиране и, вследствие на това, нараснала толерантност спрямо хомосексуалното поведение, до такава степен, че в повечето от държавите - членки на Съвета на Европа вече не се счита за необходимо или уместно хомосексуалните действия от разглеждания вид да се третират като проблем, по отношение на който трябва да се прилагат наказателноправните санкции. В самата Северна Ирландия в последните години властите са се въздържали да прилагат закона спрямо хомосексуални действия, извършвани насаме, при взаимно съгласие, между мъже, навършили 21 години, които са способни да изразяват валидно съгласие. Не бяха посочени доказателства, че това е засегнало моралните стандарти в Северна Ирландия или че е съществувала обществена нужда от по-стриктно прилагане на закона. При тези обстоятелства не може да се твърди, че съществува "належаща обществена нужда" от криминализирането на такива действия, тъй като не е налице достатъчно оправдание, изразяващо се в риск от увреждане на уязвими и изискващи закрила групи от населението, или във въздействието върху обществото. По въпроса за пропорционалността Съдът счита, че в сравнение със съществуващите съображения за оставяне на закона в сила в непроменен вид, натежава пагубното въздействие, което самото съществуване на тези законови разпоредби може да окаже върху живота на индивид с хомосексуална ориентация, какъвто е жалбоподателят. Моралното отношение спрямо мъжката хомосексуалност в Северна Ирландия и безпокойството, че всяко отхлабване на закона би подкопало съществуващите морални стандарти, не са сами по себе си достатъчни да наложат такава степен на намеса в личния му живот. В обобщение, ограничението, наложено на г-н Дъджън по северноирландското право, поради широкообхватния си и абсолютен характер, дори и без да се отчита тежестта на предвидените наказания, е непропорционално на преследваните цели."

"По мнение на Комисията, намесата, от която се оплаква жалбоподателят, може да бъде оправдана по отношение на препятстването на сексуални връзки с млади мъже на възраст под 21 години, като необходима за защита на правата на другите. Това заключение се приема и поддържа от правителството, но се оспорва от жалбоподателя - той поддържа, че възрастта, на която може да се изразява съгласие за хомосексуални отношения между мъже следва да бъде същата, както за хетеросексуални отношения или за хомосексуални отношения между жени, т.е. 17 години, според действащото право на Северна Ирландия. Съдът вече призна основателната необходимост в демократичното общество от известен контрол върху хомосексуалното поведение, по-специално с цел да се осигури защита срещу използване и развращаване на особено уязвимите, например поради младостта си. Все пак, на първо място на националните власти се полага да вземат решение относно нужните за защита на морала в обществото подходящи гаранции от този вид и, по-специално, да фиксират възрастта, до навършване на която младите хора трябва да се ползват от защитата на наказателното право."

В заключение Съдът приема, че "г-н Дъджън е търпял и продължава да търпи една неоправдана намеса в правото си на зачитане на личния живот". "Следователно, налице е нарушение на чл. 8."

По твърдението за нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8

"Жалбоподателят твърди, че е жертва на дискриминация в нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8, тъй като съгласно наказателноправните разпоредби, от които се оплаква, е подложен на по-голяма намеса в личния му живот, отколкото мъжете хомосексуалисти в другите части на Обединеното кралство, както и хетеросексуалните лица и хомосексуалните жени в самата Северна Ирландия. По-специално, според жалбоподателя чл. 14 изисква възрастта, на която може да се изразява съгласие, да бъде една и съща за всички форми на сексуални отношения."

"Съдът вече прие във връзка с чл. 8, че на първо място на националните власти се полага да фиксират възрастта, до навършване на която младите хора трябва да се ползват от защитата на наказателното право. Действащото право в Северна Ирландия мълчи по въпроса, що се отнася до забранените от него хомосексуални действия между мъже. Въпрос от приложното поле на чл. 14 би могъл да се постави само ако възрастта беше фиксирана. Съдът не може да се произнася по въпрос, който не стои в настоящия момент."

"Когато се прави позоваване на някой от самостоятелните текстове на Конвенцията, взет сам и заедно с чл. 14, и бъде констатирано отделно нарушение на самостоятелния текст, по принцип не е необходимо Съдът да разглежда случая и от гледна точка на чл. 14, но положението е различно, ако една явна неравнопоставеност в отношението при упражняването на разглежданото право е основен аспект на делото. Последното условие не е налице относно твърдяната дискриминация, произтичаща от съществуването на различни закони относно хомосексуалните действия между мъже в отделните части на Обединеното кралство. Според жалбоподателя, същественият аспект на оплакването му по чл. 14 е в това, че в Северна Ирландия хомосексуалните действия между мъже, за разлика от хетеросексуалните действия и хомосексуалните действия между жени, са обект на наказателноправни санкции, дори и когато се извършват насаме, по общо съгласие между пълнолетни мъже. Централният въпрос в настоящия случай наистина се заключава в съществуването в Северна Ирландия на законови разпоредби, които правят определени хомосексуални действия наказуеми по наказателното право при всички обстоятелства. Все пак, този аспект от оплакването на жалбоподателя по чл. 14 е всъщност същото оплакване, макар и погледнато от различен ъгъл, което Съдът вече разгледа във връзка с чл. 8. Не се налага произнасяне по съществото на един въпрос, който е част от друг, по-широк, и се поглъща от него. При това положение не може да се каже, че явна неравнопоставеност в отношението е основен аспект на случая. Ето защо, Съдът не смята за необходимо да го разглежда и от гледна точка на чл. 14."